Скачать fb2
Интервю с регулировчик

Интервю с регулировчик


Анатолий ДнепровИнтервю с регулировчик

    — Почакайте малко.
    — Да, моля.
    — Вие минахте на червена светлина.
    — Извинете, аз съм далтонист. За мен цветовете нямат разлика.
    — Но все пак виждате светлина, нали?
    — Разбира се.
    — В такъв случай сигурно сте забелязали, че е запалена горната светлина, значи червената.
    — Това е съвсем логично. Но…
    — Какво?
    — Там е работата, че аз, как да ви обясня, често бъркам горната светлина с долната.
    — Вие нещо увъртате.
    Регулировчикът написа квитанция за глобата.
    — Вие някога поглеждали ли сте матовото стъкло на фотоапарата?
    — А вие как мислите?
    — Изображението там е обърнато.
    — Това го знае всеки ученик.
    — Човешкото око е леща.
    Регулировчикът наостри уши.
    — Е, и какво?
    — В окото изображението също е обърнато.
    — Да, но…
    — Ама нали окото е леща?
    — Така е…
    Регулировчикът повъртя неуверено молива…
    — Тогава не е ясно…
    — Точно там е работата… При повечето хора, тоест почти при всички обърнатото изображение се преобръща в мозъка още веднъж.
    — Да се чудиш просто. Наистина изображението трябва да бъде обърнато…
    — Ами че при мене е тъкмо такова. Обърнато.
    Регулировчикът занемя с отворена уста.
    — Значи вие виждате всичко…
    — Да. Бъдете така добър, да не настъпите с обувката си лицето ми.
    Регулировчикът направи крачка встрани.
    — За вас значи аз…
    — Да, вие стоите с краката нагоре.
    — Боже милостиви, ама че нещастие!
    — Ни най-малко, свикнал съм.
    Регулировчикът се замисли, после се усмихна лукаво.
    — Измислихте всичко това, приятелю, за да не платите глоба!
    — Но нали окото е леща?
    Регулировчикът пак се замисли.
    — Вижте какво. Елате с мен, нека началството се оправя!
    Тръгнаха. Изведнъж регулировчикът се спря.
    — А не ви ли е трудно да се движите с такова зрение?
    — Как да ви кажа, омръзна ми да гледам крака горе. И пътя горе. От това ме заболява врата.
    Началникът изслуша регулировчика, който му докладваше шепнешком.
    — Глупости. Такова нещо е невъзможно. Я ми кажете къде е главата ми?
    — Ей там, долу.
    — Нищо подобно, вие самият показвате с пръст горе!
    — За вас това е горе, а за мен — долу.
    — Хмм. Значи на вас ви се струва, че вървите с краката нагоре?
    — Не. На вас ви се струва, че ходите с главата нагоре. При мен всичко е нормално според учебника по физика.
    — Слушайте! Ако ви повярва човек, то тогава вие сте изключение от правилото.
    — Нищо подобно, вие сте изключение от правилото. Господи, обувките ви пак са до лицето ми. Моля ви…
    — Добре, ще се отместя… Всеки ден си лъскам обувките. Още един въпрос. Как пиете и ядете?
    — Как ли? Обикновено, както всички. Пия от чаша, ям с лъжица.
    Началникът се зарадва много.
    — Ако всичко е така, както го разправяте, тогава течността щеше да се излива покрай устата ви!
    — Ех и вие! Извинете, но тогава на вас не ви е познат законът за притеглянето.
    — А именно?
    — Течността никога не може да се излее поради своето тегло.
    — И според вас къде се притегля тя?
    — Ето там, горе.
    — Вие отново показвате долу!
    — Нали ви обясних вече…
    — Ах, да.
    Началникът беше съобразителен, образован човек. Той извади от джоба си вестник.
    — Я прочетете какво пише тук?
    — „Тнеднопсерок яишан емхиломоп еин“…
    — Вие четете от долния десен ъгъл отдясно наляво горе?
    — А как другояче?
    — И ясно ли ви е всичко това?
    — Разбира се. Моят мозък веднага обръща текста както трябва.
    — Зрението не обръща, а текста обръща. Странно.
    — Няма нищо странно. Може би това е нещо като компенсация за моята физическа нормалност.
    — Вие смятате това за нормално — да виждате всичко обратно?
    — Пак ви повтарям, тъкмо това е нормално. А не както виждат останалите…
    — Значи според вас ние сме ненормални. Но нали ние сме болшинство!
    — Е, това още не е аргумент…
    Регулировчикът зададе въпроса, който го измъчваше.
    — Кажете ми не сте ли се опитвали да се приспособите към всички…
    — Какво имате предвид?
    — Ами вашето „долу“ да стане „горе“ и така нататък?
    — О, разбира се, не ще и дума. Когато бях млад.
    — И какво правихте тогава?
    — Занимавах се с акробатика. Упражнявах се да ходя на ръце. Извинете, обувките ви пак ме…
    Началникът и регулировчикът замълчаха.
    После регулировчикът каза:
    — Аз ще ви поизпратя. Внимателно, тук при нас горе, тоест за вас това е долу, има полилей. Доста е дълъг. Да не го закачите с краката си. Изобщо много странен случай… Хм, какво виждате, когато вървите сега с мен? Ах, вие вече говорихте за това. Обувки. Знаете ли, между впрочем аз пиша дисертация. Бихте ли ми разрешили някой път да намина към вас? Просто да си поговорим по-подробно…
    — Защо не, заповядайте. Запишете си адреса ми.
    — А как да ви намеря по-лесно?
    — Живея в седем етажна сграда, на последния етаж. По-добре влезте откъм покрива, през втория прозорец откъм десния ъгъл…
    Регулировчикът се изгуби в тъмнината…

info

Информация за текста

    © 1964 Анатолий Днепров
    © 1985 Донка Станкова, превод от руски

    Анатолий Днепров
    Интервью с регулировщиком уличного движения, 1964

    Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
    Редакция: Mandor, 2009 (#)

    Издание:
    Анатолий Днепров. Глиненият бог
    Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

    Съставител: Д-р Димитър Пеев
    Рисунка на корицата: Текла Алексиева
    Редактор: Ася Къдрева
    Художествен редактор: Иван Кенаров
    Технически редактор: Пламен Антонов
    Коректор: Ани Иванова

    Пророки. М., „Знание“, 1971
    Пурпурная мумия, изд. „Детская литература“, М., 1965
    Глиняный бог, изд. „Детская литература“, М., 1969

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3139]
    Последна редакция: 2009-05-13 23:11:39
Top.Mail.Ru