Скачать fb2
Чукотска приказка (Чукотска приказка)

Чукотска приказка (Чукотска приказка)


Глупавият КелеЧукотска приказка

    Отишли десетина девойки да берат ягоди. Щом навлезли в гората, от гъсталака излязъл злият великан Келе. Видял той девойките и ги изловил всичките. Вързал ги за краката като яребици и ги окачил на едно дърво с главите надолу.
    — Висете — рекъл той, — аз скоро ще се върна и ще ви изям до една.
    И си отишъл. Девойките не знаели какво да правят — не можели да се отвържат.
    По едно време се задала Кума Лиса.
    — Кумичке! Кумичке! — развикали се те от дървото. — Отвържи ни!
    Кума Лиса се приближила:
    — Ай! Кой ви окачи на дървото?
    — Великанът Келе.
    Кума Лиса се покачила на дървото, отвързала девойките и се спуснала надолу.
    — Трябва да надхитрим Келе — рекла тя, — защото, като се върне, ще се втурне по дирите ви и пак ще ви хване!
    — Но как да го надхитрим? — запитали девойките.
    — Съблечете по-скоро горните си дрехи!
    Съблекли се.
    — Свалете и обущата си!
    Свалили и обущата си.
    — Дайте и герданите си!
    Дали и герданите.
    — А сега — да ви няма!
    Побягнали девойките. А Кума Лиса взела дрехите им, натъпкала ги с трева и листа, украсила ги с герданите, вързала долу обущата и направила на всяка дреха плитки от трева. Сетне ги обесила с главите надолу и побягнала. По едно време дошъл Келе.
    — Ах — рекъл той, — сега ще ви изям! Всички ви ще изям!
    Приближил се до дървото, сграбчил една от лъжливите девойки и хубаво си отворил устата. Захапал я, но в устата му се посипали листа и трева.
    Зачудил се Келе:
    — Брей! Какво е това?
    Хванал друга девойка, хванал трета… От всичките падали листа и трева. Досетил се Келе, че девойките са избягали.
    — Аха! — извикал той. — Развързали се! Но аз все пак ще ви настигна. Няма да ми избягате!
    И се втурнал да ги гони.
    А девойките дотърчали до реката, намерили плитко място и преминали на другия бряг. Седнали да си починат.
    Дотърчал Келе до брега и погледнал реката.
    — Ей! — извикал той. — Дълбока ли е реката?
    — Уха! Дълбока е!
    — А вие как я преминахте?
    Ние пихме, пихме, всичката вода изпихме и тъй преминахме!
    — А отде се е взела пак тая вода?
    — Заваля дъжд и напълни реката.
    — Тогава и аз ще я изпия!
    Легнал Келе на брега и захванал да пие водата. Пие, пие… Пие, пие…
    — Е, как е — запитал, — намаля ли?
    — Намаля — отвърнали девойките. — Пий още!
    Келе пак захванал да пие. Пие, пие… Пие, пие…
    — Е, как е? — запитал повторно.
    — Съвсем малко остана! По-скоро я допий!
    Келе пак се заловил да пие. Пие, пие… Пие, пие… А реката — каквато си била, все такава си останала! Досетил се Келе, че девойките му се присмиват, и се разсърдил:
    — Каквото и да стане, аз ще ви стигна и ще ви хвана!
    Тръгнал Келе през реката. От изпитата вода натежал и едва се мъкнел.
    — Ох, лошо! — казал. — Много вода изпих!
    — Сега ние ще тичаме — рекли девойките, — а ти ни гони! Която хванеш, нея изяж!
    Втурнали се девойките, втурнал се и Келе. Но не можал дълго да тича. Спънал се, паднал и се пукнал. Свършило се с людоеда Келе.
    А девойките се върнали у дома си цели-целенички!

info

Информация за текста


    Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2565]
    Последна редакция: 2007-04-29 13:48:50
Top.Mail.Ru