Скачать fb2
Златната гъска

Златната гъска


Братя ГримЗлатната гъска

    Имало един баща с трима сина. Най-малкият се казвал Глупчо и всички го гледали отвисоко и му се подигравали.
    Решил веднъж големият син да отиде в гората, да насече дърва. Преди да тръгне, майка му му дала чудесни топли милинки и шише вино, за да не е гладен и жаден.
    Щом навлязъл в гората, срещнало го едно старо сиво човече, поздравило го с „Добра среща“ и рекло:
    — Дай да хапна от милинките и да пийна глътка вино, много съм гладен и жаден.
    Но умният син отвърнал:
    — Ако ти дам от милинките и виното, за мене няма да остане нищо. Върви си по пътя!
    Оставил човечето и продължил пътя си.
    Като започнал да сече едно дърво, ударил накриво и брадвата се забила в ръката му, трябвало да се върне у дома, за да го превържат. Така сивото човече си отмъстило.
    После в гората отишъл средният син. Майка му дала и на него милинки и шише вино. Старото сиво човече се появило отново и го помолило да хапне от милинките и да пийне глътка вино. Но и средният син казал:
    — Ако дам на тебе, трябва да лиша себе си. Върви си по пътя!
    Оставил човечето и продължил пътя си.
    Наказанието не закъсняло: след няколко удара по дървото брадвата отскочила и така ударила средния син по единия крак, че трябвало да го занесат на ръце вкъщи.
    Тогава Глупчо казал:
    — Татко, пусни веднъж и мене в гората да насека дърва!
    Бащата отвърнал:
    — Твоите братя си изпатиха лошо. Остави тая работа, не е за тебе!
    Но Глупчо не спрял да го моли и накрая бащата рекъл:
    — Хайде, върви! Дано, като си изпатиш, да поумнееш.
    Дала му майка му една питка, замесена с вода и опечена в пепелта, и шише прокиснала бира.
    Като навлязъл в гората, срещнало го старото сиво човече, поздравило го и рекло:
    — Дай да хапна от твоята питка и да пийна глътка бира, защото много съм гладен и жаден.
    Глупчо отвърнал:
    — Моята питка е печена в пепел и бирата е прокиснала, но ако нямаш нищо против, да седнем и да хапнем.
    Седнали на земята, но щом Глупчо извадил питката, тя се превърнала в чудесни милинки, а прокисналата бира — в чисто вино. Хапнали и пийнали, а после човечето казало:
    — Ти имаш добро сърце и с радост отделяш от своето за чужди, затова ще те даря с щастие. Отсечи онова старо дърво и ще намериш нещо в корените му.
    Изрекло човечето тия думи и си отишло.
    Запътил се Глупчо към дървото, отсякъл го и видял в корените му една гъска с пера от чисто злато. Той я извадил, взел я със себе си и отишъл в една страноприемница да пренощува.
    Съдържателят имал три дъщери, които видели гъската и пожелали да узнаят каква е тази чудновата птица. Много им се искало да си отскубнат по едно златно перо.
    Голямата си рекла: „Все ще намеря случай да си отскубна едно перо“. И когато веднъж Глупчо излязъл, тя хванала гъската за крилото, но пръстите й се залепили за него и не могла да ги отлепи.
    Скоро дошла и втората със същото намерение. Но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея.
    Накрая дошла и третата — и тя да си отскубне златно перо. Сестрите й викнали:
    — Не се доближавай, не се доближавай!
    Но тя не разбрала защо да не се доближава, а си казала: „Щом те си вземат перо, ще си взема и аз“. Тръгнала към тях, но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея.
    И така трите по неволя прекарали нощта при гъската.
    На другата сутрин Глупчо взел гъската под мишница, тръгнал си и нехаел за трите залепнали моми, които били принудени да тичат след него ту наляво, ту надясно.
    Насред полето ги срещнал попът, видял ги наредени като на шествие и викнал:
    — Не ви ли е срам, безобразници такива? Прилично ли е да тичате след момъка из полето?
    Изрекъл това и уловил малката сестра за ръката, за да я дръпне, но щом се допрял до нея, също залепнал и затичал заедно с тях.
    След малко по пътя се задал клисарят и видял попа да върви по петите на момите. Почудил се клисарят и викнал:
    — Дядо попе, къде си тръгнал? Не забравяй, че днес имаме и кръщение!
    Спуснал се към него и го хванал за ръкава, но също залепнал.
    Тичали така петимата един зад друг и скоро видели на полето двама селяни с мотики. Попът им подвикнал и ги помолил да го откъснат заедно с клисаря. Но щом селяните се допрели до клисаря, залепнали и те. Сега зад Глупчо с гъската тичали седмина.
    Накрая стигнали в един град, където царят имал дъщеря. Тя била толкова тъжна, че никой не успявал да я разсмее. Ето защо царят издал закон, че онзи, който я разсмее, ще се ожени за нея.
    Чул това Глупчо и се явил с гъската и цялата свита пред принцесата. Като видяла тия седем души да тичат непрекъснато един за друг, тя се разсмяла гръмогласно и просто не могла вече да спре.
    Поискал я Глупчо за жена, но царят не го харесал; почнал да възразява и да го усуква и накрая му казал, че трябва най-напред да му доведе човек, който може да изпие цяла изба вино.
    Глупчо си спомнил за сивото човече, помислил си, че то сигурно ще може да му помогне и отишъл в гората на мястото, където отсякъл дървото. Видял там един човек, който седял с печално лице. Попитал го Глупчо какво толкова му тежи на сърцето и човекът отговорил:
    — Мъчи ме страшна жажда и не мога да я утоля. Студената вода не ми понася. Преди малко наистина изпих една бъчва вино, но то беше, кажи-речи, капка върху нажежен камък.
    — Аз ще ти помогна — рекъл Глупчо. — Ела с мене и ще пиеш до насита.
    Завел го в избата на царя и човекът се нахвърлил на големите бъчви — пил, пил, пил, докато го заболял коремът. И преди още да залезе слънцето, изпил цялата изба.
    Поискал Глупчо повторно принцесата, но царят се ядосал, че дъщеря му ще бъде отведена от такъв неугледен момък, когото всички наричали Глупчо, и поставил ново условие: да му доведе човек, който може да изяде цяла планина хляб.
    Не мислил дълго Глупчо, а отишъл веднага в гората. На същото място седял човек, който си стягал корема с ремък и намръщен мърморел:
    — Изядох цяла пещ хляб, но може ли само с толкова да се утоли такъв голям глад като моя? Стомахът ми пак е празен и трябва да го стегна с ремък, иначе ще пукна от глад.
    Зарадвал се Глупчо и рекъл:
    — Стани и ела с мене! Ще ядеш до насита.
    Завел го в двореца при царя, който през това време заповядал да съберат и докарат брашното от цялото царство и да опекат от него грамадна планина хляб. Изправил се пред нея човекът от гората, започнал да яде и за един ден цялата планина изчезнала.
    Поискал Глупчо за трети път принцесата, но царят пак не се съгласил и пожелал кораб, който да върви както по море, така и по суша.
    — Пристигнеш ли тук на него — рекъл той, — веднага ще ти дам дъщеря си за жена.
    Отишъл Глупчо право в гората, а там седяло старото сиво човече, с което разделил някога питката си. То казало:
    — Пих и ядох за тебе, сега ще ти дам и такъв кораб. Правя всичко това, защото ти беше милосърден към мене.
    И му дал кораб, който можел да върви по море и по суша. И щом го видял, царят не можел вече да му откаже дъщеря си. Вдигнали голяма сватба, а след смъртта на царя Глупчо наследил царството и живял дълги години честито с жена си.

info

Информация за текста

    © Димитър Стоевски, превод от немски

    Brüder Grimm
    Die goldene Gans,

    Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
    Публикация:
    Братя Грим — Приказки
    Превод — Димитър Стоев
    Илюстрации — Антония Дончева
    Редактор — Петя Дочева
    Технически редактор — Иван Додов
    Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2436]
    Последна редакция: 2007-04-29 13:46:39
Top.Mail.Ru