Скачать fb2
Царят с магарешките уши

Царят с магарешките уши


Ангел КаралийчевЦарят с магарешките уши

    Цар Траян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово величество е клепоух. След всяко бръснене тоз час влизал царският палач и погубвал злополучния бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Траяновото царство. Дошъл редът и на едно голобрадо бръснарче. То влязло в двореца разтреперано. Като обръснало царя и видяло ушите, момчето захванало плахо да се озърта. Царят го попитал:
    — Ти, момче, имаш ли други братя?
    — Нямам — отвърнало бръснарчето, — едничък съм на мама.
    — Щом си едничък, ще те пощадя, но ми дай дума, че на никого няма да казваш какво си видял на главата ми. Кажеш ли някому — загубен си!
    Момчето се врекло, че ще мълчи, и си отишло. Прибрало се в къщи живо и здраво, но оттогава насетне захванало да линее. Заприличало на суха вейка. Да го духнеш, ще падне. Тайната го мъчела. Затъжила се неговата майка, като го гледала как се топи, и му рекла:
    — Кажи ми, сине, каква болка имаш на сърцето си.
    — Не мога, майко, ти каза, защото съм дал дума да мълча пред хората. Проговоря ли — свършено е с мене.
    Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората, Да изкопае един дълбок трап, да се наведе и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.
    Както го научила майката — тъй сторило бръснарчето. Като изкопало трапа, то коленичило и до три пъти извикало:
    — Цар Траян има магарешки уши!
    — Царските уши са магарешки!
    — Нашият цар е клепоух! И заринало трапа.
    Изведнъж му олекнало. Тръгнало си весело към дома.
    Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина. Веднъж селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули. Тогава свирките заговорили с човешки гласове:
    — Цар Траян има магарешки уши!
    — Царските уши са магарешки!
    — Нашият цар е клепоух!
    Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка, надул я, чул думите й, па си рекъл:
    — Няма вече полза от криене. И си открил магарешките уши.

info

Информация за текста

    © Ангел Каралийчев

    Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

    Публикация:
    Ангел Каралийчев
    Български народни приказки
    Издателство „Народна младеж“

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3555]
    Последна редакция: 2007-09-21 08:00:00
Top.Mail.Ru