Скачать fb2
Татска приказка (Татска приказка)

Татска приказка (Татска приказка)


Иса, Муса и кадиятаТатска приказка

    Веднъж на пътя се настигнали двама души и се заприказвали. Единият попитал:
    — Как се казваш и далеч ли отиваш?
    Другият отвърнал:
    — Казвам се Иса. Отивам в града да търся работа. А ти как се казваш и къде отиваш?
    — Аз пък се казвам Муса. Също отивам в града да търся работа.
    Тогава Иса попитал:
    — А какво можеш да правиш?
    Муса отговорил:
    — Каквото се наложи.
    Иса казал:
    — Това е хубаво. Аз също правя каквото се наложи. Ще работим заедно.
    Така те се запознали и тръгнали заедно.
    Кой ги знае колко са вървели, но към пладне стигнали в града и почнали да чукат от порта на порта и да викат:
    — Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?
    Много къщи обиколили Иса и Муса да търсят работа и най-сетне един старец ги попитал:
    — А наемате ли се да ми обърнете нивата?
    Иса и Муса се спогледали и отговорили:
    — Защо пък не?! Наемаме се!
    Старецът ги завел на нивата, дал им лопати и си отишъл.
    Иса свалил халата си, хванал лопатата и започнал да обръща нивата. А Муса се качил на една могилка, забил лопатата до дръжката в земята, закачил на нея халата на Иса и седнал под сянката му. Забие Иса лопатата в земята, а Муса от могилката вика: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“ И така през цялото време.
    Вижда Иса, че Муса мързелува, но не се решава да го накара да работи. А времето върви. Иса все работи и работи, без да вдигне глава.
    На края се уморил. Нали нивата била голяма. Пък и денят бил горещ. Отрил Иса потта от челото си и погледнал към Муса. А Муса станал на крака и се престорил, че също се уморил. Стои и тежко диша.
    Иса въздъхнал и пак се заловил за работа. Забие лопатата в земята, а Муса вика от могилката: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“
    До залез слънце Иса прекопал цялата нива. Взел си халата и се запътил към стопанина.
    След него тръгнал и Муса.
    Отишли при стареца и казали, че работата е свършена.
    Старецът им хвърлил един ершефи. Муса скочил пръв и хванал монетата.
    — Вече е късно! Утре ще я разменим и ще си поделим печалбата — казал Муса и сложил монетата в джоба си. — А сега трябва да преспим някъде.
    Иса премълчал.
    Открили в града една купа сено и пренощували в нея. Сутринта пак обикаляли къщите и викали:
    — Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?
    Един търговец им предложил да натоварят една кола с пъпеши и да ги продадат на пазара.
    — Продадете ли всичко, ще ви платя добре — казал търговецът.
    Иса товари колата, а Муса стои по-далечко и вика: „Въх! Въх!“
    Закарали пъпешите на пазара и започнали да продават. А пъпешите били узрели, вкусни, грамадни, така че не се наложило да канят купувачите. Иса подава на купувачите пъпеши, а Муса стои по-далечко и вика: „Въх! Въх!“ И така цял ден.
    Когато пъпешите се свършили, Иса и Муса отишли при търговеца, дали му всичките пари и зачакали възнаграждението. Когато доволният търговец преброил всичките пари, Муса му казал:
    — Е, хайде, плати ни!
    Търговецът им дал един ершефи и ги отпратил. Когато Иса и Муса тръгнали по улицата, Муса казал:
    — Иса, време е да си разделим парите.
    Иса се възмутил:
    — Аз работих, изморявах се, но какво правеше ти, че да вземаш част от моите пари? Не искам да деля с теб. Ти си чисто и просто безделник. Дай ми парите и си върви по пътя.
    Ала Муса обидено попитал:
    — А кой седеше на могилката, когато ти обръщаше нивата?
    Иса отвърнал:
    — Ти.
    А Муса пак:
    — А кой ти викаше от могилката: „Хоп! Хоп!“?
    Иса отвърнал:
    — Ти.
    — А когато ти товареше колата, кой стоеше до теб и викаше: „Въх! Въх!“?
    — Ти.
    А Муса пак:
    — А на пазара, когато ти продаваше, кой викаше: „Въх! Въх!“?
    — Ти!
    И тогава Муса казал:
    — В такъв случай не съм ли работил, не съм ли ти помагал? Думите на Муса ядосали Иса и той викнал:
    — Къде се е чуло и видяло да се плаща за „хоп“ и „въх“? Не съм съгласен с теб. Дай тук всичките пари! Те не са твои!
    Между Иса и Муса пламнал спор.
    — Хитрец! Измамник! — викал Иса. — Дай ми парите!
    А Муса отговарял:
    — Ти си хитрец и измамник! Ти искаш да ме изиграеш!
    Хората чули спора им, събрали се край тях и ги заразпитвали защо се карат така. Иса разказал на хората всичко, както си е.
    — За „хоп“ и „въх“ този измамник иска да вземе част от печалбата ми.
    Хората се възмутили от Муса, а той си знаел едно:
    — Аз също работих, помагах му.
    Разбрали хората, че спорът им няма да има край, и ги посъветвали да идат при кадията.
    — Той сигурно правилно ще реши спора ви — казали те.
    Отишли Иса и Муса при кадията, разказали всичко, както си е, и зачакали решението. А кадията изслушал и двамата и попитал:
    — Парите в кого са?
    — В Муса.
    Кадията се почесал по тила и казал:
    — Изтичай Муса да размениш парите, аз ще ги разделя по чест и съвест. Всеки ще получи честта си. Аз съм наредил да повикат няколко свидетели.
    Радостният Муса изтичал до дюкяна, разменил парите и ги дал на кадията. Кадията сложил парите в една торбичка и попитал Муса:
    — Кажи ми, Муса, за „дзън“ и „зън“ също ли се плаща?
    Иса се поклонил и казал:
    — Да, почтени кадия, плаща се!
    Тогава кадията хвърлил на пода торбичката с парите. Парите дръпнали: „Дзън“.
    — Муса, ти чу ли звука „дзън“?
    Муса се поклонил и казал:
    — Да, чух го, почтени кадия!
    Тогава кадията вдигнал торбичката с парите, повикал Муса до себе си, разклатил торбичката до ухото му и попитал:
    — А какъв звук чу сега?
    Муса пак се поклонил и отвърнал:
    — „Зън-зън“, почтени кадия!
    И в този миг кадията казал:
    — Е, сега вашият спор е решен. Муса за „хоп“ и „въх“ получи „дзън“ и „зън“. А Иса за работата ще си получи всички тези пари. Те са спечелени от него.
    Муса искал да се възмути, но нямало как: хората го затрупали с проклятия и го изблъскали през вратата.
    Муса бягал по пътя, без да се оглежда. А Иса си взел парите, благодарил на хората и тръгнал из града да търси нова работа.
    За такива хора като Муса народът казва: на чужда кола далеч няма да стигнеш!

info

Информация за текста

    © 1976 Иван Троянски, превод от руски

    Сканиране: Boman, 2010
    Редакция: Alegria, 2010

    Издание:
    Кавказки народни приказки
    Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
    Редактор: Панко Анчев
    Художник: Иван Кенаров
    Худ. редактор: Стоимен Стоилов
    Техн. редактор: Георги Петров
    Коректор: Маргарита Георгиева

    Приказките са подбрани от следните издания:
    Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
    Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
    Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
    Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
    И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15475]
    Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
Top.Mail.Ru