Скачать fb2
Чудното гърне (Датска народна приказка)

Чудното гърне (Датска народна приказка)


Ангел КаралийчевЧудното гърнеДатска народна приказка

    Един сиромах човек тръгнал към пазара. Той подкарал кравата си да я продава. Насред пътя го срещнал друг селянин, който се връщал от пазара и карал пред себе си една овца.
    — Каква хубава овца! — извикал първият селянин и очите му останали в нея.
    — Ако искаш, да направим смяна. Аз съм готов да ти дам овцата срещу кравата — отвърнал вторият.
    — Искам! — отговорил на драго сърце първият селянин и подал юларчето на кравата си на оня, който карал овцата.
    Като заменил кравата, сиромахът кривнал към своята къща и весело повел овцата. Не извървял много път, когато срещу него се задал друг селянин, който стискал под мишница една едра гъска.
    — Добра ти среща, побратиме! — извикал оня с овцата. — На пазара ли отиваш?
    — Тръгнал съм да продавам тази гъска. Дотегнала ми е — много царевични зърна кълве.
    — Щом като искаш да се отървеш от нея — рекъл сиромахът, — отстъпи ми я, а пък аз ще ти дам тази овца. Съгласен ли си?
    — Съгласен съм — погледнал го непознатият и му подал гъската. Сиромахът грабнал птицата и бързо потеглил към дома си. Повървял ни малко, ни много, но изведнъж съзрял едно празно гърне, търкулнато накрай пътя.
    — Тъкмо за мене гърне! Голяма работа ще ми върши. Я да го заменя срещу тая гъска! — високо извикал той, навел се, грабнал гърнето и на негово място оставил гъската.
    Тичешком се прибрал у дома си. Жена му го посрещнала и щом отворила вратата, се провикнала:
    — Много ли ти дадоха за кравата?
    — Добре ми платиха — отговорил сиромахът. — Аз получих за кравата едно празно гърне.
    — Гърне ли? Празно гърне? — разсърдила се жената. — Ти си бил най-загубеният мъж в селото. Где се е чуло и видяло да се заменя една крава за нищо и никакво празно гърне!
    — Аз направих две-три замени и вече не мога да върна кравата. Жената сърдито поела гърнето и го сложила на полицата при другите домашни съдини.
    Поседяло гърнето малко. По едно време се размърдало насам-нататък и проговорило с човешки глас:
    — Дойде ми времето да се поразшетам.
    — Къде искаш да се поразшеташ? — учудено го погледнала домакинята.
    — В богаташката къща! — отвърнало гърнето, лекичко се търкулнало, скочило на прага и излязло на улицата.
    „Търкул-търкул“ — стигнало до богаташката къща, помирисало къде е кухнята и се упътило нататък, откъдето идела миризмата на тенджерите. Готвачката го грабнала от земята, видяла, че е здраво и чистичко, и рекла:
    — Тъкмо ти ми трябваш да те напълня с кашица. Наредила и новото гърне при другите съдини с готовото ядене, но то се размърдало и проговорило:
    — Дойде ми времето да се поразтъпча.
    — Къде искаш да се разтъпчеш? — попитала готвачката.
    — Там, откъдето съм пристигнало — отвърнало гърнето и се търкулнало по двора на богаташката къща. Изскочило на улицата и — „тепа-тепа“ — стигнало пак до къщата на своя стопанин-сиромаха.
    Седнали домакините, изяли топлата каша и сиромахът казал:
    — Добро гърненце си намерихме. То ще ни донася туйцък-онуйцък.
    Домакинята го измила и положила пак на полицата да съхне, но нетърпеливото гърне пак се размърдало и проговорило:
    — Удари ми часът да се поразшетам!
    — Къде ще ходиш сега? — попитала го жената на сиромах.
    — В друга богаташка къща! — казало гърнето и се търкулнало там, където се издигал големият дом с високата ограда. Минало през открехнатата пътна врата и право в килера. В килера шетала една девойка, облечена спретнато. Тя го зърнала, щом се търкулнало през прага, и плеснала с ръце!
    — Ах, че хубаво гърне! Тъкмо такова ми трябва, за да излея в него маслото, което измих от кравешкото мляко!
    И като напълнила с чудесно масло гърнето, тя го положила на полицата, покрила го с похлупачка, за да не го намерят мишките и си тръгнала. Но в туй време гърнето се размърдало и проговорило:
    — А пък аз трябва да се поразтъпча!
    — Къде ще ходиш? — попитала смаяна прислужницата.
    — Там, откъдето съм дошло! — отвърнало гърнето, леко се търкулнало, затрополяло по пода и изскочило на двора.
    Право в къщата на сиромаха се прибрало. Няма да ви разказвам с каква радост го посрещнали селянинът и неговата жена. Извадили всичкото масло с лъжица, прибрали го в друг съд, измили гърнето и пак го положили на полицата.
    — Ех, мъжо — рекла жената, — ако беше продал кравата и беше купил житено зърно, щяхме да засеем една голяма нива с пшеница и сега, когато имаме масло, можехме да изпечем чудесни питки!
    Гърнето чуло тези думи и без да проговори, слязло от лавицата.
    — Настана време — рекло то — да се поразшетам!
    — Къде ще ходих мило гърненце? — попитали домакините.
    — При богатия чифликчия! — отговорило гърнето и се търкулнало право по пътя за чифлика. Накрай градината го срещнал самият стопанин.
    — Тъкмо ти ми трябваш! — продумал си той. — Хубаво гърне за отмерване на зърно!
    И като грабнал гърнето, чифликчията захванал да го пълни с пшеничено зърно, но тогава се случило чудо невиждано — гърнето ставало все по-голямо и поглъщало всичката пшеница, която стопанинът изсипвал в него. Сто крини погълнало. Най-сетне проговорило:
    — А сега настана време да се поразтъпча.
    — Къде ще ходиш? — извикал чифликчията.
    — Откъдето съм дошло! — отговорило гърнето и се търкулнало към вратата на чифлика.
    Лакомият чифликчия прехапал устни и хукнал да го гони.
    — Стой! — развикал се той.
    Настигнал го насред пътя, навел се и се заловил да гребе насипаното зърно. Нагребал с две шепи, колкото можал, но се навел толкова много, че паднал в гърнето и потънал в зърното.
    — Сега пък — проговорило гърнето — ще се разтъпча с тебе!
    И се търкулнало към нивите на селяните. Когато навлязло вътре, неочаквано потънало вдън земя заедно с чифликчията.
    Минала зимата, стопили се снеговете. Настъпила пролет и на полето, където се ширели сиромашките ниви, израснали буйни жита.
    Сиромахът, който намерил чудното гърне, пожънал много снопи, напълнил житницата си със зърно и неговата стопанка изпекла чудни питки с масло.

info

Информация за текста

    © 1967 Ангел Каралийчев

    Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
    Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13229]
    Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00
Top.Mail.Ru