Скачать fb2
Слово и материя

Слово и материя


Стефан ЧурешкиСлово и материя

    Напоследък в България и в чужбина от прогандата на културния туризъм у нас в общественото българско и световно знание се преекспонират находките от археологическите разкопки на територията на страната. Интересът към археологията се подкрепя и от тематиката на издаваната книжнина на литературния пазар у нас и то прожектираните световни филми и публични издания на тази тематика. Говори се за български Индиана Джоунс по аналогия с популярния филомв герой, за световни сензации и за невероятни открития, които могат да променят съдбата на българите и на цялото човечеството. Говори се за български Макчу Пикчу, говори се за невероятното праисторическа култура, говори се за разчитането на „тракийското писмо“. Интересът към античността и праисторическото население в нашите земи премина българската граница и от безписмената праистория и митичните траки, за които има няколко кратки текста в античните писмени извори, които без интерпретацията на религиозната култура на историка не казват нищо освентова, че траките са храбри, пият вино и се кланят на гръцки богове, от цялата тази дандания се заинтересоваха чужди интелектуалци като г-н Гайд например, който въз основата на няколко неясни глинени знака твърди че е разчел тракийското писмо?! В този шум и търсене на сензации и финансови дивиденти от културния туризъм обаче обществото ни, ако е заслужило свобадата и демокрацията, трябва да си постави открито и честно няколко въпроса. Първият въпрос е „Имат ли наистина траките участие в българската култура?“, като се имат предвид многобройните данни от исторически документи, които казват, че Великото преселение на народите е унищожило завареното местно население на Балканите, а византийците са известни със своята практика да разселват население от азиатските си провинции на територията на Европа? Тези извори са събрани и публикувани още от проф. Марин Дринов и всеки, който се интересува от историята може да прочете тези данни в текстовете на основателя на БАН в България. Вторият въпрос, който следва да си поставим вследствие шума от известните ни данни на археологията е какви цивилизационни обществени ползи ни носи тя извън парите от туризма? Освен рационално-практическия си принос към културния туризъм, археологията като наука и познание за света и чястото на човека в него има за задача да развива информационно и аналитично човешкото знание и да носи полза на каузата на българската културна идентичност, чийто облик на нас ни предстои да защитаваме в бъдещите изпитания на времената по цял свят. Известно е на по-посветените и културни българи, които не участват в научни и финансови комбинации, че с оглед интегралните факти от българската старина и извличане на философска поука от тях чрез интерпретацията на световната философия на историята, която целево не се разработва в България по политически причини, че нашата вковна културн аидентичност се крепи на три основни цивилизационни феномена, които говорят на световен културен език и могат да с епревжедат н авсички европейски езици. Това са православието, което е непознато на модерните българи като богословие, църковнат представа и учение за житейската философия на човека през всички времена на неговото битие на земята, славянството, което е дало нашия език, свойствения за българите вистически идеализъм и пророко-месиански очаквания за бъдещето, които се огриждат в нашите народни предания, приказки и текстове на старобългарската литература, целево неизадавани и досега, и държавната историческа традция, заради която съществува нашето страшно воинско съсловие, останало непобедено в равностойни и честни сражения извън играта на великите сили, които ни побеждават тогава, когато имат числено и военно-техническо превъзходство, но когато сме наравно с тях търпу поражение. Затова в генералната поука на нашата история, видно от цялостния прочит на българските писмени свидетелства, устния народен спомен, събран в томовете на БАН, интегралната археологическа картина на страната, в която изобелстват християнските постройки и остатъци от православието през вековете и текстовете на обективната българска историография, се вижда, че ние сме нация от воини и книжовници, които могат да се сражват и да тълкуват свещени текстове на цивилизацията. Защото свободата според световния исторически опит на интегралната историята на човечеството се основава на силата на оръжието и на способността да тълкуваш сериозни философски и богословски съчениния, коит осе кнаживоне продукт, поради което в автентичния български народен култ има култ към книгата и към способността да интерпретираш. Нашия провал през модерността се дължи на факта, че ние подготвяхме само воини, без да подготвяме философи, богослови и тълкуватели на свещените текстове и епико-митологични текстове на човечеството. Затова имаме блестящи военни, а нямаме световни богослови и философи, неразбирайки историческата истина, че старогръцките философи без да имат римската храброст и боен дух, бидейки роби успяха да превземат римското обществено съзнание и сега целият свят учи старогръцката култура и я пропагандира. И трите феномена на нашата културно-философска идентичност обаче проговарят на съвременника, независимо дали е родом българин или е чужденец единствено чрез много трудно и продължително образованата способност за работа и интерпретация на писмен текст, чрез познания на гръцки, латински, староъблгарски, английски, френски, руски и немски езици, чието владеене и познаване на културно-философския им продукт от най-висша класа е крайна мяра на културно-философско тълкувание на фактите от човешкото минало. От синтезираната притча на българската история е известно, че борбата на българите за място под слънцето се състои във философска еманципация на народността въз основата на защитата на горепосочените културни феномени — това е идеята на св. цар Борис I, който въвежда християнството и създава славянобългарската Църква, поради което е вечен национален герой на българския народ, това е логиката и на борбата за Екзархията през Възраждането, за която днешната БПЦ поради влиянието, което има над вселенското православие мълчи и не иска да издаде текстовете на проф. Петър Ников — един от най-големите български историци на модерноста. А успехът на нашата борба вбъдеще значи перфектна вселенска културно-философска подготовка на българите и технит еводачи за експликация на световните явления въз основа на работата с писмен текст. Това означава, че нашата културна задача вбъдеще е да издадем и разработим успореден текст на латински, гръцки и старобългарски на свещените текстове на християнството, да се разработи с оглед семантиката и кодовия смисъла на понятията български научен апарат в областта на хуманитарните науки, като понятията и изразните средства от точнит енауки да бъдат изхвърлени от хуманитаристиката като създаващи превратна визия за устройството на света и мястото на човека в него, да се преиздадат масово старобългарската литература и книгите от Възраждането и да се опитаме да изведем философия на човешкото битие в световен аспект от идеите на българското богословие, нашата народна философия като сентенция и визия за света, описанието на материалния свят, което сме направили преди латинизацията на България и философията на превтратностите на съдбата, която ни води напред според Божията промисъл. Затова ни е нужне световен историко-философски текст, който да се нарича „Българският героизъм и българската святост през вековете“, който да може чрез средствата на изкуствата и филмовата индустрия да отправи своето послание към света, с оглед устоите на нашето автентичн оцивилизационно съзнание, което според преп. Паисий Хилендарски е алтернатива на Римската и Елинската цивилизации. Затова масвоият шум около добългарската археология на Балканите не носи сериозна полза на извечната българска кауза — християнство, слаявнство и интегрална национална идея без да се делим по формално-политически признаци на наши и ваши, на настоящи и бивши хора. Научното познание има смисъл тогава, когато служи за бекграунд на вселенската защита на трите продуктивни в културно-нитрепретационно отношение на света стълба на вековната българска самоличност, която ние наричаме българщина и заради която са писали много възрожденци, най-вече македонските българи. За съжаление обаче почти нищо в България и по света не се знае за християнската археология, а Балканите са новозаветни библейски поля, които чрез превод на английски език н аправославните текстове, поставени в курортите и обектите на културен туризъм могат да проповядват в съвремеността на всеки чужденец. Почти нищо не се знае за славянската археология, която е забита в академично оттноншение в ъгъла на безгласниците, а прабългаристиката, която е дохристиянск алтернатива на гръко-римската културан интерпретация на света, на която заради демокрацията и философсията на западната култура сме подвластни получва все по-слабо финансиране от Министерството на културата и от частни фондации.
    Освен това има и други проблеми. Идеята за археологията е чрез веществената останка да се подкрепи информацията на писмено или устно свидетелство. В европейската култура като основно познавателно средство за явленията в света на първостепенно място като познавателен ресурс за човешкия разум се поставя писменото слово, след това устното фолклорно предание, а най-накрая като довод се приема информацията от материалната останка. Големите събития в света са породени от богословие и философия, които са писмени, а едва в ново време има пиетет към материята, най-вече поради пак (NB!) писмената философия на материалистите по света. Поуката от филмите за Индиана Джоунс е, че археологът търси да намери предмет, който е описан в свещен текст като Библията например. Самият георй на филмите за археологията казва, че 70% от времето си прекарва в библиотеките и едва след това да направи материално-юмручен екшън по света. Затова предимството на писмената общокултурна интерпретация на богословски и/или философски текст преди интерпретацията на веществената останка, която интерпретация е резултата от религията или житейската философия на археолога е движещ световното развитие исторически факт във висшатацивилизация. Покойният световен учен проф. Велизар Велков първо беше специалист по римско изворознание, а после беше археолог-приложник на информацията в античните текстове. Както и покойният проф. Александър Фол, който четеше и пишеше на няколко езика и беше специалист по текстовете на античната култура в оригинал, преди да тръгне да търси тракийски останки из страната. За съжаление обаче днес целево вдигания шум от намерените древни предмети измества в съзнанието на модерния българин акцента във философията на познанието на нашата старина и води до окултно преклонение пред материята, наместо пред Духа, а в Библията пише, че Бог е Дух и вдуховността и духовенството ние търсим пътища за познание ан видимия и невидим свят на Божието творение. Затова философията но познането, която би трябвало да е задължителна за всеки модерен българин изисква първо да се познава текста и езика на старобългарските документи и посланието на устното народно предание, а после да се търси културната интерпретация на златни късове, повредени паници и полусчупени чинии, чието послание не носи познавателен ефект освен за малцинство изкушени в детайлите на изкуствознанието. Защото повече от всякога ние трябва да пазим завета на превода на Библията на старобългарски език от св.св.Кирил и Методий, на които е кръстена и непосещаваната днес Народна библиотека в София и Търновския университет. За нас като българи старобългаристиката като усилие на богсолвско и философско тълкувание на свещени текстове с общочовешко послание е по-ценна от играта със сензации на предмети, заровени като имане от антични племена и народи, чието послание в историята е безписмено и като такова без реална стойност към философското познание на света. Ако разбира се ценим усилията на църковници, учители и писатели, които работят денонощно за без пари в името на идеалистичаната кауза за вселенска просвета и култура на страдащия български народ.

info

Информация за текста

    © 2008 Стефан Чурешки

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9245]
    Последна редакция: 2008-09-18 10:35:35
Top.Mail.Ru