Скачать fb2
Умницата Грета

Умницата Грета


Братя ГримУмницата Грета

    Имало една готвачка на име Грета. Тя носела обувки с червени токове и като излизала с тях, фръцкала се весело насам-натам и си мислела: „Ама че хубава мома съм!“. А щом се върнела вкъщи, още й било толкова весело на душата, че пийвала глътка вино. А тъй като виното събужда желание за ядене, почвала да опитва най-хубавите ястия и опитвала, докато усетела, че е сита. И си казвала:
    — Всяка готвачка трябва да знае вкуса на гозбите си.
    Веднъж господарят й рекъл:
    — Грета, довечера ще имам гост. Опечи две хубави пилета!
    — Ще опека, господарю — отвърнала Грета.
    Заклала тя пилетата, попарила ги, оскубала ги, набола ги на шиш и привечер ги сложила над жарта да се опекат. Почнали пилетата да се зачервяват и да омекват, но гостът все още го нямало.
    Отишла Грета при господаря и му рекла:
    — Ако гостът не дойде, ще трябва да сваля пилетата от жарта. Жалко, че няма да бъдат изядени скоро, докато се още толкова сочни.
    Господарят рекъл:
    — Ще изтичам да доведа госта.
    Излязъл господарят, а Грета сложила настрана шиша с пилетата и си помислила: „Като стои човек дълго край огъня, започва да се поти и ожаднява. Кой ги знае кога ще дойдат! Докато още ги няма, ще сляза в избата да пийна една глътка.“
    Изтичала по стълбата в избата, вдигнала една кана и рекла:
    — Наздраве, Грета!
    И отпила юнашки от каната.
    — Вино сладко, гърло гладко; аз не искам, то само влиза — рекла тя след малко и пийнала още веднъж от каната.
    Върнала се в кухнята, сложила пак пилетата над жарта, понамазала ги с масло и почнала весело да върти шиша. Запечените пилета ухаели много приятно, но Грета помислила, че може нещо да не им достига и трябва да се опитат. Понатиснала ги с пръст, после го облизала и рекла:
    — Чудесни пилета. Срамота и грехота е, че няма да ги ядат веднага.
    Изтичала до прозореца да види дали господарят й не се връща с госта, но никой не се мяркал. Върнала се при пилетата и си рекла:
    — Едното крилце ще прегори, по-добре ще бъде да го изям.
    Отрязала го, изяла го и много й се усладило. Като го изяла, сетила се, че трябва да откъсне и второто крилце, за да не забележи господарят, че нещо не е в ред.
    След като изяла двете крилца, отишла пак до прозореца и надникнала навън, но не видяла господаря. „Кой знае дали изобщо ще дойдат! Сигурно са се отбили някъде“ — помислила тя. После си рекла:
    — Карай, Грета! Едното вече е наядено; пийни още една глътка вино и изяж цялото пиле. Видиш ли му края, ще се успокоиш. Бива ли такива вкусни неща да се похабят?
    Слязла повторно в избата, надигнала каната с виното, а после с най-голямо удоволствие изяла пилето.
    Като свършила с едното и господарят все още го нямало, Грета погледнала другото и рекла:
    — Където е първото, там трябва да отиде и второто; двете бяха неразделни. Какъвто е късметът на едното, такъв трябва да бъде и на другото. Мисля, че няма да е лошо, ако пийна още една глътка.
    Пила и изпратила второто пиле при първото.
    Тъкмо си облизвала пръстите, върнал се господарят и викнал:
    — Побързай, Грета, гостът ей сега ще дойде!
    — Да, господарю, готова съм вече — отвърнала Грета.
    Господарят проверил дали масата е добре наредена, взел големия нож, с който щял да разреже пилетата, и отишъл да го наточи.
    Скоро гостът дошъл и почукал на пътната врата. Изтичала Грета да види кой е и като зърнала госта, вдигнала пръст до устата си и рекла:
    — Тихо! Бягайте веднага оттук! Ако ви види господарят, лошо ще си изпатите. Поканил ви е на вечеря, но си е наумил да ви отреже двете уши. Слушайте само как си точи ножа!
    Гостът чул, че се точи нож и хукнал надолу по стълбата колкото му държали краката. Грета пък, без да губи време, запищяла, втурнала се при господаря и викнала:
    — Ама че хубостник сте поканили на гости!
    — Защо, Грета? Какво говориш?
    А тя рекла:
    — Тъкмо слагах двете пилета на чинията, за да ги занеса на трапезата, той ги грабна и побягна с тях.
    — Това на нищо не прилича! — викнал господарят и му дожаляло за хубавите пилета. — Да беше оставил поне едното, та да имаше и аз какво да ям!
    Викнал му да спре, но гостът се престорил, че не чува. Спуснал се тогава след него все още с ножа в ръка и закрещял:
    — Дай поне едното! Дай поне едното!
    Искал да каже на госта да не отнася двете пилета, а да остави едното за него. Но гостът помислил, че трябва да се прости поне с едното си ухо и бягал така, като че ли му парело под краката, само и само да запази двете си уши.

info

Информация за текста

    © Димитър Стоевски, превод от немски

    Brüder Grimm
    Die kluge Gretel,

    Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
    Публикация:
    Братя Грим — Приказки
    Превод — Димитър Стоев
    Илюстрации — Антония Дончева
    Редактор — Петя Дочева
    Технически редактор — Иван Додов
    Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2432]
    Последна редакция: 2007-04-29 13:46:35
Top.Mail.Ru