Скачать fb2
Женската сексуалност

Женската сексуалност


Франсоаз ДолтоЖенската сексуалност

Въведение

    Според психоанализата развитието на сексуалността изцяло се обляга на съществуването и структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човешкото същество. В ранните стадии сексуалността не обслужва плодовитостта на вида, а само я подготвя чрез субективното, органично и характерово структуриране на човешкото същество, чийто все още незрял репродуктивен апарат е генитално еднополов.
    Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово. Обикновено на термина женско се придава пасивният смисъл на приемането, а на термина мъжко — активният смисъл на предаването, значения, които двете понятия дължат на биологичната си организация. Но ако сексуалните нагони са или с активна, или с пасивна доминанта, либидото — в психоаналитичния смисъл на думата — е винаги активно.
    Половата зрелост през пубертета е либидният стимул, който определя телесния аспект, мъжки или женски, на сексуалността. Генитално локалиризаната поява на спермата у момчето и на менструацията у момичето потвърждава в собствените им очи физиологичната роля, отредена на всеки от тях в сексуалните отношения.
    От физиологичното юношество нататък нещата се развиват сякаш либидото, за да осигури запазването на вида, се стреми да се осъществи чрез сексуално допълващи се индивиди.
    Неосъзнатият критерий на стремежа и доближаването до избраното същество изглежда винаги е очакваната плодовитост — плодът неизменно, е ако не съзнателно желан, то несъзнателно въвлечен в срещата между мъжа и жената.
    Разглеждайки аномалиите в телесно-еротичното и характерово-емоционалното сексуално поведение на съвременниците си, Фройд открива, че всяка аномалия в органичното генитално поведение (субективно оправдана или не), всяко любовно поведение може да се разбере чрез изучаване на дълбокото несъзнавано. В него се намират динамично действащи противоположни представи, заложени във въображаемите умствени схеми на субекта, в забранените му желания. Изучаването им чрез метода на свободното асоцииране показва, че те са участвали в структурирането на личността, датиращо от предгениталния инфантилен период. Така Фройд открива възловата роля на едиповия комплекс и на следствието му — страха от кастрация, този специфично човешки енергетичен кръстопът на императивната сила, наречена от него либидо, която спомага за съхраняването на вида, както и ролята на другите сили, способстващи за запазването на човешкото същество като участник в социалния живот на дадена група.
    Фройд е обозначил с термина разрешаване на едиповия комплекс промяната в организацията на личността, настъпваща в резултат на превъзмогването на тези конфликти. Комплексът разделя предгениталните етапи на либидото от гениталния стадий и социалната му и културна еволюция. Фройд описва едиповия комплекс у момчето като конфликтен енергетичен кръстопът, достигнат от либидото, което е противоречиво свързано с представи за телесен контакт, последователно и различно еротизирани по отношение на двете родителски личности. Например момчето е подложено на риск от дезорганизация, която би била ендогенна заплаха за личността или пола му, ако в представите му се извърши осъществяване на гениталните му желания към майка му. То трябва да се откаже от всякакво еротично желание към нея и, по благоразумна аналогия, към сестрите си, които във въображението си свързва с нея.
    Преди комплекса, по време на предгениталните етапи на либидото, последното е въображаемо насочено към родителските обекти, към личността им и пола им.
    В момента на преодоляването на комплекса идва ред на емоционалната драма със заплахата от кастрация, която, макар и ендогенна, се изживява като произлязла от бащата със съгласието на майката. — След разрешаването на едиповия комплекс активното либидо, вече откъснато от обекта на пенисното си желание (майката), и пасивното либидо, откъснато от аналното си желание (бащата) се завръщат в личността на момчето. Бащата символично им е отговорил, белязвайки сина със знака на своя закон, знак, който има стойност на символична кастрация, освобождаваща непоносим страх, и на постепенен достъп, извън въображаемите вълшебства, до могъществото на мъжа в обществото. Либидото се завръща в субекта с гениталната си същност, като пенисът и инцестните желания остават на заден план. То нарцистично се пренася върху обществената личност на субекта, върху културното му развитие. Оралните и анални сублимации на момчето се организират с оглед откъсването от семейството. То се отъждествява със собствения си баща, превърнал се в дееротизиран ментор на неговата борбеност и изобретателност; приспособява се към законите на общността, които управляват поведението на възрастовата му група.
    Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момчето да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избрани вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надскача, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еротичен риск на гениталната си функция. Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собствения му пол.
    фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремната кухина, връзката между еротизацията на обекта и гениталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил“ обяснява защо именно чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ендогенни тенденции — на агресивност и борбеност — и мъжките сексуални тенденции.
    Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момчетата, се среща навсякъде — в биологията, в социологията; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възрастта на половата зрелост в мъжкото и женското поведение на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбуди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на химически фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: непенисната характеристика на женския пол, разочарованието, изпитвано от момичетата в детството при откриването на неизгодното за тях различие на половите форми, предизвикващо гордостта на привилегированото момче, са накарали Фройд да мисли, че женската сексуалност се изгражда депресивно върху основата на това разочарование, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.
    Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едиповия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изключително или почти изключително структуриращо значение за човешкия индивид, мъжки или женски. От друга страна настъпването на пубертета при момичетата — като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „еластичната“ моралност на жените, за която той с право смята, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.
    Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена женска марка, доколкото хистерията у мъжете получава обществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.
    Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха — до голяма степен лицемерно налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното малокръвие девойките изглеждат трогателни, а детинските глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впрочем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувствата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.
    При такива обществени условия потискането, на което е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо — то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавачките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този първи обект подтиква момиченцето да бъде активно, сръчно в ръцете и дръзко в приказките както в семейството си, така и сред прислугата. Но средата му в късното детство, родителите и възпитателите му, осигуряват закрила само ако напълно се отрече от първото си отъждествяване.
    Към това следва да се прибавят и глупавите четива, в които не е трябвало да има и следа от сексуалност, за да се опази девствената чистота на девойчето, четива, които, заедно със закъснението на емоционалната зрелост и невежеството, нажежават вълнението от неосъществими ангелски фантазми. Така процъфтява фалшивата мистика.
    Какво чудно тогава, че в социалния контекст, в който се извършват психоаналитичните наблюдения, женската сексуалност е обявена за инфантилна и клиторна, а бракът, за който повечето от жените нямат никаква подготовка (те дори не биват осведомявани за менструацията и я изживяват като срамно бедствие), само преподписва отричането на пола им, онемял благодарение на съгласуваните усилия на баща и майка, действащи така по морални съображения и за по-удобно.
    Някои жени впрочем, по различни причини, между които обучението, дадено им от съпруга или любовника, чудесно „проговарят“ в генитално отношение, но точно те не са изучавани от психоаналитиците. А и те бързо „влизат на хората в устата“, когато сексуалността им засияе в обществото, лъчиста и привлекателна. Достатъчно е да цитираме мотивите за присъдата в неморалност, издадена над Флобер за романа му „Мадам Бовари“. Така че ако една жена е щастлива в любовта, тя трябва да демонстрира студенина, за да изглежда „порядъчна“. Ако полът й говори красноречиво, тя трябва да мълчи за онова, което изпитва във връзка с него.
    Ето кои са според мен биологическите и социологически причини, които са усложнили изучаването на женското сексуално поведение.
    След двете последни войни обществото се промени и навсякъде в Европа жените получиха равни граждански права с мъжете; децата от заможните и средните класи са хранени естествено или изкуствено от собствените си майки и са отглеждани от собствените си родители; литературните и научни познания са достъпни за момичетата, както и за момчетата; въпреки това трудностите в изучаването остават.
    Фройдисткото понятие либидо означава „количествено променливата сила, позволяваща да се измерят процесите и промените в областта на сексуалната възбуда“. Да не забравяме тази дефиниция. Но въпросната сила, опосредствана от нагони (а знаем, че на органично равнище нагоните съвпадат с някои химически явления), може да бъде изучавана само в обективизацията й, т.е. в начините, по които се изразява от субекта на желанието спрямо обекта на нагона. Психоанализата се занимава с клинично наблюдаемото либидо, наблюдаемо ако не пряко, то чрез изучаването на несъзнаваните му динамики.
    Но говорим ли за изучаване, говорим за наблюдаващ и наблюдаван. От друга страна, за да се извърши, изучаването трябва да се опосредства чрез определен език — държане, мимики, думи — идващ от наблюдавания; език, който, за да бъде чут, приет и разбран, следва да срещне — прекалено добре знаем това — наблюдаващ, несъзнателно въвлечен и съзнателно приел да бъде въвлечен в онова, което възприема. Ние, психоаналитиците, прекрасно знаем как затруднява свидетелството ни това условие, колко грешки, дължащи се на собствените ни структури, проекции, съпротиви, вредят на работата ни. Така например може да се теоретизира след, но никога по време на наблюдението и съпротивата спрямо този принцип е една от най-трудните за преодоляване, тъй като теорията предпазва от рисковете на вживяването.
    Друг препъни-камък: за психоаналитика наблюдаваният може да бъде обект в либидния смисъл на думата, т.е. той може да търси в него някогашна своя допълваща представа или да разпознае настоящия си нарцисизъм.
    Когато изучаваният обект — пациентка, по време на психоанализа или жена в живота — е наблюдаван от жена, пък била тя и психоаналитичка, ще рече запозната с изброените трудности, последните изглежда са още по-големи, отколкото за психоаналитика. Главно заради майчинските й черти, които могат по екзогенен път да доведат до междупреносна регресия, спъваща ендогенната работа.
    Обстоятелството, че психоаналитичната терапевтика отдавна и резултатно се практикува от жени, с нищо не променя горното, тъй като ако е надарена с женски телесни характеристики, личността на психоаналитика позволява на пациентите и от двата пола да приложат стил на пренос на регресивните позиции на либидото, улеснен от пасивното и майчинско значение на психо-аналитика. С други думи фактът, че психоанализата се практикува с успех от жени се дължи на по-малката съпротива, оказвана от пациентите при свободното асоцииране. На нас ни плащат, за да знаем, че при психоанализата субектът се лекува сам и че ние сме там — в качеството си на обществена личност, методично ангажирана в този междучовешки контакт — само като присъствие: образна подкрепа, нарцистичен или обектов компаньон, жива и договорена измама в часовете, предназначени за сеансите на междучовещки контакт, в които само времето може да се заплати и се заплаща. Присъствието на внимателно пасивния — и понякога словесно активен — психоаналитик осигурява на анализирания посредничеството, позволяващо му да изясни нагоните си и единствено тях, а не да осъществи органично-психична връзка между себе си и психоаналитика.
    Анализираният, този, който извършва своята психоанализа, е малко или повече спънат в работата си от налагащата се личност на психоаналитика, от неосъзнатите мотиви, които му се струва, че долавя, от диференцираните проекции, които личността му понася по-лесно или по-трудно. Именно в това нерядко се корени причината пациентите да избират психоаналитици жени и понеже в тази професия — както във всяка друга — съществува търсене и предлагане, в това е и причината за техния успех. Субектът, решен да предприеме психоанализа, понякога е по-малко подозрителен към жените. Също както, ако ще срещаме някое животно в оградено поле, бихме предпочели да е крава, а не бик, анализираният предпочита странната личност, която се нарича психоаналитик и седи зад него, да е жена, а не мъж. Без да броим факта, че за една жена е по-лесно да стои часове наред физически неподвижна, внимателна и възприемчива.
    Аз лично бих искала в тази книга да запозная читателите със свидетелството на една жена за жените. Под общото заглавие „Гениталното либидо и женската му съдба“ ще се опитам, очиствайки думата съдба от фаталното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях.
    Наблюденията ми, свързани с любовните и еротични прояви у жените, идват не само от класическите психоанализи на жени, но и от изключително изобилната клинична документация — с която разполагам поради факта, че приемам много родители, — отнасяща се за деца и юноши със смущения в психосоциалното си развитие. В такива случаи винаги се срещам и с двамата родители — отначало заедно, после поотделно, — често и с бабата и дядото. Винаги съставям възможно най-задълбочена анамнеза и когато няколко деца в едно семейство имат невротични смущения, често съветвам и родителите да се подложат на психотерапия. Така откривам — апостериори и защото детето е вече на път да оздравее, — че родителите без да знаят са живели с невротични симптоми, и научавам, с леко насочване на разговора, какво става в сексуалния живот на жените, независимо дали присъстващите разбират или не разбират това. Ще разкажа в тази книга преживявания, събирани през двайсет и две годишната ми практика, и ще споделя с читателя някои от размислите ми на жена, вдадена в работата и наблюденията си, които потвърждават или отричат теоретичните хипотези.
    Колкото до теоретичните постановки, до които прибягвам понякога, бих приканила читателя да ги разглежда само като разумна научна осигуровка. Тя ми помага да обознача някои процеси на освобождаване в поведението, наблюдавано по време на трудната еволюция на психоанализата, или да определя кризисните моменти и трудностите на някои подрастващи деца с оглед на евентуалните бъдещи поражения, както и да им помогна чрез психотерапия по-лесно да ги превъзмогнат. Когато тео-ретизирането ми позволява едновременно да разбера процеса на деструктуриране и да оправдая от аналитична гледна точка контрапреносното поведение (последвано от либидна реорганизация на базата на възстановения нарцисизъм на лекувания обект), аз го смятам за валидно до доказване на противното, съзнавайки, че критерият за валидност (повече отколкото критерия за ценност) винаги е спорен.
    Що се отнася до либидото като теоретично понятие, ще се опитам да го изследвам чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принцишгот психоаналитиците от двата пола. И тъй като тук ще говоря за генитално либидо, налага се да опитам — отвъд фактите — да структурирам масата от данни с помощта на икономическата теория на обектното либидо.
    От зората на психоанализата насам са правени много изследвания, насочени към изясняване на първите обектни отношения. Някои продължителни психоанализи на възрастни субекти са показали появата в преноса на релационни модуси, датиращи от времето на дуалните, канибалски и разкъсващи отношения, свързвали детето с майката. Мелани Клайн хвърли много светлина върху ранните обектни отношения, които се преоткриват в психозите, където нарцистичното либидо, както и силата на гениталните физиологични нагони, са сведени до нивото на еротично изразяване на кърмачето1.
    Сигурно е, че психоаналитичните наблюдения над възрастни индивиди, продължителна подлагани на терапия, потвърждава архаичното съществуване на междучовешко либидо с канибалски стил, в което етиката на добрия или лошия обект играе безспорна роля. На мен лично наблюдението над рано травматизирани деца и над деца, които още от рождение показват смущения в отношенията с другите, ми доказа съществуването на ранни стадии на либидото, в сравнение с които оралният и аналният са твърде развити. По-късно съм откривала следи от тези ранни стадии в сънищата на възрастните и по-специално в психосоматичните симптоми — органни неврози или понякога психози на системи от органи.
    Не смятам, че ще е излишно да се облегна на тези изследвания, защото онова, което в медицинските наблюдения някога (нерядко и сега) наричаха „сексуална сфера“, добре предава функционалните смущения, свързани с разстроената органичност на генитално-пикочната система у мъжа и на генитално-пикочно-чревната система у жената — тук спадат и функционалните смущения в млечните жлези. Все към тая сфера принадлежат функционалните нарушения на гласовите връзки (добре познати на ото-рино-ларинголозите), както и характерологията на любовното поведение — и емоционално, и сексуално.
    Съвременният напредък на химията и биологията позволява да се осветлят понятията хромозомен соматичен пол и гонаден пол, и потвърждава химическото съществуване на ендогенни фактори на сексуалните прояви. Но тези понятия не могат да ни осведомят за умствените представи, които ръководят междучовешките отношения, като използват дадени мъжки или женски сексуални възможности — установими чрез биологично или химическо изследване — в организирано, социално плодовито психологическо поведение, целящо да открие допълващ партньор, или в поведение, отклонило се от еротичното си осъществяване, или пък сублимирало в културна дейност.
    Биологическата наука не обяснява липсата на сексуален апетит в биологично „женските“ жени, нито липсата на оргазъм у функционално нормални жени, нито неспособността на здрави жени да зачеват от плодовити мъже, жени, чийто стерилитет няма физиологична причина и които могат да бъдат оплодени от други мъже. Освен това във всички случаи на клинична хомосексуалност наблюденията показват абсолютна мъжественост у мъжете или женственост у жените в соматичните им и гонадни сексуални характеристики и на хромозомно, и на химическо ниво. И обратно, в много случаи на клинична хетеросексуалност те показват не особено диференцирани сексуални характеристики.
    Не, нито днес, нито утре химията или патологоанатомията няма да съумеят да изяснят субективността на сексуалните сили на привличане въпреки прогреса на науката, от която самият Фройд е очаквал ключ към изучаваните от него проблеми.

Глава I
Развитие на либидото от раждането до старостта

Бременност

    Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата“ на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарцисизъм прекалено би удължило настоящия труд. Нееднократно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.
    Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да действа в нарцистичната диалектика. Още в т.нар. пасивен период на предгениталното либидо (когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния характер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.
    Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, което сме мислили за наука — наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Нарушаването на научния статут се извърши в рамките на една техника — между впрочем много точна — на ненамеса: техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.
    Наблюдаемото в този регистър генитално либидо позволява на изследователя да разбере безличното. Тук освободената от тежестта на въображаемата символика също като че ли играе своята креативна роля (оценима само във фалическите си последствия) — и това е неопровержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либидото е креативно чрез символичните плодове на проявите си, произлизащи от човешката интелигентност. Отсам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символични дадености.
    След зачатието, което за пръв път кара субекта в зародиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си, детето — в случая женският зародиш — расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието — успокояващо или тревожещо — на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бременността и бъдещото човешко същество, което се подготвя в нея, от друга — бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато родителят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш, съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.
    Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато лекуват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.
    Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на желанието си: или желанието й е скрито, или личността й е отхвърлена вследствие на бременността. При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на детето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексуалното желание на майката — любовен, едипов, остатъчен или преносен. Трябва обаче да се подчертае, че травмите, причинени от бащата или от по-възрастните представители на двата рода, които не одобряват плодовитостта на майката, са особено болезнени за зараждащото се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.
    Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете — в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност, преценена като недостатъчна, за да задържи афективния интерес на майката, то може да се почувства като символ на екскремент за двамата си родители.
    Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за любов, установявана клинично чрез фантазмите на родителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ органичен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като животински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназначено да го опитоми, може да прикрие тази характеристика и тя да проличи единствено по време на психоанализа. В качеството си на структурираща диалектика процесът на идентификация не следва критериите за ценност на човешкия индивид. Психоаналитичната клинична картина на свръхранните неврози у деца видимо здрави по рождение показва, че почти винаги става дума за смущения в структурирането на представата за тялото, символизираща Аза, през периода на първичния нарцисизъм в процес на вътреутробна и следователно дородова организация. Тук се касае за предобектно либидо, но и за либидо във фройдисткия, сексуалния смисъл на думата. Това наистина е една символична функция на плодовитост на междуемоционалнйте и органични отношения, функция все още изключително автохтонна, но вече подготвяща субективните източници на обектното либидо — орален, анален, генитален. Остатъчните следи от фиксацията й са установими при всяка достатъчно дълбочинна психоанализа.
    Именно вследствие на либидните травми от този период, когато организмът на детето е в симбиоза с майчиния, нарцистичните изпитания по време на еволюцията в по-сетнешните стадии (изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърняване на зоната на ерогенно предимство) могат да доведат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози — истински физически разстройства, придружени с дълбоки нарцистични рани.
    Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витални прояви, наречени инстинктни, моделира тенденциите на То. Сякаш бременността е колкото органично, толкова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се изгражда според органично-емоционален регистър, разпростиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на страховете от изнасилване или кастрация, според това кое от споменатите две крайни възприятия преобладава.
    В случаите, които оставят нараняващи следи, представени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на морално оспорване с привкус на виновност на символичната им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това: било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация (нарцистична ендогенна вина); било обстоятелствата в живота им са такива, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико-социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща линия символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).
    Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалността на детето, в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)по време на символичната среща между две личности, които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето, Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя страна представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането — зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Раждане

    Следва най-напред да се каже, че страхът от смъртта, изпитван от човешкото същество, е свързан с преживените от всеки рискове в момента на раждането, когато животът преминава от вътрешна симбиоза с тялото на майката към въздушна среда и отношения на външна зависимост в диадата майка-дете.
    Тази промяна — със съвкупността от усещания на свръхнапрежение, после на освобождение — е в основата на всички страхове, които ще се появят в критичните процеси на развитието. Но ако раждането бележи сигурната победа над един повече или по-малко значителен органичен риск, то е и източник на определен емоционален риск. Да предположим например, че на излизане от утробната си водна среда детето се озове в свят, който му откаже или „забрави“ да му осигури топлината на люлката, сигурността на двете сведени над него глави, обединени от радостта си от появата му на света — тогава преходът ще е твърде брутален, твърде травмиращ.
    Имаме всички основания да смятаме, че здравото в либидно и органично отношение кърмаче усеща начина си на съществуване в света в пълно съзвучие с афектите на родителите си при раждането му, включително с емоционалната им реакция на първата му отлика — пола му, мъжки или женски. Можем да кажем, че ако бъде разпознато като добро, хубаво и приятно, че ако се срещне с майка, доволна от майчинството си, обичана от съпруга си, щастлива да открие в детето си чертите на брачния си съюз, кърмачето-момиче вече е преодоляло един риск.
    Новороденото момиченце е подложено и на риска на алчността — архаична, остатъчна или регресивно-сексуална — на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогеннитеси нагони, свързани с промените в кинестезичните и сензорно-двигателните й усещания. Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Те повече се нуждаят от фалическата маса на детето, което държат в прегръдките си под предлог, че се грижат за него, отколкото от партньора си, в чиито обятия изпитват не толкова силна радост. Тези жени не стигат до истинско наслаждение в сексуалните си отношения, докато съприкосновението с тялото на кърмачето понякога им я доставя — това са хомосексуални майки, независимо дали го съзнават.

Първо орално-анално детство

    Да приемем засега, че дадено кърмаче момиче, родено в добро физическо състояние от майка също в добро физическо състояние и с едипови тенденции в ранния стадий, т.е. положителна в отношенията на обектно пренасяне, е здраво и способно на структуриращо либидно отношение с майка си. Връзката с майката от кърмаческия период неизличимо ще бележи, бъдещите емоционални и сексуални особености на детето.
    На този стадий задоволяването на всичките му потребности — слухови, обонятели, зрителни, по-късно орални са свързани с присъствието на майката. Майката е първият обект, усещан като фалически и вдъхващ сила чрез любов и наслада не само орална, но и отнасяща се до цялото тяло и до всичките му биологически ритми. Но ако тя е усещана като отнемаща силата на кърмачето, тогава присъствието й предизвиква у него преобърнати или нарушени перисталтични поведения и реакции: анорекеия, храносмилателни и вегетативни смущения, токсикози.
    Оралните наслади — смучене, хапане и звуците, които ги придружават — се съчетават с еротични усещания за хващане, пасивни или активни, орални или генерализирани, сред които не са изключени и маточно-вулвените и мамияарните. Връзката майка-дете е отношение на взаимна зависимост, по-жизнено необходима за детето, отколкото за майката. Затова всяко страдание през този период е изживявано като раздяла с майката или като заплаха от разпадане на диадата.
    Не е излишно да се повтори, че ако майчината роля е абсолютно доминираща, и то дълго време, в развитието на момичето, тя може да бъде напълно изиграна само от майка, чиято физическа и символична личност е оценена от бащата. В противен случай момичето ще се окаже в двойствена ситуация — по отношение и на тялото и на сърцето си, което ще му попречи да се отъждестви с майката чрез интроекция на пола й (след като, преди фалическата фаза, е интроецирало тялото й).
    През пасивния орален и анален стадий повърхността на кожата на цялото тяло е ерогенна и чувствителна към всяко приятно усещане. Ласките, придружени с хармоничните сензорни възприятия на сетивните органи, действащи от разстояние (очи, уши, ноздри), представляват за детето блаженство, свързано с еуфоричното чувство за задоволяване на потребностите му. Обратно, резките и нехармонични усещания накърняват благополучието му и несъмнено събуждат спомени за наситените с прекален шум усещания в самотата след раждането. Тогава то търси сигурност, до майката дарителка на добро — гръдта й, гнездото на ръцете й винаги се свързват от здравото дете с преоткрития покой.
    Зоните на хранителния обмен са области от привнасящ и изхвърлящ тип. Привнасящ: кръгово затворената уста, привличаща, бозаеща, с езика й, способен да обхваща и да избутва зърното; изхвърлящ: вулвата и ануса. Тези зони на хранителен обмен дават стила на символичния начин за емоционално връзка: от вкарването произлиза интроекцията; от изкарването произлиза отхвърлянето — първичен дар, направен на майката, самата тя последователно привнасяща и отнемаща, като допълнение към функционирането на детето. Релационното либидо майка-дете в пасивната храносмилателна фаза (орална и анална) свързва в пасивната фалическа маса на тялото на момиченцето — надарено с лигавични разграждащи и абсорбционни възможности в своя еротично многокръгов хранопровод — представяй асоциации с избрания през този храносмилателен период либиден обект. Майката-хранителка е формално усещана като многопипалеста, удължена и изхвърляща топла течност, приятна за поглъщане — образ формален, зрителен и обонятелен. Именно тази мамиларна майка е звуковата и осезателна представа на желанието му. Майката е първият обект на момиченцето, както и на момченцето.

Първи хетеросексуални влечения

    Твърде рано обаче, още в началото на кърменето, щом се погрижат за тялото му и кърмата (течната майка) започне да се смила, кърмачето момиче отвръща лице от майка си при приближаването на бащата или на друг мъж, за да насочи вниманието си към него. То сякаш попада в полето на обонятелно или слухово привличане, което предшества появата на зрението и се установява и у слепи или глухи момиченца, фактът, че е привлечено от мъжете в ситуация, в която временно няма нужда от грижи и храна, навява на мисълта, че женствеността на момиченцето е разсеяна в цялото му тяло и реагира на допълващата мъжественост, която се излъчва от мъжките тела.
    По-късно, когато се научи да протяга ръце към четвъртия, петия месец — присъстваме на същата гледка. Ако бащата, схващан като атрибут на майката, се появи, когато момиченцето има нужда от храна или от грижи — или от регресия, ако е потиснато, — той бива пренебрегнат, защото в този момент избраният обект на желанието на детето е майката. Но ако, щом бъде обслужено, щом задоволи нуждата си от храна и от изхвърляне, в полето на вниманието му се появи мъж, момиченцето се отвръща от майка си, за да протегне към него ръце, дори ако не го познава. Появи ли се обаче друга жена, то небрежно я поглежда и се отвръща от нея, за да протегне ръце към майка си, която познава.
    Същото отношение на пренебрегване на представителите на собствения пол и на положително приемане на представителите на противоположния пол се наблюдава и при момченцето. За него майката е не само обект на пасивното и активно, орално и анално либидо, какъвто е за момиченцето, но и — особено ако наоколо няма други жени — обект на дифузно сексуално привличане. В редките случаи, когато момичето, през периода на телесна зависимост от грижите и храненето, осигурявани от майката, не приема с ентусиазъм приятелските аванси на представител на мъжкия пол от обкръжението му, то е, защото майката е афективно затворена за този мъж. Когато майката се отнася към мъжа положително, момичето неминуемо ще бъде привлечено от него. Докато, дори когато майката е положително настроена към даден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В същото време синът ще има винаги положителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, освен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.
    Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже, да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция. Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си“, т.нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този процес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц2.
    Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоциативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фалически тип и доколкото инвестират в тялото на момиченцето, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, както при излизането от центробежната матка; това се явява продължение на периода, през който тялото — изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката — също е функционирало фалически по отношение на пасивното преминаване, докато е търсило пролука в затворилата го кухина.
    Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влечения като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание — желанието на момичето да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.
    За да бъде това, което е — решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, — едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъдеща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и оплодена от него.
    Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на организиращия се едипов комплекс у момиченцето.
    Когато по време на психоанализа у възрастния индивид се открият едновременно конфликтни хетеросексуални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е подложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевидна двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката — на вид едно лице — всъщност е неделим елемент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител — бащата. Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съживят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ранен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и предметът е стар.
    Да се върнем на развитието на момичето. В него действат предобектни либидни нагони в процес на организация и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.
    Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка — подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с майката — неподвижна маса по отношение на нейната маса, която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мимики — от тях произхожда говорът, — при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на основно средство за общуване.
    Играта „Ку-ку — ето те!“, включваща овладяно изчезване и появяване, бележи достъпа до алегоричното владеене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден“ и „довиждане“, е друг подобен белег.
    Отсъствието на майчината личност предизвиква напрежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъствието й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръста.
    От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване“ вулвата си.
    Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.
    Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. У всички деца игровите дейности са придружени от стенични експулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.
    Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на перисталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.
    През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза — садистично орална (зъбна) и анална — с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.
    Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект — общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите — активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е активно.
    Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и автономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализацията на телесния образ на субекта продължава, като видимо води, в момента на реализацията си, до експанзивен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окончателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия — майката или пода (земята), пасивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.
    Така както всяко перисталтично движение на хранопровода му пренася от оралния до аналния полюс хранителното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то донася или отнася, във всеки случай „премества“ неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.
    Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Преместването на тялото му, немотивирано от съгласие със самото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновременно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелираното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и употребата на език-посредник; последният отначало изглежда магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.
    За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не“ на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да“. Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласува движенията си с тези на майка си и по-късно с движенията на някой друг. Този начин на подчинение съответства на една прагматична диалектика. Именно чрез несполуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.
    Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равнява по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за болезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепостният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със света, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елиминация, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъствието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея“. По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихиите — майката е последователно вещица, фея и царица.
    Целият език на човешката нежност и омраза е съставен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.
    През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за другите — те не го ядат, нито желаят — анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.
    В случай на девитализиращо изпитание на празнота — глад или жажда — или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук“, на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него“, на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало“. Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст, за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване — когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.
    От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето приисва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и изнасилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни, които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.
    През този период на разграничаване на валоризйрания обект — според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи — се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).

Второ детство

    С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си — звучност, обозначаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характеристика, която най-напред свързва с уринирането.
    То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополучие, безспорно у момичето, както и до желанието да притежава центробежен пенис като момчетата. Това се придружава с изследвания, с проучвателна дейност — която момичето извършва само или с помощта на момчетата,
    — мотивирана от безпокойството му, причинено от очевидната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пенис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпката“ си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.
    По това време майката е напълно интроецирана в качеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично — орална хранеща майка чрез успокояващите си, възстановителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.
    Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхващия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Бащата е възприеман формално като майката, но в по-висок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усещан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представата за сила.
    Здравото дете иска, по подобие на родителските форми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен“ като татко, „голяма и хубава“ като мама; като големите, като дамите — магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен“ в аналния и уретрален фалически стадий, така както „хубав“ и „вкусен“ са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния стадий.
    Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите крайници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си — може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: скелетно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с животните, не нарекат удължението „опашчица“, или, отъждествявайки само пениса с животните, не го назоват „животинчето“; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.
    Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на споменатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или заместниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да промени нарцистичното усещане, предизвикано от болезнената изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от страна на призования като експерт възрастен.
    Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто съществува, че в половия му орган е локализирана определена чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Многобройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характеристика — вулва във формата на „пъпка с дупка“ — като награда от страна на бащата и възможност да стане като майката.
    Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пенис у последните; и че вследствие на това те често реагират по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Контактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у момиченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емоции на удоволствието, необходим етап към по-сетнешното достигане до сублимация. Често явление е момчетата от три до шест години (в детската градина) да заявяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.
    Понякога тези великодушни предложения биват отклонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис“, и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат центробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те започват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна мастурбация — мастурбацията не е само физическа манипулация, но и проява на самовлюбеност — и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагиналния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си останат пасивни обекти, затворени в детската стая.
    Обратно на казаното от Фройд, изключително многобройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отговори на въпросите на момиченцето, то бързо преодолява раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в началото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслушано без укор. Същото важи за думите, с които момиченцето разказва за социалния си обмен с другите — главно с деца на негова възраст, — думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всички случаи на афективно здраве за момичетата е неоспорима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка“ на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато сегашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс — съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на жената, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.
    Откритието на особения му полов орган засилва още повече в очите на момиченцето стойността на телесната му форма, издута и фалическа, и прави още по-интересни желаните женски гърди, които то свързва с пениса, наблюдаван у мъжете. Едно момиченце ми казваше: „Не бива да се пипат пъпките. Ще ни ги отрежат… не… ако ги пипаме, няма да станат като на момчетата… няма да имаме гърди.“ Случва се дори обучени от момчетата момичета да мислят, че майка им има три гърди или три пениса; видях това във фигурките, моделирани от четиригодишно момиченце, което ми съобщи: „Баща ми има само един, с който пишка.“ Друг път същото момиченце каза: „Но пък той печели парите! А мама има хубави сутиени, но не бива да ги пипам.“ Друго момиченце водеше следния разговор в градината със своя приятелка на същата възраст, около четири-пет години: „А пък ако майката умре, когато има бебе, таткото му дава да цица… не с биберон, ами с онова нещо, от което излиза мляко… видях го, пък и той ми каза.“ Ставаше дума за фантазми, а не за тайно наблюдение на еякулация; но местоимението „той“ — другото момиченце не попита за кого се отнася, защото знаеше, и само кимна, — това „той“ беше бащата-заместник на фалическата майка.
    След този втори вулвено-клиторен етап, предшестван от усвояването на сфинктерната чистота и на говора (между две и две и половина години), ролята на онова, което е открито или негласно валоризирано в словесните, сензорни, телесни и сензуални инициативи, активни и пасивни, ролята на онова, което е позволено от фалическата майка — символ на всяка власт и на всяко знание, и от бащата — символ на всеки авторитет, е абсолютно капитална за сексуалността и личността на бъдещата жена. Ако момичето е възпитавано от майчински настроена жена, която не е фригидна и е сексуално задоволена от мъж с бащинско отношение към детето (дори ако това не е родният му баща), тогава у него ще се изгради мощна женска емоционална нагласа и нефригидно бъдещо сексуално поведение.
    У момиченцето на година и три месеца или малко повече цялото тяло, усещано от него като фалическо, многопръстно и многоотворно, е ерогенно за милувки навсякъде по външната кожна повърхност. То е още по-способно да изпитва наслада от милувки на мястото на лигавиците, на границите, отделящи външното, видимо за другите и осезавано от него тяло, от вътрешното тяло, непознато за другите и за него, място на важни усещания, които обаче остават неясни и дифузни.
    Любопитството и откриването на автономни усещания, които момиченцето само си доставя, не бива, когато са споделяни с майката или заместника й, да бъдат предмет нито на укори, нито на похотливо насърчение. Опознаването на тялото никога не може да стане само чрез майчините ласки. Момиченцето трябва да продължи своето самостоятелно изследване, което при всяко завоеванието прави, според етиката на възрастта му, по-очовечено, защото е повече „като другите жени“. Точно по този начин — многобройните наблюдения го потвърждават — ерогенните зони се определят в тялото му като такива, като места на удоволствие, свързани с мисълта за контакт с избраното и обичано същество. Това същество все повече ще бъде бащата, който скоро — заедно с придобиването на телесната самостоятелност, позволяваща на момиченцето само да се мие и облича, само да поддържа ежедневни социални контакти в детската градина, в магазина, у съседите, у дома — ще бъде ясно разграничен от майката, както и от другите мъже.
    Изследването на тялото, което довежда до мастурбация, не засяга само клиторно-вулвената област. Съществува и назална, орална, анална и пъпна мастурбация; последната, не толкова известна на възрастните, пробужда вътрешно-коремни усещания, свързани с отвора на пикочния канал и с вулвата. Има и една no-рядка мастурбация, на мамилите, която успокоява в момеят на големи и мъчителни изпитания, усещани като кастриращи.

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата

    Когато става дума за оралния полюс, не бива да се забравя ролята, която играе на тази възраст езикът — той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст — както за момчето, така и за момичето. Момичетата обаче проговарят по-рано и по-добре от момчетата. Те имат „остър“ език като компенсация на „атрофирания“ пенис. Много по-често се плезят и с тази мимика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центробежен пенис, както някои биха си помислили заради асоциацията с формата на езика3.
    Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от оралното и аналното. За „казването“ излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диференцирана способност). „Правенето“ се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване“ и „правене“ са фалически и изречените и чути думи, както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цялостната му личност. Ако това казване и правене е достатъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към съществото си, към изборите си. То е прието, признато, следователно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и понякога осезаем ефект — награда или наказание.
    Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отношения, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждествява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето — момиче или момче — усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.
    На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане“, предизвикваща желание да се докосне и вземе. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай“, поставена между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, майката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосновено „не взимай-не гледай“, явяващо се втори елемент от двойката, поради който — когато го гледа и напразно желае — детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.
    Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва задоволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на пространство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето (момиче или момче) се чувства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и вижда как майка му се отдалечава.
    Единственото му „имам“ е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога“ се измерва с продължителността на стеничното й присъствие в него. Активното му „мога“ се измерва чрез разстоянието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче разпознава пасивното си можене само по страданието, причинено му от недостатъчно активното му можене — майката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито повици и думи предизвикват появата на всичките й атрибути и по-специално на другите хора и на баща му, майката, „голямата“, държи цялата власт. Да я загуби за детето означава да загуби света. Да говори като нея означава да участва във властта й.
    Ако през този период наложи на казването и правенето строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия стадий. Това може да доведе до осакатяване или до насочване на изборите и преживяванията му чрез удоволствието, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в нещо казано от него на събеседника, или чрез думите на възрастния, оценяващ казаното от детето.
    До петгодишна възраст най-голямата радост на децата, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социалните игри като играта на „продавачи“.
    Колкото до думите, свързани с екскременти, те винаги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелства в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата куклите; последните служат за образов посредник в бъбренето, свързано с дуалните фалически еротични отношения, с които момичетата, за разлика от момчетата, обичат да се забавляват.

Кукли

    Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-разпространена сред момичетата, отколкото сред момчетата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес. Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчинско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата-близнак е представена от куклите-животни — субективно хуманизирани фетиши.
    Куклите заместници на орален или анален обект, които задоволяват потребностите на детето да се грижи и наказва, обслужват преноса на фалическо-нарцистични емоции, възникващи във взаимотношенията. Тези игри са силно ерогенни; следователно те са пренос на мастурбационна функция, тъй като в случая нямаме изживяна, а само субективна емоционална среща. Точно както мастурбацията, тези игри остават скрити за възрастните. Присъствието на наблюдател винаги намалява нарцистичната им ерогенна стойност.
    Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то е защото предполага, че майка му изпитва към него орално, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за сублимация след изтласкване, а за фетишистко еротично (либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?
    Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у момичето — гордо, че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, — тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис, бащиния. Момичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах“ — измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за „да си играем двамата“ и „после той ще ми даде една кукла“. Тук имаме игра на думи4, защото момчетата „стрелят“ по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата „дърпат“ центростремително.
    Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазмират и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!“ често означава „Аз те умрях“. Колкото до момичето, то иска да стане господарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене“. С други думи: докажи ми, че съм те взела в плен, че си запленен от мен.
    Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване“ или „власт“ над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена“ кукла, „дъщеря“, избрана от момичето.
    Следващите два примера доказват, че куклите наистина обозначават ерогенни зони.
Първи пример
    Едно момиченце, единствено дете на две и половина години, за пръв път вижда момче да уринира. То се отдалечава тичешком, отива при кръстницата си (нито майката, нито бащата присъстват) и й казва: „Кръстнице, искам да ми подариш кранче, за да пишкам като Пол.“ Смутена, кръстницата отговаря: „Но аз нямам кранче.“ „Ти си лоша, всички са лоши и ние, момичетата, си нямаме нищо…“ Момченцето, което е тръгнало след нея, я утешава, като я прегръща: „Не плачи, можеш да го гледаш и да го пипаш, когато искаш, позволявам ти.“
Втори пример
    През ваканцията по-малката от две сестри, пет и половина годишно момиченце, което още не е забелязало сексуалните различия, се къпе заедно с братовчедите си. Изведнъж момиченцето извиква: „Това си е мое“ и хищно сграбчва пениса на едно от момчетата, което се залива от смях. Смехът му раздразва и разочарова момиченцето, което го пуска и крещи: „Нищо не искам, не искам да се мия, не искам да се обличам, нито да вечерям, нито да си лягам“. После избухва в плач. „Толкова съм нещастна и всички ми се подиграват. Защо съм момиче?…“ И отново изпада в отчаяние, а майката я успокоява. През следващите дни момиченцето здраво стиска куклите си фетиши и непрекъснато заявява на същия братовчед, който вече не му обръща внимание: „Няма да ти ги дам, те са си само мои и ако ги искаш, ще ги скрия.“ Той отговаря: „Не ти ща куклите, дръж си ги!“ Тя не слуша и продължава ядосано да избягва контакта с момчетата; на другия ден отказва да се къпе с тях, на следващия също, докато по-голямата й сестра продължава да се къпе с тях. Три дни по-късно нещата се уталожват, добрият емоционален обмен и съвместните игри отново започват.

Структуриране на личността

    Момиченцето изгражда личността си през периода на придобиване на самостоятелност в поддържането на тялото си. А колко често в същия период от живота му кастриращата майка му пречи да направи това чрез прекалени грижи, чрез свръхзакрила!
    Структурирането се извършва чрез процеса на фалическа идентификация с активното и пасивно поведение на майката — или на заместниците й — и чрез свързания с него процес на интроекция на майката; последният позволява желанията, изпитвани от майката или от жените възпитателки, да станат желания и на момиченцето.
    Двата процеса са функция от допълващата диалектична среща на жизнеността на детето и на тази на средата му, среща, често усложнена от намесата на външни обстоятелства. Детето винаги тълкува събитията според това дали му додават или му отнемат жизненост. Въображаемата емоционална хармония между личността му и личностите на двамата родители се възприема като предизвикана от добротворна или злотворна магия. Тази магия играе за детето ролята на въображаем „псевдо-плод“ на усещанията му за мастурбационно еротично удоволствие или на ерогенните му вълнения.
    Всичко „ражда“ — в смисъла, според който дърветата раждат листа, цветове и плодове, — всичко ражда щастие или нещастие. Този начин на магическо разбирателство между псевдогениталните отношения на човешкото същество и света може да остане (и наистина остава) пропорционален на не-търсенето на отношения на ли-чен контакт и на техните телесни ефекти. Изпреварващото субективно-емоционално впечатление магически ражда сходни плодове.
    Ерогенният сексуален интензитет е толкова богат на образово представяне на избраното лице, че всеки субективен ерогенен акт е въображаем творчески акт. Следствието от това е, че всеки акт, сътворяващ неговия субективен образ — свързан с бащата, отъждеетвен с майката или интроециращия — носи освобождаване от напрежението. Същата тази магия, все още действаща в търсения начин на плодовитост, замества у обладаните от натрапчиви идеи понятието за функционална телесна допълняемост. Благодарение на нея — и точно затова те остават фиксирани върху нея — техният Аз се задържа на стадия на неотказване от едиповия комплекс, като така и не се стига до разграничаване между субект и обект. „Не говори за смъртта“ е останка от този начин на орално мислене, чрез който ни карат да се боим от смъртта или от пожеланието за смърт (афект на раздяла и отхвърляне) под предлог, че смъртта е неприятна и че нанесеното на обекта неудоволствие е част от магията. Докато всъщност ние нямаме никакъв опит със смъртта и сме свикнали да се радваме при раждане, макар новороденото почти никога да няма щастлив вид: Това са магическите емоции на добавеното и отнетото, които са субективен факт за живите същества. Според тази логика да пожелаеш смъртта на някого означава да му причиниш зло, за да се почувстваш самият ти свободен, че си го отхвърлил, след като заради него си изпитвал чувства на отчуждаващо притежание или на осакатяващо отнемане — става дума да скъсаме пакта на отъждествяване с него, да го сведем до състояние на екскремент.
    В диалектиката на процеса на идентификация, интроекция и отхвърляне участват елементи, които винаги се появяват при психоанализа: природата на детето, спонтайните му типологични възможности да успее да се е отъждествил с избраната личност и да интроецира поведението й (привличане или отхвърляне), както и възможностите, които са му предоставени от възпитателката. Участват също истински майчинските или не избори на възпитателката и културните характеристики на социалната среда, чийто представител е бащата чрез неизречените си или изречени указания и чрез стила на емоционално, културно и сексуално допълване, който налага на жена си и децата си, явно или прикрито, посредством патриархалната нагласа, въведена от приетото от семейството му име.
    Всичко опасно в начинанията или желанията му, всичко нежелано или вредно за един или повече от един член на групата трябва да бъде отхвърлено и се изживява като разделящо детето от родителите му, от които е зависимо, чрез нещо като символичен канал, изразяващ вербализирани емоции. Езикът е представителен за тази емоционална комуникативна връзка.
    Тази символична връзка носи смисъла на обичане или необичане между личностите. Ако изречените от обичаното лице думи като реакция на казаното или направеното от момиченцето са порицаващи или отхвърлящи, зависимото дете усеща изтъняване на символичната връзка. Емоционалният поток може също да спре (страх от кастрация) напълно или частично; в последния случай имаме раздяла между емоционалната маса на инвестираното тяло и една негова отдалечена от центъра част — твърде ерогенна и подложена на твърде силно напрежение; тази раздяла се осъществява по начина на зъбното, сфинктерното или ръчно-изтръгващото стягане от садистично-орален поглъщателен тип.
    Обратно на комплекса за кастрация, ранното травматично скъсване осакатява представата за тялото и прави невъзможно структурирането на Аза. От това следват крайно сериозни характерологични или душевни и функционални разстройства в късното детство у субекти, които иначе са преминали нормално предела на третата година. Те не могат да се преодолеят без психоаналитично лечение, без пренос и самостоятелна работа чрез анализ на страданията, причинени от лишаването от очакваната обич. Без лечение ще се появят аномалии в обектните отношения най-късно в момента на приетата генитализация, т.е. когато се легализират междучовешките отношения за мъжа и когато започне изпитанието на бременността в легална ситуация за жената.
    В случай на благоприятно либидно развитие структуриращото поведение на детето продължава, образът, който си е създало за кинетичното тяло, поставено в услуга на вегетативното му тяло, укрепва вследствие на изживяванията на тялото му (действителни) и на сърцето му (емоционални) при срещата със сексуални обекти от обкръжението му и главно с родителите му.
    Всичко, което е желано и благоприятно за поддържане на съществото и за развитието му без вредни ефекти за другите, може да бъде попито, вдишано; оттам идва страхът от изнасилване при сблъсъка с привличащи и поглъщащи орални и вагинални емоции в случаите, когато привличащият обект е твърде обемист като маса или като стойност. Вероятно заради тази диалектика на добавящия и отнемащ контакт в отношението между телесната маса и храносмилателните й излази, след тригодишната си възраст децата се чувстват заплашени от прекалено силното сексуално напрежение; последното е изпитвано при кастрация (символична) или изхвърляне от страна на майката, при насилване от страна бащата или понякога на майката по време на телесни грижи или прояви на неуместна нежност.
    Несъмнено поради тази логика на формите, усвоена но време на храносмилателното функциониране, детето се бои от телесния контакт с възрастния — в която и да е част на тялото му да се осъществява — всеки път, когато собственото му тяло е място на привличащи генитални ерогенни усещания — фалическо-центробежни за момчето (възбуден пенис) и фалическо-центростремителни за момичето (кръгово кръвонапълнени вулва и влагалище). Необходимо е (и всички наблюдения на деца между три и шест години го доказват) детето да изживее своите нагони, придружени от прелъстяващи мимики от разстояние, чрез символични посредници, чрез езика или чрез друго лице посредник, истинско или въображаемо, схващано като „пратеник на обичта“.
    Крайно любопитно е впрочем, че на шестгодишна възраст и момиченцата, и момченцата са забравили или изтласкали първичната си интуиция за връзката между гениталната част на тялото им с допълващата част на противоположния пол. Въпреки това момиченцата не се отказват от механизма на отбрана и избягване на непознатата съблазън. Всички момиченца от година и половина до три години, вече усвоили понятието човешка личност и извън семейното триединство, имат съзнание за кухия си полов орган, който притежава дупка, за да позволи на момченцата да сложат вътре своя релефен полов орган с цел игрово удоволствие, споделено с момчетата без никаква идея за зачеване. Това е доказателство за доверието, което оказват на онези момчета, които вместо да ги избягват, смятайки ги за кастриращи, ги избират за другарчета в игрите и за „годеници“.
    Някои деца изразяват това и с думи и явно точно от тази интуиция произлиза играта им на избягване на телесния контакт със сексуално вълнуващи възрастни, докато телесната среща между деца често води — още преди три години и до пет-шест години — до игри, възприемани като естествени, без спонтанно табу, без никакъв фантазъм за ендогенна и словесно изразима вина. Тези игри впрочем не избират непременно контакт, симулиращ полов акт, макар че и това може да се случи. Те приемат най-разнообразни форми и биват социализирани по-късно чрез двусмисления израз „да си поиграем на доктор“, а не чрез израза „да си поиграем на татко и мама“.
    Игрите „на татко и на мама“, на „учителка“ — съответстващи за момичетата на играта на войници при момчетата — общо взето си остават релационни игри между фалически личности с определена социална, мъжка или женска, роля. Те изграждат поведение, свързано с потомството, дома, държавата — всичко това като имитация на поведението на възрастните. В тях се наблюдават и садистични анални или орални дейности, упражнявани върху „децата“ или върху „пленения враг“, но те винаги са осмислени като възпитателни или военни.
    Играта „на доктор“, напротив, е еротична, засягаща гениталната област, по-специално когато става дума за преслушване, изследване на тялото, опипване, вкарване на предмети, наречени „термометри“. След шестгодишна възраст тези игри често пораждат чувство за вина — децата се крият, за да изпитат удоволствие от тях — и не са само подражателни.

Навлизане в едиповия комплекс — край на третата година

    Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му — то желае мъжете и приема това желание; дори често упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли“ половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша такава, защото си нямаш и не те желая!“ — сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майката, то се опитва да я „утеши“, като й дава възможност да му осигури (да му „направи“) грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ранното му детство.
    Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фалическото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на представител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуалността по отношение на тялото на майката е необходима; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но останала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.
    За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме острите форми, с които боравят мъжете, или с които борави майката, дори ако това причинява болка; очаква проникване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.
    Това, което то търси на първо място, очевидно е даденото от тялото му разрешение за всичко, което познава експериментално от телесната си напълнена форма — предаваща или приемаща, — форма, която трябва да запази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и закриляла го; след това момиченцето търси разрешенито, дадено от истинската майка — образец за съхраняващи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, които нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (които използва и изразява) й които придават стила на фантазмите му.
    Структурирането на Аза в служба на гениталното либидо ще зависи от въображаемото културно поведение — чрез жестовете, израженията или думите, — мълчаливо или открито позволявало във всеки даден момент от истинските майка и баща; това поведение, прието или не, ще придаде смисъл на съществуването, признато, вало-ризирано или не, на всичко, което засяга гениталната област на тялото, както и смисъл на този смисъл — желанието.
    Структурата на Аза по отношение на либидото ще се изгради също чрез това, което е позволено от собственото тяло според законите на съхранението му и на развитието му на основата на оралното, анално и телесно функциониране; после чрез това, което е позволено от майката, главното отговорно лице, опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е подобно на неговото. И наистина, от момента на раждането, когато детето разбива и преминава границите на утробата, майката — гнездо, носителка, снабдителка, опипваща и кърмеща — е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всички рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на съхраняването на неговата цялост, преоткрита като форма и като орално, анално, еротично и телесно функциониране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, символ на владеенето на разпокъсаните елементи, на господството над космическите елементи.
    Майката — и бавачката или жената, която постепенно я е заместила — е следователно усещана от детето, момиче или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й — весело, успокояващо, тъжно или неспокойно — очертава границите на онова, което е одобрено от нея и означава „може“ или на онова, което не е одобрено от нея: „Внимание, недей, опасност!“ Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на момичето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалността на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сексуалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.
    Срещата — в едно и също време — на нагонните вълнения на детето и на емоционалната несигурност на майката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на посоката на нагона (нагонния вектор).
    Срещата — на едно и също място, географическо, пространствено или телесно — на нагонни вълнения, свързани със запомнянето на несигурността или на сигурността на майката, нарцисизира или не, поддържа или не етиката на осъществяването на желанието.
    Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да изразят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия;
    — според това, което е позволено да се експериментира върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е позволено като функционално съответстващо на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си полюси на функциониране, с изключение все пак на гениталния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;
    — според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от другите фалически лица от женски пол, валоризирани от бащата;
    — според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от другите представители на мъжкия пол, валоризирани от майката.
    Наблюденията потвърждават, че в момента на зараждането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда“ — така казва, закривайки очите си.
    Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, родител или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправената си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт — който се схваща като разрушителен — с прекалено силното, прекалено голямото.
    Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръща в предмет — какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се приближи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница — „аз те гледам, ти не гледаш“, — която в телесен и етически смисъл съвпада с някогашната игра „куку — ето го!“, детето потвърждава интереса си чрез заявеното му отричане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.
    От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стремежът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведението на „блъскане“ на женското тяло също се разиграва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово преследва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционалните тела — оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проникване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.
    Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от половете; то се дължи на разликата в телесното развитие между детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресивност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позволява да се сдържи еротичното напрежение, което си остава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт“. Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и момчета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се приближаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заставаше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, намира убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само заместник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годишна възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.
    С други думи, детето се приближава до всеки възрастен, който в момента не го привлича еротично; ако наоколо няма познат и родителите му отсъстват, то се приближава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физиономията си.
    Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кинетични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява проникващ или привличащ начин на прелъстяване — игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и придружена от откриването на възбуждащи усещания в гениталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари“, освен от разстояние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Момичето не желае проникване чрез телесен контакт, а избирателно внимание от страна на представител на мъжкия пол — то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществяването.
    И това е толкова вярно, че момиченцето приема бонбони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздействието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.
    За децата от двата пола именно от този момент нататък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.
    Законът, който в момента на отзвучаването на едиповия комплекс на седем-осем години и още повече през пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предполага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Гениталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измести към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на неподвижното вещество на настоящата му личност.
    Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфването му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която повечето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чувственост води до фригидност.
    В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното местоимение „аз“ в говора, фамилното име като име на бащата, социалното отношение към дадена къща, на която детето знае адреса, възрастта му, която то сега обича да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като неговото — мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.
    Детето често говори на животните, no-рядко на растенията, но само човеците му отговарят — явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.
    Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, макар да е означено, илюстрирано, представено от телесното място, където се проявява, за да бъде възприето от субекта-свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждествява се с властта да отрече безредните нагони на тялото си. А ако има родители, които се нареждат в йерархията на етическите ценности, опитът му със субективните усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.
    Тялото му е място за референция за другия. То открива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане — тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслаждава на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържане тялото му става място на постоянност на желанието. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани — нежеланието на обекта се придружава от неговото невъзприемане.
    Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасността от осъществяване чрез консумиране (похищение) — а то може да бъде смъртоносно, — е пространството, в което желанието на човешкото същество съвпада в нарцистичен план с личностната му идентичност.
    Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото — невъзприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за нестойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара“ бе смятана за обширно географическо нищо, нежелано от никого, нищо, което на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, означено като смъртоносно, зло и обезсърчително за посетителите, с изключение може би за някои мистици.
    Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрастните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които уважават свободата на детето да прикрива дейности, вълнения и желания, често неясни и отдалечени — за възрастния — от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилване или кастрация. Възрастният, който уважава този вид поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съответствие с емоционалните усещания, свойствени на детето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава културното прикриване, като оставя символна свобода на въпросите, засягащи сексуалността. По този начин целомъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана — емоционална модалност.
    Структуриращата едипова ситуация може да възникне само чрез обмен на символи. Именно вербализирането на фантазмите и отговорът чрез културни и социални фантазмени вербализации формират личността на детето, момиче или момче. Ако назоваването на сензорните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отговори, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъдрено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитостта и междуличностния сговор с членовете на семейната група.
    Молбата за достъп до гениталното либидо се изразява чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител — т.е. да защити идеята за необходимата допълняемост на родителските полове, които са в основата на живота, — детето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на отношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурността си.

Опасност от удължаването на ситуацията в двойка. Комплекс за мъжественост

    Клинически съществуват два типа комплекс за мъжественост. Най-яркият е този на момиченцето, което отрича всяко отъждествяване с момичешкото или женското поведение: то е момче във фантазмите си и обича да се облича в мъжки дрехи. Държи се като гамен, има остър език, понякога е много работливо телесно и интелектуално, в афективните си отношения с децата проявява спортен и момчешки дух. В този случай мастурбацията слабо присъства, момичето проявява no-скоро склонност да се бие. Еволюцията на такива момичета към прагматично социално приспособяване се постига чрез възпитание от страна на либерален човек, способен да търпи нарцистичните им изисквания, както и шумните им афективни реакции, особено в интернатите, където те създават впечатление на хомосексуални, каквито са много рядко. Могат обаче да станат такива, ако се разочароват от баща си или ако той реално отсъства (смърт, изоставяне), ако изпитват мотивирано раздразнение по отношение на мъжете или бъдат прелъстени от лесбийки, които пришпорват нарцисизма им в доминиращ, любовен, декларативен или аскетичен стил.
    В последния случай имаме свръхнапрежение в сексуалното място, желано от другия, или контаминация с напрегнато въздържане в гениталното място, докато в същото време желанието е насочено към обект без достъпна телесна материалност. Другият, най-малко доловим за обкръжението, е изцяло фантазмен. Момичето живее в мастурбационен сън и изпитва ценестезични усещания, свързани с въображаемата му орална, анална или фалическа власт (като в детските приказки). То развива малко сублимации на орален или анален фализъм в обмена между тялото си и прагматичната среда. Всичко е въображаемо — момичето почти не говори на реалните лица, но разказва много неща на куклата си, живее в компанията на литературни герои или на техния измислен живот. Тук се забелязва реална опасност от нарцистична невроза, защото, бидейки незаинтересовани от прагматичния живот, тези момичета могат в най-добрия случай да развият интелектуален фализъм, успявайки в учението и превръщайки се впоследствие в негови затворнички. При тях пълноценното възникване на едиповия комплекс дори не се подготвя. Всичко се изживява във въображаемия, несподелен и все по-невъзможен за споделяне живот.

Предедипова ситуация в тройка

    Жените, с изключение на майката, биват валоризирани като обекти на идентифициране само ако живеят в двойка и ако достатъчно се интересуват от момиченцето, за да му позволят да постигне властта си. Изискваното от детето съчетаване не винаги е с лице, то може да бъде и с прагматична дейност, която то харесва и в която би могло да успее. За момиченцето това е завидно нарцистично съчетаване с активна фалическа сила, което му носи еротични усещания, когато имитира възрастните, докато за последните става дума само за работа, за културна медиация, по природа невротична, освен в патологичните случаи на натрапливости. Тази власт, придобита от зрелите жени, за която момиченцето научава в тяхно присъствие, е за него залог за власт над другите; то е очаровано от нея, от факта, че обществото, „господата и дамите“ дори им дават пари в замяна.
    Жените, които поради положението си в междуличностните отношения не стават за възпитателки на момиченцето, са тези, чиято обществена функция е да се занимават с него; за тях се предполага, че нямат друг интерес, освен да се грижат за себе си и за детето, че нямат никакъв сексуален интерес. Поради обстоятелството, че дадена жена получава пари от родителите му, като продава грижите си, двойката бавачка-дете се превръща в двуфалически еротичен обект за родителите, пасивен и следователно фетишистки обект, освен в словесния обмен.
    От този момент нататък всичко засягащо еротичните интереси, формални или междуличностни, на сексуалната област на тялото ще бъде валоризирано само от позволителното и насочващо внимание на някое възрастно (или по-възрастно от детето) лице. Става дума главно за лица от неговия пол, които детето валоризира по контаминация на базата на признатата фалическа и обществена стойност на родителите му и на възрастните. Всички момичета, които сме наблюдавали в семейна среда, са задавали на майката, на възрастната възпитателка, на „големите“ преки или непреки въпроси относно проблемите, свързани с тази скрита област, очевидно все още ненужна за друго, освен за ярки „магически“ усещания. Отговорите, които порицават интереса към тази област или осмиват отнасящите се към нея вярвания, са винаги травмирапщ, когато идват от възрастен възпитател, особено ако е от същия пол като детето. Те могат да изтласкат гениталните нагони, които са започнали да се представят на детето чрез сигнализацията, отсъстваща или присъстваща, на пениса, и които се изразяват чрез въпроси за дупката, за онова, което един или друг казва за нея, за приликата на половия орган с майчиния, за мнението по този въпрос на бащата, за противоречивите твърдения на разпитваните момичета и момчета. Всичко това се върти около женската сексуална форма, сравнена с мъжката сексуална форма, и около етическата й стойност за лицата от двата пола.

Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване

    Между шест и осем-девет години едиповите фантазми се характеризират у момичето с желанието за истинско дете, положено в него чрез проникването на бащиния пенис, желание, придружено със смъртоносно съперничество с майката. Тези фантазми са напълно спонтанни и също така спонтанно, без никаква нужда от словесно изразяване, нито от наблюдаване на сексуалните отношения на възрастните, момичето достига до логичното заключение за несъответствието на малкото й влагалище и обемно непропорционалния бащин пенис. Оттук страхът от изнасилване от всички пениси, на които може да се придаде стойност.
    Страхът от изнасилване от бащата в едиповата възраст е за развитието на момичето същото, което е страхът от кастрация за развитието на момчето.
    Може дори да се каже, че всяко сексуално желание повиква представата за центростремителен пенис, чиято енергетична стойност е равна на стойността на липсата — колкото по-интензивен е повикът, толкова по-забележителен е пенисът във фантазиите, толкова по-фантастична е силата на човешкия му носител; дързостта му и презрението му към границите на благоприличието са до такава степен изключителни, че малката влюбена изтласква образовата представа за истинското лице. Ако си представя баща си, пробиващата магическа сила няма ограничения, защото той е, благодарение на структуриращата функция, отредена му от нея още от зародишния й живот, оста, която я вертикализира, която стимулира емоциите й и укротява природата й, която стабилизира нагоните й в тяхното полиморфно изражение, като им служи за представа на символичния фалос, желан, но трудно постижим, още повече, че в очите на момичето, той е изключително притежание на кастриращата майка.
    Като се отъждествява с майка й и се проецира върху нея, дъщерята се надява във фантазмите си, често изразени словесно, че някой ден, може би по погрешка, баща й ще помисли нея за жена, и ще се оженят и ще имат много деца. Тази надежда подплатява игрите й на маскарад, когато слага обувките с високи токове на майка си, когато се разхожда с чантата й или какъвто и да е друг принадлежащ й аксесоар, когато бута количката на куклата си, убедена, че е жена на баща си, или по-скоро убедена, че той й принадлежи. Съществуването на бащата като такъв е достатъчно, за да позволи цялото това структуриране, не е необходимо той и активно да се занимава с възпитанието на дъщеря си. Фаличната му роля на неоспорим господар на емоционалната вселена на дъщеря му е абсолютна, какъвто и да е стремежът му да опознае истински личността й.
    Желанието за свързана с бащата „власт“, извлечена от него и упражнявана върху него, доминира всички фантазми на момичето и мотивира прагматичната му дейност. В това отношение майката е възприемана като амбивалентна: от една страна тя пречи на дъщеря си в отношенията й с бащата, от друга — й е полезна чрез помощта, която може да й окаже, за да постигне целта си — да й подражава, за да се хареса на бащата. Жадната агресивност, произтичаща от диалектиката на оралното либидо и преобладаваща в отношението към майката, както и, аналната диалектика на правенето, целяща да привлече интереса на бащата, да отблъсне пречките в лицето на майката съперничка, като използва без свян клевети и сплетни по неин адрес, за да накара бащата да й отмъсти, са различими в поведението на момиченцата още от тригодишната им възраст.
    На същата възраст обаче неврозите с хомосексуални компоненти започват да възпрепятстват установяването на едиповия комплекс у тях, като пораждат етика на съответствие с желанията им. Това задържа момиченцето в активен или пасивен — според случая — комплекс за мъжественост, т.е. в реактивно поведение от натрап-лив тип, което впоследствие се развива в конверзионна хистерия.

Начало на стадия на разрешаване на едиповия комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема желанието на пола си

    На шестгодишна възраст, в емоционално най-разгорещения период на едиповия комплекс, наблюдаването на сексуалните отношения на някоя двойка, или на родителската двойка, както и вербализирането от страна на други деца на начина на тези отношения, могат да доведат до травма. Всъщност всичко зависи от емоционалната ситуация, съществуваща между майката и дъщерята. И наистина във възрастта, когато страхът от изнасилване сам по себе си стимулира гениталната чувственост, сдържана от законното усещане за лична непълноценност, прибягването до областта на сигурност, представяна от майката, когато е обичана, обичаща и проявява разбиране, може да бъде особено полезно. Когато момиченцето споделя чути неща и от предпазливост изразява възмущение и учудване от приказките на присъствалите му другарчета, всичко зависи от начина, по който майката ще приеме това; ако тя потвърди точността на фактите, като прибави към тях идеята за желание и удоволствие като част от сексуалния живот на възрастните, както и тази за евентуалната плодовитост като резултат от половия акт, тя ще разкрие пътя на здраво генитално либидно развитие. Колкото по-малко приема и обяснява, толкова по-голямо чувство за вина ще предизвика у детето по отношение на гениталните му нагони. Обяснението, дадено от майката при такова споделяне, позволява на събитието да допринесе за ведростта на чувството за принадлежност към женския пол. Ако вместо да и се скара, да я накаже или да отрече фактите майката потвърди реалността на проникването на мъжкия полов орган в женския, което дъщеря й случайно е забелязала или което й е било съобщено от друг, ако придружи това потвърждаване с обяснението, често липсващо на момиченцата, за необходимостта от временна ерекция на пениса, ако й разкаже за сладостната мотивация, предхождаща този факт, тя позволява на дъщеря си да разбере ролята на допълняемостта между мъжа и жената. Майката категорично трябва да обясни, че при възрастните, когато телата и сърцата са в съгласие, става дума за естествено удоволствие, а не за нещо отвратително или болезнено. Подобен разговор по повод на инцидентно събитие, каквото винаги се случва в този период от живота на момиченцето, внася, обяснявайки реалността, известна сигурност по отношение на смущаващите усещания, които е изпитвало и добре разпознава в себе си може би с кранчето на ясното си съзнание, сигурност, поддържана от пълното с разбиране снизхождение на майката. По този начин идеята за сексуално отказване от възрастния обект намира подкрепа. Колкото повече сексуалните отношения биват обяснявани и опознавани, толкова по-категорично ще бъде отказването по ендогенни мотиви поне временно, до половата зрелост — възраст, все още далечна за момичето, възраст, в която физическият облик на тялото му ще стане, както твърди майката, подобен на този на всички жени.
    Ситуацията с три лица с полове, признати като места на желание, три лица, две от които са от един и същи пол и си съперничат в желанието си към третото, може в такъв случай напълно да се изживее в нейния екзистенциален конфликт от момичето, което трябва да го разреши само, за да достигне до зрелостта.
    У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризирани в междуличностните отношения, не е нито прелъстяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това отказване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов остатък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би могло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приглушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сексуална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състояние на хомосексуална подражателна зависимост от майката или от валоризираните от бащата жени. Въпросният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничество с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята — винаги усложнени от присъствието на бащата, както и разбирателството между тях — разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.
    В този случай обаче липсва всякаква истинска нежности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживяна и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.

Разрешаване на едиповия комплекс

    По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който може да бъде много кратък, на т.нар. трудна възраст — критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равновесие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцистична рана.
    След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либидото у момичето води до генитален избор на собствената му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на оралните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти — баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фалически нагони предимно в услуга на гражданската личност на момичето в извънсемейни избори, като активна участничка в женски, по-рядко смесени, културни групи.
    Част от пасивните орални, анални и фалически нагони, представени обонятелно, зрително, слухово, осезателно и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вулво-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава момичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект — било за да ги накара да завиждат, било за да бъде прието в малките кРИтерии на момичетата, които се съюзяват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазмира в тази насока.

Пубертет

    Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано влизане в категорията на девойките.
    През този период нагонното разпределение се засилва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежанието на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразено, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.
    Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата.
    В наши дни влиянието на стила „филмова звезда“ играе неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперничество с другите момичета — различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосексуални съчетавания тази свръхвалоризация влече сублимирани сексуални и хетеросексуални съперничества, както и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.

Първична сцена

    Аз лично я смятам за истинската крайна точка в преодоляването на едиповия комплекс; тя много често липсва в психичната структура на нашите съвременници.
    Плодът на първичната сцена, изживявана въображаемо и вербално спрямо друга човешка личност, за предпочитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позволява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в женското тяло — като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол — на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти се поставя в услуга на това телесно инвестиране (представено като фалическо), както и на инвестирането в телесните кухини, главно в гениталната област, чрез специфично женски културни дейности.
    На тези вложения съответстват последователни етики: мимически красноречивата етика на оралния стадий за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на аналния стадий на междуличностните отношения, на изгодната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, субдимирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръжение.
    На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едиповия родител извън единствената първична сцена на зачатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единственият изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване — от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.
    От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за организиращата се генитална едипова структура, травматичният шок, дължащ се на изненадата по време на присъствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.
    Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травматизира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина, ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.
    Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в корема ти и как?“ Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на развод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице — зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце“5.
    Какво точно либидно структуриращо, какво посветяващо и променящо става в първичната сцена — ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?
    Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триединно съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител — винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотична майка.
    Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения — идентификации, интроекции и проекции, — кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение, формираща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най-близката приятелка…

Изтласкване в пубертета

    С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на момиченцето може да тръгне към очакване на пенисно привличане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде насърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от двамата родители.
    Този фалически избор — или фалотрбпично привличане — на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на много активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката — било защото последната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазняване на бащата от дъщерята, било защото бащата, чийто собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестрите му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуални фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емоционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, принуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чувствителност.
    Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръвосмесителна връзка и не е могла да вербализира сексуалните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпротивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат до позволено и структуриращо въобразяване на първичната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му — емоционалното отношение на иронично фабулирана ретроспективна — ревност, която в пубертета придружава винаги вълнуващото споменаване за тази сцена.
    Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили гениталното структуриране на личността си (според общите положения, характерни за този стадий), нито че гениталните им пътища са място на инвестиране на сексуални нагони, различни от аналните или оралните, със заплахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оправдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира), може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.
    Колкото по-богати на прагматични женски и обществено стойностни придобивки (култура, кухня, домакински умения, танци, музика, артистични занимания, срещи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедиповият и латентният период, толкова по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеросексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завършила с достъпа до първичната сцена.
    Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят страдание и безпокойство при „неразположение“ на момичета, здравословно подготвени за това от женствени майки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както самите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни своите обещания, което той прави понякога.
    Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.

Соматични и психически трудности през пубертета

    Неразположенията или дребните гинекологични симптоми, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват според начина, по който социалната среда, главно женската, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикриват съперническата си ревност чрез свръхзакрилнически грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създадат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по този повод.
    Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодишно момиченце до пакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца“; предупреждение, отправено към тринайсетгодишно момиченце: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но момчетата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти“; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете…“; бащата на същото момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя оттам.“ На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук.“ На друго едно (при същите условия) — загрижено: „Ако се изкъпеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас.“
    Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърждение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодарение на културния порив, позволяващ окончателното преодоляване на едиповия комплекс.
    В психосоматичните случаи обаче е доста често известен брой хетеросексуални нагони да продължават да понасят изтласкване, което не винаги довежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реакции. Интензивността на критичните признаци, когато предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за момиченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.
    Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се усложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръжението от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта“, който би го разбрал, към социалната група, която би го освободила от чувството за ненужност и затвореност, изпитвано в семейството.

Здравото, следедипово пубертетно изтласкване

    Не би следвало да наричаме изтласкване в патологичния смисъл на думата потискането на някои от хетеросексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз — гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразяването на сексуалното влечение на правилата на социалното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетичния Свръхаз.
    Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и придружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е достатъчен някой случаен разговор, в който майката, уважавана жена или мъж, или пък лекар, да направят освобождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „истинската любов“ — завладяваща за тази възраст тема, откритите разговори в семейството за филми, за неприлични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нарочно изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръхаз, който предпазва девойката от сексуални опити, предприети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за някого.
    Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарцистично сладострастния отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схващана като кастрираща майка).
    Най-баналният израз на горното е жертването на гениталните избори заради духа на групата или клана — родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично приписва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, усложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девойки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по-бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на подрастващите, които остават статични и обладани от натрапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоционалното и еротично задоволяване, което може да ги направи мазохисти.

Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс

    Онова, което в поведението на бащата валоризира жените, ще развие фалическото либидо в услуга на женската личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява — в личностен и в генитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката — единствения изцяло валоризиран от личността на последната — и се усеща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.
    Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради планове за социално съществуване и за изпитателно отдалечаване от семейното огнище, като развива истинската й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъжена жена, като й засвидетелства съответното уважение и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!
    Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мастурбация и романтични фантазми за изнасилване и похищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустошения, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите телефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желанието им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствената им хомосексуалност, насочена към дъщерята и комбинирана с проекция на желанията им за прелюбодейство. Чрез подобни прояви майките така да се каже „слагат пръти в колелата“ на свободното развитие на сескуалността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.

Патологичното следпубертетно изтласкване — резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс

    След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фобична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвестиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и поява на невротични симптоми.
    В клиничен план различаваме:
    1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвестиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одобрява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни представители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в областта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато вагинични и страдат от функционални смущения в пикочните канали и мехура, от стенично или пасивно неконтролируемо напикаване, дневно или нощно.
    2. Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното инвестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична релационна система), в аналността (констипация, колибацилогенни стазиси), в оралността и дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, меланхолични и хипохондрични състояния.
    3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече инвестираните и не предизвикващи чувство за вина телесни зони — вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране — когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включването в женски дейности — характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за комплекс за мъжественост само на базата на видимото поведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжкарана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюване на пенис.
    В този момент на съперничество с майката избирателното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в културните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измести тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение експлоатиращо чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята.
    Този структуриращ личността период на латентна хомосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъства във всички генитални вълнения, приписвани на майката и тъждествени с тези на момичето, както и в любовните емоционални усещания, свързани с мастурбационните фантазии.
    През този период афективната роля на бащата е незаменима: той трябва да разреши фантазмите, като се прави, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото време чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява.
    След появата на страха от изнасилване, който изпитва вследствие на едиповите си желания — както чрез образа на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за бременността и центробежния взлом на зародиша при раждането, — девойката, подпомогната от социалните закони, изцяло се отказва от инцестните желания — отначало истински, после въображаеми — за едипово дете и напълно или частично от мастурбацията. Бляновете, любовните романи, мечтите донасят разсеяна емоционална или по-определено — генитална чувственост, която рядко продължава дълго поради страха от кастрация и изнасилване, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътрешно-нарцистична мъжественост, описан no-горе у предедиповото момиче, който всъщност се превръща в състояние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мастурбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържание, изоставяйки го.

Мастурбацията у девойката със здрава либидна еволюция

    Не е рядко някои девствени девойки, особено ако са ориентирани от желанието за центростремителен пенис или ако са истински вулво-вагинални, активни и изобретателни в телесно и интелектуално отношение, изобщо да не се отдават на мастурбация. И то не поради изтласкване, а от невежество или от целомъдрено очакване на силно валоризираната обектна любов, в сравнение с която самотните ласки й изглеждат лишени от сексуален интерес. Докато най-малкият нежен поглед, дошъл от обичано момче, най-малкото, писмо, написано от самата нея, дори неизпратено, са по-богати на вълнение.

Дефлорация и първи полов акт

    Продължението на сексуалната и афективна еволюция на девойката зависи много от първия полов акт и от мъжкото поведение на партньора. Най-женствените девойки, най-подходящите да се превърнат в жени в пълния смисъл на думата, способни на вагинални и маточно-околоматочни оргазми, могат да бъдат травматизирани от първия си полов акт, особено ако, освен желанието, което изпитват, са и много влюбени в партньора си или са законно обвързани с него чрез брак.
    Да дари тялото си на мъж чрез коитус е за жена, приела сексуалната си чувствителност, много по-важен дар от получения от мъжа поради простото надценяване на фалическия мъжки полов орган. Затова чувството за еротичен неуспех или откриването на грешка в емоционалния и социален избор е нарциетична рана, нанесена на цялата й личност и добавяща истинско чувство за малоценност към едно телесно изживяване, винаги възприемано като изнасилване; изнасилване, което е очаквала като сладострастно откритие, а то се е оказало кастриращо.
    Подобен неуспех е наистина травма за нарцисизма както на пола, така и на личността на девойката; в такива случаи тя най-често решава да се пази от всички мъже, като генерализира първия си опит с неделикатен или сексуално незрял партньор. Тя толкова е очаквала от него и всичко е загубила — девствеността си, илюзиите си и доверието си в живота. Това може да я превърне в нарцистично фригидна, пасивно отмъщваща си жена или във вагиничка с невротичен Аз, разтърсван от конфликта между желанието й активно да притежава пениса на партньора си по канибалски начин и вулво-вагиналната й отмъстителна фригидност.
    Когато става дума за отдавна полово узряла девственица, първият акт е винаги неуспешен от еротична гледна точка. Не защото спукването на девствената ципа е болезнено, а защото е очаквано като такова, което съсредоточава девойката върху собствените й усещания вместо върху тези, които дава на мъжа, без да броим притесненията й за зрелищното и валоризиращр кървене. Освен това, като се имат предвид магическите очаквания, съпровождали дълго фантазмираното желание, този първи истински полов акт изглежда понякога сроден с черния хумор или с водевила, сравнен с голямата чувствена и романтична сцена от мечтите на девойката. Накратко, за жената първият полов акт е най-много еротичен полу-успех, никога истински успех. Винаги има риск от регресия поради пробуждането на ендогенните садистични фантазми чрез нарцистично отклоняване.
    От нарцистична гледна точка първият коитус може да бъде огромен успех, както и обратното — катастрофален неуспех. И това зависи единствено от мъжа; само че в повечето случаи той е по-незрял и от жената. Би било огромен успех, ако мъжът прояви признателност за намерението на девойката да му дари тялото си, ако подкрепи гордостта й от издигането й в ранг на жена; но обикновено той схваща събитието като еротична награда и ако то не е нарцистично потвърдено от верба-лизираното възхищение на партньорката му от мъжествеността му или от красотата на половия му орган, се усеща окраден от гордостта на девойката, станала жена за сметка на възобновеното му чувство за кастрация. Би било катастрофален неуспех, ако след акта мъжът изглежда безразличен, особено ако се е показал телесно брутален.
    В случаите, когато първият полов акт е бил успешен или поне полу-успешен по отношение на удоволствието, но затова пък напълно успешен в афективен план и засилващ взаимното доверие между партньорите, вероятно е сексуалната еволюция на жената да се насочи към все по-пълни оргазми до постигането на маточно-око-ломаточен оргазъм. Докато не бъде призната от ценен от нея мъж като хубава в голотата си и желана девойката остава нарцистично лишена от генитална естетическа стойност.
    Изтласкването на гениталното либидо, до което може да се стигне и спонтанно, по ендогенен начин, обикновено се извършва твърде късно в живота на жените и е следствие единствено на еротичен неуспех, дължащ се на сексуалната или емоционална неспособност на партньора им. Гениталното изтласкване е за жената смъртоносният плод на генитална консумация с нарцистично наранен партньор, Чийто пол или личност не са достигнали до определено ниво на генитална сексуална еволюция.
    Аз лично смятам, обратно на Фройд, че няма възраст за гениталното еротично разцъфтяване на жената. Успешното лечение на вагинична девственица на петдесет и две години потвърди това мое мнение — след като предедиповите й сексуални задръжки с орален и анален либиден характер бяха преодоляни, се оказа, че гениталният й избор не е бил изтласкан.

Майчинската функция в сексуалната еволюция

    Думата „майка“ не означава жена като пасивно зачеващо създание или жена съзнаваща, че е заченала и родила деца от плът и кръв; „майка“ означава, отвъд благополучната или злополучна история на зародиша и кърмачето, човешката представа за съзидателност, самият символ на човешката плодовитост. Тъй като плодовитостта се възприема като обусловена от фалоса, детеродната майка се превръща сама за себе си и за другите в образ на автохтонния фалос не само по време на бременността, но и през кърмаческия период, преди детето да постигне експресивна подвижност на тялото си по отношение на околния свят.
    Майката е жива матрица — тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си. Този смисъл, който тя не може да изрази, се проявява чрез развиващото се в нея дете. Бременната жена, съзнаваща или не бременността си, може да изрече предателски думи по повод на евентуалното си или реално зачеване, думи, често противоречащи на истинските й чувства и изразени чрез езика на тялото й. Детето е живот и този живот е непознато, истинско, живо, въплътено слово. Каквото и да е съзнателното отношение на бременната, тя достига не чрез него, а чрез соматичното си поведение спрямо плода си до истинското си, радостно или отхвърлящо, приемане на гениталното си положение, приемане винаги неосъзнато, или осъзнато, но премълчавано.
    Зачеването означава за нея да изрази чрез сексуален телесен акт своето обуславящо пасивно подчинение, активно обусловеното си приемане или безусловното си себеотдаване на законите на сътворението.
    Няма да се разпростирам тук върху различните либидни роли на функцията на майката в износването на детето и грижите за него — регресивна роля или катар-зисна, освобождаваща от страха, или отчуждаваща катексична.
    Изследването на вариациите на ролите е свързано едновременно с изучаването на нарцисизма и с това на първите емоционални човешки отношения в ранните или психотични невротични структури, с по-трудното изучаване на соматичния ефект, проявяващ се в телесността на кърмачето и в биологическите му функции, съвместими с всички вариации на здравословното му състояние и на възможностите му да оживее.

Менопауза, старост

    От психологическа гледна точка тук отново се сблъскваме с проблемите на приспособяването на Аза към неписаните или явни правила, управляващи в обществото отношенията на социалните личности, и по-специално към онова в тези правила, което противоречи на проявите на желанието и нарцисизма.
    Жените, останали деца, с неустановен или непрекъснато прехвърлян върху обекти на пренос едипов комплекс, както и тези с неразрешен комплекс, виждат преследващата заплаха на старостта в хормоналната мутация, която подписва края на евентуалната им физиологическа плодовитост. След изчезването на знака на плодовитостта им, те страдат при мисълта, че вече не са етически и естетически ценни като жени; ако дотбгава жената е усещала съществуването си като лишено от символична плодовитост и се е чувствала единствено полезна като майка и домакиня, това страдание се превръща в истински страх от кастрация.
    Психоаналитиците забелязват смущенията на менопаузата — усилване на страха от фалическа кастрация, изживяван в стил на въображаемо преследване от девойки от подрастващото поколение, болезнена ревност, свръх-компенсираща изтласкана анална или орална хомосексуалност — само когато този вид майки създават трудности в юношеската еволюция на порасналите си дъщери и синове. За самите себе си тези жени no-скоро се консултират е лекари от всички специалности, с козметиди, гледачки и психиатри, които викат на помощ според степента на покрусата си и проявите й.
    Всички симптоми са от областта на завръщането към магическата мисъл — да се върне времето назад, като се отрича, че миналото си е минало.
    Либидното желание обаче не намалява с настъпването на менопаузата, а у клиторните или клиторно-вулвените жени понякога дори се увеличава по горепосочените регресивни причини, дължащи се на телесен и полов нарцисизъм, който придава екстремен стил на любовните отношения — в последните се забелязва свръхвзискателност към фалоса, близка до еротоманията.
    Ако обратно, първичната кастрация и после добре изживеният едипов комплекс са дарили жената с плодовита съдба в областта на сърцето, тялото и сублимациите, менопаузата настъпва без много шум и разкрива пред жената период на разгръщане на социалната й личност, на голяма физиологична и афективна стабилност, на достъп до известна „мъдрост“, съставена от опитност и здравомислеща снизходителност. Тогава идеалът на гениталния Аз се поставя в услуга на другите: защита на общите интереси на дадена група, грижи за внуците, подкрепа на младите, които жената облекчава от домакинските, майчински и възпитателни грижи.
    Така нарцисизмът у жените, поддържан от социалното им приобщаване, оставя място за здраво генитално либидо, в хармония с това на другите лица от всички възг расти, а поносимостта им към нарцистичните рани се увеличава. Способността им да се себераздават става незаменима в очите на младите. Кой от нас не е познавал някоя възрастна, спокойна и сияйна жена, която опростява всички проблеми и тревоги на околните, явява се неизчерпаем източник на надежда и опит и въпреки възрастта си, която обикновено отслабва умствените механизми, притежава по най-естествен и неосъзнат начин висока сърдечна интелигентност.
    След отпадането на сексуалните желания този вид ведри възрастни жени функционират различно от образа, който създават у другите възрастните мъже. Докато последните олицетворяват приетата самота, силата на духа отвъд съпротивляващото се безсилие на тялото, жените, достигнали споменатия тип мъдрост, символизират приемането на редуването на сезоните, на живота и смъртта. Те въплътяват отворения за всички прием, „наивно“ придавайки стойност на дребните неща от живота, за да изразят радостта от сърдечния обмен, като по този начин вдъхват чрез нещо просто и сериозно човешка надежда на отчаяните.
    Обратно, невротичната старост у жената носи маската на ужаса. Взискателната агресивност е символизирана от необичаните и необичащи стари баби Яги. Присъствието на подобни уродливи същества, по инстинкт алчни, подплашени от това, че непреодоляната им тревожност остава без възможна медиация, все още боящи се от изнасилване в своите дребни и смешни нарцистични притежания, представлява истинска заплаха за генетичното им потомство, което за тях, в симбиотичната им регресия, символизира злото, фалическия друг, когото мразят, за да продължат да се чувстват могъщи. Свещени чудовища в някои богати семейства, където въплътяват оцелелия прародител, валоризиран от материалните си придобивки, за които потомците му ламтят, те водят хорото като вещиците от „Макбет“, вдъхващи страх, омраза и почит, извратени и развращаващи онези, които поради възпитанието си трябва да ги уважават и, заедно с тях, да уважават всички мъртви ценности. Трябва да прибавим също, че старците никога не достигат интензитета на развращаващата власт на тези озлобени старици, дотолкова свързаната с майчинството женственост е богата на патогенна сила, разстлана върху потомството им.
    На тази крайна картина на взискателната, фрустрирана, тиранична невротична старост от афективно параноичен инволутивен тип се противопоставя крайната картина на регресиралата старица, изпитваща нужда от бащински и майчински грижи, пасивно изразявана под формата на генерализирана фобия към всеки живот, към всяко движение, към всяка емоция, на несигурност в живеенето, сякаш живеенето може само да ускори идването на края на живота — да драматизира, като стене и предсказва катастрофи както за себе си, така и за обкръжението си, да си съперничи с всичко, което интересува потомците й, за да се превърне на всяка цена в тяхна първа грижа, да бяга от натрапчивия страх от смъртта, такава е същността на неосъзнатия й живот. Този тип депресивна старица е още по-вреден за потомството си от предишния.
    Накратко, неврозата на старите жени има само една характеристика — тя е проводник на невротизиращ климат на всички нива на потомството, при това в много по-голяма степен от неврозата на старците.

Глава II
Семейни и социални интерференции в развитието на либидото

Удължаване на едиповата ситуация

    Как става така, че толкова често се срещат жени с неразрешен едипов комплекс? Човек дори може да се запита: как става така, че възникването на ситуация на неконфликтни афективни отношения между три полови, генитално автономни личности е толкова рядко у жената? В замяна на това твърде разпространени са ситуации на дуален живот в нещо като положително или отрицателно близначество, в което двата елемента на агениталната двойка са в отношение на поддържано взаимно отхвърляне. Тази двойка се артикулира с фалическо лице — мъжко или женско — и с обект на генитално желание, явяващ се бащин заместител, потискащ предгениталните игри, като двойникът се крие, за да се отдаде на инфантилните си тайни и на бебешките си игри.
    Всеки елемент от двойката намира генитално удовлетворение с личност, различна от другата и понякога е силно привързан към нея. Ако обаче двойката се разпадне поради географско отдалечаване или заминаване на едно от фалическите лица — обект на желанието на един от полюсите й, — гениталното отношение също бива разрушено или пък настъпва депресия в елементите на двойката, докато не се намери аналогична триединна ситуация или някоя съзидателна промяна не сложи край било на хомосексуалността с цел да се постигне хетеросексуална автономия, било на гениталността с цел регресия към по-голяма орална зависимост от, така да се каже, гениталния доскоро обект.
    Обяснявам този факт с това, че първоначално (някъде между три и четири години) желанието за центробежен пенис е било изместено върху куклата — фетиш на отсъстващия пенис, после фетиш на фекалията. Тези два вида кукли служат за екстериоризация на обслужващото майчинско-бащинско поведение, винаги въображаемо фалическо, проявявано от истинското лице към фалшивото лице, явяващо се като представителен заместник на вътрешните усещания на момичето. На шестгодишна възраст играта на кукли променя стила си; тогава вулво-вагиналната област е вече инвестирана и момиченцето желае живо дете, способно да се развива, за което си въобразява, че се грижи, след като го е приело от баща си, no-рядко от майка си. Сега вече то иска истински деца, които да предизвикват у него човешки вълнения, свързани с майчинството и педагогическото ръководство, т.е. братче или сестриче, с което „да си играе“.
    Въображаемото дете на едиповото желание, инвертирано или не, т.е. изживяно във връзка с въображаемата представа за майката или за бащата, може да бъде пренесено в плътската реалност на братче или сестриче, което в този момент се ражда в семейството и отговорността за което родителите често доста несръчно прехвърлят върху голямата сестра, виждайки въодушевлението й по отношение на бебето.
    С шест години по-малкото дете от същата майка и от същия баща е препъни-камъкът на едиповия комплекс у момичетата. Магическата вяра в изпълнението на желанието им може да ги накара несъзнателно да се почувстват виновни в кръвосмешение с всички последствия за личността им от произтичащата от това символична кастрация, кастрация, от която се защитават, като изтласкват съзнателната си женска гениталност или като кастрират повереното им момченце или момиченце; това става чрез фалически прояви — те правят всичко за него и потискат собствените си инициативи, главно еротичните, защото свободата на съществуване, отредена на по-малкото, ги поставя в опасност — опасността да престанат да бъдат образ на съветница („вече няма дете“) или пък собствените им изтласквания да бъдат поставени под въпрос. Това е моделът на майката-свръхзакрилница, фалическа, кастрираща и заемаща обвинителна позиция по отношение на всеки опит за извънсемейна еманципация.
    С шест години по-малкото или по-голямото братче или сестриче е за много деца невротизиращата основа в процеса на структурирането — невроза на нивото на едиповото генитално либидо за по-голямото, невроза на нивото на образа на личността, чието тяло остава разпокъсано или обладано от взискателен фализъм за по-малкото, което изгражда в себе си фобийни зони, дължащи се на омаловажаването на личността му в оралната или анална възраст чрез прибавянето на тяло-протеза, ненужно наложено му от ревнивия, фрустриран и фрустриращ настойник.
    Но да оставим безбройните психотизиращи последствия от доминиращата роля на по-голямата върху психологическата съдба на по-малкия и да се върнем на едиповото момиче. Защо родителите така мамят невинната му Душа, вместо да му помогнат да се раздели с гениталните си митомании?
    Родителите са несъзнателни съучастници в това осакатяване, защото момиче, принудено да се откаже от своята гениталност в семейството си, преминава през по-скоро депресивен период на латентност, от която се защитава чрез агресивни реакции спрямо членовете на семейната група и обществените и културни извънсемейни потребности, реакции, които могат да бъдат неприятни на тираничните родители. Докато момиче, задоволено от своето псевдомайчинство, момиче спътник на майка си е щастливо; то наистина помага на последната, като й спестява разходите по платен помощен персонал. Всъщност то развива втори комплекс за мъжественост, който обаче не се забелязва от обкръжението му, тъй като псевдомайчинското поведение бива вземано за истинско майчинско поведение, дотолкова хората се заблуждават от външните жестове и не виждат скритите зад тях емоции, които представляват дълбокия им символичен смисъл, т.е. съзидателния им или разрушителен смисъл.
    Едиповото момиче, което е лишено от всякакъв въображаем заместител на желанието си за вулвено-анално дете, страда, както казахме, и се показва агресивно към истинската си майка, задоволена (и в неговите очи не фрустрирана) съперничка, агресивно също към другите жени или девойки, които се харесват на братята му и на мъжете изобщо. То се противопоставя на жените възпитателки и хомосексуално се стреми да бъде обикнато от по-силни мъже или жени, момичета или момчета, от които си въобразява, че може да спечели утешително благоразположение и власт на ниска либидна цена, или може би най-сетне нарцистично инвестиране в усещания си като нестойностен женски пол. Девойката е и пасивно агресивна спрямо партньорката на едиповия си обект — майка или мащеха, която се опитва да обезоръжи чрез оплаквания, за да получи от нея допълнително благоволение от утешителен фалически характер; всичко това при липса на телесно, вулво-вагинално благоволение спрямо половия й орган и страх от желания взлом — проявен още в едиповия пубертет в сънищата й за похищение, изнасилване и мъчения. Страхът от генитално изнасилване се пробужда при всеки малко по-близък контакт или при всяка кинетична агресия, предизвикана от агресивно-прелъстителното й поведение към мъжете.
    Момичето може да се откаже да има дете от баща си, дете, което дълго е очаквало във фантазиите си при играта на кукли и по време на мастурбация, най-рано в разгара на фазата на латентност; то постига това вследствие на процес на разбиране на серия от образи и понятия — размера на половия орган на възрастния мъж, нложителния полов акт, раждането като истински взлом, всичко това събуждащо у него страхове от изнасилване със задържащ ефект.
    След като инцестното желание се разпадне, първичната сцена — от която произхожда телесното му съществуване — придобива своята посветяваща и социализираща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексуални отношения, й бъдат отказани, няма причина девойката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очаква цял живот.
    Една от сериезните психосоциални злополуки при подобна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак“ или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раждането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, отколкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, великодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответства на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едипов комплекс. Надмогнатото съживяване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.
    За съжаление жената, която не е била фригидна преди своята плодовитост, сега става фригидна спрямо преносния си спътник, защото той рядко е този, когото би избрала извън едиповата мотивировка. Освен това засилването на културните желания, добитото доверие в себе си от социална гледна точка вследствие на женитбата и майчинството й позволяват да изживее сублимирана културна еволюция, за която е била невротично неспособна по време на инфантилната си и нефригидна младост от преди брака. Тази желана културна еволюция може да породи у нея чувство за вина спрямо нищо неподозиращия партньор и така да доведе до изтласкване, както и да я накара да търси нови социални контакти, запазвайки съпруга си само като законен оплодител.

Клинични резултати от неразрешаването на едиповия комплекс; съвместимост на хомосексуалност и хетеросексуалност у жената

    Емоционалните и еротичните желания на жената са разделени, но са общо взето съвместими със социално приспособяване, което изключва еротичното, или с еротично приспособяване, което изключва социалното. Приведените по-долу картини могат да групират клинично повечето от типовете женско поведение, в които обектните отношения и еротичната фиксация не подпомагат творческото единство, специфично за гениталната структура на личността.
    Във всички подобни случаи, щом се загуби обектът на любовната страст или се изживее еротично-нарцистична фрустрация, се появяват вътрешно-нарцистични клинични симптоми, които обслужват психосоматичната функционална патология на жената, свързана с образа на гениталното тяло в гинекологичната патология и с образа на кинетичното тяло в патологията на обмяната на веществата. Без психоанализа на жената или децата й, вторичните ефекти от тези декомпенсации не позволяват едиповата им еволюция да продължи. Тогава жената се затваря в омагьосани кръгове, в които либидото й все по-малко достига до продуктивност и до посредническо себераздаване в емоционални контакти, плодоносни за самата нея и за социалната й група.
    А. Хомосексуалност от любовен тип с латентна (неосъзната) гениталност, съвместима с гражданска хетеросексуалност, генитално консумирана и фригидна.
    Жената се развива заедно с майчинството си според едиповата схема с нейните превратности и превъплъщения. Това е много разпространеният случай на жените, които се консултират с детски психоаналитици за поведенческите реакции на децата им или за собственото им неразумно поведение спрямо децата им, което ги тревожи за бъдещето на последните. Уви, собствените слабости ги безпокоят повече от прилаганото към децата насилие.
    Б. Хомосексуалност от любовен тип, генитално осъзната и приета — не винаги оргазмена, с изтласкване на емоционалната междуличностна хетеросексуалност и на гениталната хетеросексуалност.
    Това е болезнена фиксация към диадичното нарцистично отношение, която може да доведе дори до делириумна психоза, до отвличане на дете, до несъзнателно престъпване на моралните правила, което се среща у някои социални работнички, у някои възпитателки, неомъжени майки или неомъжени осиновителки, изпитващи желание за отвличане на дете и изтласкващи гениталното му задоволяване, за да го свържат с натрапливо еротизираната си социална дейност.
    В. Хомосексуалност, наречена сублимирана, която позволява отношения от генитален тип с жени, без телесни контакти, съвместима с любовна хетеросексуалност, консумирана генитално и фригидна.
    Тези жени са неосъзнато едипови, изнасилени от съпруга псевдобаща, изключен като пол от съзнанието им, уважаван като личност за социалните си характеристики и игнориран в реалната си чувствителност. Латентната хетеросексуалност е генитална, а сублимираната хетеросексуалност е без еротични генитални желания. Тази форма е най-съвместима с живот в смесена общност. Разпределението на либидото е добре понасяно от самата жена, от душевното й и физиологично здраве. Психоаналитиците се срещат с тези жени по повод на едипови трудности на децата им. У синовете им, които в пубертета стават абулични, се наблюдава етическа не-валоризация на всички еротични желания. Дъщерите са хистерични и хомосексуални с ярки симптоми, защото за тях само бащата е желан, но никакъв достъп до него не им е оставен от натрапливата майка, желаеща да бъде единствената дъщеря на съпруга си и да сведе децата си до ранга на послушни кукли.
    Г. Нестабилна любовна хетеросексуалност, насочена към множество партньори, генитално консумирана със или без изтласкване на хомосексуалността.
    Става дума за пропуск в структурирането, дължащ се на липсата на етическа и културна валоризация на момичето през аналния и фалически период на предгени-талното му развитие. Разпокъсаното му тяло се е отъждествило във всичките си късове с желанието в телесна форма с орална диалектика — колкото повече консуматори има, толкова по-валоризирано е момичето. Ако е придобило социална стойност чрез пасивното си съчетаване със снизходителен и богат съпруг, у него винаги се наблюдава социална или афективна дебилност. Няма фригидност, а властни клиторни и вулвени оргазми от нимфомански или „предизвикателен“ тип. За тези жени да прелъстяват, какъвто и да е обектът на прелъстяването, означава да живеят. Вследствие на еволюцията на пасивните им орални и анални тенденции, те могат да валоризират мазохизма, като понякога го свръхкомпенсират чрез пиянство или различни фармацевтични наркомании, както и чрез мании за отслабване.
    Д. Хомосексуалност, отначало латентна, после консумирана след някой емоционален или сексуален неуспех на хетеросексуалността.
    Тя кара жената да отрича всяка хетеросексуалност. Резултат е на несъстоял се едипов комплекс поради емоционалната лабилност на бащината личност, понякога усложнена с афективната и социална инфантилност на майката. Желанието за пенис е изтласкано и е напълно неосъзнато; това е свойствено за лезбийките. Пенисът си остава желан обект, но е фетишно представен от децата, момичета и момчета (последните докато навършат седем години). Това не е стабилно генитално състояние и еволюцията към престъпност и психоза може да се извърши по повод на въображаемата нужда от осъществяване в сензорната и социална област на убийството на едиповото дете — често незаконно дете, плод на някое приключение или на изкуствено осеменяване, или пък на инцестния обект. В психосоматичното акушерство се срещат много такива жени, както и в отделенията за детска хирургия (по повод злополуки вследствие на погрешно действие на майката).
    Е. Хетеросексуалност, насочена само към един обект.
    Тя кара жената, извън крайната си любовна фиксация върху съпруга (в най-ярките случаи от еротоманен тип), да отрича своята привързаност към други жени или мъже, да не им признава никаква еротична стойност, да се отказва дори от желанието си за майчинство, за да се хареса на съпруга си. Тук става дума за болезнена фиксация на регресивна зависимост на жената спрямо майка й, пренесена в съпружеската ситуация. Подобна фиксация бързо предизвиква тревожност и масивна психотизираща регресия или психосоматично заболяване с вторична цел на защитен механизъм срещу фобийните страхове.

Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак

    Либидното препятствие, каквото е еротичният неуспех в първите истински сексуални отношения, е източник на невротични конфликти в случаите на незабавна плодовитост (дори ако е желана, защото тогава това желание е прикритие на отвличане на дете и знак за регресивна либидна нагласа). Още повече в брак, който превръща съпрузите в затворници на дума, за която твърде късно разбират, че е дадена преждевременно по причини, свързани с любовта или интереса и противоречащи на истинския им либиден избор.
    Когато девойката встъпи в брак девствена и съпругът й е неопитен или има задръжки в новото си положение на съпруг-любовник, именно чувството за неочакван еротичен неуспех, изпитвано от мъжа, го денарцисизира в часовете, последвали дефлорацията на младата му жена.
    Това депресивно поведение на любимия човек разочарова жената още повече от еротичния й неуспех, който има тенденцията да приписва на собствената си не-кадърност. От тази следбрачна депресивна ситуация незрелият мъж излиза със силно чувство за вина, което го връща към утешителен и регресивен начин на сексуални отношения от нарцистично-мастурбационен тип. Тогава полът на съпругата му се превръща в брачен инструмент, а не в обект на желанието му, докато личността й в сексуалните отношения става все по-второстепенна, освен ако не се превърне, чрез регресия на връзката й съе съпруга, в обект на физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастриращ.
    Макар в социалния живот отношенията им да запазват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изживее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхкомпенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толкова опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си — който също не знае какво да прави с пола си — като на непознат, когото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сериозни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.
    Ето как първите сексуални отношения между младоженците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредничество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разочароващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преждевременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.
    В случай на сексуално неразбирателство между партньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от двамата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне — което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпитание бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън брака, защо е необходимо озаконяването на детето — абсолютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори — да бъде най-често отказвано от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катастрофален за душевното здраве на тримата?
    С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху родителското малодушие пред изпитанието на експерименталния полов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълняват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето“, което „му принадлежи“. Един разпространен израз обобщава този псевдоморален закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си.“ Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първата грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът циментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпрузи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всичко това е винаги илюстрирано от задушаващ невротичен климат в дома им. Докато запазването на гражданското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигурност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан“ брак съответства на пренос с acting out.
    Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурдни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврозите и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекуваме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното либидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.
    Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възрастта на желанието да създадат третия елемент, детето, преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарцисизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие“ от другите диалектики — нито впрочем по-малко, — но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна — на печалба или загуба — на сърцата, телата и символния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно структурирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Такова е свидетелството на детските психоаналитици.

Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената

    Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достигне до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарцисизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хомосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.
    Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първото раждане, което й позволява да изживее нарцистично центробежното изнасилване на майка си чрез плода, който е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато и я е представяла според познанията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взлома, причинен на майката, и страха от кастрация (от раздяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.
    Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-околоматочни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуална фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща.“
    Гениталният избор на жената е фалотропен. Резултатът на този избор е една желана плодовитост в качеството й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнателен избор е предизвикала.
    Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане — центробежно изнасилване и висцерална кастрация — гениталното либидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.
    Преди да се изживее и превъзмогне сцената на раждането, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свързани с центростремително изнасилване яли с дистална клиторна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална промяна аазовата й психология, прехвърлена от собственото й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство — особено ако детето е момче — как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.
    Собствената й майка, стига да е свободна, се превръща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра, или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, която, ако наистина живеят близо една до друга и ако бабата е генитално фрустрирана, благоприятства развитието на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.
    Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.
    Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които успешното майчинство е потвърдило като съществуващи, а сполучливото раждане за известно време е направило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.
    Появата на млякото в гърдите, дотогава само декоративни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата младежка цялост на жена си, може да възпрепятства оплодителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особено ако са били най-голямото или най-малко дете в многодетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гениталния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизненост отвъд страховете от кастрация, изживени през утробния и кърмачески период на отношенията й със собствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я девалоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фалическия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.
    Бащинството носи на мъжа само натоварвания и морална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смекчава обикновено от сигурността в бащинството, потвърдено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фалическа млада жена не му е позволено; той трябва да понася съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност — от хомосексуална регресйя, чрез която се идентифицира със собствения си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утежнява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.
    Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъзнаваното на младите родители.

Глава III
Женски еротизъм, структурирането му в детството, проявленията му у зрялата жена

Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му

    Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги засяга, и емоционалния климат на отношението на родителите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствително към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.
    Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си.
    Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.
    Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез получените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.
    Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.
    Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е“, „Имате момиче“, и гласът на майката, която отговаря: „Чудесно!“ или „Жалко! Предпочитах да е момче!“ Към приема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името — женско или неутрално. Когато момичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката — запозната с това, което става при общуването на детето с майка му, — ми каза: „Добре я приехме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!“ В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неутрално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неизразена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предизвиква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойството относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.
    Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченцето коя е майка му и кой баща му, особено ако то не познава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори — може би главно — ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновяване. Виждала съм деца с психически смущения от сирашки домове — осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, — които изпиваха думите ми по време на психотерапия, когато им разказвах малкото, което знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хората от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги поболяваше.
    Тези два етапа означават, че чрез думите на момичето се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамилното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родителите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.
    Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.
    Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама“ и т.н. фалическата функция на либидото означава, че всичко, което има етическа и естетическа стойност позволява да се извърши възприятиен обмен между майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прекрасно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличието на означаващи думи за всички части на тялото му, както и за половия му орган, е важно, тъй като неназованото е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбере. Спомням си за едно момченце, което наричаше половия си орган „моя грях“. Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Толкова е просто да се каже пенис или вулва. Може впрочем, както за името, така и за половия орган да има прякор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.
    Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всичко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всички части на тялото му и без колебание половия му орган.
    Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му манипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурбация, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама.“ Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на зараждането на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към външния свят. Още щом проговори и ако изпитва доверие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така“, би трябвало да отговори възрастният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мастурбация, извън момента на заспиването, ако не се отегчава. Мастурбацията може да е орална (смучене на палеца), анална (игра на задържане или изхвърляне на изпражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) — всички тези еротични игри от ранната възраст запълват липсата на по-диференцирани символни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е принудено да се върне към опипване на тялото си и на ерогенните му зони. Сексуалното възпитание на най-малките, освен точните думи, обозначаващи всички области на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тялото, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходими за поддържането на детето, за храната му, които, помагайки му да развива пренесените си върху обекти нагони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражненията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възрастния въпроса „Къде отиваш?“ и възрастният му отговаря, че отива в тоалетната, за да „се изака“ и той, са предостатъчни за сфинктерното образование на детето. Истинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзряването на централната нервна система, достига до континенцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.
    Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.
    Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет месеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст нататък доминираща роля за формирането на здрава чувственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от средата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спонтанно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедневието — момиченцето е вече готово за здравословен живот на нефригидна жена.
    Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е момиче, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си орган, чието име знае, който му доставя незабранени удоволствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.
    Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ануса. За него това е магическо ако. Моментът е важен, защото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя следи в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред.“ Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?“ Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще… ти каже.“ Детето непрекъснато задава въпроси, но когато не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възможност за други въпроси, на които да се отговаря в момента на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.
    В този момент едиповият комплекс е твърде напреднал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечтите и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполезно е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъжи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мислиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко.“ Понякога такъв отговор е достатъчен, за да освободи детето, понякога, когато чувствеността му е силно ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, когато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, освободителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря.“ Това съвсем просто изразяване на забраната за инцест облекчава момиченцето, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.
    В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две години у децата и когато обучението се извършва постепенно, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикновено има около себе си много малки обожатели на неговата възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия комплекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.
    Шести етап. Любопитството на момиченцето се пробужда все повече и то иска да научи подробности за близостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето — ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) — точния отговор за любовните отношения и физическия контакт между родителите му. Трябва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така предложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото този разговор може да се проведе от няколко души), окончателно го освобождава от инцестните остатъци в отношението му към бащата (хетеросексуални) и към майката (хомосексуални).
    Женският нарцисизъм леко се прекършва по време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всичките му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. После настъпва фазата на физиологична латентност и нагоните му намират своята сублимация в културата, обществото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа женския му нарцисизъм.
    Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травмираща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъщерята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложнява, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не разбират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно нещата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис.“
    Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието в семейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женствеността чрез поведение, което я валоризира (а целомъдрието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.
    У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!“ и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се установи, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормални. Защото въображаемият еротичен живот не изглежда нормален за момичето, както за момчето.
    Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на гениталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.
    По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мензиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно започнало да получава кръвоизливи, заради които го завели на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпратил при гиноколожка, която също не успяла да я прегледа и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подобри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братчето си. Точно тези братоубийствени желания бяха предизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в зачеването.
    От момента, когато момиченцето приеме (и дори приеме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е запознато, макар и не в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, гениталното му либидо по отношение на фалоса и на желанието за бъдещо проникване започва да се конструира. Затова е много важно на девойката да бъде обяснено понятието за ерекция, която прави възможно вкарването на пениса. При липса на обяснение на еректилното функциониране на мъжкия член, което съответства на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуицията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при срещите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченцата, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логиката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едиповата възраст, се смесват с възможната реалност на изнасилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здравата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.
    Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайорство, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месеци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.
    Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, безсмислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята“.
    Признато или не, именно така днешните момичета и момчета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.
    Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, която да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понастоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведено в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стойност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, които по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.
    Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, които не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подигравките на приятелките си и на момчетата и са отстъпили, без да изпитват желание, нито любов. В крайна сметка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, защото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, които могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност“ подобни съвсем млади девойки идват на консултация при психоаналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас — освен когато страдаха от видими за обществото смущения — и не ни се отдаваше случай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.
    Откакто съществуват и свободно се използват противозачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, защото не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, искат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възприеман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички — абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзнателната психология, а за несъзнаваното у девойката.

Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като неин резултат

    В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:
    1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са свързани с желания, включително с желанията на майката, говори, че е хубаво, че е добре „добре“ да се яде и дори „много“ да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира изпражненията от седалището на детето, когато са хубави, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетически чувства), която се състои в това, че щом детето се научи да контролира движенията на ръцете си, то започва да опипва храната и фекалиите си. В този момент предметът, който досега е бил „хубав“ за гълтане, се оказва „не хубав“ за пипане. А другият предмет, хубав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.
    2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действията хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто“ или „лошото“ правене с ръце.
    По време на тези две фази, в условия на езикова комуникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася желанието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се унищожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля — това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, които е приятно да се пипат. Ето защо през този садистичен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на детето, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е хубаво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава възпитание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и дефекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтанния му ритъм, на детето не му се спи — обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма играчки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъществяване, което не е нито „добро“, нито „лошо“, но което даден тип възпитание прави „лошо“. От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да развият мазохистичен морал, за да останат в хармония с родителите си.
    3. Фалическата фаза, вече започнала с валоризирането на зърното на гърдата — частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията — валидна, изхвърлена и дадена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразена в мимиките на майката.
    Но фазата, наречена фалическа по отношение на детеродните органи, достига до забелязването на сексуалното различие. Тя настъпва с известно закъснение, когато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за детето полът още не съществува. Става дума за общо еротични чувствени области и — нещо специфично еротично, но недоловено нито от детето, нито от възрастните — за възбудни усещания във вулвата и може би във вагината на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пениса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го.“ Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето — като вижда, че не е успяло да раздразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?“ В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с нейното. И като следствие — тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, предизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?“ Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди.“ На момичетата трябва да се казват точните думи.
    Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми“, а това говори много за значението на означаващото корем за момичето, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.
    От тази възраст на първична кастрация нататък разликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.
    Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значенията на думата „дърпам (спусъка)“ за момичетата и момчетата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си“, за момчето означава „стрелям — бум-бум!“ За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката“, различно извършвано от двата пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Момчето хваща топката отвътре навън — пренос на оралното, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато“. Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момчето мести предмети заради удоволствието да ги мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентификация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.
    От момента, в който момичето е приело, като доказателство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично развитие, отколкото у момчето. Любопитството, желанието „да прави“, желанието за частичен обект представляват магически квадратчета или таткови пениси, представени от куклите. Очарованите близки мислят, че момичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.
    Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистичната анална и фалическа фаза момчето продължава етиката на дуалната ситуация, в която представя чрез поведението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.
    Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въображаемия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изразява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го изразява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулвата си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства сигурно и че не са нарекли това „лошо“. Ако са го нарекли „лошо“, то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.
    Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кукла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза: „Тя няма пъпка, не е интересна.“ В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се домакински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите неестетични гънки, любов към копчетата — една сублимация, която радва момичетата, е желанието да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на нещата в кухини или дупки — не в дупки навън, както прави момчето — в чанта, с която не желае да се раздели, и т.н. е знак, че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.
    4. Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е. сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носителите на фалос, мъжете, се проявява чрез отъждествяването с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и отъждествяването на тялото с предмет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гледат или поне момичето така си мисли — панделки в косите, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни. Момичето е крайно изобретателно и само си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика — привличането на погледа и вниманието на мъжете.
    5. Освободената походка, физическата сръчност изществото се развиват у момичетата — и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, — обратно на момчетата, които развиват сила и акробатичност. Момичетата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвижват кльощавите си крайници, докато момичетата извършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.
    6. Маскирането. Момчетата обичат да се маскират като нещо, което им дава чувството, че се налагат над другите. Те биха искали да са полицаи, войници, президенти на Републиката, шофьори на камион, началници на влакове; момичетата се стремят да бъдат майки, дами, младоженки, да се покриват с воали, да си слагат бижута, лак на ноктите и червило на устните, дори ако майка им не го прави много често.
    7. Фазата на навлизането в едиповия комплекс се изразява в естетиката на момичето вече не с желанието само да си прави бижута, а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва истории, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, когато жените шофират не по-малко от мъжете, момичетата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат. Момчето се идентифицира с най-силния, докато момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.
    Двигателните игри на момичето са много по-статични от тези на момчето. Момичето скача на въже на място, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат много. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го прибере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална, толкова и вагинална.
    Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници“, опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним.“ Е, момичето се гони известно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.
    По същия начин въображаемото, свързано с раждането, е различно при момичетата и момчетата. Когато момиченцето говори за времето, „когато ще е голямо“, то си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъдещето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едновременно татко и мама.
    Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да играят на доктор. Това е защото момичетата се отъждествяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А момчетата се отъждествяват преди всичко с личността.
    Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, винаги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпочитат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с личността, която я играе.
    Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Момчетата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така играят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.
    Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член — пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасността, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхранение. Както и умението да крие съкровищата си.
    Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ерогенната зона е изложена на показ, както у момчето, то рискува много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пениса му. Следователно то се страхува от нападението на големите. В същото време желае да ги предизвика, за да прикрие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърдени от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локално пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от момичетата, която може да сполети и тях.
    Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасивни орални и анални нагони, защото те са не само заплаха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава привлекателните подробности, обгръщащите движения — това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестикулите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм — момчето трябва да се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотврати разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокойни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момчета. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и символично чрез името си — то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му — всички те носят името му.
    Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символично посредничество, синът може да бъде обладан от афектите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в сравнение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближава, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъства едва доловим страх от регрес, страхът да не се превърне в бебе; ако пък бащата е много силен и гръмогласен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.
    Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важна в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положение е останало досега незабелязано и че съдбата на мъжете е смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.
    Да видим сега какви са причините за тревожността. За момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае, научило е как да го обезоръжава. Понякога чрез плач, или като го разсмее, или като демонстрира покорство. Във всички случаи тревожността е избягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отношение на себе си.
    Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените, пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжката му гордост. Ето на това тежко условие — непрекъснато да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган — дължи мъжът правото да се смята носител на пола си.
    До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърнена от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си — докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, — няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нужда околните непрекъснато да й го казват. За да узрее генитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната етика и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистична съдба тя е в по-изгодна позиция.

Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм

    Различните типове женски оргазъм са познаваеми както обективно, от свидетелството на мъжете, така и субективно, от свидетелството на жените. Голямото разнообразие от свидетелства позволява в някаква степен да се доближим до истината и да установим известно съвпадение в оргазмения феномен при всички жени.
    Нагоните са с ендогенен произход и са свързани с живота на женския организъм. Щом бъде съобщено на сетивата на жената, желанието, каквато и да е екзогенната сензорна причина, която го е предизвикала, се фокусира в гениталната област. Жената изпитва усещане на клиторна еректилност и кръгово вагинално кръво-напълване, придружено с топлина и с хуморална секреция, както и с възбудно удоволствие с усилващ се интензитет, достигащо до максимума си — оргазма. Последният понякога се придружава от хуморална емисия, още по-подчертана отколкото при фазата на засилване на удоволствието, понякога не се придружава с такава. След апогея на кръвонаггълване и наслада, възбудната чувствителност намалява сравнително бързо до пълното спадане на напрежението, характеризиращо се с оттегляне на кръвта от ерогенната зона и спиране на хуморалния секреторен процес, както и с локална физиологична нужда от почивка, което прави мъчителни и понякога болезнени опитите за изкуствено възбуждане чрез външно дразнене. След оргазма жената изпитва общо телесно отпускане, което често води до по-дълъг или по-кратък сън. Различаваме:
    — клиторен оргазъм;
    — клиторно-вулвен оргазъм;
    — вагинален оргазъм;
    Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вторите, но може и да са неразличими един от друг в общото удоволствие на жената.
    На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.
    Необходимата продължителност за постигане на оргазъм е много различна дори за една и съща жена. Интензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зависят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си, изобщо и в дадения момент. Веднъж изпитан по време на коитус и при липса на особено разстройващи елементи в отношенията на двойката, оргазмът винаги се повтаря с различно качество и интензитет, но без никога да слиза под определено минимално ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувствената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на гениталната сексуалност на жената.
    Прието е да се смята, че клиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удоволствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проникването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуждането на зърната следва да се свърже (клинично и главно теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и клторното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у девственици, които се дължат на продължаващата мастурбация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любовник.
    Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разочароващ, несъзвучен, двусмислен, противоречащ на вулвеното удоволствие, което иначе би задействал. Този факт може би се дължи на еректичното съответствие на клитора с мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпускането на всички мускули с изключение на перинеалните, обслужващи пенисното захващане — тяхната двигателност е слабо осъзната, и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаичен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тогава, въпреки ексклузивното си значение, почти не е посилно диференцирани усещания.
    Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво-вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в момента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган — фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, — за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувствителност, преди да са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният оргазъм не уталожва сексуалното напрежение.
    Ако тази очевидност не е достатъчно известна на мъжете, то е, защото те обикновено искат да доставят на жената удоволствие, което им се струва възбуждащо за нея — нали те разбират от тези работи; несъмнено е също, че удоволствието от еректилността на малкия пенис на партньорката им е за тях забавно и не толкова опасно, колкото жадния отвор на вагината, фантазмиран понякога като бездна и дори като зъбата бездна.
    Вагиналната възбуда носи сладострастни усещания на кръвонапълване на вулво-вагиналните лигавици и води до кръгови ритмични движения, вълнообразно развиващи се отвън навътре. Тези усещания властно изискват от един момент на интензивност нататък проникването на пениса, представата за който се налага като единствения правилен и желан обект. Вълнообразното всмукване, което влагалището упражнява върху пениса, изисква минимален тонус на перинеалните мускули. То носи наслада и на двамата партньори, като насладата се увеличава от мъжките движения напред и назад, съответстващи на перисталтичните вагинални движения и на па-риеталния вагинален натиск, дължащ се на перинеалните мускули. Двигателността на вагината по време на удоволствие се усеща от жената, но не може да бъде напълно овладяна. Тя е отчасти рефлекс на удоволствието. Ако жената не е фригидна, през фазата на вагинална наслада и от момента на проникването се извършва промяна в общия мускулен тонус. Настъпва отпускане на мускулите на двигателното тяло и успоредно отслабване на самонаблюдението и самоконтрола. Изглежда, че от момента на телесното притежание на пениса, неосъзнатото или предсъзнателно понятие за фалос у другия бива преодоляно и че с него изчезват и външните референции на телата. Ритъмът, интензивността, качеството на възприятийно-двигателния обмен на коитуса изглеждат свързани както с формалното и позиционно съгласие на партньорите, така и е емоционалното им съгласие.
    От тези наблюдения е извадено заключението, че сексуалното удоволствие може да се постигне чрез анатомо-физиолргична стратегия, сродна с кинезитерапията. Не е изключено допирът на мъжкия пенис едновременно до клитора и до шийката на матката да задвижи дотогава задържан оргазъм, но в този случай става дума много повече за мастурбационния и фетишистки аспект на сексуалните отношения, може би задоволителни за удоволствието, отколкото за гениталния им аспект и символичните му ефекти върху отношенията между партньорите.
    На вагинално ниво неразбирателството в коитуса можеда дойде от несъразмерността на половите органи или от противоречия в ритъма на партньорите, или от други дисхармонии, но е свързано и с умствени и афективни разминаващи се представи, които сами по себе си отричат положителната стойност на половия акт.
    В случай на разбирателство между партньори със сходен ритъм, кръговите вълнообразни вагинални движЕния се разпространяват неосъзнато върху стените на влагалището, които поемат пениса и предизвикват отделяне на секрет в маточната шиийка. Ако е в контакт с пениса, последната предизвиква, в максималната точка на вагиналната възбуда, вагинални спазми, чийто ефект върху мъжкия сексуален апарат е еякулацията на спермата в максималния оргазмичен момент, изживяван от жената. Действащата и съзнаваща своята наслада жена може оттук нататък да бъде само пасивна и изцяло обзета от приемащи усещания, особено след ерогенното задвижване на маточната шийка, чието участие предизвиква истински задоволителен оргазъм. Спадането на напрежението, което оргазмът донася обаче, не е толкова продължително, колкото когато е резултат от съчетаването на вагиналния с маточно-околоматочния оргазъм. Недостатъчното спадане на сексуалното напрежение вследствие единствено на вагиналния оргазъм може, у някои жени, които твърде бързо са получили оргазъм, да доведе до неколкоминутен кръгово-вулвен вагинален спазъм, no-рядко до спазъм на ануса, понякога болезнен — това са признаци на остатъчно нагонно напрежение, дължащо се на липсата на тренинг на маточното тяло в движенията, характерни за женския оргазъм.
    Излизането на сцената на матката и на широката лигавица по време на полов акт е обикновено предизвикано от осезателната пенисна възбуда на задната страна на влагалището, на шийката или от нахлуването на сперма в маточната шийка.
    Маточно-околоматочният оргазъм се характеризира с обръщателни движения на матката отпред назад и отзад напред с известна ритмична артикулираност с шийката на матката, с вълнообразни движения на матката, които продължават движенията на влагалището, но от смучешто-всмукателен тип, така че за няколко секунди сперматозоидите биват изпратени в маточните тръби, нещо, което се потвърждава от наблюденията (без маточно-околоматочен оргазъм времето за придвижването им е много по-дълго). Движенията при маточно-околоматочния оргазъм са напълно рефлекторни и жената осъзнава много рядко и много смътно — ако изобщо осъзнава — тяхното започване. Този оргазъм й носи характерното за него висше, скрито и безмълвно наслаждение, дълбоко до степен на несъвместимост с усещането й, че е жива. Нейният партньор е единственият му свидетел. Непосредствено след края на този заключителен органично-психичен кръговрат жената идва в съзнание, което е изгубила за кратко време, спомняйки си отнеслото я като водна стихия наслаждение в последния момент на влагалищното проникване и изпитвайки породено от това чувство на върховно блаженство и благодарност към партньора си.
    Маточно-околоматочният оргазъм винаги задоволява напълно жената от емоционална и физическа гледна точка. Никога не бива последван от еластични болки или пасивен или активен реактивен вагинизъм. Неговото действие на енергетично обновление се усеща във всички психосоматични и емоционални области.
    При наличието на тези благотворни последици на сексуалния оргазъм разбираме защо в романа си „Най-добрият свят“ Ощъс Хъксли измисля хумористична обществена организация със задължително оргазмено задоволяване. Разбираеми са и теоретично оправданите рационални мотивации, подтикнали някои психоаналитици като Райх например към търсене на психотерапевтична техника за „довеждане“ на субекта до оргазъм. Но пълната липса на критичност у пациентката и у психоаналитика при тези „упражнения“ е причина за силното разочарование от четенето на подобни трудове. Научният идеал на Аза, който се излъчва от тях — идеал на блажено и терапевтично блудство — е перверзен идеал, който поддържа опасна псевдомистика в психоанализата или no-скоро представлява нейно фетишистко извращение.
    Съвсем различна е стойността на оргазма, настъпващ при единението на две личности, свързани от любов. Тогава половите актове символизират взаимно даряване на присъствие, изпълнено с внимание един към друг. Мимолетната въображаема възможност да достигнат до фалоса, която двамата си обещават и дават взаимно във веществеността на телата си, фокусира смисъла на тяхното желание, т.е. на цялото им същество7.
    За жената плодът от пълния вагинален и маточно-околоматочен оргазъм, получен от половия акт, е троен: уталожваме на всяко напрежение, нирванно блаженство и всеки път убеденост за дотогава неизживявано подобно щастие. Тя изпитва чувство на признателна нежност към своя партньор, чиято личност е единственият свидетел на съществуването й в прекъсналото време и съзнание на нейния оргазъм, и може би единственото оправдание за нейната „цепнатина“. Личността на любимия човек се свързва с чувството й и с усещането й за обновление.
    Към това се прибавят емоционални звучения от съвсем особено качество, когато половият акт има дори и нищожни шансове да бъде плодовит, особено ако всеки от партньорите е социално готов да поеме тази евентуалност. Това със сигурност е специфично за женския генитален оргазъм. Дали защото е отглас от архаичното желание за пениса на бащата, заместен в ранното детство от куклата фетиш? Дали поради отварянето към бъдещето на акт, който, сам по себе си съвсем алогичен, е при все това напълно приет от жената и който бъдещото дете разполага в триединната диалектика на плодовитостта, плодовитост, означаваща живата дълговечност на разбирателството между влюбените отвъд мимолетната дуална среща?
    Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата, съзнателен акт в спряло време, на място, където двете тела се дереализират от загубата на съвместното и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точката, в която се проявява безличното могъщество на фалоса, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между инстинкта към живота с учестените в амплитудата си ритми на вегетацията, кръвообращението и дишането, докато се стигне до лудото препускане на сърцата, и инстинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоставяне на „съзнателното“ съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.
    Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изисква от жената цялостно участие в емоционалната и сексуалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм, предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.
    Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й, каквито и да са фантазмите й по отношение на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъства наистина в действителността, ако я няма прегръдката му при срещата на телата, в игрите и доведения докрай полов акт, нарцисизмът на жената само ще усложни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при появата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.
    Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, когато — след като жената възвърне съзнанието си — предизвиква задоволеност, пречупена през свързаната с генетичното й развитие призма на либидото. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естетическа пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно напрежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към собственото тяло, към света, за пълно анулиране на невротичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нарцисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъстващо място.
    Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във филогенетичен план първичната сцена на всеки от партньорите, носейки им по този начин, Заедно с въображаемата онтогенична регресия, основополагащия за всяка човешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за триединна съдба на желанието? Усещането за пълна сигурност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е едновременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.
    Допълнителната възбуда на жената, понякога изваждането й от състояние на фригидност чрез различни видове садистично речево, мимическо или телесно поведение от страна на обичания партньор, могат да бъдат разбрани на основата на нарцистичната опасност жената да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над пасивните нагони. Усещания на границата на болезненото в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благодарение на този друг се чувства траен обект. Желанието да бъдат заставяни, принуждавани да понасят половия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчната опасност от садистично-оралното, садистично-аналното и агресивно-уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното инвестиране на всички стадии, в това число на гениталния, в самото място на женския полов орган. Последният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасилване и подтиква в още по-голяма степен Аза към подчинение. Ето защо удоволствието за жените, които искат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.

Фригидност

    Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволствието от сексуалното реализиране, как става така, че жените биват толкова често онеправдани в това отношение? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от жените, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете често са непохватни по време на акта на дефлориране. Впррчем това би могло да се избегне, ако бащите изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките — с дъщерите си.
    Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.
    Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньори, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има любов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в случаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се между жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любовник, преди да го е познавала.
    В това отношение разполагам със свидетелство, каквото е лечението на фригидни жени без знанието на техния съпруг или любовник. Констатира се промяна единствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствието да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първопричината им несъзнаваните задържащи процеси, които са много по-ранни от гениталния й живот и от срещата с мъжа и които съпругът или партньорът само са актуализирали.
    Взаимното валорйзиране на партньорите в любовната игра преди половия акт и в речевия обмен на нежности след оргазма е винаги важно в гениталната диалектика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, отколкото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от страна на мъжете произлизат много случаи на станала обичайна фригидност у жени иначе способни да изпитват оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата ситуация, които като момиченца са искали да се идентифицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.
    Невежеството на някои жени в областта на еротиката не винаги произхожда от изтласкването на гениталните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъствие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на личност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недостатъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее — без опасност от кастрационен страх в замяна — да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нарцистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,
    нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.
    Половият орган на жената също е ангажиран в любовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жената изпитва любов към някой мъж и го желае, но половият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фиксирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита“ от партньор, който отвръща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до гениталността и нейните разновидности на сублимиране.
    Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в срещата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копулиране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен резултат.

Еротична или любовна генитална незадоволеност и изтласкване

    Сексуалните и любовните отношения между двама партньори, достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат, посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на плодотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използват либидните й възможности без изтласкване, без невроза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпускане от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнавано неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаждение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е много голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласкване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранното структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да останат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.
    Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в детството си и се е развивала добре до пубертета (включително и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой партньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нарцисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по отношение на оргазмената фрустрация, но много по-малко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена генитална организация на либидото не е съвместима единствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жената е доверието, вложено в любимия човек.
    Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистични жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосексуални, хистерични или дори психотични, не са фригидни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-вагинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фактът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросексуалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично равновесие.
    По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, когато фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която претендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в същото време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Партньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбоките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, докато клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са останали безмълвни.
    Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувствителност на предните генитални пътища, която единствено е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява културната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван оргазъм, тя изпитва приятност от половите актове с обичания партньор, от когото е обичана и желана, а от друга страна фактът, че не страда от невроза, че емоционалното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпитанието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всичко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още нерешен теоретичен въпрос.
    След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата динамика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженство? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може да са канализирали, а после сублимирали голямо количество нарцистично либидо върху практически дейности, върху културни дейности и ако партньорът й не я увлича към частичното удоволствие на гениталните ерогенни зони, събуждайки нейното еротизиране в това отношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов орган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може — от любов към него и чрез доказателствата, които му дава за това — да изразява и символизира всички генитални нагони без, собствено казано, частичната сексуална зона на тялото й и частичната сексуална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.
    Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.
    Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализирани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „оформяне“ и женската си съдба извън семейството. Ако пасивните орални и генитални нагони, съчетани с пасивните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всички нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и културни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата красавица“).
    Пубертетът, постоянното напрежение, което менструацията събужда, цикличната жизненост на гениталните й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперничество с другите жени и също така, ведно с тях, споделено съучастничество срещу мъжете. В това време либидото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано инвестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвестирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълнението на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гениталност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; знае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинството.
    Жената желае майчинството от рано — още от пубертета — и това желание се дължи по-често, мисля, на инстинкта към смъртта, отколкото на пасивните й генитални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момичето може да доминира, когато разрешаването на едиповия комплекс не е белязало половия й орган с кастрацията на оралните и аналните нагони и те не са били освободени с цел сублимиране в служба на субекта. Желанието да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във физиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на отдаването на тялото си, към което я подтикват гениталните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на желанието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала нивото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.
    От друга страна, жена, която често е бивала сексуално задоволявана, особено в ранния предгенитален стадий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чувства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни генитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-малко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексуалното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.
    Накратко, като че ли има противоречие между богатството на културните вложения при жената и нарцистичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сексуално задоволяване в мъжа. Мисля също, че не съществува жена, която никога не изпитва сексуално задоволяване при срещите си с мъж и при половия акт.
    Колкото до половия орган на жената като място, пространство на тялото й, чувствителна и чувствено настройвана от любовната игра nyracat която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непознато, без поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезването на едиповия комплекс е истински факт, колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спомнят, че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарование. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ, съответстващ на интуицията на жената за желанието й, което, след като е престанало да се стреми към частичен орален или анален обект, както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка — въображаем обект на дар от бащата в действителността — обрича половия й орган на мълчание, но само поради липса на събеседник в реалността на настоящето й.
    Във всеки случай, каквото и да е положението с мастурбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристиките на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволеността и верността на обичаната от тях жена, Нарцисизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зрелостта.
    Повечето жени могат да достигнат с партньора си ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за тялото и сърцето си — до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.
    От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен начин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях полов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените, които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е представлявало анален полов акт или само пасивно подчинение на мастурбационни действия на инцестен възрастен. Изнасилването в детството посредством животни е много тежко деструктуриращо, защото е следствие от промискуитета с перверзен или дори психопатичен възрастен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която детето се е почувствало като предмет в ръцете на родителите, отдадени на желанието си да го „възпитат“. Сексуална травма за момичето ей да бъде подложено от майка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсивна тревожност на майката, несъзнаваща своята перверзност, като момичето понася тази тревожност от благосклонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.
    Виждала съм инхибиращото въздействие на травмирания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед. Болестта, малформацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава привличат погледите и ръцете на млади мъже и жени, които опипват, интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или девойката, без да се обръщат към нея? В такива социални ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъдещата зряла жена. Действително, за да инвестира личността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момиченцето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания, разговори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не разбират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят двусмислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си. Така се усложнява достъпът им до гениталното сексуално еротизиране. Случаите на „ексхибиционизъм“, наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невротизиращо значение при зряла или вече сексуално активна млада жена.
    У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й — изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез облеклото и държанието си, а те са език за другите, — и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противоречие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в цялото тяло — чрез изместване и евентуално чрез деинвестиране на кухия полов орган, некрасноречив извън случаите на полов акт — в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.

Вторична фригидност

    Когато поради някоя повече или по-малко оправдана от обстоятелствата причина, едно хармонично и щастливо семейство установи изчезването на сексуалния плам и партньорите не смеят да говорят за това нито помежду си, нито пред лекар или психолог, след известен брой неуспехи става много трудно за разочарованата жена и за унижения, но все пак изпълнен с мълчаливи претенции мъж да възстановят положението. Със събуждането на кастрационния страх, той няма желание, нито смелост да се обърне към тази, която е започнала да му се струва стена или пантера. Непрекъснато мисли за своя неуспех, изразява гласно фантазми за компенсация или от отмъстителност, че ще се възмездие другаде, прави го или става импотентен. Регресира до едипови чувства за малоценност. Смята, че не е обичан, щом тя не го желае. Случва се дори да иска жена му да си намери любовник, както някога майка му е имала баща му. Във всички случаи фантазира, че е излишен вкъщи. Мисли се за недостоен да се занимава с децата си, освен като непрекъснато им досажда с импулсивните си поучения, въпреки че ги обича. Опитва се да се задълбочи в работата си, но му липсва тонус, защото е недоволен от себе си заради денарцисизирания си полов орган, и може да регресира към пиянство или психосоматични болести. Тогава порочният кръг се затваря. Жената, денарцисизирана от думите на мъжа си, че не е желана, се затваря мазохистично в нещастието си и в домакинските, майчинските или социалните дейности по натраплив начин, който да я спаси от чувството за вина заради неспособния генитален Свръхаз8. Но се извършва латентна регресия към чувства на едипова малоценност и към ролята на жалък обект, каквато е била за бащата. Струва й се, че отново играе тази роля.
    Необходимо е солидно социално уважение и дълъг предварителен период на сексуално съзвучие, за да могат такива хора да останат сплотени, като постепенно се превърнат във фалшиво целомъдрена братска двойка, където единият от двамата приема пасивно това, което счита за свод генитална импотентност в семейството, докато другият страда от онова, което смята, че е причинено колкото от него, толкова и от партньора му, и което отказва да приеме. Подобни социално и културно приемливи семейни двойки могат да се срещнат по повод на психологически прегледи на деца. В своето същество и обикновено по време на едщтовия комплекс, детето е проявител на гениталния конфликт между родителите. То някак не може да преодолее едиповия комплекс, въпреки че родителите не са клинично засегнати от невротични симптоми. Това е една от последиците от неосъзнатата бащина ревност към детето, когато е момче. Родителите страдат, а детето развива невроза.
    Понасянето, без наличие на симптоми, на такива сексуални ситуации може да трае твърде дълго, до поява на либиден пристъп, свързан за единия от двамата възрастни с извънбрачно изкушение, което, ако бъде изтласкано, предизвиква симптоми у съпругата, децата или съпруга, въпреки че изкушеният не се е поддал и че никой не знае какво преживява. Ако обаче извънбрачното изкушение не бъде изтласкано, то предизвиква афективна криза в семейството, като успокояването на сексуалното напрежение е незабавно, както у неверния брачен партньор, така и у децата. Това позволява да се спре регресията, да се разговаря и много често, след въртопа на кризата, да се възстанови сексуалното равновесие в семейството; нещо повече, партньорите могат да се преоткрият един друг, по-съзвучни от преди9.
    При тези случаи на вторична фригидност моментните емоции по време на половия акт играят дифузна роля, като оцветяват емоционалния климат с нежност или неприязън, с еротични игри или агресивни жестове. Поради чувствителността си към афективния климат жената може да не достигне до оргазъм при някои полови актове, което се схваща от нейния партньор като знак за отхвърляне. Всъщност не става дума за отхвърляне, а за временно инхибиране. И все пак липсата на оргазъм у жена, която обикновено е получавала такъв, денарцисизира съпруга й, особено ако двамата не могат да говорят за това.

Женски мазохизъм

    Ясно е, че модулирането на чувствата между партньорите може, чрез засилването на агресивността, да предизвика фригидност у жена, която до този момент не е била фригидна. Тогава е сигурно, че някои реактивирани анални и орални сексуални и емоционални съставки задушават гениталната й нагласа за приемане на партньора. Тази амбивалентност, дължаща се на паразитирането на сърдечните отношения върху телесните отношения, може да предизвика съзнаван или несъзнаван зов за агресивно, един вид садистично поведение на партньора. Целта на подобен фантазъм, свързан със симулиране на действие, е да анулира, чрез изтърпяване на символично мускулно овладяване, началото на активна фалическа защита, която паразитира върху желанието за отдаване у жената и пречи на достигането до мускулно отпускане като необходимо условие за първенството на вагиналното еротично инвестиране и особено за пълния маточно-околоматочен оргазъм. Този вид фантазми и ответното поведение, което им позволява да започнат да се осъществяват, не се дължат на мазохистична структура на жената, нито на садистично поведение на мъжа. Това са помощни средства за засилване на пасивните генитални нагони — нагони, които могат да се появят при вторичната женска фригидност.
    Мазохистичните перверзни са съвсем друго нещо. При тях болката, причинена от контузия, от взлом предизвиква оргазъм, без дори да е имало полов акт. Това е присъщо на хомосексуалните, поне латентно, жени, чието тяло е нарцистично инвестирано като частичен (зародишен или анален) фалос на майката; подчинено и отдадено на активен еротичен обект, играещ ролята на фалическа майка (или фалически баща), това тяло е в положение на въображаемо канибалско или умъртвяващо анално консумиране. Случва се предварителните игри да доведат до полов акт, но при мазохистичните перверзни това не винаги става. Третирането на тялото като фалическо е достатъчно за наслаждението на жената, затова партньори на такива жени са доста често импотентни мъже. Последните рядко попадат в кабинета на психоаналитика заради самите тях, но идват на консултация заради децата си, които имат различни смущения в развитието, дължащи се на невъзможност да структурират едиповото си либидо. Най-малкият симптом при тези деца е енурезията и особено енкопрезията при момчетата. Момичетата пък са белязани след пубертета от афективна изостаналост и липса на нарцисизъм към тялото си. Накратко, на децата, момичета или момчета, им е трудно да се диференцират от сексуална гледна точка.

Вагинизъм

    Срещала съм само няколко случая на вагинизъм. На пръв поглед би могло да се помисли, че вагинизмът е преувеличена фригидност. Но обратно на последната, при всички пациентки, които съм виждала, ставаше дума за симптом на основно изтласкване на либидото от всички стадиии особено от гениталния и оралния стадий. Изпълненото с чувство за вина изтласкване произлиза от силно, много преждевременно хетеросексуално желание у жената, усложнено от агресивност без известен обект или чийто въображаем обект притежава страховита магическа мощ. Това е фобийна невроза. Вагинизмът никога не е единствен фобиен симптом, въпреки че се представя като единствено страдание на жената и тя говори за другите си фобии само по време на психоаналитично лечение.
    Вагинизмът много често е свързан с компулсивно смучене на палеца в будно състояние или по време на сън. От друга страна, жените с вагинизъм притежават обикновено много женствена личност и на вид са неспособни на съзнавана отбранителна агресивност. Те са изпълнени с прелест, кротост и нежност към мъжете, които обичат и които ги търсят. По време на половия акт, който те съзнавано желаят, въвеждането на мъжкия член се спира от несъзнавана мускулна контракция, която прави невъзможно проникването му. Случаите, които съм виждала, бяха свързани с последици от изнасилване от бащата или заместител на бащата преди възрастта на възможните фантазми за маточно майчинство. Сънищата на жените с вагинизъм са сънища за стихийни катаклизмени опасности — буйни огньове, експлозии, — които пораждат страх след събуждането и едва се поддават на словесно описание. При повърхностно изследване се добива впечатлението, че есенциалният вагинизъм се наблюдава у жени с психотични зони в психиката си.
    Смятам, че вагинизмът е невроза, коята се лекува по-лесно чрез психоанализа, ако психоаналитикът е жена. Това е един от редките случаи, в които полът на психоаналитика ми се струва от значение. Дали защото при жените с вагинизъм винаги се открива несъзнавания ранен фантазъм за изкормващо изнасилване от страна на майката, докато еротизираното момиченце от много рано, дори преди първичната кастрация, желае умъртвяващото изнасилване от страна на бащата? Тъкмо това представлява ядрото на вагинизма. Когато психоаналитикът е мъж, жената не може да говори. Искам да кажа да говори за себе си, да говори истината. Психоаналитикът я кара да мълчи, да се изплъзва, защото жените с вагинизъм изпитват съзнавано или несъзнавано силно сексуално желание към мъжете. Обикновено се лекуват от гинеколози. Психоаналитиците виждат само неуспехите — не само на диатермичното лечение, но и на хирургичното, защото съществува и такова. Трябва да се каже, че успехът на гинекологичното лечение чрез диатермия анулира блокиращото действие на фобията от вкарването на пениса, но винаги усложнява другите фобии на жената. Следователно, от клинична и психоаналитична гледна точка, вагинизмът е напълно различен от фригидността.

Глава IV
Различни нарцистични условия за обектното отношение у жената и мъжа. Фалическа символика

    Човешката любов се изгражда още от началото на живота върху доверието в другия. Сърдечното отношение към другия е свързано с външни и вътрешни възприятия, получени при обмена с жизнената среда на нашия организъм. В генезиса си сърдечните трепети са тясно свързани с телесните усещания и с майката-кърмилница, която е подкрепа и храна за тялото на бебето. Присъствието й, изразяващо се в носене на ръце, гашане, манипулиране, е присъствие повтарящо се, източник на благополучие, на избавление от несгодите. Това цялостно в пространството присъствие е и разчленимо, когато бебето улавя с устни цицката, от която бликва поглъщаното от него мляко. То е също така разчленяващо, когато отделя тялото на кърмачето от топлината на люлката и отнема изпод него ароматния сладкиш на изпражненията му, тактилно дразнещ телесната му обвивка. За бебето майката е жизнетворящият първи друг, посредник на възприятия и усещания, представящи я като частично делима за устата и частично деляща за тялото в общата му маса и в областта на седалището.
    В потребностите избирателно се повтарят устата и анусът — кожно-лигавични области, граници между външното спрямо организма и неговата вътрешност. С изчезването на напрежението в тях при контакта с тялото на другия и с връщането на напрежението при отсъствието му, по време на което детето изпитва потребности, тези области, чрез които разпознава успокояващото благополучие, стават ерогенни зони. Оттам произлизат и психоаналитичните термини, с които Фройд говори за либидо в оралния стадий и за либидо в аналния стадий. Или за по-кратко: пасивно орално либидо, защото нагоните не се изразяват, й активно орално либидо, доколкото се изразяват. Следователно, у човешкото същество либидото е неотделимо от отношението с другия.
    Когато майката отсъства и детето усеща чрез функционирането на организма си метаболични изменения, потребността от подкрепа го подтиква да желае нейното присъствие. Този първи друг, майката, е свързан ритмично и повторително с неговото оцеляване. То я познава и разпознава стъпките й, обичайните жестове, мириса на дъха и тялото й, тембъра на гласа й. Още преди очите му да могат да различават чертите й, то разпознава двата блясъка в лицето на тази, която също го познава и разпознава. Тези далечни в началото възприятия стават все по-точни, съпътстват обещаното приближаване на онова, което липсва за благополучието на детето, и създават доверие между него и майката.
    При сучене и преповиване усещането за липса намалява и с него неблагополучието. А когато със задоволяването на потребностите, опосредствани от субстанциалния обмен, изчезне всяко неприятно усещане, ерогенните зони уста и анус са в покой и биват игнорирани. В обятията на майка си заситеното и преповито дете изразява задоволството си със звукови модулации, които са устни сензомоторни спомени. Те предават удоволствието му и са награда и радост за нея. Първият образ на нашето благополучие и щастие — образ, който допълва цялостта на сърцето ни — е това отново намерено лице, модулираният ласкав глас, с който ни обгръща, мирисът й и спокойствието на гнездото, което ръцете й образуват за нас.
    Присъствието, утоляващо потребностите в моменти на напрежение, е и образ, към който се отнасят гладът и жаждата, сигнализирани от бебето чрез плач. То забелязва, че плачът му връща присъствието на майката, обезпокоена от това, което му липсва. Види ли, че то не се нуждае от нищо, тя го успокоява с няколко думи, казва му да спи и отново го оставя. Бебето изпитва потребност от присътвието й или го желае, за да общува; потребността и желанието са все още тясно преплетени. А тя със съучастие и разбиране му дава да разбере, че има и друга работа, освен да се занимава с него. Така след няколко слаби хленча, чрез които се опитва да я върне, бебето заспива. Всяко завръщане на майката на повтарящия се сензорен фон, фон на познат субстанциален обмен, подновява познати възприятия и носи други — непознати, нови, които информират детето за нейното променящо се желание чрез модулации в гласа, мимиката, движенията в зависимост от това, което прави за него и с него. Всичко това съставя езика на съучастното общуване между всяко бебе и майката-кърмилница; език, който се превръща в деликатния образ на първия нарцисизъм на съществото му в неговата телесност и функциониране. Така чрез телесното усещане и спомена за деликатните възприятия, съпътстващи поддържането за тялото, в него се вкоренява разбирането на майчиния език и на психодвигателния код на общуване, използван между всяко дете и майка му.
    Твърде дългото очакване може да изчерпи потенциала на екзистенциална неразделност, която бебето чувства. Тази неразделност зависи от поддържането на жизнеността на вече символичната връзка с това единствено за него същество, майката, и може да се разруши поради разтегляне на връзката в пространството и времето.
    Разпадането на връзката вследствие на загубата на майката, на продължителното й и повтарящо се отсъствие или на последователни промени на хората, натоварени с храненето на детето, оставя винаги следи на тревожност, дължащи се на символичната човешка функция, непрекъснато активна у будното дете. Желанието за общуване, свързано с доверието, което пък от своя страна е свързано със съучастието и разпознаването на другия, пробужда тревожността, макар в същото време тялото на бебето да е успокоено по отношение на потребностите от субстанциален обмен, осъществен с непозната заместница на майката.
    Тук вече разграничаването между желание и потребност е явно. Когато подобни изпитания са били преживяни преди шест-седем месечна възраст, тяхното въздействие винаги се долавя в забавянето на езиковата функция и на езиковото психодвигателно развитие, понякога в органични и функционални смущения, свързани със съня, апетита и храносмилането.
    До овладяването на езика от детето, което му позволява да контактува с всеки човек, в когото има доверие, доверие, коренящо се в познаването на майката, и до овладяването на двигателната самостоятелност и на сфинктерния контрол, когато майката е предпочитаният помощник на тялото и функциите му — и на придвижването му в пространството, — здравето и болестта у детето са винаги психосоматични, както казваме ние, или по-скоро психофизични. Неразположенията и дисфункциите изразяват накърняване на сигурността както в тялото му, усещанията за което са свързани със спомена за майката, така и в отношението на доверие към другите, произтичащо от съучастието му с майката в състоянието на благополучие, което му липсва. Ако майка му не е с него в изпитанието, то губи свободата да създава връзки на съучастие с околните, и това продължава до връщането на сигурността му. В отсъствието на майката отново може да се постигне физическо благополучие, но не и свързването му с психиката на детето, ако раздялата по време на боледуването му е причинявала страдание поради липса на общуване с майката. Тогава тялото му в качеството си на предмет може да се превърне във фетиш за него или пък някои от усещанията му, отнесени към стар спомен за майката, могат да се фетишизират и да го изолират от общуване с външния свят, като в същото време му дават нарцистична сигурност.
    Ето защо, когато боледува, малкото дете не трябва да се отделя от майката, а по-голямото не трябва да се лишава от чести посещения от близките или от майка си. Не болестта е в основата на тежките смущения, които виждаме у някои деца, чиито сериозни заболявания в ранното детство се привеждат като обяснение на по-сетнешната им неадаптираност. Необратимите за някои деца символични увреди, въпреки възвърналото се много добро физическо здраве, са предизвикани от условията на нарушена символична връзка, каквито условия са продължителното отсъствие на майката и близките. Твърде много време е минало, твърде много неща са се случили, твърде много усещания са се натрупали в отсъствието на майката и когато тя или близките се върнат, децата вече не ги разпознават. Защото не ги помнят такива и поради това не те са тези, които очакват да видят отново.
    Да се върнем на детето и майката, чрез която то познава себе си. Детето и майката не са сами на света. Много рано то чува как тя говори с други хора, наблюдава в пространството заниманията й с дейности, които не са насочени към него. Всичко, което става в полето на възприятията му, се свързва в еднаква степен с майка му и с него. Близките са свързани с нея — като атрибути и допълнения на нейното и неговото същество — и с дейността й, към която се присъединяват. Когато сменят майката в грижите за бебето и установяват с него връзка на приятна близост, тези други хора, свързани с най-важния за него друг, майката, уплътняват присъствието й с усещанията, които му предават и които го въвеждат в света на хората и в обществото. Те повтарят с различните си гласове звуковете, произнасяни от майката. Когато говорят на него, един звук се повтаря непрекъснато, този на името му; когато говори с тях, майката също произнася, както и другите, звукове, които се свързват с присъствието им и с казаното за тях. Така детето се разпознава и разпознава в другите съучастно желание, което организира все повече уголемяващото се поле на езика му. Този език в широкия смисъл на пумата остава рецептивен, докато, детето не се научи да се изразява.
    Но въпреки че гласните струни на кърмачето потенциално могат да възпроизвеждат всички звукове на всички човешки езици, много бързо детето, отглеждано в среда с определен майчин език, губи възможността да произнася звуковете на чуждите езици. Това доказва, че самото тяло е потенциален език за общуване, вече закодиран според един вид кибернетика на фините движения на вътрешната му мускулатура във връзка с това, което прави желанието за общуване осъществимо. Посвещението в интелигентност и чувствителност минава през тялото, което носи техния отпечатък! Би могло да се каже, че най-деликатните му функции са белязани от изписването на мрежа от силови линии, от следи, оставени: от езика на взаимоотношенията.
    Желанието на детето да общува организира с тези така опознати близки хора От окръжението му сложна система на взаимоотношения, ориентирана от него към тях. Някои от тях ще станат привилегировани във взаимното съучастие и доверие. Желанието му по отношение на обектите се диференцира чрез модулиране на емоциите, които изпитва към приятелите си. Тяхното отдалечаване, продължително отсъствие или загуба му причиняват страдание. Но най-важният човек за зараждането на тези отношения, майка му, остава основното присъствие, вдъхващо му сигурност, когато страда от коя да е друга раздяла.
    Към тези начални архаични отношения с другите се съотнасят след това всички значителни срещи, подобни по своята емоционалност, с партньори, при контакта с които отново изплува споменът за изпитаното удоволствие. Създава се съзвучие в радостта от повторните срещи и съзвучие в тъгата от разделите.
    Ако никога не се бяхме разделяли във времето и пространството с тези, с които ни е било приятно да сме заедно, нямаше да ги обичаме. Обичта е движението на сърцето към образа на отсъстващия с цел да облекчим в себе си страданието от отсъствието му. Тя е обличане в мисли и спомени на моментите от неговото присъствие, изобретяването на средства за общуване — от разстояние — с другия, инвестирането на местата във времето, на предметите свидетели на срещите с него, които служат за опора на символичната връзка. Езиковият обмен с другия, споменът за изречените думи, измислянето на думи, за да се вложи смисъл в този спомен, създават вътрешен език. Самото тяло става чрез някои свои възприятия източник на спомени за другите. Страданието от раздялата, което изпитваме и за което другият, от своя страна, свидетелства от разстояние и при повторна среща, е причината две човешки същества да се чувстват съзвучни в желанието и обичта си чрез наранения телесен образ. За всеки от тях този телесен образ се свързва в несъзнаваното с отсъствието на другия.
    Сърдечната мъка може да има отражение върху вегетативните функции на тялото, защото другият е винаги обект на пренасяне на връзки, които са много стари, установени по времето, когато биологичното и вегетативното функциониране е било свързано с желанието за общуване и се е конституирало от него. Всяко отсъствие на скъпо същество дори и в зрялата възраст, когато архаичната връзка с родителите е отдавна забравена, събужда страданието от отсъствието на първостепенния друг, майката. А при липсата на словесен обмен с обичаното същество, всеки индивид преоткрива езика на тялото си, който подплатява словесния език, представляващ облекчение за мъката от момента, в който детето може да изразява чувствата си. Когато пък възрастният не може вече да ги изразява, тялото му заговаря вместо словесния му език. Съществува впрочем не само словесен език, има и креативен език, но той става автономен едва след пълната двигателна самостоятелност на детето, т.е. твърде късно, когато по отнолхение на тялото си то вече не се нуждае от помощта на възрастен. Именно тогава похватността на ръцете му позволява да действа и да създава. Ето защо креативностга в труда, във всички форми на изкуство — които са кодове за общуване с другите и за себеизява — е лек за страданието, който символичната човешка функция намира, за да се облекчи в сърдечните изпитания.
    Всички свидетелства на културата са следствия от сърдечните страдания или радости на хора, оставили по този начин доказателства за своите вълнения, характеризиращи емоционалното им единение от разстояние с любимо същество, с което са били разделени. Когато техните произведения ни вълнуват, ние осъществяваме срещата, декодираща езика им, стремил се да изрази чувствата им чрез изкуството. Всички, с които общуваме пряко или непряко по този начин, или които общуват така с нас, ни позволяват да усетим сходното ни емоционално устройство на човешки същества, функциониращи по един и същ начин. Чрез тях ние узнаваме кои сме: Радостите, които ни създават, ни позволяват да се разпознаем, цялостни в съществото си и във функциите си, точно както, когато сме били бебета, срещата с майка ни и със съучастния език отново са ни правили щастливи.
    Но как стоят нещата с емоциите, засягащи пола при всеки човешки индивид?
    Много рано, посредством деликатните си възприятия, всяко бебе разпознава у хората, започвайки от близките си, различието между мъжко и женско. Момчетата и момичетата се различават по това, че първият по важност друг за момчето, майката, чрез своята женственост допълва неясните му, ранно действащи генитални нагони, докато бащата съответства на онова, за което майката няма отговор — будното сексуално желание на момичето. Като първи по важност човек за бебетата от двата пола, майката информира по-малко момчето, отколкото момичето, за задължителната за пълнотата на общуването триъгълна екзистенциална човешка конфигурация. Ако от раждането си бебетата се срещаха само с настойничеството на бащата, щеше да бъде обратното.
    Хомосексуалността и хетеросексуалността на човешките същества са в генетична връзка през този пасивен период на ранното детство, когато момчето може да се чувства напълно задоволено с майка си, ако тя живее без мъж и само в общество на жени, докато момичето в женско общество, без никакво мъжко присъствие, не може да усети събуждането на сексуалното си желание. Тогава за момичето майка му — в отношението му на допълнителност към нея е единствената референция на пола му, недиференциран спрямо мъжете и жените. Както способността за говорене е налице у всяко дете, чиито ларинкс и слухов апарат са физиологически здрави, но му е необходимо да чува първия по важност за него, майката, да говори на друг освен него, за да навлезе в езика, така и момичето, което е физиологически здраво в сексуално отношение, трябва, докато е дете, не само да познава мъже, за да усети желание да общува с тях чрез майката и като нея, но и да вижда майка си в избирателно съгласие с един мъж; трябва поне един мъж да проявява внимание към него, бебето момиче, за да може полът му да се събуди за женското желание в съответствие с поведението на майката и за да разбере, че неговото желание за общуване в езика — което може да се задоволява с жените в сменяща се активна и пасивна диалектика е различно по отношение на вълнението, което изпитва, когато говори с татко си, и различно по отношение на сексуалното влечение, което изпитва към него и към другите мъже.
    За момичето, още от вътреутробния, а после оралния стадий, майката е фалическата референция, благодарение на която се изгражда фалическия образ на собственото му тяло чрез интроекция на формата на зрялото фалическо тяло. Но когато е налице само майка, първичният нарцисизъм на детето — който се конструира в либидната диалектика на взаимоотношенията по време на вътреутробния живот, а после в оралния и аналния, приема пасивна нагласа, доминираща нагоните, които са активни само в речта и аналното и мануално действие, пренесено от аналното. Колкото до пола и неговия привличащ женски стил в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, който е частичен сексуален генитален обект, майката не може да го конструира. Ясно е, че отсъствието на мъжки представител в познатата обстановка на семейния живот, мъжки представител, който се интересува от майката и детето, представлява липса, инвертираща женското сексуално начало в самия корен на нарцисизма на момичето.
    Нищо чудно тогава, след като триъгълната едипова ситуация не може да се установи, че детето, жив предмет, излизащ от тялото на жената така както, изглежда, излиза изпражнението, може да се стори на момичето като частичен фалически обект, заместител или на магическите фекалии, или на пениса, раздробен за негова сметка, и че когато стане зряла жена, без да е изживяла едиповия комплекс, детето, което самата тя ражда, не е за нея съперник, а напротив, награда и анулиране на първичната кастрация — за цял живот, ако е син, а ако е дъщеря — до времето, когато ще бъде привлечена от момчетата, нещо очевидно чудовищно за майката, защото никога не го е преживявала. Но, ще кажете, с тази дъщеря тя се е сдобила благодарение на участието на зрял мъж. Да, но това не доказва, че е желала този зрял мъж, нито че има нагласа за обич към детето, нагласа, която да свързва бебето й с баща му; то може да бъде свързано само с любовната зависимост спрямо баба му по майчина линия. В този случай, развивайки се и насочвайки се към своя необичан и нежелан от майката родител, дъщерята служи, в качеството си на малко момиченце, за обект на пренос на собствената си майка, и тъй като развитието на либидото е възможно на всяка възраст, момичето става съперница на жената по отношение на мъжа й. Тези ситуации са патогенни за момичетата.
    Да видим как стоят нещата при момчето, което е било възпитавано от ранна възраст без мъж вкъщи. То бива, както момичето, още от вътреутробния си, а после оралния и аналния живот, насърчавно във фалическата референция на взаимоотношенията, представлявана от майката, да изгражда образ на фалическото си тяло, който поддържа нарцисизма му. Но от гледна точка на либидото, то е едновременно пасивно в орално отношение, активно в орално речево отношение и анално и уретрогенитално във фалическо отношение в мъжкото си желание към майка си. Първичните му нагони, които са уретрогенитални в духа на центробежната мъжка динамика, могат чудесно да се развият и следователно да поддържат напълно мъжкия му нарцисизъм. По времето на възбраната върху инцеста то несъмнено ще има характерологични трудности; с пубертета и осъзнаването, че синовете не могат да изпълнят сексуалното си желание чрез генитално сливане с майката, то не получава истинска кастрация, а само информация, която го въвежда в обществото. Желанието му е потиснато, но не е нито изтласкано, нито сублимирано, тъй като, за да даде изтласкването креативно задоволяване на нагоните, е необходима сублимация. Живата му майка продължава да бъде инвестирана с любов от него, докато по отношение на секса, според силата на нагоните си, то търси задоволяване с временни партньорки. В случай че майката е починала или не е отрицателно настроена спрямо някоя от жените, с които младежът се вижда, той може да пожелае, както и всяко момченце желае, да има дете от тази жена, което всъщност е дете на едиповото желание, пренесено върху нея. Ако бебето, което се роди, е момче, той незабавно придобива нагласа на съперник спрямо него, защото то е неудобният трети за връзката му с жената, и се връща към дуалната връзка със собствената си майка, пренебрегвайки майката и детето. Ако е момиче, той може да бъде за известно време възнаграден, въпреки че гледа на телесната връзка на кърмачето с майка му като на част от жена му, част, отнета от оралното му желание за цялата й личност. Развивайки се, момиченцето ще му обръща внимание поради факта на своето желание, но той няма да има бащинско отношение към него. Винаги ще проявява склонност да приравнява момичето със собствената си майка, бабата на детето по бащина линия, установявайки съперничество между майка си и жена си в областта на грижите за детето. Колкото до сина му, за него той поначало е съперник по отношение на жена му, но и по отношение на баба си по бащина линия, когато тя нормално инвестира в своите внуци, все едно дали са момчета или момичета. Бащата впрочем е много по-чувствителен към избора на собствената му майка спрямо сина му и тъкмо тогава изживява към сина си убийственото едипово съперничество, което никога не е изживявал към друг мъж. Що се отнася до момченцето, чийто баща е така устроен в своя нарцисизъм, то не може да го инвестира с любов, защото, за да се интересува момченцето от баща си, бащата е този, който трябва да му засвидетелства специален интерес, обич и подкрепа в утвърждаването му чрез лични рисковани дейности в битовата и социална сфера, които майките са склонни да възпират и които правят момченцето много по-чувствително към помощта на бащата. Тъкмо чрез тази помощ то се превръща в мъж.
    Така при второто поколение се разбира ролята на отсъствието на бащата при първото поколение както за единия, така и за другия родител. Докато в същото време тези зрели хора, които не са имали баща, съзнателно смятат — и ви го казват, — че не са страдали от това. Но да оставим за момента проблема с първоначалното формиране на гениталните нагони.
    През периода на първото детство до самостоятелността, която му позволява да ходи и стои изправено, детето е зависимо от всеки възрастен. Това предизвиква в усещането и действието на малкия човек разбиране на всяко поведение като следствие на зависимостта от възрастния, наблюдавано у него спрямо възрастния, извън него между възрастните, или наложено му от действията на възрастните. Детето приема всички тези отношения на зависимост като отношения на сродяване. Всяко сродяване в резултат на зависимост е разделително, в смисъл, че представлява двойка, която партньорите образуват, като за детето това е двойка в оралната и аналната дейност, където единият действа вместо другия, който го подтиква да действа. Единият от елементите доминира или е доминиран. Става дума за съотношение на сили, което не се подчинява само на връзката между обособени маси. При него малкият човек винаги е доминиран. Той е доминиран от възрастните, от които зависи оцеляването му, и заради двигателната си безпомощност и липсата на координация на движенията; това продължава повече или по-малко дълго според свободата на инициатива, която възрастният, предпазвайки го от големите опасности, все лак му предоставя.
    Чрез слушането на речта на човешко същество в отговор на речта на друг човек, извън него — в противен случай имаме ситуацията доминиращ-доминиран — детето прониква в етиката на двойката, която, преди това, е магическа двойка, без етика. Две човешки същества са такива за него само ако са способни на сътрудничество или несътрудничество, уговорено чрез словото. И наистина, априори, щом проговори, детето се обръща към предметите и животните и доколкото те не му отговарят, започва да прави разлика между предметите, одушевените същества — животните и хората.
    Това съответствие на допълващите се усещане и действие, породено от съдействието, оказано на неговите съчетани потребности и желания, или от отказа от страна на възрастния да задоволи желанията му, поддържа символния човешки живот само ако съществува човешка реч, от една страна, и ако, от друга страна, същността, изпълняваща майчинската функция, от която то зависи за всичко, има човешка прилика, когато я сравнява с други хора. Това ни помага да разберем особения случаи на деца, отгледани от животни, които се развиват, идентифицирайки се с тях, бидейки потенциално хора, и изгубват всяка възможна връзка със съществата от своя вид. Именно поради факта на символната човешка функция този резултат в еволюцията на детето го отделя от неговия човешки образ и от способността му да разпознава себеподобни другаде освен в животинския вид на самката, която го е закърмила, и на събратята му, които, благодарение на нея, са били в контакт с него. Необикновената пластичност на човешкото същество и в частност на неговия ларинкс му позволява да издава сигнали от същия вид като призивите на животните. Така онова, което би могло да стане език в контакт с код на човешкия език, прави невъзможно за отгледаното от животни човешко същество да бъде някога въведено в езика на зрелите хора дори в случай, че бъде намерено и прибрано от тях.
    Вижда се, че следствието на фактическото състояние на нещата, установено между детето и неговата хранителка, е пълното, ненакърнимо и сляпо доверие в съдей-ствената и сливаща връзка с цел оцеляване. Това доверие му помага чрез пасивно идентифициране да расте като живо огледало по образа на този, който го представлява в родствената двойка с другия. Поддържано от растежа и развитието си, а също и от желанието си, чрез новите си възможности за интроекция, последвана от активно идентифициране с възрастния хранител, детето се превръща в малък човек, без все още да знае това. То си представя собственото си тяло като подобно на тялото на възрастния. Не познава лицето си, въпреки че познава масата и формата му и че има ерогенни зони по повърхността му — видимият вид на лицето му запазва за него образа на лицето на възрастния.
    Опитът пред огледалото разкрива на детето как изглеждат тялото му, лицето му и границите му като индивид в пространството. Отначало то предполага, че неговите мимики, жестове, думи са на друго дете, появило се в зрителното му поле, което не отговаря допълващо и съгласувано, не му говори, а реагира винаги с обратна мимика на жестовете му; и чак след смущаващото и неочаквано изживяване на сблъсъка с тайнствената и равна повърхност на огледалото, разкриващо смисъла си на огледало само ако в него се отразяват познатите близки хора, чието присъствие не е илюзия, детето започва да схваща разликата между зрителния образ, който показват собственото му тяло и лице, и усетения образ, единствения, който е имало дотогава, образът на своето желание. Благодарение на разликата между зрителния и пластичен вид на другите и тяхното умалено и неподвижно сензорно частично изображение — портрет, фотография, скулптура, кино, — благодарение на опита с огледалото детето разбира, че тези уголемени или умалени образи на хората от неговото обкръжение само напомнят за тях в зрителните или осезателните нагони, когато става дума за скулптури, и в двигателните нагони, когато става дума за кино. Поради невъзможността да общува със себе си в огледалото, то схваща, че не може да има желание за обмен и общуване само с образа на другия, когото разпознава, но от когото не е разпознато в същото време, както става при истинска среща в общото за двамата време и пространство — тогава двамата партниращи си и допълващи се събеседници взаимно означават с вида си наличието на желание и съгласие за неговото задоволяване.
    Независимо от това, по време на зрелия живот представата за другия, когато той отсъства, предизвиква задържане или възбуждане на желанието. Доказателство ни дават изрязаните от шперплат силуети на готвачи или прикриващи се полицаи край пътищата. Образът на човешко същество с неговите служебни атрибути оказва незабавен ефект върху желанието на субекта, който го съзира. Визуалното изображение не действа като такова; то действа по силата на факта на езиковата условност, запазена в паметта, на междуличностната връзка между субекта и възрастни, които със своя вид, в случая на зрителните нагони, му припомнят езиковите връзки, присъщи на функцията им на готвач или полицай. Тъкмо тази представа предизвиква спомена за междуличностния език, който е в основата на психичната структура на либидото: То (активните и пасивните нагони), Азът (нагоните към уподобяване с първия по важност друг човек, който е възпитал детето, и неговите съгласувани с другите езикови отношения), идеалният Аз (възрастният, в съответствие с когото детето иска да развие своето либидо) и Свръхазът (инхибирането на То в служба на идеалния Аз).
    Именно поради опита с гладкото огледало, киното, фотографията, аудиовизуалната техника, звукозаписа на гласа, детето — а впрочем и зрелият човек — разбира чрез посредничеството на присъстващия в тези опити човек образа, който другият си съставя за него по зрителен и слухов път, както и това, че самият той си съставя различен образ за другите чрез частичните нагони, опосредствани от зрителни и слухови образи.
    Все чрез тези опити човешкото същество получава възприятие за неумолимата си самота поради факта, че усещането на неговото желание никога не може да се изрази напълно, както и заради това, че никаква взаимност от страна на приятелско човешко същество, колкото и близко да е то, не може да знае страданието му, радостта му; и все пак, за да страда по-малко от самотата си, то трябва непременно да изрази тази взаимност, защото нарцисизмът му я поддържа в равновесие и единство само известно време и тя трябва да бъде постоянно подсилвана чрез контакти с другия. Така е и защото познанието, което дава за себе си чрез словото, и познанието за желанието на другите, което получава от тяхното правдиво или лъжливо слово, излиза от гласа, от дъха, чието седалище е гръдният кош, и защото символичното място на срещата на чувствата, породени от желанието на тяхното излъчване и приемане е разположено в символична органна маса, съответстваща на масата на сърдечната плът. Още повече че при силно вълнение човешкото същество усеща как сърцето му бие с различен ритъм от обикновено и си дава сметка, че това е неочаквана тревога за желанието му.
    Чрез загубата или отсъствието, раздялата с приятелите му (тези, които могат да образуват с него съгласувана двойка, подхранваща нарцисизма му) човешкото същество познава сърдечните изпитания. Последните структурират личността му във всяко отношение и стават източник на желания, които могът да бъдат задоволени чрез другите.
    Така чрез тези опити човешкото същество открива, че ако не може да се изразява чрез езика и да разбира езика на другите, то е само сред множество, в което неговият избор среща у другите само нищожен отглас, звуково отражение на неразличимия му и пренебрегнат вик.

Либидото е фалическо

    Каквото и да е ерогенното място на частичните му желания, обектът на частичното задоволяване на бебето се реферира към фалоса. За устата това е еректилното зърно, което се нагажда към нея и от което бликва млякото, докато ръцете предусещат гъвкавата и издута форма на майчината гръд. За ануса това е формата на седалището и изпражненията. За бебето момче до двайсет и петия месец това е еректилността на пениса, от който блика струята урина. След това еректилността на пениса е в служба само на удоволствието до настъпването на пубертета с изхвърлянето на сперма, което е завършек на еротичната еректилност. Всички частични ерогенни форми са пълни и се реферират към фалоса — било като желание на пениса, било като желание за пенис.
    Общият силует на съзрялото тяло в изправено положение, както при мъжа, така и при жената, в морфологично отношение също препраща към фалоса. Това важи и за сексуалните форми: пенисът на мъжа напомня стрела, гърдите на жената — куполи, по различен начин фалически и привличащи зрителните и осезателните нагони. Следователното собственото тяло е тотален фалически обект, а прелъстителните за ерогенните зони области са също фалически, но частични в обема си. Колкото до фините усещания на ушите, очите, носа, осезанието, те също биват валоризирани чрез отнасянето им към фалоса като продълговата форма или дупка и се допълват.
    За мъжа женското се свързва с архаичните ценности на майката с пълнотата на гръдта и половия й орган, обещаващ да приеме неговия еректилен пенис, който е нарцистично стойностен за него. За жената мъжът се свързва с фалическите ценности на различието между половете, открито в ранното детство; телесният контакт и желанието на подовия й орган за мъжкия полов орган съдържат обещание за плодовитост: когато се роди, детето ще бъде представител на фалическия символ, въплъщение на свързването на родителското желание на двамата.
    Тази изкусителна фаличност, характерна за всички аспекти на либидото на човешкото същество, в същността си се отнася към всички подутини във формата на тялото, представляващи обещание за избликваща изконна сила, оставила в нарцисизма на всеки човек обединяващ спомен от наслаждението, изпитано от задоволяването на желанията. Това обещание за помирение на тялото и сърцето увеличава напрежението на либидото в ерогенните зони, станали такива поради факта на раздялата, на очакваното завръщане и новата раздяла, която придава ценност на желания обект, когато той се отдалечава.
    Ето защо въображаемата фалическа представа е винаги в основата на желанието, зовящо другия за междупсихично, междутелесно, междуемоционално общуване, което е обновително и творящо при условие, че удоволствието от него е достигнато. Това е удоволствие от живата цялост, преоткрита благодарение на две желания, съвпадащи в своето рефериране към символичния фалос, който те взаимно се подпомагат да завладеят.
    Както видяхме, поради отдалечеността от желания обект в неговата цялост — отдалеченост усещана като отсъствие, когато е пространствена, усещана като минала или предстояща, когато е времева — желанието за телесно обладаване на обекта е придобило фалическо образово и креативно значение у човешкото същество, каквото и да е ерогенното място на неговите частични желания, какъвто и да е обектът, желан от субекта, и какъвто и да е неговият пол. Но всеки от тях, всеки човек е функционално и креативно немощен, когато е сведен до съществуването на самотен индивид, винаги безплоден извън емоционалните срещи.
    И ето че отдалечеността на телата, благодарение на която се раждат чувствата, разкриващи любовта, се премахва по време на половия акт, щом телата се прегърнат и половите органи проникнат един в друг. Противоречат ли желанията яа сърцето на желанията на тялото? Да, разбира се, когато езикът на обзетите от желание хора се свежда единствено до сексуалното единение, когато е центриран върху усещанията на телата им, изгубени едно в друго (не казваме ли: „Загубили са си ума от любов“?). Ако никакво слово между тях не продължава да изгражда езика на любовта им и модулациите на чувствата им в наслаждението, което си доставят, а после във взаимото очакване, тогава времето и пространството, изчезнали в половия акт, ги доближават до нечовешкото.
    Не е ли това нарцистичното изживяване с примес на агония, което съпътства ефимерността на всички наши земни еротични радости? Тревожността е близо до желанието, толкова по-близо, колкото по-голямо е желанието. Раждането, отбиването, прохождането, контролът на сфинктерите, пълната физическа и функционална самостоятелност в пространството на детето по отношение на тялото на възрастния, морфологичното различие между половете, различните възрасти, смъртта, развалата на плътта отмерват нашето безсилие да се означим другояче освен чрез другия и чрез различията ни: освен телесните различия, които са видими, всички останали източници на динамика, на общуване са ни познати само чрез езика, правдив или не, който свидетелства за различията в мисленето и в чувствата между хората.
    Всички тези променящи и постепенни изпитания на еволюцията на либидото се съпътстват от тревожност. Тя е присъща на участта ни на човешки същества и подкрепяна от въображението — намира в символната функция езика, помагащ ни да я понесем при отсъствието на друг, който да чуе този език. Благодарение на нар-цисизма, чрез който се възприемаме като междинен обект в отсъствието на другия, ние си изработваме вътрешен език, отдаваме се на креативно действие. Символната функция и посредничеството на думите, писането, изкуството и работата ни позволяват донякъде да отсрочим страданието си; но инстинктът към смъртта, изкусителен и утешителен за самотния субект, изтощен в желанието да срещне другия, не ни оставя дълго в покой.
    Отдаването на възстановителния сън е, уви, краткотрайно за този, който е измъчван от желание и любов. Със събуждането изкусителният и динамичен инстинкт към живота подновява вътрешните терзания на човешкото същество. Дори лековете, които символната функция ни помага да открием, са опасни и на свой ред пораждат тревожност, когато са самотни. В самотното умуване и пророкуване езикът на вътрешния живот може да засенчи живота на интелигентността. Съживяването на спомените може да съсипе сърцето в самотен нарцисизъм и в предъвкване на миналото, или да изроди желанието в умствено мастурбиране с празни проекти за бъдещето.
    Косативно действие става клопка и бягство от другите, когато е самотно и никой в обществото не го приема, признава или оценява, ако субектът не намира друг, който да се интересува от делото му.
    Дори децата, които родителите очакват с нетърпение да се родят, когато са ги желали, бързо избягват от тях, а ако не избягат, подписват провала на потомството им. Целият живот на човешкото същество минава в надежди за завладяване на фалоса, в находки и в радости, че най-после го е открило, и в разочарования, че го е загубило и отново го желае. И така до старостта.
    Може би е различно в последния етап, когато най-сетне преситени от фалически илюзии, приемем откритието, че сме обречени на смъртта. Може би тогава желанието, освободено от ценностите, към които тялото и навиците са ни карали да се стремим, достига до единствената безсетивна, безпространствена и безвремева символика, до динамика, лишена от образа на желанието и известяваща на субекта дългоочакваното духовно наслаждение. Може би това значи да умрем — да достигнем до сетния си пристан, до тясната ивица на постигнатата наслада, щом не сме могли поради незнание да назовем този, когото очакваме, символичния фалос и само него — непозната личност, личност източник на словото на словата, смисъл на нашите сетива и оттам техен отговор. Ще ни разкрие ли последният ни дъх, отвъд сетивното, тайнството на онова, което ни кара да живеем и желаем, и да умираме от желание?
    След житейското пътуване в пространствено-времевата цялост на тялото, това ли е съдбата на женското либидо? Така мисля и мисля, че същото се отнася и за съдбата на мъжкото либидо. Но дали някога ще узнаем със сигурност?
    И защо нашето човешко съществуване да не е просто празен такт като тактът, който се отмерва преди да започне музикално изпълнение? А като говорим за отмерване, целият ни живот не е ли по мярата на нашата обусловеност от другите, тясно свързани в общуването, целият ни живот не е ли в хармония или не с другите? Ние сме отмервали тази вътрешна музика, отмервали сме нашите изразителни слова. Когато се разделяме с тялото си и изказваме на нашите спътници последните си любовни чувства с последната си дума, може би като изпълнителя оставяме инструмента, на който сме свирили музика за ушите на другите хора и за нашите уши. Тогава умът ни започва да очаква нечувана музика, да очаква чувства отвъд тези, които затвореното ни сърце е познало, чувства, идващи от времето, когато сме страдали от всички наши раздели. След като тялото ни се върне в земята, от съединените елементи на която е съставено, какво слово, облекчено от знаци, облекчено от емоции, какво непроизносимо за нашия човешки ларинкс слово ще чуем, което ще подпише истината за дългия ни колкото миг във вечността живот?
    Но през този живот, всеки ден и всеки час, жените срещат или си мислят, че срещат мъжете; дори ако са напразни поради свършека на всеки един от нас и поради свършека на свършека на всички човешки същества, тези срещи дават в своето време и пространство, ден след ден, смисъл на техните емоции, желания, мисли, действия и това е предметът на нашия разговор. Така че да продължим…

Едипов комплекс; кастрационен страх, подчиняване на вътрешноприсъщия закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането на зъбите, правило на четирите „г“

    Белезите на несъзнаваното изпитание с характер на посвещаване, каквото е падането на млечните зъби, се откриват в много сънища. В тях се извършва работа по архаично нарцистично деинвестйране на субекта, който сякаш изразява в изживяваното от него емоционално изпитание, със или без свое знание, нещо като частична смърт, приемана като единствен изход от либиден конфликт. Спящият изразява символично чрез фантазма, останал от детството му — а именно промяната на устата, загубила зъбите си, че реактивната агресия не му служи за нищо и че трябва да я изостави в изпитанието, през което преминава. У него трябва да се прояви друг начин на адаптиране към събитията, който с цената на мутация ще му позволи да преодолее изпитваното екзистенциално неразположение.
    Този наблюдаван факт в съдържанието на сънищата на възрастните ме навежда на мисълта и наистина доказателство за това получаваме, наблюдавайки децата, че не може да става дума за едипов комплекс преди опадването на млечните зъби, последвано от пробиването на постоянните зъби. Освен това, особено при момичето, не може да става дума за едипов комплекс, преди то да се е отказало от всякаква помощ от страна на майката, свързана с телесен контакт. Това отказване, проявило се за първи път по впечатляващ начин вследствие на падането на млечните зъби, настъпва след отпращането на възрастния, който дотогава е оказвал непосредствена телесна подкрепа на безпомощното преди шестата година дете. Отпращането вече е било предшествано от отказването от рождената майка, отказване станало двустранно възможно поради прохождането, а после поради самостоятелния вървеж, придружен от двигателни инициативи на детето. От своя страна отказването от рождената майка е настъпило известно време след отказването от символичната майка по време на отбиването, предшествано на свой ред от чувството за безпомощност, изпитвано при раждането: изгубване на пъпната връзка, дотогава жизнено необходима за човешкия индивид, който поради оцеляването си е видоизменил своите усещания за симбиоза в утробата в усещания за въздушно дишане и сучене от майчината гръд. Отбиването и словесният език (деликатна символична връзка между устата на детето и ухото на майката, заменила връзката между устата и гръдта при телесния допир на бебето с кърмещата майка) са два мутационни момента, които означават за детето преминаването на по-висш етап в развитието му към бъдещия ръст на зрял човек. И двата момента са били възможни благодарение на зъбите.
    Тези последователни отделяния, записани несъзнавано в паметта на тялото, привилегироват ерогенната зона, отредена за телесен допир след последната раздяла — телесната раздяла преди самостоятелното движение в социалния живот.
    Нека видим как стоят нещата с тези първи ерогенни зони. Едната от тях, устата, е белязана с нарцистично лишение поради падането на зъбите. Другата, клоако-ге-ниталната зона, навремето е изпитала лишение, при което дефекацията е загубила предназначението си в естетическите и етическите отношения с другите и е останало само еротичното удоволствие от тези функции, извършвани насаме. Благодарение на изтласкването на аналните нагони при контрола на сфинктерите се предизвиква действието на същите тези нагони в нарцистичната и езиковата изобретателска и креативна дейност. Остават слуховите нагони за удоволствието от слушането, зрителните нагони за удоволствието от виждането и добре познатото любопитство на момичетата. Остава вкусът към храната, но невъзможността за отхапване и трудното дъвчене, дразненето на венците, измъчвани от натиска на новите зъби, променят удоволствието, давано от устата. Остава и нещо много важно. Това е гениталната ерогенност, посоката на удоволствието, за която казахме, че, що се отнася до фалоса, е центростремителна за избрания инцестен обект. И момичето се ориентира изцяло към това първо генитално удоволствие, когато по времето на първичната кастрация е изпитвало гордост, че е момиче, чувайки от родителите си и особено от баща си, че е сладичка и миличка. Близките възрастни хора също изиграват ролята си, заявявайки, че е, както се казва, „копие на майка си“. И тъй като, каквато и да е майка му, за всяко момиченце тя е образец за красота, това слово го възнаграждава и му позволява да премине бързо през първичната кастрация и да развие гордостта от женското си тяло и пол, без никога повече да завижда на момчетата за центробежния им пенис. Желанието на момичето, на което женствеността наистина е била дадена като ценност, се откъсва и от аналния фантазъм за бременността и раждането и гениталното му либидо се ориентира спрямо частичния пенисен обект в осъзнато центростремително желание.
    Падането на млечните зъби дава нов порив на желанието на момичето за самостоятелност по отношение на помощта от майката и от всяка друга жена, помощ, която то отблъсква (например, иска да избира от гардероба си това, което смята, че го гизпи най-добре и отказва да облича дрехите, които майката иска да му наложи, настоява да се вчесва по свой начин и т.н.). Гледайки се в огледалото, момичето иска да докаже на възрастните и на себе си, че е красиво и желано, че може да прави всичко вкъщи като, и дори по-добре, от майка си, проявявайки чудеса от изобретателна сръчност и похватност. С една дума то „дава всичко от себе си“, за да се хареса на бащата и да го накара да казва, че го предпочита пред всички жени. Това е времето, когато момиченцата най-обичат песните и приказките, в които бедната девойка спечелва благоволението на царя, а по липса на цар, на принца — царския син (по-големия брат). А когато го, прелъсти: „Те заживели щастливо и имали много деца!“ Момичето завоюва мъжа благодарение на красивото и невидимото в своя полов орган, който примамва мъжкия пенис. Когато този на бащата е завоюван, идват насладата от фалически и нарцистични ценности, щастието и сигурността в чудесното, фалически инцестно потомство.
    У децата от двата пола, тук говорим за момичето, истински едипово е само съчетаването на сублимираното в архаичните нагони с първото генитално желание, което детето интензивно изживява спрямо бащата с оглед на оженване (дума, която за детето означава семейството във всички значения на термина; в нашия метафоричен език на възрастни се съчетават10 цветове, вкусове), което предполага край на малоценността, изпитвана дотогава спрямо майката. Детето иска да приключи с тази тристранност, където смътно се смесват любов и желание.
    Гениталното желание говори, иска да завладее любовта на мъжа и да спечели прерогативите, запазени дотогава за майката — леглото на бащата и плътската любов с него. За да знаем за какво става дума, трябва — а това е много важно в терапевтичните дейности с децата — да се запази наименованието едипов комплекс за означаване на желанието, което заема целия въображаем свят, желанието за раждане на дете от любовната прегръдка и половия акт със собствения родител от другия пол. Личността на последния бива надценена, става фалически слънчева, ослепителна в очите на момичето, покорено в своята емотивност и пол. Без този елемент едиповият комплекс все още не е пълен и разрешаването му посредством разбирането на изказаната възбрана върху инцеста няма смисъл.
    Момичетата, които вече разбират социалния език, това, което се казва и това, което не се казва, не винаги изразяват в поведението си тези любовни чувства по словесен или ясен начин; и все пак въпросните фантазми не са само несъзнавани, но и съзнавани. Те съставляват смисъла на тяхното желание и винаги се придружават от генитални усещания. Понякога, тъй като не познава еротичния им смисъл, момиченцето може да помисли, че е „болно“ и, привличайки смътно вниманието на майка си към зоната на гениталните пътища, да предизвика безпокойството й, а майката от своя страна чрез въпросите си да индуцира у детето истински психосоматични заболявания. Всъщност момичето е болно от любов. В признаци, които се вземат за органични симптоми, родители и лекари напразно търсят органичната причина, чието отстраняване да прекрати ерогенния симптом, превърнал се в патогенен. Колко мними цистити, апендицити, вулвити са соматичният израз на тези скрити вълнения.
    Сблъсквала съм се със случай на дете, което се будеше от спазми на матката и крещеше от болка. Друго дете имаше такова нервно подуване на корема, че можеше да се мисли за бременност. Само след един разговор с двете момиченца, по време на който те ме бяха насочили чрез рисунките и думите под тях, разбрах, че е дошъл моментът да се разкрие възбраната върху инцеста на тези невинни деца, попаднали в психосоматичната безизходица на невъзможен за разрешаване едипов комплекс. След като проумях, че женствеността им е замесена в конфликта, превърнал родителите им в тревожни марионетки, без дори да им казвам, за да не ги безпокоя (хората не са много склонни да проявяват разбиране към подобни желания, които у момичетата им се струват перверзни, каквито не са), обясних на всяко от тях възбраната върху инцеста и смесването, което правят всички момиченца между обичта, проявяваш от баща им към тях, и любовта с полово желание, изпитвана към жена му, а не към тях. Прибавих утешителните думи, че мама, като всички други жени, също е била момиченце, влюбено в своя татко, дядото на детето по майка, и че именно като разбере този житейски закон за хората момиченцето ще стане девойка. Добавих, че то ще порастне, ще стане като майка си, ще може да обича момчета, а и още отсега може да си избира приятели, годеници; че когато един ден стане голямо момиче, с развито тяло, ще си има мъж като майка си, която се е запознала с баща му, когато двамата са били младежи; и че защото са се обикнали и желали полово, се е родило самото то. Двете момиченца бяха излекувани за по-малко от два сеанса и цялото им следващо развитие премина съвсем благоприятно.
    Един ден ми беше доведено друго момиченце в състояние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваряше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си затворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психиатър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоаналитик, който се случих аз. Според анамнезата детето имало повръщания, които довели „от предпазливост“ до отстраняване на апендикса, като диагнозата била съмнителна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в петия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръщане. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци — разнежено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска женичка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в училище. И при нея разкриването на забраната за инцест премахна „лудостта“ и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената врата. Тя беше изчезнала. Но момиченцето само заговори за важен фантазъм — за микробите, които мъжът предава на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоаналитичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напредналата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост предложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апартамента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми пациентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвъртото дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж, за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!“ После се разделихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравателните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сестра са“ Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигурило на новородената, освен родителите й и по-големите братя и сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, защото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по-малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният образ ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садистични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.
    Но да оставим тези примери, които приведох тук само за да илюстрирам твърденията си. Едиповите фантазми могат да бъдат вербализирани като действителни факти. Желанието на субекта за инцестния обект се заявява като довело до задоволяване от страна на обекта — често срещана митомания, която, пренесена от бащата върху близък възрастен, понякога води до съдебни грешки с всичките им последствия или, обратно, до неоснователно обвинение в лъжа, социално деградиращо за момиченце с едилов комплекс, което още не прави разлика между въображаемо и действително. Последното се констатира лесно в неяснотата и неправдоподобността на разказите му, отнасящи се до всеизвестни факти.
    Момиче, което бащата глезел, когато било малко, но после поизоставил заради по-малката сестричка, се насочило към млад учител, единственият мъж от преподавателите в училището. Заявила, че е бременна от него. Бил влязъл по нейно искане в стаята й през прозореца, който била оставила отворен за него. Въпреки ужасеното отричане на младия мъж, историята се развила, както можем да си представим. Девойката била една от отличничките в класа, доста оформена физически, имала вече една-две нередовни менструации. Тогава още не съществували биологически тестове за бременност. Учителят бил уволнен, ученичката, която възбудила духовете в пансиона, била изключена и тъй като произхождала от заможна среда, я завели в Швейцария… След прегледа на специализираната комисия — с отрицателен резултат, швейцарските лекари посъветвали родителите да я оставят на пансион в Швейцария, за да се възползва от психотерапия, на която родителите се доверили след смайването си от този инцидент, вдигнал голям шум в техните среди. Научих тази история от устата на момиченцето, станало зряла жена, и когато се опитвах заедно с нея да разбера случилото се, тя ми каза, че по времето, когато започнала митоманските си твърдения, не разбирала, че става дума за нещо сериозно. Знаела добре, че не е вярно, но казала на съученичките си, стигнало до ушите на учителите и т.н. Не можела да се откаже от думите си, без да се изложи. Случило ли се всъщност нещо между нея и учителя? Били ли в приятелски отношения? Ни най-малко, той бил учител по физическо, а тя била пълничка. Един път, когато не можела да направи някакво упражнение, й казал: „Така е, защото си дебела, трябва да ядеш по-малко!“ Тези думи дълбоко я засегнали и несъмнено несъзнателно преобърнали първите данни на едиповия комплекс. Тогава майка й била бременна със сестра й, а баща й след раждането на последната като че ли занемарил каката. Трябвало да си отмъсти. Но ни най-малко не си давала сметка за това. „Впрочем, разправяше тя, всяка нощ сънувах, че идва в леглото ми. Спомням си, че вечер разигравах театър на родителите ми, казвайки, че ме е страх да не влязат крадци в стаята ми и да ме откраднат, и така си издействах вратата на стаята ми да стои отворена. По този начин можех да ги наблюдавам. Но открехвах прозореца зад пердето, надявайки се, че някой ще дойде в леглото ми, както в сънищата ми.“ Това момиченце, станало вече жена, беше напълно здраво; без да разбере, то беше прекарало едиповия се комплекс по драматичен за семейството му и дори за него начин.
    Различно, но също така митомански и оклеветяващо, защото в първия случай момиченцето не допускало ни най-малко, че неговите твърдения злепоставят младия учител по физическо, тези фантазми на желанието могат да бъдат проецирани върху възрастен, когото момичето обвинява, че го преследва, фантазмите могат да идват от цензуриран едипов сън, в който личността на бащата е заменена от мъжки образ, взет от близкото окръжение, или дори от напълно непознат човек. Понякога те предизвикват истинска налудност за преследване — детето уж е жертва на майката (лошите мащехи от приказките), която желае смъртта му или иска да го отрови, или изгони от къщи, защото ревнува — в детското въображение — мъжа си заради любовта му към дъщерята. Има случаи, при които детето с едипов комплекс успява да раздели родителите си чрез хитрото си злословие по адрес на майката, което бедната жена не проумява, а мьжьт и още по-малко. Разбира се, бащите са слепи, защото бащинската обич е сляпа като любовта. Понякога, когато кастрационният страх, присъщ на едиповата криза, е твърде голям, фантазмите могат да принудят майката да потърси помощ от интернист за детето, от психиатър за бащата или за детето, а сега и от психоаналитик; това става в случаи, когато фантазмите придобият псевдоналудна форма или форма на „откачено“ детско поведение, което разрушава семейното равновесие. В повечето случаи в ежедневието тези фантазми биват доста успешно изтласквани от момичетата, или дори ако не са изтласкани поради стила на гениталното либидо и на желанието, чиято динамика по отношение на фалоса е центростремителна у тях, те могат да не ги проявяват, а само да наблюдават реакциите на бащата, когото предполагат, че са прелъстили. Но не им стига смелост да повярват в това. Наистина, всички момичета по време на едиповата криза са еротоманки в къси роклички по отношение на татко си. Когато спят, приятните сънища, в които нагоните на желанието са задоволени, се редуват с тревожни сънища със смъртта на майката, на бащата или с влудяващо преследване от зла горила с татковото лице. Момиченцата не разказват охотно на майка си тези сънища. По-лесно им е да ги разказват на баща си и най-вече на приятелките си в училище и фантазмите се носят в групата на малките момичета, борещи се всички с един с същи проблем.
    Всяка теория за едиповия комплекс трябва, струва ми се, да определя съставните характеристики на подхода по отношение на момента на ясното словесно изразяване на възбраната върху инцеста, придружена от обещания за позволено желание в отношенията извън семейството и за бъдеще, в което гениталните желания на момичето, вече подчинени на закона на отношенията между възрастни, ще могат да му донесат, ако е подготвено за тях, радостите, които е очаквало от кръвосмесителните срещи.
    За да изясня идеите, свързани с едиповия проблем, изработих следното правило, което наричам правило на четирите „Г“, доколкото е изцяло свързано с гениталното. Когато се налага да лекуваме момиченце със смущения — впрочем същото важи и за момчето, — трябва чрез свободните асоциации, разказите на детето, фантазмите му, т.е. след като детето е предразположено към доверие и говори охотно за фантазмения си живот, да отчетем дали са добре групирани четирите субективни представи (фантазми), отнасящи се до сътветстващо на пола му желание.
    1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валоризиран.
    2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като става дума за момичетата, е за него обект на гордост, а личността му — обект на нарцисизма му. Момичето се намира за красиво.
    3. Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.
    4. Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.
    И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловредна роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?“ — детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се грижа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама.“ Най-сетне, тези фантазми са едипови — достатъчно зрели, за да възприеме детето възбраната върху инцеста — само ако субектът е достигнал практически до самостоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отношение на либидиата способност на дете на неговата възраст.
    Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, когато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женствеността си — следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено от архаичните си генитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използвани в творческо сублимиране.
    Трябва да се каже, че пречките много често са предизвикани от екзогенните социални и семейни трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудностите, дошли от външната среда, предизвикват неврози, които се прибавят към неврозата, дължаща се на неразрешен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от контра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия родител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да разреши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и изплуването им до съзнанието, подобни трудности понякога правят невъзможно възникването на този специфичен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точка — едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на разрешаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантазмите на четирите „Г“ и субективното съществуване в социалната смесена полово и възрастово среда на практическа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях.
    Добавям, че се изправяме наистина пред едипов комплекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този определящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетгодишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечните зъби, структурираща тревожност, която помага на детето да преодолее другата тревожност, свързана с архаичните конфликти, пробуждащи се по времето на едиповата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на причините за тази позиция.
    Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът едипов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяването на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло, т.е. за момичето, когато може да живее в общество без опекунството на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в половите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генитализирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли-бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еротика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпитания означават промоция, когато са преодоляни, и то констатира впоследствие мутационната им стойност в отношенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри усложнява разрешаването на едиповия комплекс поради факта на съперничество на по-големите с по-малките и опитите им да получат афективни предимства от родителите си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.
    Тази едшюва фаза, която от възникването до разрешаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „четири Г“, или на допълнителното условие, каквото е действителната самостоятелност в поведението. Една от честите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване — изоставянето на инцестната любов, е субективното смесване на екскременталните вътрешности и маточно-околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето поради желанието за инцестния обект, свързан с гениталната си локализация на телесен обмен, обмен, който познаването на инцестното табу — било то хетеросексуално или хомосексуално — не е осветлило чрез ясна вербализация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на момиченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно неразрешена едипова позиция.
    След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на момичето се възстановява. Но един определен начин на живот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество — баща или майка — да може да предотврати последвалото ендогенно изпитание, специфично за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите нагони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денарцисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича разрешаване на едиповия комплекс при момичето.
    Едно от изпитанията, което е органично осезаемо и рефлексивно тревожно за всички, е, както казах, падането на млечните зъби, защото плаши всички деца. То ги погребва за един определен начин на усещане и действие на ерогенна зона, която е била селективна и продължава да бъде такава между шестата и седмата година. Всичко, което засяга устата и вкуса, речта за момичетата (които са „устати“), е много инвестирано с активно и пасивно орално либидо във всички сензорни нагони на оралната сфера. Прелъстителката сила на усмивката е изчезнала, беззъбата уста не е приятна гледка, а вкусовото усещане е затормозено от функционалните затруднения на челюстта. Момичето не само е притеснено по отношение на удоволствието от говоренето и храненето, по отношение на ясното изразяване, но и понякога изглежда смешно; падането на млечните зъби винаги го загрозява в собствените му очи пред огледалото и в сравнение с лицето на майка му (за него съвършено) неговото не е достатъчно красиво, за да прелъстява мъжете. У някои момичета, на които им е било много трудно да приемат непенисния характер на половия си орган, падането на зъбите събужда кастрационен страх от онова време, който е изглеждал приспан. Сънищата на момиченцата говорят красноречиво за пробуждането на лошото, приемане на първичната кастрация, която благодарение на падането на млечните зъби те вече могат да преодолеят, стига да са убедени, че постоянните зъби ще поникнат и ще ги дарят с усмивка на девойка.
    Няма въображаема или истинска майка, до която да се регресира и която да може да попречи на това истинско, сензорно, органично, нарцистично и междуличностно изпитание. Когато постоянните зъби заместят предишните, този физиологичен опит е донесъл своя физиологичен плод. Новата цялост на устата, последвала нейното опустошаване, представлява несъзнавано и съзнателно преодоляване на изпитание, изиграло ролята на посвещение, за да се възтържествува над тревожността, обзела тази архаично доминираща наранена ерогенна зона, която след това е била обновена, преобразена.
    Ето един пример в подкрепа на горното: млада жена дойде за психоанализа поради вагинизъм, който пречел на половите й отношения с млад съпруг, когото много обичала, както и той нея. По време на психоаналитичното лечение — след известен брой месеци, разбира се, жената бе сънувала, че дава на вагината си да яде бифтек и вагината й много го харесва. Свободните асоциации се отнасяха за времето на падането на млечните зъби, когато пуританската й майка я задължавала да яде жилаво месо и й забранявала сладките лакомства и приятните десерти, които момиченцата обича. Преживявайки отново драматичните сцени с невъзможното за дъвчене месо и последвалите наказания, детето в нея отново страдаше, че в онези трудни за всяко момиченце моменти майка й не е проявявала никакво разбиране. Разбира се, не само това беше причината за вагинизма, но то показва как агресивността в женските генитални пътища — защитна агресивност спрямо безчовечната майка, може да накара момичето да пожелае зъби на вагината си; до такава степен, че тези фантазмени зъби в сънищата й изразяваха не агресивност към съпруга й, за когото би могло да се мисли, че е причината за вагинизма, а напротив, бяха знак, че реинвестира в цялото си тяло и в половия си орган оралния нарцисизъм, забранен някога от майка й. В спомените си от детството си тази жена помнеше как баща й, който често отсъствал поради професията си, когато се върнел, казвал на жена си, че където и да са намира, не може да забрави прекрасната й усмивка и блестящите й зъби. Малкото момиче чувало този комплимент на любящ мъж и нарцистичната му малоценност по времето на падането на зъбите му, съчетана с прословутата строгост на майка му по отношение на задълженията и удоволствията, които всяко момиченце трябва винаги да поставя под майчин контрол, придали особена форма на едиповия му комплекс. Последният бе действал върху личността му в отношението й към бащата и заедно с това бе предизвикал задължително орално реинвестиране на вагината му. След като напълно се излекува от вагинизма и можа да анализира тези канибалски вагинални сънища, тя ги разказала на съпруга си и двамата много се смели, а седмица след тези сънища всичко приключи с невъзможната до тогава дефлорация и с пълно оргазмено удоволствие.
    При тази жена сънят за вагината със зъби бе съчетан с отсъствие на фригидност към мъжа й. Обратно, в случаите, които ми се е налагало да анализирам, когато жените страдаха от фригидност, а не от вагинизъм, връщането на женската им чувствителност при половия акт се придружаваше от сънища, при които падаха всичките им зъби в зряла възраст. Виждаме, че при анализ един и същи сън, според периода от живота, с който латентното му съдържание то свързва, у една жена може да означава обратното на онова, което означава у друга. В случая с фригидните жени падането на зъбите означаваше приемане на загубата на женския маскарад, който у много жени прикрива инвертиране на желанието; зъбите при фригидните жени могат да символизират пениса, който те си представят, че искат да запазят в желанието си за мъжественост, центрирано върху центробежно генитално желание, докато гениталните нагони на жената с вагинизъм, за които говорих no-горе, са центростремителни по отношение на фалическата динамика.
    За да се върна и да завърша с архаичните кастрации, които предхождат другите кастрации у момичето, редно е да се спра на пъпния белег, който е първият и напълно забравен мутиращ опит. Това не пречи да съществува пъпно мастурбиране при момичета, у които вагиналното или клиторното мастурбиране не буди желание, нито дори някаква представа. Падането на зъбите се вписва като подобен, но вече осъзнаван мутиращ опит. При наблюденията изглеждаше, че то още съществува по най-различни начини сред някакви несъзнавани представи за кастрацията като събудена от изпитанията в зрялата възраст нарцистична рана, в по-голяма степен при момичетата, които са били кърмени, отколкото при тези, които са били хранени изкуствено, и в още по-голяма степен у кърмените по-дълго.
    Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на втория план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентното му съдържание, знака на търсене на убежище в утешителна хомосексуалност или знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.
    Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сензорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му статус на витализираща функция е сученето. Езикът установява лигавичния континуум между устата на детето и лигавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулсиращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръвообращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и от разпознаването на мириса на майката, която, говорейки, докато детето я съзерцава — особено говорейки, докато му дава да суче, установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.

Рискът за жената и фалическата диалектика

    Детето интроецира начин на усещане, производен от сексуалното, който оралните и гениталните удоволствия са формирали предварително във връзка с диалектиката на допълнителните функции на пасивните ерогенни зони и на ту присъстващия, ту отсъстващия частичен, еротичен обект. Този начин на усещане във фазата на преобладаващия интерес към генитално сексуалното се появява след усвояването на сфинктерния контрол и на целенасочения вървеж и, както изглежда, не е свързан с някакви потребности. Единствената му цел е удоволствието, което детето получава, опипвайки областта на външните си полови органи. Той е означен от малкия частичен фалос, пъпката, която момичето има върху половия си орган и благодарение на която разбира, че няма пенис, че този нищожен клитор, който може би е ерогенен, не е впечатляващ. Но тъкмо защото го няма, момичето научава, че е момиче.
    Момичетата рисуват себе си с чанта, съдържаща неща за ядене, а момчетата — с бастун иди пръчка, като по различен начин предават долната част на тялото на облечените момичета и момчета. Момичетата имат поли и два крака, завършващи с хубави остри обувчици, а в наше време може да са обути и в панталони. Но, както е явно във всички детски рисунки, панталоните на момичетата имат два еднакви по размери крачола, докато единият крачол на господа момчетата в основата на таза е по-широк от другия, сякаш момичетата несъзнателно оставят в геометричната форма на крачола място за пениса, за който знаят, че винаги е налице у момчетата. Колкото до оралната етика и до естетиката, в тези рисунки те са представени от лула, красива вратовръзка у момчето, а у момичето — от панделките, прическите и бижутата. На момиченцата понякога се полага красиво цвете на роклята върху мястото на половия орган, а в ръцете — кукла с размерите на бебе.
    Интроецирайки определена социална етика посредством референциални културни орални медиатори на своя пол — например видимата красота, добрия вкус, правилния говор — детето развива личностни социални качества, съответстващи на аналната етика, при която всеки справедлив обмен е размяна с утилитарно значение, където добавяното и отнеманото са винаги изгодни. Тази добавъчна размяна е в полза на неговата дифузна сексуалност, във и върху — цялото тяло, но се усеща като клиторно-вулвена награда при самотното мастурбиране. Във въображаемото тази още нехуманизирана сексуалност, тъй като едиповият комплекс не е преживян, се представлява от предмет с колелца или лапи — животно, ка-мионче, влакче, всяка играчка, която детето тегли, вързана за него с връв, зависеща от него, както то зависи от баща си и майка си, и върху която по-късно сяда, яхвайки я, за да я локализира в половия си орган. Всичко това личи в детските рисунки, в които децата се показват нарцисизирани. Това е самохвалняят им портрет.
    Всеки обект на либидното желание, какъвто и да е разглежданият стадий, е префигурйране на фалоса до гениталния момент на ясния сексуален избор на ерогенната доминанта на привлекателния вулво-вагинален отвор, означен от двойствената клиторна фалическа възбуда и еректилната възбуда на вагиналната окръжност. Тази генитална сексуална доминанта е ориентирана от желанието за проникващ мъжки пенис, т.е. от центростремителното желание, валоризиращо момичето; последното усеща готовността на незаетия си, кръгово подут, кастриран от пенис, отворен полов орган, който познава само непряко от привлекателността на своята личност, изтъквана от другия, от мъжа, притежаващ фалоса, от когото се надява да бъде възнаградено чрез сладостно проникване в избраното място на генитално телесно различие.
    И така детето достига във фалическата генитална сексуална диалектика до желанието за проникване — в което има активна или пасивна роля, в зависимост от това дали е момче или момиче, — ло това желание събужда кастрационния страх със зъбно-орален характер (раздробяване) и с експулсивен езиков или анален характер (раздяла). Дори без да се взема под внимание факта, че раждането може да е било критично за зародиша, който детето е било преди да се роди, кастрационният страх събужда несигурност за всички телесни образи, какъвто и да е обектът, с който неговото желание се стреми да влезе в генитален телесен контакт.
    Диалектиката на центростремително чувствено проникване, причинено или желано (причинено на другия, чийто полов орган има дупка, що се отнася до момчето с центробежната му фалическа динамика), събужда у момичето страх от изнасилване, свързан с оралното раждане („с прекаленото ядене“), което заплашва с пръсване вътрешностите; свързан също със спастичните коремни болки от времето на аналния стадий, с всички прекалено силни усещания в ушите и очите (тикове на очите, глухота, заекване). Съществува също, особено при момичетата, страх от изнасилване от страна на майката, изнасилване, с което тялото им се идентифицира, ако се осмелят да си представят раждане вследствие на проникването в съответствие с биологичната действителност на половия акт. „Как ли пък ще си отмъсти тая?“
    Важността за децата от двата пола на страха от кастрация и на страха от изнасилване, свързани с гениталното изкушение, което възрастният предизвиква у детето, ситуира последното по отношение на пола — проникващ фалически при момчето и привличащ фалически при момичето.
    Трябва да се каже, че доминиращата фаличност у момчето ще бъде уретралната, а не аналната, защото то има опита от периодичната поява и на ерекциите, не само на екскрементите. То се чувства консервативно, защото пенисът му, пазител и господар на фалическото, е винаги налице, макар и в омекнал вид между ерекциите, докато между дефекациите на ануса му няма нищо. В анално-уретралния период момчето е фалически по-малко кастрирано отпред, отколкото отзад.
    Колкото до момичето, първичният кастрационен страх свръхактивира пластичното и стенично инвестиране на крайниците му. Латентният страх се проявява у него много често чрез жестове на крайниците, долепени до тялото, докато, обратно, чувството за женската му гордост прави грациозни жестовете на ръцете и краката му по време на танците, на които толкова обича да се отдава, за да се хареса на господа мъжете. Когато са още под въздействието на първичната кастрация, момиченцата избягват да рисуват фалическите удължения на предметите — крайниците на животните, клоните на дърветата, ръцете на хората — в контакт с предполагаеми кастриращи (осакатяващи) елементи: това се дължи на страха от кастрация и похищение, проециран върху друг и произлизащ от активното им орално поведение, проецирано върху желанието им да похитят фалоса, както и всяко фалическо изображение, което алегорично се свързва с него. Движенията на момиченцата, когато скръстват ръце на гърдите си, сбират краката си, закрилят с ръце куклите фетиши на пениса на бащата, фетиши на собственото им ако, фетиши на оралната им фаличност (всички разсъждения, монолози, психодрами, разигравани с куклите им), когато предпазват още липсващите гърди представляват жестови защитни механизми срещу несъзнавания кастрационен страх, благодарение на който се чувстват повече момичета.
    Що се отнася до страха от изнасилване у момчето и момичето, по време на първичната кастрация той събужда всички прекалено силни усещания, изпитвани болезнено в различни рецептивни части на тялото, особено в кухините и чувствителните места, сгъвката на ръката, сгъвките на долните крайници, слуховите и зрителните отверстия и граничните кожно-лигавични изходи — уста, анус, външен отвор на пикочния канал, ноздри. При момчето инвестирането на страха от изнасилване предизвиква продупчен образ на личността му в противоречие с мъжкия дух, който го населява и подтиква да валоризира всички активни и фалически вложения. За да избяга от страховете си от въображаема кастрация вследствие на откритието на липса на пенис у момичето, момчето инвестира повече, за да компенсира във всички фалически поведения на личността и пола си. Поради този факт, възприемайки много рано зрелищна и ексхибиционистка фалическа диалектика, още от анално-уретралния период, то ще развие пенисна чувствителност и заедно с нея фантазми за проникване в предпочитания обект, майката; поради този факт също то ще влезе много по-бързо от момичето в периода на едиповото състояние със съставките му, които неизбежно водят до съпътстващата го тревожност. Момчето пести нарцистично либидо, лко може да припише на баща си отговорността за отказа си от регресивно („на торбесто животно“) завръщане към майката, или от опитите за агресивно обладаване, за изнасилване на майката, желанието му за която е едновременно искане, присвояване и унищожаване на опасния идеал, който е имал за нея, преди да узнае, че тя няма пенис. Кастрационният страх, идващ от личността на бащата, е поради всичко това необходимост у момчето, каквато е и въображаемата убеденост в наличието на пениса на бащата във вагината на майката, като че ли зад представата му за майката стои бащата — неин пазител чак до самата й вътрешност.
    При момичето е различно. Страхът от изнасилване валоризира у него фалическия образ на другия, който му дава все повече усещания във вдлъбнатите и дупчести зони на изходите на тялото, в лигавичните отверстия.
    Фантазменият ужас от изнасилване валоризира женствеността му и поддържа фантазма за проникването през всички кръгови пръстени, които са евръхинвестирани граници, особено вулвеното и аналното отверстие. Символиката на пръстените с камък — метафорично изображение на клитора над вагиналния отвор.
    Ориентиран към фалическа диалектика, притежаващ пенис и стремящ се да го скрие в пасивните отвори на другия, или непритежаващ пенис и стремящ се да го привлече в активните си отвори, такъв е духът на фалическата диалектика на половете при момчето и при момичето по отношение на инвестирането на ерогенния генитален фантазъм в началото на едиповата възраст и по време на формирането на съставките на едиповия комплекс.
    За момчето избраният обект е майката и близките роднински жени, които интересуват бащата, а за момичето — бащата като обект на сексуалното желание на майката, ако е такъв, или всеки друг мъж, който е такъв. Тъкмо бащата обаче, дори ако има друг мъж, тъкмо бащата, независимо дали живее или не живее с майката, повече от всеки друг мъж представлява патриархалния стил, отреден му от обществото, защото по закон момичето носи неговото име, а ако не носи името на баща си, в случай че не го е припознал, носи името на дядо си по майчина линия.
    След разрешаването на едиповия компекс, което се съпътства задължително от преживяната първична сцена (т.е. фантазма за половия акт между родителите и непоносимия фантазъм, че не си съществувал преди него и че си роден от него), фалическата диалектика ще остане същата, но отказването от детето на инцестното привличане позволява на субекта да превъзмогне най-силните страхове от кастрация и изнасилване, благодарение на инвестирането на отговорност в гениталните пътища, която отговорност му се вменява от обясненията на възрастните в отговор на неговите въпроси. Тогава момичето проецира в бъдещето осъществяването на своето генитално желание, тъй като му е позволено, когато тялото му стане тяло на жена, да се харесва на момчетата извън семейството. Това обещано, законно осъществяване му дава надежди за социален успех и плодовитост, за която след разрешаването на едиповия комплекс то се готви чрез сублимирането на всичките си нагони, както и надежди за достъп до властта на жените в обществото.
    За да може да се говори за гениталното либидо като такова, а не само за частична генитална еротика, трябва още себеотдаването на другия за негово удоволствие, както и за свое, да се валоризнра от обещание за удоволствие, признато за етически валоризиращо за жените, които момиченцето вижда в обществото по двойки с мъжете; момиченцето трябва също да знае, че мъжът валоризира в нея жената — и я възнаграждава с пениса си в половия акт, — която го приема и изпитва удоволствие заедно с него.
    Мутацията на постедиповото либидо в истинско генитално либидо е завършена едва когато нарцйстичното либидо на жената, станала майка, смени центъра си и се инвестира в детето или в съвместната дейност със съпруга не собственически, а заради радостта от общото участие в детето или в делото. Което означава чрез поведението си в отглеждането и възпитанието на детето майката да му позволи да придобива ден след ден своята самостоятелност, като се отдели от нея и свободно реши едиповия си проблем, т.е. своята личностна и сексуална съдба.
    Виждаме, че ролята на думите, чути от момичето от хората, които цени в обществото, и ролята на примера, получен от жените в тяхното майчинско поведение, могат да въздействат върху неговата генитална етика и да опорочат общото развитие на гениталността му, въпреки че е минало през разрешаването на едиповия комплекс. Достатъчно е да чуем как някои жени говорят за проститутките, как ги презират не защото упражняват професия, свързана със сексуалната дейност, и практикуват полови актове, които не им носят друго удовлетворение освен икономическо, а защото според тях — така наречените сериозни жени — проститутките обичат „онази работа“, а да обичаш „онази работа“ не е добре, не е хубаво. Що се отнася до майчинската нагласа, не рядко чуваме жени да се хвалят, че били повече майки, отколкото жени; разбирай, че от момента, в който животът им е поверил грижата за децата, те инвестират върху тях похитителското си, орално и анално либидо и без да знаят — остатъчното си едипово генитално инцестно либидо.
    Когато една девойка е станала истинска жена в социалния смисъл на думата, когато е напълно женствена в афективен и потенциално сексуален смисъл, а още е девствена, това означава, че активността и пасивноста на нейните нагони са поставени в служба на личността й за социално реализиране и че пасивните нагони са инвестирали половия й орган съобразно с центростремителната динамика на гениталната женска еротичност по отношение на пениса. Тогава тя може да се развие към разграничаване на обекта, което не е било възможно преди да преживее първичната сцена, когато всяко момче носител на пенис е представлявало за нея цялата покоряваща фаличност, още по-привлекателна поради факта, че е искала да игнорира чрез изтласкване желанието за собствения си баща и за неговия пенис. Преди първичната сцена момичето е очаквало от сношението с кой да е мъж носител на желания пенис да получи уверение, че е жена.
    След първичната сцена, преживяна въображаемо като оздравителен шок, в която динамичното й участие като трето лице, въплътило съществото й при създаването му, е означавало за нея желание да бъде, преди още да знае, че е, тя може да каже да или не на това, което желае, и на този, който желае да му бъде спътница, защото знае, че гениталното допълване получава цялата си стойност от разбирателството — едновременно телесно, афективно и интелектуално (в най-щастливите случаи) — и че поема своята отговорност, без да изпада в безропотно подчинение спрямо този, който я е пожелал. Така може да стане жена и може би на второ място майка по един напълно здравословен начин.
    Рядко се случва девойка, която се хвали, че се жени, за да има деца, да е напълно здрава. Между дванайсет и осемнайсет годишна възраст децата обикновено са най-малката грижа на девойката. По това време тя е ангажирана в нарцисизъм, обслужващ търсенето на момчета, които да й харесват, и ще пожелае дете тъкмо защото някое момче ще й хареса и ще го обикне. Това ще означава, че си е изградила истински генитално либидо.
    Здравата неомъжена девойка не очаква единствено от телесния контакт правото да притежава полов орган, нито правото да се чувства пълноценна личност. Възможността да се радва на тези права й е дадена от ясното познаване на желанието на майка й в гениталния живот с мъжа, който е станал неин родител. Може да се каже, че тя е интроецирала майка си — без гениталния й полов орган, баща си — без гениталния му полов орган, и ситуира своя Аз в процеса на превръщането му в разумна личност, т.е. самостоятелна по отношение на половия орган, чийто смисъл е едно напълно отърсило се от архаичните си инцестни цели желание. Тя е мотивирана да се идентифицира с майка си и другите жени от собствения си женски полов орган, посредник на фалоса в любовта към този, от когото избира да бъде избрана като носител на желанието й и спътник в живота.
    В момента на избора девойка или жена, обикнала мъж, има фантазма, че този избор е окончателен (макар обикновено опитът да показва, че няма да бъде такъв), защото себеотдаването й се валоризира в нейната по женски сексуална етика само ако цялостно, пълно ангажира живота й, тялото й, сърцето й и потомството й и ако тя приема едновременно риска от изнасилване и риска от последната кастрация — смъртта. За жената субективната ценност на фалоса произлиза от среща с мъжа на тази цена.

Образова диалектика на срещата, тяло и сърце, желание и любов

    Както видяхме, частичните желания имат полов характер в диалектиката на ерогенните зони и на техните частични обекти. Желанието за общуване между двама индивиди е метафора на частичния обект, когато не е обмен на частични обекти. Обменът в общуването поражда смисъл между две присъстващи и съгласувани по отношение на смисъла или желанието същества. Още от формирането на потребностите смисълът, който желанието е придобило, е никога да не се засища отприсъствието на другия само чрез материалните удоволствия, които задоволяват потребностите. Желанието се характеризира с поддържането на непрекъсната връзка с другия, чрез която субектът опознава себе си и другия, посвещаващ го в света. Тази непрекъснатост се поддържа от безкрайната промяна на фините сензорни удоволствия, получени на разстояние от този друг, когото детето разпознава чрез възприятията си. Тъй като всяко човешко същество има пол, сензорните възприятия, които още от рождение получаваме за другите, също са еднакви или различни в зависимост от пола. Между детето и най-важния за него друг — майката — се установява словесна и емоционална връзка, после такава се установява със следващия друг и т.н., ден след ден. От това следва, че в същото време, когато детето се опознава като маса във вр-мево-пространствения континуум на тялото си, се изгражда емоционална сърдечна връзка, която отмерва времето му и придава ценност на съществото му.
    Удоволствията и болките, изпитани при срещата с другите, модулират за детето връзката на обич и го посвещават в ценностите, които този, когото обича и който го обича инвестира в личността му. Тези модулиращи се ценности произлизат от доверието му в човека, който за него притежава стойността на фалически представител. Детето вижда във възрастния србствения си образ на индивид в бъдеще, когато достигне пълния си ръст; този индивид е висок, изправен, силен, многопръст и възнаграждаващ детето с усещания за виталност и с възприятия — мирис, чуване, виждане. Детето включва частично в себе си нещо от голямата маса на възрастния и изразява — модулирайки или не своя език — нещо от себе си, което възрастният взема, получава. Детето задържа в себе си образа на модулираните вариации на възприятията от този друг, от другите ценни за него хора, благодарение на които запазва в паметта си знание, получено при телесните контакти и при обмена от разстояние на възприятия в пространството.
    Така се изработват скали на ценностите в отношението им към реалния и символичния фалос, който винаги е информиран чрез въображаема линия за връзката на детето с възрастния друг, по когото то се равнява. Ценностите на удоволствието за детето се сблъскват с ценностите на неудоволствието, което неговото поведение предизвиква у възрастния. Всичко, което идва от детето, се качва към възрастния, а всичко, което идва от възрастния, слиза към детето. Такава е фалическата символика в етическите и естетическите ценности.
    По този начин детето бива посветено в реалния и символичния фалос чрез достоверността на действителността, която се включва в неговото същество, свързана слухово и зрително с изявите на възрастния, засягащи неговите действия и следователно желанията, предизвикали тези изразяващи желанието действия. Колкото до самото дете, що се отнася до пола му, то е свързано с фалоса от момента, в който възприеме смисъла, че има или няма пенис. Това, което възрастният приема от изразеното от детето, демонстрирайки удоволствието си, му придава етическа и естетическа стойност: детето е красиво и добро. Това, което възрастният отхвърля, е грозно и лошо. Това, което възрастният не забелязва, не е получено от детето и като ценност не представлява нищо за него в отношението му с другия — макар да може да бъде приятно или неприятно като усещане в тялото му, тъй като липсва означаващо, което да го изрази или валоризира. Ценностите, породени от словесното общуване и съхранени в паметта му, информират човешкия субект — по време на детството — за неговия нарцисизъм, съществуващ едновременно със знанието за собственото съществуване, за имането, за правенето в съзвучие, усетено като съгласувано с възрастния настойник и потвърдено от опита. Така възможното и невъзможното в начините на задоволяване, към което се стреми неговото желание в действителността, му помагат да разграничи принадлежащото на тази действителност от неосъществимите фантазми, все едно дали се отнасят до изтеклото минало или до ненастъпилото бъдеще. Това възможно и това невъзможно се сблъскват с обусловеността на субстанциалната действителност на тялото му и материалната действителност на окръжаващия свят и на природата на нещата. Те се сблъскват и с желанието на другите, с липсата им на желание спрямо него (когато не придават стойност на неговото желание) или с желанието им, съучастно с неговото, а също и с противоречащото на неговото желание. В последния случай детето инхибира фантазмите, евентуално насочени към осъществявяне на желанието му, защото образът на възрастния в паметта се намесва, за да възпре породилите го нагони. Именно тогава, както видяхме, символизирането чрез езика може в някакъв момент да използва тези нагони. Когато не са използвани по този начин, нагоните се връщат в тялото като нищо незначещи неща, но тъй като тези нища са динамични сили, те действат и предизвикват вегетативни функционални смущения в организма.
    В оралната възраст невъзможното желание идва с отбиването и, както видяхме, способства за символизирането на езика, за да може връзката с другия да продължи и да носи орално задоволяване по по-дълга верига между детето и възрастния — веригата на словесния език. По същия начин в аналността забранените от възрастния видове поведение се поемат от ръцете и тялото, придобило похватност благодарение на неврологичното съзряване и на растежа. Така чрез посредническите елементи, каквито са частичните обекти, предметите, аналните нагони се задоволяват, като желанието се изразява в активността и в пасивността спрямо тези обекти.
    От момента на двигателната самостоятелност нататък интроекцията и проекцията, които са метафори на храносмилателния обмен във връзката на обич с другия, биват последвани от идентифициране. Видяхме, че това идентифициране, съпътствано от все по-фино разграничаване на възприятията, разкрива пред детето половото различие и реалността на мъжкия му или женски пол, след което идентифицирането с родителския обект на неговия пол придобива върховно значение за него.
    Така човешкото същество получава достъп до самостоятелно поведение в семейната социална среда, разширена до средата, с която общуват близките му, и възприема поведение, което може да се нарече морално, като се има пред вид, че е подчинено на интроецирани ценности. Това поведение е винаги някакси чуждо на етическите и естетическите ценности на облечената в доверие семейна среда, с която то е в хармония.
    Момичето се обича, ако се чувства обичано от родителите си и валоризирано от думите и поведението на околните. Ако майка му, сравнена с другите жени и другите мъже, особено с бащата, му изглежда ценен обект, то е още по-мотивирано да се идентифицира с нея. Тогава се събужда динамиката на гениталните нагони, които придобиват основно значение за него. Тази динамика е центростремителна при момичето по отношение на ценния обект, притежаващ пениса — бащата, мъжете. Обичта към майката продължава, но обичта към бащата започва да преобладава, особено ако бащата валоризира дъщеря си с думи и поведение.
    Но скоро гениталните органи на момичето започват да търсят телесен контакт, съответен на този, който то интуитивно усеща между майка си — с нея иска да се идентифицира, и баща си — от него иска да изпита същите удоволствия, каквито изпитва майката. Властното желание на момичето се концентрира върху тялото на инцестния хетеросексуален родителски обект и върху половия му орган с цел генитален контакт и раждане на дете, както майка му е имала поне едно дете, дъщеря си, и може би други след нея. В този момент образовите ценности на обичта към възрастния, който служи за пример, се променят, както и тези на обичта към възрастния, който е сексуално желан. Динамиката на половото генитално желание на момичето се усилва толкова, че гласът й се чува по-силно в неговия нарцисизъм от гласа на съхранените в паметта ценности от оралното и анално минало, които са пренесени и метафоризирани в езика.
    Все по-силно става желанието за преминаване към действие спрямо тялото на наличния изкусителен обект с цел получаване на очакваното удоволствие от инцестния обект, фантазмите искат осъществяване. Пометена е обичта към възрастния от същия пол, който се е превърнал в неудобна съперница. Пометена е и обичта във формата само на сърдечна привързаност към хетеросексуалния родител. Желанието говори в тялото на момиченцето в присъствието на бащата, любовта изпълва тялото и сърцето му с изгарящо желание за обич в негово отсъствие й подлага инцестното дете на мъките на вярващия, от когото Бог се е отвърнал, когато присъстващият баща не задоволява желанието му за телесен контакт.
    Защо другият отказва, не го иска така, както момичето го иска? Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължава да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъщеря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на детето чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпроси стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, когато лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.
    Въпреки че момичето не е получило словесно обяснение за незадоволеността, от която страда, за непризнаването от другия на инцестното му желание, възстановяването на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на желанието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задоволяване от изпитването на зависимост по отношение на телесните потребности, на различните неразположения. Така попада в нарцистичен капан и започва да отрича съществуването на другия, чийто образ дори му причинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на думата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост, съществуващо неясно у всяко момиче и неполучило точен отговор относно законите за продължаване на живота и относно начина, по който то се е родило от желанието на родителите му един към друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от неговия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипова кастрация, т.е. без да е чуло думи относно нелюбовта на баща му и нежеланието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази негова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на индивид без минало и без стойност, на обикновена човешка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, която да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала, нито познава особеностите на телесния контакт с него — половия акт. Тялото й приема или търпи гениталната среща с друго тяло, среща, която не се е осмислила, тъй като възлюбеният и желан от времето на едиповия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизиращите ценности на желанието й извън инцестното му осъществяване.
    Словесното разкриване на възбраната върху инцеста, която е законът на всяко човешко общество, носи на момичето голямо облекчение в страданието му. Освен това, разкриването на желанието, което — когато бъде оформена и зряла — ще й позволи да избере хетеросексуален обект извън семейството свободно и с негово съгласие, отново придава стойност на девичето й тяло. След известен период на интегриране на думите, чути от заслужаващ доверието й човек — уведомена и от баща си, който, изпълнен с целомъдрена обич към нея, не изпитва никаква трудност да говори за този закон и да й каже, че чувствата му към нея не са се променили и че целомъдрената обич, с която е инвестирана от него, не съперничи на бъдещата й любов към момчета извън семейството, а те ще я обичат, ако съумее да ги завоюва, девойката възвръща нарцисизма си и се хуманизира в своята гени-талност. Тя няма вече никаква причина да се крие в „редно“ или „нередно“ поведение, което да я откроява в обществото, или в болестно затваряне в тяло, „непредставляващо никаква ценност“, което е рушало нарцисизма й. Любовната фиксация, насочвала мислите й към бащата, водила сърцето й в зависимост от емоциите, идващи от него, разпалвала към него желание, което е изгаряло половият й орган, тази любовна фиксация изчезва.
    Тогава какво остава? Остава целомъдрената обич към родителите и близките, остава тяло, което е обект на нарцисизма на момичето като фалическо и което то се стреми да направи възможно най-приятно на вид с цел да привлича момчета извън семейството. Знае се, че между осем и дванайсет-тринайсет години силата на гениталните нагони намалява и че този т.нар. латентен период е период на културна и социална адаптация на момичето. До пубертета, който ще възвърне силата на гениталните нагони, момичешкият Аз, вече очертал се преди едиповата криза в съответствие с идеалния Аз, представляван от майката, съотнесена към бащата, се е откъснал от това преобладаващо съотнасяне поради факта на едиповата кастрация и на познаването на условията за раждането му. Нито майката, нито бащата са вече идеализирани. Те са се превърнали в обекти от неговата действителност, към които се връща целомъдрената му обич, продължаваща обичта от детството. Момичето влиза в този латентен период, подплатявайки своя нарцисизъм с плодовете от сублимацията на кастрираните в едипово отношение нагони, които Свръхазът, интроецирал възбраната върху инцеста, подкрепя чрез действия, адаптирани към законите на обществото и към социалните ценности на неговата група.
    Обичта, изразявана чрез всички форми на езика, се развива социално спрямо хомо и хетеросекеулни обекти, целомъдрените отношения с които утвърждават стойността й на девойка. Емоции и мимолетни желания пробуждат любов към някои от тях: момичета със сходна на нейната чувствителност и момчета, които предизвикват у нея чувствени желания, утвърждаващи женската й стойност. Целомъдрената обич в атмосфера на доверие и словесно изразена сърдечност към близките обекти — родители, братя, сестри, приятели — остава, ако тези обекти притежават социална и културна ценност и ако запазват към нея целомъдрено отношение, каквото Свръхазът й бди да бъде нейното към тях; ако уважават законните й желания, които от време на време я привличат в приятелства или любовни връзки към хетеросексуални обекти, срещнати в обществото.
    Образът, който девойката има за тялото си, е съвкупен: глава, символично място на мислите й, на екзистенциалния й контрол, сърце, символично място на чувствата й, и тяло в своята цялост — глава, туловище, крайници, — място на нейния Аз. Това тяло има фалическа стойност за нарцисизма й. Колкото до женските й вътрешни органи, които в по-голямата част от времето са безмълвни, те й напомнят за себе си при преходни вулво-вагинални сладостни усещания по време на срещи, които насърчават женствеността й да изразява чувствата си. Но главата й запазва контрола над чувствата и желанията й, както и над действията й, според изискванията на азовия идеал, породен от поредицата срещи с жени, от които се възхищава, към които понякога изпитва несъзнавана хомосексуална страст, учителки, превъзнасяни заради културата им, или жени, ценени в обществото. Разговаряйки с нея, те направляват афинитета на желанията й в намирането на най-адекватния израз чрез учението, културата, социалните дейности, себеизявата и й помагат да достигне до такъв образ за себе си, който ще я направи желана за идеалния тип мъж, постепенно оформящ се в представите й при срещите й с мъже. Тя живее в очакване на своята пълна сексуална зрелост и на увереността, че ще срещне момчето, което ще обикне и пожелае и което ще отговори на любовта и желанието й.
    Когато с пубертета и установяването на менструалните цикли гениталните й нагони възвърнат силата си, в сънищата и фантазмите й, във връщането на спомените ще се появи известно вторично изживяване на мутациите от детството. Вече станала жена, тя ситуира именно в корема като централна част на тялото несъзнавания повик на майчинството, за което от появяването на менструалните цикли знае, че тялото й е готово. Според начина, по който едиповият Свръхаз е действал при кастрацията на любовната връзка и инцестното желание, и начина, по който биват повторно изживявани фантазмите за предполагаемо изкормване на инцестното дете-съперница от страна на майката, менструациите цикли са белязани или не са белязани от психосоматични смущения. Плодовитостта, за която тялото й е вече способно, дава метафоричен смисъл на мутационно креативно изменение на цялото й същество, на мисълта и на предвиждането на дефлорацията при първия полов акт.
    Осъществяването на желанието й чрез пожелаване партньор, готов да й откликне, ще я утвърди като жена и ще даде на женствеността й смисъл, познат интуитивно още от детството, но може заедно с това да й донесе бременност, превръщайки я в жена и в равна на майка й, от която знае, че е била бременна със самата нея с участието на нейния родител, баща й. Тази бременност, в условията на инстинкта към смъртта, който се открива винаги под инстинкта към живота, говори на утробата на всеки женски индивид, достигнал до генитална зрелост. Но за субекта, за неговия нарцисизъм и за чувството му за отговорност, зависещо от миналото му, от изживяната едипова кастрация, от сублимациите му, от азовня му идеал, бременността носи обвързване с нов живот, животът на мъж или жена, който ще се роди от половия акт — отговорност особено голяма, защото дори детето да е било заченато с любов, тя може да не се окаже трайна.
    Създаването на дете ангажира не само отговорността на майката спрямо детето, но и връзката на детето с родовете на майката и на бащата. Жената, която съзнава своята женска сила, знае, че трябва дълговременно доверие в любовта между партньорите и дълго съгласуване между тях, за да могат истинските генитални нагони, обхващащи времето за възпитание на детето, да бъдат в основата на това важно действие. Създаването на дете в момента й се струва лесно, но човешкото му приемане е съвсем друг въпрос, изискващ от нея социална зрелост, която може би още не чувства да е придобила, и социална зрелост на партньора й, в която трябва да е повярвала напълно.
    Това обяснява тревожността, изпитвана от една още девствена жена по повод предстоящия полов акт с мъж, в когото е влюбена. Далновидността й и смисълът, който придава на себеотдаването си, я карат да забавя извършването на желания от нея полов акт и да избягва човека, когото обича, въпреки че той я привлича. Много влюбени мъже не разбират това отчайващо и противоречиво поведение на девойките или девствените жени. А то е гаранция за психична и социална зрелост на жената.
    Мъжът, който обича истински такава жена заради личностните й качества, не греши в това отношение. Той потвърждава своята решимост, залага своята дума, дава доказателства за любовта си на жената, която не желае нищо повече, за да му се отдаде. Обратно, ловецът на женски сърца, който не е готов да вложи отговорност в половия акт, нито в любовта, нито в генетичните последствия от откъсването на първия цвят, се ориентира предимно към чувствените, незрели или празноглави девойки, но от това не получава нищо (освен голям брой ловни трофеи); това става в най-голям ущърб на жените, изоставени набързо от своя любовник и останали сами с грижите за дете във висша степен ощетено, осиротяло преди още да се роди и лишено от символичните връзки с бащиния род, а понякога дори и с майчиния род.
    В литературата се говори много за дефлорации с катастрофални последствия. Имало е такива наистина по времето, когато нашите баби и майки, поради своята неподготвеност, както и поради неподготвеността на мъжете пред задръжките на младата съпруга, не са се чувствали обвързани нито е желанието на мъжа, нито с любов към личността му, а само с вярност към него, без да имат представа как стоят нещата с телесния контакт и с мъжетвеността и емоционалността на мъжа по отношение на жените. Ако тогава я бяха питали за мнението й, жената би заявила, че приема този мъж, защото й го предлагат и защото в нейните очи той играе ролята на посредник в социалния й живот, а не защото го обича. Самата тя била избирана от съпруга си като знак за уреждане на семейното му положение, а не толкова като знак на любовта му. Първият полов акт се равнявал на подпис под търговски договор и се провеждал като ръкопашна схватка. А на младата жена й били нужни само няколко любовни думи и малко съобразяване с нея, за да бъде, освен добра партия, красива и нежна участница в сватбената среща.
    Защото материалната осигуреност и семейното обвързване не са достатъчни за жената, за да се отвори към мъжа. Нещо повече, тези произтичащи от разума условия са второстепенни за любовта и желанието й. Важни за нея са взаимността в чувствата и желанието, които са плодове на езика, споделянето на удоволствията, на радостта и гальовността, на силата и нежността. Взаимността е първото, което потвърждава за нарцисизма й фалическата стойност на нейната привлекателност в момента на пълното себеотдаване, зовящо я, дълбоко в нарцисизма й, към наслада и споделен оргазъм.
    В наше време половият акт с дефлорация, както и последвалите сексуални отношения не съдържат вече риск от забременяване, който преди противозачатъчното хапче жените трудно и рядко можеха да избегнат. Сега в любовта и в чувствените срещи голяма част от поемането на отговорност към потомството е предоставена на женската свобода. Жената е освободена от фантазма за забременяването, преди да е разбрала как стоят нещата с любовта и желанието. Мъжът не може вече да й наложи нежелана бременност, стига да е била просветена навреме за женските противозачатъчни средства, да е достатъчно разсъдлива, предвидлива и да прояви самообладание, за да ги използва.
    Тук отново виждаме ролята не само на лекарите, на медиите, но най-вече на възпитаването на самостоятелност у девойките, не за бъдат превърнати във вятърничави същества, които не придават на любовта вкуса на сърдечно обвързване, нито на желанието словесния смисъл на символичната среща, създаваща очарованието и радостта от телесния контакт между мъжа и жената, а за да може изпитанието от една любов, която би се оказала нетрайно споделена, да не бъде усложнено, преди влюбените да си дадат сметка за това, от отговорността за дете, заченато против съзнателната воля на родителите.
    На всички ни са известни случаи на деца, за които нито единият, нито другият от разделените родители не иска или не може да поеме отговорността или които нито един от двамата не иска да остави за гледане на другия в случай на развод. Това са печалните условия за толкова много деца, принудени да плащат цената на незрелостта на своите родители. Узаконяването на аборта в първите седмици от бременността, което го лишава от драматизъм, е, уви, за някои жени причина да го приравняват с противозачатъчните средства. Към аборта би трябвало да се прибягва по изключение, предвид на много сериозните последици в несъзнаваното на майките и на живите им деца — всички психоаналитици разполагат с несъмнени доказателства за това, които долавят извършването му и винаги реагират на него, дори ако понякога то е останало тайна за бащата. Абортът, който е по-малкото зло от запазването на плода, заченат против волята на родителите и износван в състояние на тревожност или символично отхвърляне от майката, позволява на жените да не раждат дете, предварително лишено от всички шансове, на които би имало право при изпълнени с обич и отговорност родители, и преди всичко правото да бъде прието от тях с радост, да заеме полагащото му се място в дома и в сърцата им.
    Благодарение на напредъка на биологията и еволюцията на нравите телесните контакти по време на половите актове вече не обвързват сляпо жените с майчинство, за което знаят, че не могат да поемат отговорността. При все това половият акт като осъществяване на желанието, подтикнало жената към него, остава за нея акт на обвързване спрямо себе си и спрямо мъжа в много по-голяма степен отколкото при него спрямо самия него и спрямо жената.
    Да се върнем за малко към начина, по който се структурира момичето от момента на пълната независимост на придобилото му самостоятелност тяло по отношение на коитуса. Всички телесни съприкосновения, при които има проникване през границите на кожата на човешкото същество, се усещат и от двата пола като опасни, твърде добавящи (страх от изнасилване, страх от смъртта) или твърде отнемащи (страх от кастрация, от похищение) за тялото и за сърцето.
    Няма тяло без глава според опита, преживяван след прохождането. И няма сърце без полов орган след началото на емоциите, които посвещават детето в стойността на всяко негово поведение. Целият предгенитален живот води човешките същества от двата пола, без дори да го съзнават, до валоризиране на главата, тялото, крайниците в половите отношения, които единствено сърцето хуманизира в езика чрез йерархията на етическите и естетическите ценности, свързани с думите и израженията на родителите, предизвикани от поведението на децата. Добро е това, което възрастният обяви за добро. Това, което възрастният не приема, на което не обръща внимание, остава във възприятията на детето без оценка. То е нищо. Това, което възрастният отхвърля, е лошо. По лицето, разположено на главата на възрастния, който е по-голям и по-силен от детето, то познава какво му харесва или не му харесва посредством действието на отворените или затворени изходи, действието на хармонизираните или нехармонизирани неми или звучни мимики, посредством казаното с думи, и игнорира и отхвърля онова, което не се приема от облечения в доверието му възрастен настойник. Видяхме, че около третата година, след констатирането на разликата в пола на момичетата и момчетата, идва момент, когато на въпроса как се е родило, детето получава или не получава отговор. Във всеки случай, какъвто и да е отговорът, то си създава фантазми относно началото на живота и наблюдавайки бременните жени, само разбира, че тази аномалия с корема, която изчезва, когато в люлката има бебе, доказва, че бебето е расло в женския корем, дори и ако нищо не му е обяснявано.
    Знаем, че фантазмите на момичетата за зачеването са орални, докато фантазмите на момчетата обикновено са свързани с проникване на тъп предмет. Момичето, приело действителността на своя пол, идентифициращ го като жена, се води, както видяхме, от желание за пениса на другия в диалектика, която още не знае, че е генитална, и която е с пасивна и центростремителна динамика по отношение на частичния обект. При момчето е обратното. В тази възраст, наречена предедипова, първичната сцена в реалността на гениталния акт между мъж и жена е непоносима, защото е свързана с образ за тялото, произлизащ от диалектика, в която активното побеждава, разрушавайки частично или напълно пасивния обект в оралния, аналния и фалическия стадий. Момчето е задължено да се откаже, съзнавано или несъзнавано, от съзнателния, падащ се нему акт спрямо своя обект, майката, акт на проникваща формално агресивна инициатива в еротичната игра, която интуитивно усеща между двамата възрастни. То се отказва поради креативното въздействие на въображаемото, съчетано със случайната реалност, която в символичен план би предизвикала разрушаването на неговата свързваща психохарактеро-логична и физикотсоматична структура.
    Понякога на някое момче, което бие момичетата, което е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете.“ Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм. Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това наставление култивира, облекчава за известно време кастрационния страх, който би достигнал момчето като бумеранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят майките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.
    Анкета, проведена в една болница, където в хирургическата зала повечето жени се лекуваха от побой и счупвания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от жените намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.
    Нека се върнем към момичето в предгениталния период, когато неговият едипов комплекс започва да се проявява в желанието да се идентифицира с майка си по отношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естествено, ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. Фалическото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особена тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че инцестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални отношения. Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.
    Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е катастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство, съзвучно с единството й с обществото. То е катастрофално и за децата, които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно често, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фалическото надценяване на семейния обект — брат или баща.
    Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си, станала любовница на четиринайсетгодишния си брат. В продължение на десет години поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото — великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се запознала с мъжа си, който така и не научил за кръвосмесителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръвосмешението между брат и сестра не е толкова обикновено нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила, че е станал баща. Не правела връзка между женитбата си и съобщението за това бащинство. Направи я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъжи за друг мъж и да има деца.
    Престижът на мъжа — двойно фалически представител с тялото и с пениса си — е такъв, че повечето влюбени жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасивно подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават неконсумирани с години.
    Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в менопауза, овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но която при рутинното вагинално туше по време на общ преглед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка отпред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали: „Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете.“ Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наивна и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичетата, тя не е някакво изключение. Тази жена била единствено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съпругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея. Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка — точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е всестранно надарена престижна личност, която те предано и покорно обичат.
    От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат символно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош според това дали активните или пасивните нагони са успокоени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежението, да открие другояче своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито промяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е. ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внимание, контактът, опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и нехуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.
    Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада, но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жената, която никога не е чувала думи преди да опита половия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е безразлично за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от такива срещи поради прекомерна заетост или традиционна вярност, не се събужда никога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!
    Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, развиващи се добре до възрастта на едиповия комплекс — а понякога дори и до пубертета, — изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в нещо като ларвен живот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и майките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират, изпитвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюджет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом масата е сложена, децата са си легнали и къщата е подредена, с тях всичко е наред!“ Понякога добавят: „О, ние чудесно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!“ И как да ги видят, като никога не са ги виждали и да се обичат.
    Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В отговор на прословутия въпрос за раждането си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще започне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и любовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно майчинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.
    Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освободи, посредством желанието му към хетеросексуални обекти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си представя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринудени разговори не позволяват на момичето да има приятелски отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхибирано и с появата в пубертета на менструацията и на гениталните нагони — отново изтласкано.
    Но каквато и да е получената чрез възпитание подготовка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият истински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния контакт и не бъде утвърдена в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тяхната среща — и защото такава среща е истинска — създава корените на трайна любов, като с всяка следваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне11. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човешкото същество, което никога не може да се самопознае, а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае — бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.
    Нека отидем още малко по-далеч. Главата е символичното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение. Сърцето е символичното място на нашите емоции, на нашите чувства. Тялото е символичното място на нашия Аз, а в женското тяло, ограничено във формите си и с ясните граници на ерогенните изходи, се намират местата, които посредничат на насладите от удоволствието. Жената ситуира в централната част на тялото — корема, мястото на зова към мъжа, който, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана. Плодовитостта метафорично означава креативна промяна на цялото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неделимата маса на торса и че са толкова по-малко диференцирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуалните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо, жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.
    Сърцето е символичното място на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките години, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, желан в динамика, която за момичето е центростремителна, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.
    Загубването на усещането за границите на тялото й, такива, каквито съществуват от завоюването на изпрат вения стоеж и ходенето по време на коитуса и на сладострастните усещания, които с приближаването му вълнуват жената и разстройват състоянието й, носи релаксация, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните модуси, познати на женския Аз — неговият нарцисизъм изисква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо владеене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемото дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й личност — нерядко достигаща до женски маскарад и до потенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, благодарение на една етика на интериоризиране на афектите в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после едипово, после следедипово тяло, като в същото време фокусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отнема силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това непознато за нея място.
    По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлабва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на вагиналната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за собствената личност (външното) и за самото себе си (вътрешното), на това, което е представлявало сърцето, обичало без контакт, и половият орган, от разстояние желал контакта и проникването. Тази дереализация се усеща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.
    Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзнание като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойността й като субект. Може би това е причината за честата първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе обичан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жената като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигурен в любовта си към своята партньорка и неосведомен за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само самка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексуалните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си семейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.
    Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ориентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според определени етически и естетически ценности. През юношеството личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика — на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро“, когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социалната й група, и „лошо“ в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпътстваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълненията на сърцето, когато жената започне да изпитва наслада и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърцето също напълно престава да съзнава, покорява се и изчезва в странната наслада, която я кара да пропада в небитието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собствената стойност.
    Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като изнасилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му задръжки, победени само от нуждата му да се изпразни — нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаимна сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.
    Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установяването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отношения, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.
    И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовницата, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за любовницата, която са били понякога. Свидетелствата на еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но не им казват нищо за самите тях в настоящата действителност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието — извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах — на ориентир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай липсват, защото половият орган е невидим.
    Думите нямат еднакво значение за жените и за мъжете и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за желание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже говорещи за сексуалната си наслада.
    При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлично да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато например говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си. Изглежда това укрепва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би измислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал никакъв успех.
    Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е различна, характеристиките, специфични изобщо за жените, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации, които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен „нищо вече на прилича на нищо“. И ако жената търси единствено сладостните усещания, носени нарцистично от чувството, че обича този, който я желае, или че желае този, който нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсене към липсата на етика, засягаща сексуалната й женственост, виждаме да се открива пътят на най-абсурдното, най-неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и естетическо значение за нея и за друг човек) желание, чиято перверзност е може би в някои случаи все още средство за фалическа защита срещу опасността, която хетеросексуалната среща в половия акт й носи.
    Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта, привлекателен за нарцисизма й в момента на първичния кастрационен страх, когато е още невръстна, привлекателен и в момента на страха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изживяването на гениталното отдаване, на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.
    Възможно е също едва доловимото потенциално преобладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени — като едновременно са подчинени и на пасивните си генитални нагони, когато себеотдаването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарцисизъм, — да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го омагьосва, но валоризира притежанието на пениса му, стимулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.
    Възможно е също страхът от изнасилване — който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му да предизвиква у мъжа желание, белязано от живата, агресивна, центробежна динамика, датираща от неговото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го подбуждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните, що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционната сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслаждение у нея, поради фокусирането на желанието й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана, проникната, което е немислимо и невероятно за всеки истински мъж, което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнаваното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, който понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни средства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението, когато жената загубва контрола над своето историческо и диференцирано същество, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя партньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?
    Динамичната специфика на дадена жена — както в нейното генитално желание, в съотнасянето й към реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обичаният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структуриращо нейната личност, действията, мислите, фантазмите, чувствата й, които придават прелест на езиковите срещи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело — тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват, когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната интелигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момченце би казало: „Момичетата нямат пишка“? Как да го разбираме? В диалектиката на телесната среща на желанието между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика, въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.
    Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все същата жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защото, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се плашат от „там докъдето“ това би ги довело? Удоволствията на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и достигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъжете обичат да откликват, когато желаят жените, ги засягат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперничеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, която им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кастрация в любовта, благодарение на която живее и обича.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, основополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете смисълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.
    Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желанието на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща настъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от любовта и желанието на жената, която му дължи спокойната си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към Евридика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена, която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира, заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Клиничните и социалните наблюдения показват, че в повечето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна едновременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.
    Такава е за жената диалектиката на срещата на тялото и сърцето, съединени в нейното желание и в гениталната й любов към мъжа, и такива са следствията й върху съдбата й:
    — да бъде изоставена или в действителността на срещите на тялото или в действителността на срещите на сърцето, понякога и в двете, от мъжа, който я е поканил и посветил, без тя да знае, в символичния фалос, привличайки я отсам и отвъд нейната действителност;
    — или да трябва да изостави този, който в тялото и сърцето си й е дал ролята на единствен реален частичен фалос.
    Водена от гениталното си желание, превърнало се в смисъл и безумие на живота й, жената не може и не желае да знае нищо за въображаемия фалос, който пред-ставлява за мъжа и за това, че той се е заел с неговото завоюване, когато действително или въображаемо я желае, той, който е нейната конкретна представа за фалоса в действителността и който прави възможно нейното либидно и афективно съзряване; мъжът, който с личността си е фалическият представител на тази част от нея, която остава, когато тя загуби телесните си и въображаеми ориентири. Пак мъжът, ту присъстващ, ту отсъстващ с частичния си фалос, носещ й наслада, я посвещава в езика на жените, който не би могла да говори с никого, нито дори със себе си, ако него го нямаше.
    Мъжът, който в тялото си притежава частичния фалос, обречен на гениталността, а в сърцето си е воден от желанието да дава повече, отколкото да взема, също е в търсене на символичния фалос в желанието и любовта си към нея. Но жената може само да му отнеме това, което има, и докато той я опознава все повече, надеждата, че ще му даде онова, което търси, ще му разкрие тайната на онова, което я прави щастлива и спокойна, без да притежава пенис, все повече се отдалечава. Той не може да понесе, че тя потучава от него посвещението в символичния фалос — какво ли тогава коварно му е отнела? — нито да приеме, че тя не желае постоянно като него и по същия начин, в унисон, нарцисизиращия за него частичен фалос или фалоса в действителността, когато познава любовта, която чрез него й дава живот. Не може да приеме също, че, останала нарцистична, когато е такава, тя не питае към неговото тяло култа, който изпитва към своето, нито издига в култ като него частичния му обект, пениса.

Глава V
Вместо заключение

Гениталната разлика между мъжете и жените в субективната им представа за възстановена цялост след половия акт

    Мъжът: Мъжът, който е изпитал наслада в половия акт, е отново нарцистично единен с представата за тялото си, помирен със своята импотентност между половите актове, т.е. помирен с висящия на фалическото му тяло мек полов орган. Той може да не обича със сърцето си своята партньбрка. В такъв случай за него жената е въображаем, материализиран фалически обект, частичен обект, който е обладал в коитуса. Обладавайки я стенично във фалическото й тяло и прониквайки фалически в нея с втвърдения си пенис (зъб, пипало, крайник за статичната му и динамична представа, избликване за функционалната му представа), той си възвръща цялост-та, запълва липсата, сигнализирана от напрежението на желанието му. Той е доволен от себе си.
    Ако жената е дала на партньора си осезаеми за сетивата доказателства, че е изпитала — или ако е симулирала — удоволствие по време на половия акт, освен възстановяване на нарцистичното единство на тялото си, мъжът изпитва усещане за междуличностно съгласие по отношение на удоволствието, символизиращо тогава трети елемент: той е направил нещо, за да даде наслада на една жена. Той отново я е направил жена. Той е горд от себе си.
    Случва се мъжът да ревнува от удоволствието, изпитвано от партьорката му, когато не е сигурен, че се дължи нему, а не на другаде придобит опит, повторително събуден у нея. От там идва афинитетът на някои мъже към нищожества, които не могат да съществуват без тях (Пиг-малион), като към девственици, които не могат да ги сравняват с друг. Понякога след дефлорацията, ако само трудността на акта ги е възбуждала, жената се превръща за тях в счупена играчка и те я отхвърлят, защото представлява собствената им кастрация, която продължават да отричат и в същото време предизвикват. От там също идва и афинитетът на някои мъже към жени, които са фригидни с всички мъже им казват, че са такива. Това ги „амбицира“, както твърдеше един от тях, за постигане на удоволствие, обещаващо им фалическо надценяване.
    С една дума, избирателността спрямо третия елемент, удоволствието, което вместо да даде на жената, мъжът взема само за себе си, говори, струва ми се, за неразрешена през детството символична кастрация на пасивно анално удоволствие или за телесна представа от времето на непреодоляния анален стадий. Вероятно през периода на изявяването на едиповите конфликтни генитални сили емоционалната среща с бащата в сцена на съперничество за съблазняване на майката е предизвикала у момчето фантазми за първичната сцена, изживяна от него като неприемане на стойността на жената и на женската й вагина — смешен, но и много опасен съперник, и победител, когато жената ражда бебе, което е плът от нейната плът и награда, и което тя кърми с удоволствие, оставащо непознато за мъжа. Такива момченца не се прощават лесно с вниманието на майка си, което са принудени да делят с по-късно родените деца. За тях не само пенисът, който е неспособен да роди дете, но и анално-ректалният изход опитва своята пасивна привличаща сила над бащата в започнатото с майката състезание. Когато достигнат времето на гениталната си зрелост, тези бивши момченца компенсират чрез извънбрачни полови актове, които представляват за тях възнаграждение за аналната им мощ, свързана с неоплодителното удоволствие, и така лекуват раната, нанесена на нарцисизма им от факта, че са дали деца на законната си съпруга, деца съперници в любовта й към него.
    Когато някои мъже са останали белязани от страха от убийствена анална кастрация (който е явен у страдащите от натраплива невроза и хомосексуалистите), когато са научили, че именно от корема на жените излизат живите деца, чийто зародиш е получен от мъжа, но че децата никога не се раждат от тялото на мъжа, те желаят жени, фригидни или не, няма значение — впрочем, ако не са фригидни, ще станат, — които да им служат за фетиш на раждащата дупка — ректална или вагинална, за тях не е много ясно; и се свързват с такива жени фетицщ, дори чрез брак, за да имат права над тях и над децата от тях, а не за да са щастливи и да ги направят щастливи. Този род мъже обичат също така да се женят за разведени жени с деца, за да играят пред тях ролята на законен баща и за да ги отделят чрез влиянието си над тях от връзката с истинския баща, особено ако детето е момче. В други случаи те „правят“ дете на някоя жена, за да я похитят законно, и поверявайки го на грижите на майчиния или бащиния му род, лекуват по този начин раната в нарцисизма им, останала от хомосексуалната им фиксация към бащата, когото не са успели да съблазнят, или от оралната, аналната или уретралната им фиксация към майката.
    Това е в общи линии всичко субективно присъщо на мъжа в желанието му към жената, което е в действие, за да направи срещата в половия акт значима за него в нар-цистично отношение — независимо от всякаква емоционална междуличностна среща, и поради което всеки физически успешен за мъжа полов акт, каквито и да са удоволствието и последствията за жената, е фалическо утвърждаване, ласкаещо нарцисизма му. Може дори да се каже, че всяко проникване с пениса през някой изход на тялото (мъжко, женско или животинско) на партньора е в основата на факта, че кое да е еротизирано момче, проецирайки се в нечие друго тяло, играейки едновременно ролята на мъж и на жена, на пасивна и на активна страна, може да се чувства победител, когато половият акт е успешен за него. След акта то има добро самочувствие и не го е особено грижа какво усеща другият и дали също е изпитал удоволствие. Сметнах за необходимо да осветля с това кратко проучване мъжката субективност, свързана само със стеничната ерекция, проникването и изпразването. То е нещо като мастурбация с подставен обект, която не винаги му носи чувство на благополучие. Така ще разберем по-добре онова, което придава оригиналност на женската субективност.
    Жената: За да се появи желанието в гениталната област на жената съгласно функционалните нужди на пениса, т.е. за да стане възможно проникването, необходимо е женската й характеристика да е била приета добре от родителите й при раждането и оралният период в детството, включително отбиването, да е преминал благополучно. Ако е останала отрицателна или е продължила да предявява изисквания за майчиния фалически частичен обект (гърдата), тя може, чрез оралното инвестиране на вагината си, да представлява заплаха от осакатяване за пениса на мъжа в половия акт. Трябва също вагината и да е била валоризирана в периода на траур по аналното магическо дете, каквито е мислела, че са бебетата за жените, за да се предотврати опасността от изнасилване, което може да претърпи, ако инвестира вагината си, подобно на анус, с центробежна фалическа динамика по отношение на частичния обект. Необходимо е следователно желанието на жената да бъде безразлично по отношение на вагината й, която да не е инвестирала изобщо, нито активно, нито пасивно, просто да я игнорира, или да я приема като място на притегателен зов за центростремителен пенис, ценен с това, че е по-могъщ, отколкото разрушителните избори, с които жената би могла да се чувства изпълнена.
    Но нейният кръгов вулво-вагинален отвор може да бъде също пасивно инвестиран и с анално либидо. В този случай жената не изпитва нито желание, нито отвращение. Тя се оставя в ръцете на мъжа и може да си създаде субективно обединена фалическа представа за себе си и за полов орган с анално-ректален характер, свободен за частичен обект, приличащ на фекалия. Но тогава трябва фалическата й личност да е била инвестирана с нарцисизъм, за да се съревновава със съблазнителните жени в привличането на мъжа от разстояние, което й носи наслада от победата. Всъщност става дума за жени, на които мъжете са необходими като сексуални обекти, а не за да утвърждават нарцисизма им. Външният им образ често е no-скоро този на женския маскарад, отколкото на женствеността.
    Осъществяването на коитуса не изисква нито истинско установяване на едиповия комплекс, нито — и още по-малко — неговото разрешаване. За него е необходимо още в предгениталния период да се приеме отлагането на задоволяването и преноса на синовната зависимост от майката или бащата върху партньора. Тази зависимост може да се съпътства от много голяма афективна амбивалентност. Фантазмите за орален садизъм по отношение на половия орган на партньора не са непременно конфликтни за нея. Такива са само в случай на бременност, тъй като плодът е представител на мъжа в неговата фалическа и сексуална дейност и жената изпитва чувство за вина, свързано с миналата покорност към майката, която й е попречила да влезе в едиповия конфликт. Може би този факт е донякъде причина за повръщането през бременността.
    Ако мазохистичните или садистичните анални съставки, отнасящи се към този предедипов период, доминират, интервалите между половите актове са придружени от болки в корема. Бременните също изпитват болки или са крайно придирчиви към грижите и вниманието към тях заради „особеното“ им състояние. Раждането е болезнено, от болестно-дефекационен тип, с разкъсване — центробежно изнасилване, но половите актове не са болезнени. Когато раждането е психопатологично — изключвам случаите на анатомически невъзможно раждане, — то се дължи на тревожността на родилката, причинена от продължили през цялото й детство описания на премеждията на собственото й раждане от страна на майката. И тъй като в интроецираните спомени за това раждане майката се е валоризирала, описвайки родилните си мъки, когато на свой ред стане майка, дъщерята не може да постъпи иначе, освен по възможност да я надмине в катастрофалните страдания, които, повтарям, са напълно неоправдани от анатомична гледна точка.
    За да може една жена, неминала през разрешаването на едиповия комплекс, което я е направило генитална, да бъде привлекателна за мъжа, тя трябва да инвестира тялото си с орално и анално либидо. Трябва да умее да изглежда хубава и добре сложена. Това й е необходимо, за да се чувства равноправна на пазара на жените. И когато се гледа в огледалото, което е най-добрият й приятел, трябва да й е приятно да се харесва, идентифицирайки се по този начин в зрителните си нагони с мъж, на когото се харесва като жена. Фактът, че нещо от този период остава у всяка жена, може би се дължи на дългото неравно съперничество с майката, готово да се пробуди в присъствието на жени, които мъжете, харесващи и на нея, продължават да гледат. Споменатото инвестиране проличава във вниманието, отделяно от жените на грижите за тялото и облеклото — грижи, малко познати на мъжете, освен през юношеството, когато не са още уверени в социалната си боеготовност, в смелостта си с момичетата, в проникващата си ерекционна сила, накратко, в себе си. Но юношеското безпокойство минава бързо и по-късно жените им или шивачът, или бръснарят трябва да карат мъжете да се грижат за тоалета и външния си вид.
    Достатъчно е да влезем в някой фризьорски салон за мъже и в някой за жени, за да се убедим в това. Рядко може да се види мъж, който да не чете вестник, докато бръснарят се труди върху главата му. При дамите не е така. Най-малкият жест на фризьора се наблюдава, обсъжда се с него и буклите безкрайно се подреждат. Същото е и при пробите на дрехи при мъжкия шивач и при дамската шивачка. Мъжът иска пробата да става бързо. Ако шивачът е доволен, чудесно! Ако не е, жалко! На, него вече му е омръзнало. А при жените знаете как е. Освен ако в желанието си да бъде мъж, жената не е отрекла женствеността си и не предпочита да изглежда като мъж в обноските и облеклото си.
    Ако жената няма център, ако желанието й не е насочено към мъжа, когото обича или когото иска да привлече, тя се чувства вдовица, преди да се е омъжила. И наистина е вдовица на баща си, от когото не е родила инцестното си дете. Преди това е била вдовица на майка си, която във фантазмите за първичната кастрация може би й е отнела пениса с одобрението на съпруга си. Разбираемо е, че фалическото, което й остава — изправеното тяло и порасналите през пубертета гърди, е обект, който не е за пренебрегване, за който трябва да се грижи. Докато още никой мъж не е свързан чрез желание с нея, тя изпитва в половия си орган вълнение, което не се потвърждава от никакъв друг знак, освен от менструалната кръв, доказваща безплодната и дупка. Тя прикрива тази дупка чрез дръзкото полюляване на ханша, заоблеността на гърдите, тънката талия, на които тесните дрехи придават финес, а свободните предизвикателна загадъчност, и посредством които незаетата й матка загатва за себе си. Лицето й, чиито ерогенни изходи украсява, лъстивите погледи, престореното й бягство, когато някоя плячка се окаже улучена от разстояние, са за нея спечелени точки, които бележат пътя й в обществото преди да открие любовта.
    Някои жени ревнуват от всички жени, които преди тях са привличали желанието на мъжа, или от тези, които по време на разходка той оглежда с интерес. Те искат единствени да притежават личността му, половия му орган, социалната му ценност, аналната му мощ, възхищението му, плодовитостта му. Накратко, всичко, което представлява фалическа стойност за тях. Вероятно поради тази причина те обявяват всички мъже за егоисти, дори и тези, които не са.
    Когато желанието на жените още е само вулво-вагинално, то е свързано с нарцистичното орално и анално либидо и поради този факт е несъзнавано кастриращо или, да речем, осакатяващо пениса, похищаващо избликващата сперма и насочено към дете фетиш, обещано като удобен за гледане, опипване и изяждане (чрез целувки) продукт; красиво и добре сложено дете — тук винаги има повече или по-малко пренос на нарцисизма върху заоблените, пълни догоре гърди, — или фетиш на препълнен мехур, който произвежда за тях, жените, в искан от тях час, хубави екскременти, добре оформени, частични плодовити обекти, които му забраняват да задържа за себе си и да дава, когато на него му се иска. Кърмачетата, децата трябва също да не се цапат, да са добре оформени, учтиви, мирни, съвсем като папагалчета, и да правят чест на извлеченото от тях уретро-ректално съдържание. Тези вулво-вагинални жени са пораснали момиченца, фрустрирани от това, че не са се харесвали на бащите си, въобразили си или наистина усетили, че той не ги е обичал, защото не са момчета, и все пак обичали достатъчно майка си, за да искат да се идентифицират с нея. Те никога не са задоволени. Въпреки че не искат да изпуснат мъжа си, те го преценяват като отвратителен съпруг, неспособен да разбере „жертвите“, които жените правят за дома и за децата си; впрочем децата им, които търсят своята самостоятелност, преминавайки през безброй характерологични смущения, им се струват такива, каквито те ги подтикват да бъдат: екскременти (лайнари). Всичко това се преживява емоционално отдалечено от партньора или съпруга и от децата им. Вместо да признаят личността на последните, когато са вече поотраснали и от тях се иска да задоволят очакванията им, те им дават за пример чуждите деца („виж сина на еди кого си“, „виж дъщерите на еди кого си“), които според тях са съвършени. Колкото до съпруга, на него му се дава за пример поведението на друг мъж спрямо жена му: „Той не би постъпил така с жена си! Виж как се грижи за нея“ и т. н. Казах за тези жени, че са останали на стадия на настоятелното орално желание за фалическо осакатяване; в живота те всъщност са едни досадници. Поради вечното си недоволство те нито за миг не оставят намира заобикалящите ги, лишават ги от свободно движение и инициатива, чрез която сексуалният предгенитален дух на детето, момиче или момче, и мъжкият дух на съпруга се изявяват, когато са истински генитални и истински свързани с майката или съпругата, като заедно с това се чувстват свободни.
    Вулво-вагиналните характеристики на либидото, ще рече генитални в началото си, но не отишли по-нататък у споменатите нарцистични жени, чието описание е едва пресилено, са различни у мъжа, когато той е нарцистичен съпруг и баща. Това несъмнено се дължи на факта, че неговата гениталност, когато е плодотворна, само подпомага спътницата му, но не води до раждане на дете. Такъв мъж обучава и формира детето за обществото, но го прави от време на време, със сурови, кастриращи наказания, понякога целящи да оскърбят и унижат, като се чувства оправдан в нарцисизма си, поддържайки ценен социален Аз, който успокоява съвестта му. Но не е досадник като майката, несъмнено защото тя носи своя тайно похитен от мъжа плод и иска да го изгради само за себе си. Поради неразрешен едипов комплекс, тя не е достигнала до понятието за генитално сублимиране, без което жената не може да отгледа дете, да му предостави самостоятелност и да го отдели от себе си, за да го даде на обществото.
    Според такива жени техният съпруг или сексуален партньор би трябвало, като майката и бащата в оралния период, да ги носи на ръце в социалния смисъл на думата, да ги храни, облича, да им доставя удоволствие, да ги показва в обществото като свое фалическо значение и да ги остави да властват над децата — партеногенетични обекти, които те са заченали, родили и отхранили като своя собственост, тъй като са фетиши на любовта им към самите тях; а мъжът би трябвало да им се възхищава във всичко това, за да бъде живо тяхно огледало, в което поне да се съзерцават, щом не могат истински да се почувстват жени; в замяна те никога не проявяват нежност към мъжа си и каквото и да им дава — по тяхна молба или по своя инициатива, — то никога не е онова, което са искали.
    Този вид жени не винаги са фригидни те изпитват нимфомански оргазми, обикновено от мастурбационен клиторен тип, прикрит с парчето плът, което мъжът им предоставя, особено ако срещнат мъже, предпочитащи жени-деца, чието удоволствие е клиторно-вулвено и дифузно кожно. Изпитват също особено наслаждение от зърната на гърдите, мастурбирането с които през детството е свързано с клитора и с фантазмени садо-мазохистични емоции. Това са сексуално пасивни или мазохистични жени, напълно зависими в замяна на пълната им или относителна битова и най-вече социална фалическа импотентност.
    В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустрирани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде компенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към такива жени. Докато друга жена, инвестирала генитално вагината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се оставят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.
    Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компенсация за фалическата мощ — пари или деца, — която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им отношения със съпруга са амбивалентни, емоционално атресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпруга е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволяващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.
    Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилизация все по-често спира развитието си преди разрешаването на едиповия комплекс или регресира до този стадий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспешно „бягство от дома“ е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родителите, които са обект на табу и вече са останали в миналото, върху някои социално или сексуално успели връстници, работодатели или началници. Това е най-разпространеният стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудилото желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.
    На това се дължи — във всяка възраст, в семейството или в социалните групи — цялата нестабилност на сексуалния живот от повторителен, едипов стил, в който индивидът, мъж или жена, се чувства винаги заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опасен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъд-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съперник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.
    Именно това преплитане на едипови обектни отношения създава мнимо гениталния еротичен стил на нашата култура; казвам мнимо генитален, защото гениталното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситуацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргазмена наслада с ободрително и нарцистично нервно-физиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за жената; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към правата си върху децата, които се явяват фалйчески фетиши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуални — съзнавани или несъзнавани — желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна порасналите си деца — нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросексуално желание.
    Тези понякога изключително нарцистични и достатъчни условия за проявен хетеросексуален живот на мъжа и на жената ни показват, че в социалния контекст на нашата цивилизация и каквито и да са социалното равнище и икономическото положение на наблюдаваните хора, гениталното функциониране в половия акт и в неговите нарцистични емотивни следствия, и социалните последици от него (запазването на семейството, ако това може да се нарече семейство) могат да съществуват. Защото въпреки че разрешаването на едиповия комплекс у мъжа е относително и липсва напълно у жената, тялото е достигнало физиологична зрелост; хората се смятат за любими, влюбени, желаят се, обичат се, а семействата, макар и вътрешно пропукани, се смятат за почтени, типично френски семейства…
    Колкото до съзнаваните или несъзнавани хомосексуални връзки между възрастни, трябва да се каже, че тези, които са съзнавани и приети емоционално и еротично, често предполагат по-голяма ангажираност на двете човешки същества и на двата пола като елементи на двойката и поради това носят по-ценни символични културни плодове от плодовете — деца и дейности — на обикновените хетеросексуални отношения. Така е, защото може би на това общо равнище на еволюция на либидото, при което несъзнаваната едипова ситуация е повсеместно валоризирана — в романите, театъра, живота, — се утвърждава отговорно сексуален избор в противовес на социалния консенсус (за който маскарадът на телата, образуващи двойки с допълващите пола им тела, е достатъчен за успокоението на порядъчните хорица), и може би защото гениталното бездетие (пак това тъжно и неизбежно родителство, понасяно като тежест поне засега и откупващо, ако мога така да се изразя, и най-малоценните в орално, анално и генитално отношение междуличностни и междуполови съюзи) подтиква две обичащи се същества от един и същи пол, неспособни на телесно родителство, да създават троично, да пораждат творчество, да си даряват радост един на друг, накратко, да дават в символичен план плод, който често е заченат генитално по-истински от много деца от плът и кръв, родени от хищни, безразлични или садо-мазохистични полови актове (със или без оргазъм).
    Както и да стоят нещата, трябва да се запомни следното:
    1. клиторните, вулвените и вагиналните оргазми не означават ни най-малко достигане на женско генитално либидо, а само нарцистично орално и анално оневинено инвестиране на гениталните пътища на наблюдавания субект;
    2. еротичната фиксация върху лице от другия пол сама по себе си не означава генитална любов в емоционалния смисъл на думата; емоционалният интерес към потомството сам по себе си не е знак за генетична обект на любов от генитален тип; еротичните или емоционалните фиксации могат да бъдат само нарцистични и, доколкото знаем, в нашето общество те са почти винаги организирани от или заради нарцисизма поради почти пълната липса на сексуално възпитание и поради твърде редките примери за генитален смисъл на структурата на родителската двойка, по която се равняват децата. Смисълът на бащинството е почти изгубен в нашето общество. Ако момчетата започнат да се учат на бащинство, а момичетата се възпитават така, че да достигнат съзряването на своята теоретично възможна гениталност след въвеждането на противозачатъчните средства, може би нашето западно общество ще си възвърне емоционалното равновесие и може би момчетата и момичетата ще навлизат в юношеството след като са скъсали напълно с фиксации от ранния стадий на либидото и след като са преодолели зависимостта от родителите, амбивалентността спрямо двата пола и чувството за фрустрация, което произтича от нея, съпътствано от постоянен латентен страх от кастрация и изнасилване12.

Характеристики на гениталната любов у жената

    Любовта на жена към мъжа, от когото е била или не е била оплодена, но с когото е свързана чрез желание и любов, не се изпробва по чувството за вина, което би изпитвала, акаго мами (то идва от страха от кастрация и изнасилване), а по смисъла, който придава на усилията си, положени за развитието на културното дело на обичания мъж, за развитието на децата си, както и, когато има свободата да го направи, за своето развитие. Ще добавя, че тя се грижи за децата на този мъж дори да са родени от друга жена. Желанието и любовта на жена, достигнала такова равнище на зрелост, са осмислени независимо от материалното охолство, което мъжът й предлага, а привързаността му към него не намалява при отдалечаването му в пространството. Емоционалното разбирателство с мъжа, което изпитва със сърцето си, остава и при неговото отсъствие и е изразено и креативно във всички езикови форми, поддържани между нея и мъжа и между нея и възрастните от двата пола, които я заобикалят и които може да се случи да желае, но не едновременно да желае и обича, защото само нейният мъж фокусира и двете ценности. Тя не изпитва непременно този начин на генитална любов към мъж, с когото половите актове са оргазмени и винаги в най-висша степен успешни, нито към мъж, единствено способен да я доведе до оргазъм. Качеството на нейната субективна фалическа стойност идва от постоянно подновяваното чувство, с което се отдава на обичания от нея, а не от локализираното удоволствие, изпитвано при отдаването.
    Ако жената е генитална на равнището на либидото си, отношението й към децата, майчинската й любов към тях е нарцистична по ексцентриран начин, насочена е навън, към свидетелството, каквото са децата за личността на бащата през цялото време на възпитанието им, без значение дали тя самата остава свързана полово с него. Тя не се опитва да получи предимство пред бащата в сърцето на децата, нито да даде предимство на втори или трети спътник в сексуалния си живот. Изпитва майчинска любов към всяко от децата, които растат около нея, към оригиналната им и уважавана заради оригиналността си личност. Подтиква ги към свойственото за тях, а не копирано от нея изразяване на чувствата, към ценното за тях социално изразяване на свободния им, вътрешно присъщ креативен избор, радва се на щастието им, дори ако то ги отдалечава от нея. Щастлива е и ако техните естетически или етически предпочитания са различни от нейните. Когато децата им си избират приятели за забавление или сексуални приятели, този вид жени не започват да пророкуват най-лошото и не се стремят да ги възпрат, като ги накарат да се чувстват виновни към тях. И всичко това не е поради великодушие, а просто защото либидото им е достигнало равнището на истинските генитални нагони и защото онези от архаичните им и генитални нагони, които не са задоволени от телесния контакт, успяват да се сублимират в дейности, носещи им удоволствие и в същото време полезни за обществото. Когато станат баби, те са щастливи от потомството си и са способни да оказват помощ на децата и внуците си, която да не им изглежда като саможертва, като заедно с това не се стремят да заемат в сърцето на внуците си мястото на майка им или на другата им баба. Накратко, във всичко и без усилия, защото това съответства на сексуалния дух на гениталната жена, според възможностите си, ден след ден, те са в услуга на живота и преди всичко на живота на другите хора, в неговата ежедневна действителност и в символичния му аспект.
    За разлика от мъжа, който често бива полигамен (в предишната глава проучих причините, които ми се струват разумно възможни за организацията на неговото либидо), гениталната жена не изпитва потребност от чести и зрелищни полови актове, за да бъде нарцисизирана. Когато отмине мигът на интимност, в който тялото й и тялото на партньора й са се слели и от който желанието и любовта й черпят сили, жената се чувства обедняла, ако сърцето й не е влюбено в мъжа, когото желае. Половият акт сам по себе си не й е достатъчен.
    Това, което желае, е недостижимо като мястото на собственото й удоволствие, чиито отвор и дълбини никога не могат, дори в максимално отдаване, да означат огромната сила, която я преобразява — в буквалния смисъл — в любовта, защото я дереализира сладостно. Мисълта за обичания човек винаги я връща към изпитанието на безпомощната й любов, защото й се струва, че все още не е съумяла да му даде нищо друго, освен силите си и децата си в замяна на възнаграждението да има истински мъж (а не блян, който безшумно да обича, може би без самата да знае), да бъде напълно осмислена от него — щастие, което й дава сили да живее и да бъде плодовита във всеки миг от живота си, в най-незначителните си занимания, от грижите за своето тяло до грижите за децата, като се мине през грижите за дома, които биха станали безплодно натрапливи, ако този, когото обича, не им придава смисъл отвъд сетивното.
    Ето защо в много цивилизации девствениците и вдовиците пренасят любовта си без никакво изтласкване върху символичната личност на някакъв Бог. Може би той е частично въображаем? Полагайки в негово име грижи за дело, чието създаване и законно опазване им принадлежи, те се чувстват възнаградени и не изпитват чувство на фрустрация, каквото виждаме у толкова вдовици, недостигнали гениталното равнище, и у толкова иначе сексуално задоволени от партньорите си жени.
    Това себеотдаване придава на някои от тези жени особено излъчване и потвърждава, че гениталната диалектика носи своя плод извън телата, присъстващи във времево-пространственото съществуване, искам да кажа, когато жената, която желае и обича, не може да срещне физически този, когото обича. Когато такива зрели жени посвещават на някакво дело своята гениталност, те следват законите на гениталната диалектика, тъй като тя символизира отдаването на сърцето им отвъд плътската любов, която символично включва. В действителност те не изтласкват либидото си, а го пренасят върху дело, в което намират задоволяване на нагоните си.
    Това мнимо себераздаване на гениталния стадий, което в очите на свидетелите изглежда като истинско себераздаване в смисъл на безкористност, защото тези жени олицетворяват предаността, всъщност е доказателство, че гениталната диалектика (чиято природа винаги е либидна, ерогенна, символна, дори в любовните отношения между двама души, конкретно присъстващи в телата си) носи своя плод, който също носи плодове и т. н. Този тип жени творят живот. Силата на истинската преданост, която също е целомъдрена и подчинена на определени правила, представлява сублимирана генитална еротика. Някои от тези жени, чиято генитална зрелост е в основата на социалната им дейност, посветена на грижи за младите, имат витализиращо и креативно майчинско влияние върху онези, които ги вземат за пример, за идеален Аз на развитието си в момента. Между тях, между жените, отдали се на младите, има, разбира се, и символично безплодни жени, но дали са повече отколкото сред жените, които са физически майки? Колкото до верните и щастливи в семейството си жени (а не мазохистки), радостта им, неотделима от цялостния избор на съпруга, идва от това, че усещат нищожността на всекидневните изпитания в сравнение с удоволствието, което са получавали и получават, отдавайки своя ум, сили, сърце на символни социализирани изяви, по-дълговечни от нетрайната им личност, изяви, които като децата от плътта им имат повече право на живот от собствената им личност, а усилията, положени за запазването и развиването им, са етически по-стойностни от грижите за собственото им оцеляване.

Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?

    Този въпрос заслужава да бъде поставен. Не става ли дума за изместено изливане на нейния разтворен полов орган, който вика фалоса, означаващ с избликналата сперма майчинство, желано от нея само ако мъжът, на когото се е отдала, я желае? Ако е така, това изливане се изразява в отдаването на тялото и силите й на мъжа, дори с цената на евентуален отказ от физическо майчинство, за да бъде негова съпруга, за да се идентифицира с блясъка на кариерата му — която е най-голямото му дело и цел, — с неговия материален, афективен и социален успех.
    Достатъчно е жената да достигне, отвъд фалическия външен вид на телата, до емоционалната същност на своя пол, за да започне да разбира рефлексивно по-малко себе си, отколкото мъжа; но и това, както по времето на клиторната мастурбация, от която се е откъснала, защото й се е сторила безинтересна, е нарцистична рана за нейната интелигентност, която търси — както тази на мъжа — логиката и разума, облягайки се на механизмите, производни от предгениталните и фалическите сублимации. Разбира се, всички тези истински и динамични мотивации са сексуални. И въпреки че, каквото и да казва за своя избор, дълбоко в себе си тя усеща половия си орган, той остава за нея недосегаем, невидим, полиморфен в еротичните й усещания — от най-податливите за изразяване с думи и за локализиране в периферията, що се огнася до функциите на тялото й, до най-неизразимите с думи и най-дифузните в интимността на вътрешното й тяло, що се отнася до цялата й личност и дори отвъд нейните времеви и пространствени граници, т.е. до най-неразумното, — без това да я изненадва. Половият орган, за който носи отговорността още от детството и който е постоянен източник на безусловни емоции, е формално непонятен за нея извън диалектиката на майчинството, а в самото него има такова разминаване между емоциите, които обещава, и тези, които носи, че майките невинно смесват в предназначението им матката със сърцето — орган може би по-почтен, а може би и по-правдоподобен.
    Колкото до плодовитостта, насмалко да кажа плодородието, на нейната сексуалност на всички нива на нагоните, тя също е неоценима от гледна точка на телата и дори на сърцата, когато се отнася до етичните в същността си човешки същества. Смисълът на последните е в смисъла на плода, роден от техния плод, в сублимира-ния генетичен смисъл, а не във формалното раждане, нито в грижите по отглеждането и възпитанието, които жените с основание полагат за децата, нито в зрелищните постижения, производни от еректилната фалическа етика, нито в социалния успех, производен от аналната естетика, все неща, които могат да ги ласкаят за известно време. Техните страдания и блаженства са невъзможни за оценяване, за споделяне, за разбиране и въпреки това са постоянен и преобладаващ източник на радост, когато обичат.
    Във всичко това става дума за здрава генитална психология. Какво тогава означава здрава жена?

Траурът по живия плод на любовта, символизирайки детето: събуждане на кастрацията и на страха от нея, потопяване в инстинкта към смъртта

    Смъртта на детето й, особено ако е дете от мъжа, когото обича, е най-тежкото изпитание за една жена, и това е валидно на каквато и възраст да е то. За да остане жива и да обича генитално както личностно, така и полово, след това ужасно, драматично преживяване, от жената се изисква огромна жертва. Най-напред тя трябва да премине през изпитанието на чувството за вина, произтичащо от нейния генетичен, винаги нарцистичен Свръх-аз. Грижила ли се е добре за него, ако е било малко? Добре ли го е подготвяла за живота, достатъчно ли се е отдавала на майчинството, не го ли е заразила със своите идеали, вместо да му позволи да се откъсне по-бързо от нея и по този начин да избегне това, което за фалическата му личност е напускане на своя пост — смъртта? Жената бди на този пост като часови на границата между инстинкта към живота и инстинкта към смъртта, там, откъдето се влиза в агресивността в служба на запазването и израстването на тялото на детето й, границата, откъдето се влиза в зачитането на фалическата морфология на живите хора, която никой няма право да разрушава ненужно. Смъртта на този, когото обича, винаги поставя жената под въпрос; но смъртта на дете, момиче или момче, е нещо повече, тя е изчезване, може би разрушаване на символния смисъл, който е дала на живота си, заедно с живота, който е дала на детето. Тя е също траур по нейния ексцентриран върху детето нарцисизъм, сблъскващ се в това изпитание с мъката, изразявана от съпруга й. Защото той често реагира на страданието напълно различно от нея. Тя се сблъсква и с мъката на другите членове на семейството, понякога с безразличието им, с липсващата понякога мъка на братята и сестрите, ако не и с радостта им (един съперник по-малко). Колко изпитания, безсилие и самота!
    Отново и най-вече смъртта на дете е нарцистичното изкушение на инстинкта към смъртта, на който жената е много по-подвластна от мъжа, особено ако е сексуално развита, т.е. освободена от необходимостта да насочва гениталния избор на фалическия нарцисизъм на личността си към самата себе си. Става дума за нарцистичното изкушение за бягство във фантазмите, в магията, във всичко, което би я свързало въображаемо с детето, превърнало се в неин липсващ крайник, и отричащо нейната действителност в изгубилото всякакъв смисъл времево-пространствено съществуване. А и на съпруга си, който страда до нея, тя не може, не знае как да помогне. Каква е тогава ползата от нея? И кой да я подкрепи, да й даде да разбере, че такова изпитание може да бъде превъзмогнато?
    И най-сетне, може би оздравително, смъртта на дете пробужда агресивността срещу безчовечната майка природа, изместена върху боговете, или Бог за монотеистите, този Бог, на който жената се уповава като на майка и баща и който сега е безсилен, или пък се е превърнал в предедипова ревнива, отмъстителна същина. Ако Бог съществува, как допуска да спре младият живот, преди тя, старата, да е умряла? Как позволява да бъде покосено в разцвета си същество, създадено за живот? Още по-лошо — когато мисли за детето си в студената земя, жената се чувства обзета от сили за бунт и омраза. Никакъв излязъл от гърлото й писък не би могъл да облекчи изпитваната болка, по-страшна от изкормването, което в детството си е представяла като нещо ужасно, а днес в символичната реалност на тялото си изживява в любовта. А как би искала тази любов да бъде достатъчно силна, за да върне живота на детето й.
    Единствената нагласа на жена, която вижда около себе си своите близки, децата, жадни за вниманието й, съпруга, на когото е необходима, е всекидневно подновяваното приемане на първичния, кастрационен страх, нарцистично пробуден в нея и удесеторен от страданието й на майка, оплакваща смъртта на реалното си дете. В моментите на уталожване на отчаянието си тя възприема смъртта като събитие, засягащо въображаемо притежание, което илюзорно е мислила за реално; не означава ли това събитие, че всъщност не е дала истински на личността на детето си свободата да разполага със съдбата си и че това важи за всичко, което мисли, че дава? Последната мисъл й помага най-добре да понася изпитанието, осакатяването, и да върне на тези, които я заобикалят, малко от правото на смях, удоволствие и радост, а на съпруга си — думите, които ще му покажат, че е с него и след трагедията. Никакво нарцистично възнаграждение не произтича от тази извършваща се в нея работа. Такъв траур е изпитание, немислимо като смъртта за този, който не го е познал и преодолял. И наистина, някаква част от нея е умряла с детето, което е незаменимо като всеки човек, но което в спомените й е свързано с толкова радости от младостта и семейството й, че тя си дава сметка, че не го е оставила да отнесе всичко и че е дошъл моментът, когато страданието й поутихне, да му върне задържаното.
    Тогава тя може да даде на детето си правото на собствена смърт, което най-сетне я освобождава, без обаче някога да заличи трагичния миг на това върховно осакатяване на зрялата й гениталност. Подобно на земя, над която е преминал циклон, с месеците и годините приветливият пейзаж се възстановява и при майката, която е изгубила детето си и е превъзмогнала изпитанието. Съпругът й отново я вижда радостна и готова да му се отдава. Децата й могат да говорят за починалия, без лицето й веднага да помръква. Тя също обича да си припомня моменти от съвместния живот и приятелите й преоткриват ведрата и непринудена жена, която са познавали, която е избрала да живее, без да се взира в своето нещастие. Когато казвах, че е заплашена от инстинкта към смъртта, не говорех за това, което обикновено се нарича меланхолна депресия, това съвсем не е същото. Не ставаше дума за изкушение да се самоубие, нито за чувство, че е недостойна да живее. Въпреки, че у една още не генитална жена би могло да се появи изкушението за самоунищожение. Не, най-често тази повторна кастрация, която съдбата й е наложила, предизвиква в нея еволюция на либидото към генитално развитие в действителността и в сублимации, които иначе не би познала. Може би тя ще бъде измежду малцината, които ще могат при подобно нещастие, сполетяло други хора, да им дадат без сладникавост, без патогенно съжаление, без идентифициране, възможността да бъдат по-малко самотни в изпитание като нейното.

Означимо ли е желанието на жената за самата нея?

    Като полово същество, жената е немислимо явление за човешкия вид. Жената е и човешко същество, казва Фройд. Тя преценява собствената си сексуалност на човешко същество с понакуцващата хомосексуална логика, която е запазила от предгениталното си детство. Следователно именно благодарение на своята бисексуалност тя може да опита да се разглежда в гениталната ей роля. Каквото е за мъжките представители на вида, това е и за себе си: същество, което в телесно отношение е символ на недосегаемост, колкото и да се отдава, символ на безразсъдство, колкото и да говори; символ на неетичност, колкото и да е морална. Жената може само да формулира това съждение и същевременно може само да се чувства възнаградена, че е за мъжа, когото обича и когото желае, необходимият за неговото желание абсурд, активната съучастница на въплъщаването на Аза в среща, отговорността за която е неспособна да поеме с ясно съзнание.

info

Информация за текста

    © Франсоаз Долто

    Françoise Dolto

    Сканиране и разпознаване: vignn, 2009
    Редакция: rumibeauty, 2009

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15395]
    Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00

notes

1

    Melanie Klein, La psychanafyse des enfants, P.U.F., Paris, 1959

2

    Rend A. Spitz, De la naissance a la parole, la premiere annee de la vie, P.U.F., Paris; 1968, pp. 144–148.

3

    Езикът е посреднически орган на сублимираната символична орална сила и на сексуалните избори, производни от активните и пасивни нагони на оралното, клиторно и вулво-вагинално либидо. Да се премълчат тези избори означава да се победят чрез отрицание. Изплезеният език е свободата на неговоренето, обозначаващо цялостта на нарцистичната личност, той замества отговора, даван на другия, или думата, предназначена да предизвика отговора на другия. — Б.а.

4

    На френски глаголът tirer означава и дърпам, и стрелям. — Б.пр.

5

    Бях поразена от една статия за четирима младежи на 16 и 17 години, разстреляни от германците през войната. В кратките писма, написани от тях на родителите им няколко минути преди смъртта им, всеки от тези юноши си вземаше сбогом с едни и същи думи: „Мои милички родители“, „Мои мили мънички родители“, сякаш приближаването на смъртта възстановяваше в тях емоциите от сцена на зачатието, в която ролята на родителя е свързана с ролята на субекта, определящ чрез поетата отговорност смисъла на изживявания момент. — Б.а.

6

    Психоаналитичната теория се съобразява с наслаждението, изпитвано от органите, което е неотделима част от несъзнаваното. — Б.а.

7

    Показателно е, че и най-целомъдрената любов намира своята представа за щастие именно в прегръдката на телата, придружена от оргазъм. — Б.а.

8

    „Никога вече няма да можеш да правиш любов, твърде стара си. А и изобщо не си създадена за това.“ — Б.а.

9

    Това е едно от доказателствата, че изневярата сама по себе си не може да е причина за развод. — Б.а.

10

    На френски se marier означава женя се, както и съчетавам се. — Б.пр.

11

    Всички знаем, че ако не поздравим готвачката за гозбата й, тя ще си помисли, че не се е получила, дори ако я е опитала и я е харесала. Ако не кажем нищо на художника за някоя негова творба, от която е доволен, той’веднага бива денарцисизиран (оттам умопомрачителните тълкувания на картините, които толкова радват авторите им). Да кажеш нещо означава да придадеш на срещата смисъл на удоволствие. — Б.а.

12

    Не е сигурно, че без генитално сексуално възпитание на момчетата и момичетата и най-голямата свобода, предоставена на последните и позволяваща им да не бъдат жертви на мъжете, от които са ставали майки още преди да опознаят себе си, би променила тази социална картина. Бих искала да не беше така, но се боя, че днешните така наречени желани деца, т.е. оставени да се родят, са само деца, отговарящи на някаква потребност на жени, които скучаят или имат нужда от фалическо потвърждение. — Б.а.
Top.Mail.Ru