Скачать fb2
Осетинска приказка (Осетинска приказка)

Осетинска приказка (Осетинска приказка)


Хитрата свиня и глупавият вълкОсетинска приказка

    В една долчинка край голямата гора живеела стара свиня. Къщичката и била малка, дървена, ала подредена, прибрана, с чиста слама постлана.
    Имала си свинята три мънички прасенца. Всеки ден ги миела, кърмила, а вечер ги подреждала на сламата да спят. Така си живеели мирно и тихо.
    Веднъж старата свиня отишла на реката за вода. За беда отнякъде се задал злият вълк. Щом забелязал свинята, спуснал се към нея и зачаткал със зъби:
    — Отдавна те гледам и устата ми се пълни със слюнка. Но все сгода нямах. Ама сега, свиньо, ще те изям!
    „Лоша работа! — помислила си свинята. — А вълкът колкото е зъл, толкова е и глупав. Ще се опитам да го излъжа.“ И заприказвала:
    — Моля ти се, Вълчо, не ме изяждай. Стара съм: месата ми са сухи като камъни, главата ми е корава като пън, нозете ми са жилави като коренища. Не си хаби зъбите за мене! Затова пък аз ще те нагостя с моите три прасенца. Те са такива тлъстички, крехкички и розовички — като ябълки.
    Вълкът помислил и рекъл:
    — Право казваш! Ти си вече стара и жилава. По-добре е да си похапна крехки прасенца, отколкото да си троша зъбите с теб.
    Свинята тайно се зарадвала, но изгрухтяла с нажален глас:
    — Вълчо, ела тая вечер в нашата долчинка. Ама най-напред повикай най-голямото прасенце, после средното и най-после малкото. Изяж ги поред. Защото, ако излязат и трите заедно, ще се разбягат на три страни и няма да можеш да хванеш нито едно.
    — Съгласен съм! — изръмжал вълкът. — Но ми кажи как се казват твоите прасенца?
    — Най-голямото се нарича Време, средното — Топло, а най-малкото — Здраво — казала му свинята.
    — Виж ти какви чудни имена!
    — Такива са.
    — Добре. Каквито и да са на прасенцата имената, все ще ги изям. Значи ще дойда довечера, щом се стъмни — рекъл вълкът, подскочил от радост и се шмугнал в гъсталака.
    А свинята си плюла на копитцата и беж да я няма. Върнала се в къщичката и здраво залостила вратата. Докато ги подреди за спане, свечерило се.
    Прасенцата, изморени от лудуването през деня, бързо заспали. А майка им се изтегнала край тях и зачакала гостенина си.
    Ето ти подир малко пристига вълкът, трака със зъби и тропа по вратата:
    — Временце! Временце! Сладко прасенце! Излез да си поиграем на пълнолика месечинка!
    А свинята отвътре:
    — Временцето ти, Вълчо, мина-замина. Късно е вече. Мама му е меко постлала и кротко го е приспала.
    Разсърдил се вълкът. Пак чука: „Чук, чук, чук!“
    — Топличко! Топличко! Прасенце сочничко! Излез да си поиграем на пълнолика месечинка!
    А свинята отвътре:
    — Навън, Вълчо, захладя, застудя. Мама го е топло покрила, топло го е завила.
    Още повече се разсърдил вълкът и заблъскал вратата:
    — Здравенце, Здравенце, крехко прасенце! Излез да си поиграем на пълнолика месечинка!
    А отвътре свинята изгрухтяла силно-силно:
    — Здраво мама вратата залости, не и трябват такива гости. Махай се Вълчо, в гората, че като взема метлата…
    Побягнал гладният вълк в гората и повече ни се чул, ни се видял.

info

Информация за текста


    Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2562]
    Последна редакция: 2007-04-29 13:48:47
Top.Mail.Ru