Скачать fb2
Успешна търговия

Успешна търговия


Братя ГримУспешна търговия

    Веднъж един селянин закарал кравата си на пазара и я продал за седем талера. На връщане минал край вира и чул как жабите крякат:
    — Квак, квак! Квак, квак!
    „Да — казал си той, — ще крякат така цял ден. Но аз съм спечелил седем, а не два талера.“
    Селянинът отишъл до вира и извикал:
    — Ей, глупави твари! Не можете ли да броите? Седем талера, а не два.
    Ала жабите си знаели своето:
    — Квак, квак! Квак, квак!
    — Е, ако не ми вярвате, ще ги преброя пред вас. И селянинът извадил парите от джоба си и преброил седем талера, всеки по двадесет и четири гроша. Но жабите не му обърнали никакво внимание и продължили да крякат.
    — Да не би да знаете по-добре от мен! — извикал ядосан селянинът. — Добре тогава, пребройте ги сами.
    И хвърлил всичките пари във водата. Почакал малко, докато жабите ги преброят и му ги върнат, но те продължавали да крякат:
    — Квак, квак! Квак, квак!
    Селянинът чакал до вечерта, и понеже станало време да се прибира вкъщи, нахокал жабите:
    — Ей, вие, жаби, с големи глави и изпъкнали очи! Устата ви е толкова голяма и така крещите, че ако човек ви слуша, ще го заболят ушите. А не можете да преброите седем талера! Да не мислите, че ще стоя тук и ще чакам да свършите?
    Селянинът се върнал у дома ужасно ядосан, но още на другия ден заклал една крава и пресметнал, че ако продаде изгодно месото, ще спечели толкова, колкото биха стрували две крави заедно с кожата. Взел месото и отишъл в града. Не щеш ли, пред градските порти тичали насам-натам десет кучета. Най-голямото от тях се приближило до селянина, подушило месото и заджавкало:
    — Джав, джав! Джав, джав!
    — Разбирам, че казваш: „Дай, дай!“ — казал селянинът. — Искаш месо, а на мен какво ще ми остане, ако ти дам?
    — Джав, джав! Джав, джав! — отговорило кучето.
    — Е, щом толкова настояваш, ще ти дам едно парче. Познавам господаря ти. След три дни искам да си получа парите. Можеш да ми ги донесеш вкъщи.
    Той оставил месото на земята и си тръгнал.
    А кучетата се нахвърлили на още кървавото месо и залаяли:
    — Джав, джав! Джав, джав!
    Селянинът ги чул отдалече и си помислил: „Сега всички ще ядат от месото, но ще ми плати голямото куче“.
    Минали три дни. „Довечера ще си получа парите“ — казал си той и бил много доволен. Ала времето минавало и никой не идвал да му ги донесе.
    — Човек не може да се довери на никого — казал селянинът, и понеже загубил всякакво търпение, се отправил към града, за да си поиска парите от месаря. Месарят помислил, че селянинът се шегува, но той казал:
    — Не, шегата настрана. Искам си парите и толкова. Нима голямото куче не ти донесе месо от цяла крава?
    Месарят се ядосал и изгонил селянина.
    — Ще видиш ти! — заканил се той. — Има справедливост на този свят!
    Тогава селянинът отишъл в двореца и помолил да го заведат при царя. Завели го при царя, а там била и царската дъщеря. Царят попитал какво се е случило.
    — Ох — изпъшкал селянинът, — жабите и кучетата ми заграбиха парите и стоката, а месарят ми се отплати, като ме подгони с метлата.
    И разказал всичко подробно, както си било. Изведнъж принцесата започнала да се смее, а царят казал:
    — С нищо не мога да ти помогна, но затова пък ще ти дам дъщеря си за жена — откакто се е родила, не се е смяла и аз обещах да дам ръката й на този, който успее да я разсмее.
    — О-о! — завайкал се селянинът. — Но за какво ми е тя? Имам си жена вкъщи и тя ми стига. Как ще живея с две жени?
    Царят се разгневил и креснал:
    — Ти си истински грубиян! Но аз ще те възнаградя. Сега се махай оттук, а след три дни ще дойдеш пак и ще получиш петстотин.
    Селянинът излязъл навън и стражът му казал:
    — Ти успя да разсмееш принцесата и затова царят ще те възнагради богато.
    — Да — отговорил селянинът, — мисля, че ще ми броят петстотин.
    — Слушай, защо не ми дадеш някоя и друга пара? — попитал стражът. — Какво ще правиш с толкова много пари?
    — Съгласен съм да ти дам двеста. Отиди при царя след три дни и го помоли да ти ги даде.
    Наблизо стоял един сараф. Чул разговора и изтичал при селянина. Хванал го за ръкава и му казал:
    — Я гледай какъв щастливец! Готов съм да ти сменя парите. Ще ти дам дребни, иначе какво ще правиш с талерите?
    — Съгласен съм — отговорил селянинът. — Ще ти дам триста талера, но ти ми дай дребните сега, а след три дни царят ще се разплати с теб.
    Сарафинът се зарадвал от изгодната сделка и дал на селянина стари грошове, а за три такива давали два нови.
    Минали три дни и селянинът отишъл при царя.
    — Свалете му дрехата! — заповядал царят. — Сега ще си получи своите петстотин.
    — О — казал селянинът, — но те вече не са мои. Двеста подарих на стража, а триста ми смени сарафинът. Тъй че от царството на мен нищо не ми се полага.
    В това време дошли стражът и сарафинът и поискали обещаните пари. Царят заповядал на всеки да ударят толкова тояги, колкото пари искал. Стражът търпеливо понесъл всичко — не му било за първи път. Ала сарафинът жално се завайкал:
    — Ох, ох, нима това са звънтящи талери?
    Царят се развеселил, гневът му преминал и той казал на селянина:
    — Ти загуби наградата си още преди да си я получил. Затова ще ти дам злато колкото поискаш.
    Селянинът не чакал да го увещават дълго и напълнил джобовете си със злато. После отишъл в една таверна, за да преброи парите. Сарафинът се притаил зад него и чул какво си говори:
    — Царят ме измами. Добре ме подреди. Ако самият той ми беше дал парите, щях да зная колко са. А сега откъде да зная колко са, като си ги слагах наслуки в джобовете!
    — Боже опази! — промърморил сарафинът. — Да говори така непочтително за царя! Ще отида в двореца и ще кажа какво съм чул. За това ще получа награда, а него ще го накажат!
    Когато царят чул какво си говорел селянинът, страшно се ядосал и заповядал на сарафина да го доведе в двореца.
    — Трябва да отидеш при царя — казал сарафинът на селянина.
    — Най-напред ще трябва да си ушия нова дреха — отговорил той. — Да не мислиш, че богат човек като мен може да се яви в двореца с толкова износени дрехи?
    Сарафинът разбрал, че селянинът няма да отиде в двореца без нови дрехи и се уплашил, че няма да получи царската награда.
    — Какво ще кажеш, ако ти дам назаем за ден-два моите дрехи. Те са съвършено нови — предложил сарафинът. — Какво ли не прави човек от любов към ближния!
    Това се харесало на селянина и той се съгласил. Облякъл дрехите на сарафина и двамата се отправили към двореца. Царят ги посрещнал намръщен и казал на селянина какво е чул сарафинът.
    — Е — отговорил селянинът, — каквото и да каже сарафинът, то е лъжа. Човек не може да очаква от него да говори истината. Ето сега ще започне да твърди, че съм облякъл неговите дрехи.
    — Какво? — извикал сарафинът. — Да не би да искаш да кажеш, че дрехите са твои? Нима не ти ги дадох назаем, за да можеш да се появиш пред царя?
    Царят чул това и казал:
    — Сарафинът наистина измами един от нас — или мен, или селянина. — И ги пуснал да си вървят. Селянинът се прибрал у дома с новите дрехи и казал:
    — Е, този път наистина ми провървя!

info

Информация за текста

    © Димитър Стоевски, превод от немски

    Brüder Grimm
    Der gute Handel,

    Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
    Публикация:
    Братя Грим — Приказки
    Превод — Димитър Стоев
    Илюстрации — Антония Дончева
    Редактор — Петя Дочева
    Технически редактор — Иван Додов
    Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2488]
    Последна редакция: 2007-04-29 13:47:32
Top.Mail.Ru