Скачать fb2
Цигански романс

Цигански романс


Владимир ВисоцкиЦигански романс

По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам — и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря…
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!

        Не препускайте така, коне, поспрете!
        Забравете бича — няма жал!
        Боже, колко своенравни са конете…
        Ще умра неживял, песента недопял.

Аз вода ще им налея,
                                аз куплета ще допея —
само още миг над пропастта
                                        да оцелея…

Ще загина — като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната — леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!

        Не препускайте така, коне, поспрете!
        Не, не слушайте бича ми, не!
        Боже, колко своенравни са конете…
        И не си доживях… Да допея поне…

Аз вода ще им налея,
                                аз куплета ще допея —
само още миг над пропастта
                                        да оцелея!

Но — успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!

        Не препускайте така, коне, поспрете!
        Галопирайте без крила!
        Своенравни се оказаха конете…
        И не си доживях, и не съм си допял…

Аз вода ще им налея,
                                аз куплета ще допея —
само още миг над пропастта
                                        да оцелея.


info

Информация за текста

    © Владимир Висоцки
    © Владимир Левчев, превод от руски

    Владимир Высоцкий
    Кони,

    Източник: [[http://litclub.com/|Литературен клуб]]
    Последна редакция: NomaD, 2010

    Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17825)
    Последна редакция: 2010-10-26 08:00:00
Top.Mail.Ru