Скачать fb2
Ведрина

Ведрина


Христо ЯсеновВедрина

В ранни пролетни превари
тръпне ведра ширина.
Слънце ветвите прошари. —
Ведрина! Ведрина!

Сред развеяните пари
бликна бяла светлина.
Звън предутринен удари. —
Ведрина! Ведрина!

Чезнат горестите стари
в свойта приказна страна,
чезнат моите кошмари. —

Ведрина! Ведрина!
Моят празник ме завари,
моят празник се сбъдна.
Да пируваме, другари! —
Ведрина! Ведрина!

2
С детска радост ражда се зората.
Светла шир и ведри небеса.
И налива някой по цветята
бисери и злато, и роса.

Сред полето греят изумруди —
погледа на хиляди очи.
И душата тръпне и се чуди,
и душата тръпне и мълчи…

3
Посред видения и пара
пилее слънцето зари,
В дъха на леката омара
шумят задрямали гори.

И пеят стройни трепетлики,
потрепват цветни дървеса,
потрепват храсти и тръстики,
покрити с пролетна роса.

И шум на будни водопади,
и шум на трепетни криле
и цветоносните ливади
родилен вятър разлюле.

И аз — без вяра и отрада, —
и аз — без вяра и без страх —
отпих въздушната прохлада
от аромат и цветен прах.

Посред видения и пари
потрепват белите брези…
О, час на пролетни превари!
О, час на радост и сълзи!

Вълшебна пролет галено прибули
пространствата на всички небосклони —
я южен вятър трепетно зарони
нацъфналите праскови и дюли.

Целуна бяло утро небесата.
Земята в блудни сънища потрепна
и вятърът в ритмичен стих зашепна
на сребърното утро чудесата.

5
Светло утро детски взор отвори,
топло слънце бликна над града;
зашумяха пролетни простори,
затрепера въздух и вода.

Цветни краски гордо заиграха,
буден вятър билки разпиле —
сякаш някой някъде размаха
исполински лебедни криле.

В пъстроцветний губер на тревите
земен танц подеха божества,
че прогони ведър ден тъмите —
ведър ден за светли тържества.

Светло утро ветвите прегърна,
древен бог зашепна словеса…
Древен бог безтрепетно разгърна
книгата на всички чудеса.

6
Сред сочната трева на мойте двори
люлее се излеко нацъфтяла слива.
А грее ведър ден в широките простори
и топла светлина в градините налива.

А грее ведър ден — и ведър, и безбрежен —
и всеки цвят гори и чезне за прохлада.
А грее ведър ден — ден знойно-безметежен —
и цветен дъжд от сливата обилно пада.

7
По китни дървета и цветни корони
зората разлепила прозирна коса.
И капка по капка росата се рани —
и капка по капка,
и капка по капка —
прозрачна и чиста роса.

Земята се буди и слънце съзира —
земята, забулена в черна тъга.
И тръпка по тръпка несетно замира —
и тръпка по тръпка,
и тръпка по тръпка —
по нейната морна снага.

Небето ликува и гордо поглежда —
то гледа простора безкрайно широк.
И дума по дума душата нарежда —
и дума по дума,
и дума по дума —
хвалебни на вечния бог.

8
Разстила пролет пъстри покривала:
треви и мак, и губер от зари.
В предутрен сън природата заспала.
В предутрен сън копнее и гори.

Над мене сластно тръпнат висините.
Полето дъха ягоди и крин.
Незнаен бог ридае ми в гърдите…
Незнаен бог… че аз не съм самин.

9
Ведролико ширна се небето
над градини, цветен сън заспали,
и пропя събудено полето
в трепета на медните кавали.

Светъл бог невидимо изгражда
цветни кули в сочната ливада.
Неродено, слънцето се ражда
в люлката на румена прохлада.

10
Нощта отхожда бавно и трепери,
разтваря слънце румена дъга —
о светъл час на необятни вери!

О ведър ден без болка и тъга!
Свободен дух свободен химн запея
из бездните на свойта самота…
Да славим гордий век на Прометея
и празничното слънце над света!

11
След бурен дъжд усмихнати простори —
сияние от четири страни;
небето се разгърна и разтвори,
небето ме с целувка разсъни.
И гледам аз далечините сини,
и гледам аз — безбрежна светлина…
О щастие сред моите пустини!
О пение сред мойта тишина!

И пей, душа, от горести пропита,
запей, душа, под свода разведрен
и възродена, дъхай до насита
прохладата на румения ден!
И в люлката на пролет пъстроцветна
изпий до дъно чашата сега —
че радостта за нас е мимолетна,
а вечна е световната тъга.


info

Информация за текста


    Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7322]
    Последна редакция: 2008-05-12 16:30:00
Top.Mail.Ru