Скачать fb2
Храбрият оловен войник

Храбрият оловен войник


Юлиана ЗлатковаХрабрият оловен войник

    След като завърши приказката той се отпусна в удобния стол и тъкмо притвори очи, до писалището му застана оловният войник.
    — Не те очаквах — въздъхна писателят и си наля още малко кафе. — Какво искаш?
    — Защо ме уби? — попита войникът.
    — Мислех, че си храбър оловен войник — каза писателят.
    — Разбира се, че съм храбър оловен войник! — възкликна онзи — Само че не искам това да си го знаем само ние с вас.
    — Добре — с досада рече писателят. — Дай да видим какво ще стане, ако те убия по-късно…
    — Нека и тя да узнае, че съм смел — помоли войникът. — И да ме обикне както я обичам аз.
    — Така-а-а — проточи писателят.
    — Дайте ми мъничко любов, съвсем мъничко, само един миг, пък после правете с мен каквото искате!
    — Бих могъл да я убия заедно с тебе…
    — Защо?
    — Ами… тя идва при тебе заради секса, обаче навлиза в твоите неща и вече няма начин, нали разбираш, много често става така… О, чудесно го измислих!
    — Жестоко! — прекъсна го войникът.
    — Нали?
    — Ужасно е — с болка пророни войникът. — Отвратително е.
    — Я стига! — ядоса се писателят. — Ти ли ще ме учиш да пиша!
    — Ще те убия! — извика войникът.
    Писателят го погледна подигравателно.
    — Ще ви спася — злобно се ухили той. — И тебе, и хартиената ти танцьорка, и любовта ви. Ще ви пусна по света и ще ви оставя да минете през всичката му мърсотия… Обичайте се, нямам нищо против, да видим обаче дали ще се обичате!
    — Но тогава аз няма да бъда храбър оловен войник — промълви войникът, замисли се и добави. — Кажете, писателю, вие вярвате ли, че любовта може да бъде по-силна от смъртта?
    — Глупости! — презрително изсумтя писателят.
    Войникът неочаквано скочи в камината.
    — Чакай! — изрева писателят, но в огъня остана само купчинка пепел.
    Дългата стара пушка, която войникът беше опрял на писалището, се стопи без пламък и постепенно изчезна.
    Писателят дълго седя неподвижен, загледан в тлеещите въглени, после горчиво въздъхна и тъй като не му оставаше нищо друго, написа отново приказката, макар че му беше омръзнала.

info

Информация за текста

    © 2005 Юлиана Златкова

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9043]
    Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00
Top.Mail.Ru