Скачать fb2
Много шум за нищо

Много шум за нищо


Уилям ШекспирМного шум за нищо1

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
    ДОН ПЕДРО — арагонски принц
    ДОН ХУАН — негов незаконен брат
    БЕНЕДИКТ — млад падуански благородник
    КЛАВДИО — млад флорентински благородник
    ЛЕОНАТО — губернатор на Месина
    АНТОНИО — негов брат
    БАЛТАЗАР — слуга на Дон Педро
    КОНРАД, БОРАЧИО — свита на Дон Хуан
    КУЧИДРЯН — началник на градската стража
    КИСЕЛИЦА — негов помощник
    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
    КЛИСАР
    ПАЖ
    ХЕРО — дъщеря на Леонато
    БЕАТРИЧЕ — племенница на Леонато
    УРСУЛА, МАРГАРИТА — компаньонки на Херо
    Пратеници, свирачи, стражи, придворни и др.

    Място на действието: Месина.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

    Пред дома на Леонато.
    Влизат Леонато, Херо, Беатриче и Пратеник.

    ЛЕОНАТО
            Писмото казва, че Дон Педро Арагонски пристига тази вечер в Месина.

    ПРАТЕНИК
            И трябва да е вече съвсем близо — оставих го на три мили от града.

    ЛЕОНАТО
            А много ли благородници загубихте?

    ПРАТЕНИК
            Само неколцина. От известните — ни един.

    ЛЕОНАТО
            Победата е двойна, когато победителят връща войската си цяла. Тук пише, че Дон Педро бил наградил с високо отличие младия флорентинец Клавдио.

    ПРАТЕНИК
            Чест, заслужена от него и справедливо отсъдена от Дон Педро. Този рицар далеч надмина онова, което младостта му предвещаваше — на вид като агне, той се би като лъв и тъй надхвърли всичките ни очаквания, че не очаквайте от мен да ви опиша подвизите му, както заслужават.

    ЛЕОНАТО
            Вуйчо му, който живее тук, в Месина, ще се радва да чуе за това.

    ПРАТЕНИК
            Аз му отнесох вече писма. И радостта му беше тъй голяма, че за да остане скромна, се опита да се скрие зад проявите на скръбта.

    ЛЕОНАТО
            Нима е избухнал в плач?

    ПРАТЕНИК
            И то обилен!

    ЛЕОНАТО
            О, този непринуден изблик на нежност! Няма лице по-чисто от онова, което той е изкъпал. И колко по-добре е да плачеш от радост, вместо да се радваш на плач!

    БЕАТРИЧЕ
            Извинете, дали се е завърнал Дон Рапиро?

    ПРАТЕНИК
            За пръв път чувам това име, госпожице. Нямаме такъв благородник във войската.

    ЛЕОНАТО
            За кого става дума, племеннице?

    ХЕРО
            Братовчедка ми пита за синьор Бенедикт от Падуа.

    ПРАТЕНИК
            О, да, той се върна, и то жив и весел, както винаги.

    БЕАТРИЧЕ
            Беше разлепил навсякъде обяви, че е готов да се надстрелва с Амура, а шутът на вуйчо ми се подписа под тях от името на Амур с прибавка, че стрелите щели да бъдат от тъпите, за биене на гарги. Кажете, моля ви, колко души е убил и изял във войната или по-скоро само колко е убил, защото аз му се заклех, че ако убие поне един враг, ще го изям сама.

    ЛЕОНАТО
            Племеннице, ти прекалено остро нападаш синьор Бенедикт, но струва ми се, че той ще излезе наглава с теб.

    ПРАТЕНИК
            Той се прояви много добре в тази война, госпожице.

    БЕАТРИЧЕ
            Навярно сте имали залежали припаси и синьор Бенедикт се е проявил в унищожаването им. Той не знае страх в яденето, стомахът му е превъзходен. Но колкото до смелостта на сърцето му…

    ПРАТЕНИК
            Напротив, госпожици, синьор Бенедикт е отличен воин.

    БЕАТРИЧЕ
            Против госпожици — да, но какъв е против рицарите?

    ПРАТЕНИК
            Рицар срещу рицарите и воин срещу воините. Той е просто изпълнен с добри качества.

    БЕАТРИЧЕ
            Именно. Той е един пълен мъж. Въпросът е с какво е пълен… Но всички сме смъртни.

    ЛЕОНАТО
            Господине, не си създавайте превратно впечатление за племенницата ми. Между нея и синьор Бенедикт отдавна се води нещо като весела война. Те не могат да се срещнат, без да кръстосат шпагите на своето остроумие.

    БЕАТРИЧЕ
            При което той, уви, никога не излиза победител. След последната ни схватка, четири от петте му умствени способности2 го напуснаха, накуцвайки, като оставиха петата, в главата му, сама да го управлява. Така че ако още има здрав разум, колкото да опазва кожата си, нека си го държи, за да може да минава за разумно същество и да се отличава от коня си. А с кого дружи сега? Той всеки месец има нов побратим.

    ПРАТЕНИК
            Нима е възможно това?

    БЕАТРИЧЕ
            Напълно! Той променя своята привързаност, както сменя формата на шапките си. Един нов калъп и готово!

    ПРАТЕНИК
            Изглежда, госпожице, че синьор Бенедикт не е записан в почетната ви книга.

    БЕАТРИЧЕ
            То се знае. Иначе бих я хвърлила веднага в огъня. Но кажете наистина, кой му е приятел сега? Нима не се е намерил още един самохвалко, готов да иде с него на гости у дявола?

    ПРАТЕНИК
            Той се движи най-често в обществото на благородния Клавдио.

    БЕАТРИЧЕ
            О, господи! Бенедикт ще му се лепне като болест. Той е по-прилепчив и от чумата и на този, когото зарази със себе си, кукувицата моментално му изпива ума. Бог да пази нещастния Клавдио! Ако е прихванал остър Бенедиктит, лекуването му ще излезе най-малко хиляда фунта.

    ПРАТЕНИК
            Простете, госпожице, не бих искал да се дуелирам с вас.

    БЕАТРИЧЕ
            Бъдете спокоен, добри приятелю.

    ЛЕОНАТО
            Ти, племеннице, си предпазена от тази болест и кукувицата нищо няма да ти стори.

    БЕАТРИЧЕ
            Защо? Би могла! Само че на куково лято.

    ПРАТЕНИК
            Дон Педро пристига.

    Влизат Дон Педро, придружен от Балтазар и други; Дон Хуан, Клавдио и Бенедикт.

    ДОН ПЕДРО
            Драги синьор Леонато, като приемате мен, вие отваряте вратите си на грижата. Светът е на мнение, че излишните разходи трябва да се избягват, а вие сам си ги дирите.

    ЛЕОНАТО
            Никога грижата не е посещавала дома ми, скрита под образа на ваша светлост — защото всеки знае, че когато грижата отминава, настъпва радост, а пък когато вие ни оставяхте, радостта си вземаше сбогом от къщи, за да отстъпи място на тъгата.

    ДОН ПЕДРО
            Твърде охотно се нагърбвате с нов товар. Госпожицата е навярно ваша дъщеря?

    ЛЕОНАТО
            Майка й често ми го е казвала.

    БЕНЕДИКТ
            Нима сте се съмнявали в това, та често сте я питали?

    ЛЕОНАТО
            О, не — тогава вие бяхте още малък.

    ДОН ПЕДРО
            Улучен, Бенедикт! Ясно е каква слава имаш! Но госпожицата е просто отрязала главата ви, Леонато. Радвайте се, мила госпожице, че приличате на тъй достоен баща!

    БЕНЕДИКТ
            И все пак, колкото и да му прилича, тя не би се съгласила срещу цяла Месина да носи на раменете си главата му точно каквато е.

    БЕАТРИЧЕ
            Чудно как още продължавате да говорите, синьор Бенедикт! Никой не ви обръща внимание!

    БЕНЕДИКТ
            О, госпожице Презрение, вие сте била още жива?

    БЕАТРИЧЕ
            Нима може презрението да умре, когато има такава чудесна храна в лицето на синьор Бенедикт! Самата учтивост се превръща в презрение, щом вие се появите на хоризонта й.

    БЕНЕДИКТ
            Значи учтивостта ви е постоянна като ветропоказател. Но слава богу всички жени — с изключение на вас — показват слабост към мен и аз горещо съжалявам, че съм тъй хладен, та не мога да отговоря на някоя от тях.

    БЕАТРИЧЕ
            И какво щастие за всичките! Иначе би трябвало да търпят един твърде досаден обожател. Благодаря на бога и на хладната си кръв, по този въпрос сме с вас в съгласие: за мен е по-приятно да слушам как кучето ми лае по гаргите, отколкото един мъж да ми се обяснява в любов.

    БЕНЕДИКТ
            И дано бог, госпожице, не ви отклони от тези чувства, тъй доста нещастници ще избегнат съдбата да ходят с издрана физиономия.

    БЕАТРИЧЕ
            Нищо страшно, ако тя е като вашата. Със или без драскотини, за нея би било все едно!

    БЕНЕДИКТ
            Признавам, с такъв речник вие ще бъдете чудесна учителка за папагали3.

    БЕАТРИЧЕ
            Че какво? Една птица с моя език е за предпочитане пред четириного с вашия.

    БЕНЕДИКТ
            Да, бих желал конят ми да е бърз и неуморен като езика ви. Но вие, ако искате, продължавайте! Аз слагам точка.

    БЕАТРИЧЕ
            Вие винаги слагате точка след една такава конярска шега, зная ви не от вчера.

    ДОН ПЕДРО
            …И това е всичко, Леонато. Синьор Клавдио, синьор Бенедикт, моят скъп приятел Леонато ви кани у дома си. Предупредих го, че ще трябва да останем най-малко месец, а той казва, че би желал нещо да ни задържи за по-дълго. И аз се кълна, че това не е само любезност, а дума, идеща от сърцето.

    ЛЕОНАТО
            Уверявам ви, че клетвата ви не е лъжлива, принце.

    Към Дон Хуан.

            Приветствам в своя дом и ваша милост. Тъй като сте се помирили с брат си, аз съм изцяло на вашите услуги.

    ДОН ХУАН
            Благодаря ви. Не съм от многословните, но все пак благодаря ви.

    ЛЕОНАТО
            Моля ваша светлост да ме предшества.

    ДОН ПЕДРО
            Не, дайте ми ръката си, Леонато! Да влезем заедно!

    Излизат всички освен Бенедикт и Клавдио.

    КЛАВДИО
            Бенедикт, забеляза ли дъщерята на домакина ни?

    БЕНЕДИКТ
            Погледнах я, но не я забелязах.

    КЛАВДИО
            Не ти ли се видя много скромна млада особа?

    БЕНЕДИКТ
            Какво искате? Да ви кажа откровено и по човешки искреното си мнение или да ви отговоря по моему, като всеизвестен враг и тиран на женския пол?

    КЛАВДИО
            Не, моля ти се, отговори ми искрено!

    БЕНЕДИКТ
            Добре тогава. Струва ми се, че за висока оценка е мъничка, за тежка оценка — тъничка, а за блестяща оценка — тъмничка. Ще си разреша да кажа за нея само това: че ако не беше каквато е, би била некрасива; и че понеже е точно каквато е, не ми харесва.

    КЛАВДИО
            Ти мислиш, че се шегувам. Моля ти се, кажи ми наистина: как ти се струва?

    БЕНЕДИКТ
            Ще я купувате ли, та се осведомявате толкова за нея?

    КЛАВДИО
            Нима с целия този свят би могла да се купи такава скъпоценност?

    БЕНЕДИКТ
            Като нищо, и даже с калъфчето. Но сериозно ли ме питате или си правите шеги като онези веселяци, които твърдят, че слепият Купидон4 бил голям ловец на зайци, или че ковачът Вулкан5 се занимавал с дърводелство? Кажете ми в какъв ключ да запея, за да се включа в песента ви?

    КЛАВДИО
            В моите очи това е най-прелестната девойка, която съм виждал!

    БЕНЕДИКТ
            Пък аз още нямам нужда от очила, а досега не съм забелязал нищо такова. Братовчедка й например наистина е обладана от бесовете, но е по-хубава от нея, колкото първият ден на май е по-хубав от последния на декември. Но вие, надявам се, нямате намерение да ставате съпруг. Или се лъжа?

    КЛАВДИО
            О, дори да бях дал клетва за безбрачие, кой знае дали щях да я удържа, ако Херо би ме пожелала!

    БЕНЕДИКТ
            Дотам ли стигнахме? Няма ли на тоя свят един мъж, който да иска да носи шапката си, без опасност, ще нещо ще му я надигне отвътре6? Няма ли да видя най-сетне един шейсетгодишен ерген? Ваша си работа! Щом искате сам да си нахлузите ярема на врата, то носете му белега и прекарвайте неделите у дома си в набожни въздишки! Но ето Дон Педро иде за вас.

    Влиза отново Дон Педро.

    ДОН ПЕДРО
            Каква тайна ви е задържала, господа, та не влязохте с нас в дома на Леонато?

    БЕНЕДИКТ
            Бих искал ваша светлост да ме принуди да я кажа.

    ДОН ПЕДРО
            Заповядвам ти в името на твоята клетва за подчинение!

    БЕНЕДИКТ
            Вие чувате, граф Клавдио. Аз за тайните съм ням като гроб, вярвайте ми. Но трябва да се подчиня, клетва съм полагал, няма как!… Той е влюбен. В кого? Това питате вие. Отговорът ми е къс, защото и тя е късичка на ръст. В Херо, дъщерята на Леонато.

    КЛАВДИО
            Пълен отговор, ако беше така.

    БЕНЕДИКТ
            Чувайте го, принце — говори като злодея от приказката:7 „Нищо няма, нищо не е имало и да даде бог нищо да няма.“

    КЛАВДИО
            Не, признавам: ако чувството ми не се промени скоро, да даде бог нещо да има.

    ДОН ПЕДРО
            Амин, ако я обичате наистина! Защото тя е напълно достойна за вас.

    КЛАВДИО
            Не го ли казвате, за да ме изпитате, принце?

    ДОН ПЕДРО
            Говоря искрено, кълна се в честта си!

    КЛАВДИО
            Аз — още по-искрено, кълна се в правдата!

    БЕНЕДИКТ
            Аз — най-искрено, кълна се в двете си чести и двете си правди!

    КЛАВДИО
            Аз чувствам, че я обичам!

    ДОН ПЕДРО
            А аз зная, че тя го заслужава!

    БЕНЕДИКТ
            А аз пък не чувствам, че тя може да бъде обичана, и не зная с какво може да го е заслужила! И няма огън, който да стопи това мое убеждение. С него ще умра на кладата.

    ДОН ПЕДРО
            И с право. Ти винаги си бил упорит еретик по отношение на красивия пол.

    КЛАВДИО
            И винаги е издържал ролята с големи усилия на волята.

    БЕНЕДИКТ
            Благодарен съм на тази, която ме е заченала; признателен съм й, задето ме е отгледала; но да позволя на една жена да зове ловци, надувайки открито собствения ми рог, или дори само да ме кара да си го нося скришом на невидим ремък8 — не, благодаря! Да прощават всичките! Не искам после да подозирам без право някоя от тях и затова ще се възползвам от правото си да не се доверявам сега на никоя. И заключението накрая — от което ще бъда безкрайно щастлив, — е, че ще си умра неженен!

    ДОН ПЕДРО
            Аз пък мисля, че преди да умра, ще те видя блед от любов.

    БЕНЕДИКТ
            От гняв, от болест, от глад — може, принце, но не от любов! Ако докажете, че съм загубил от любов толкоз кръв, колкото би могла да ми върне една глътка вино, давам ви право да ми избодете двете очи с перото на някой драскач на любовни балади и да ме окачите над входа на който и да е публичен дом вместо фирма „При слепия Купидон“.

    ДОН ПЕДРО
            Но мисли му — ако не удържиш на думата си, ще станеш добра мишена за подигравки.

    БЕНЕДИКТ
            Съгласен. Ако не я удържа, окачете ме като котка в кошница9 и който ме улучи със стрелата си, назовете го Адам Бел и Робин Худ10 едновременно.

    ДОН ПЕДРО
            Времето ще покаже! Нали помниш: „И дивий бик привиква на ярема“11?

    БЕНЕДИКТ
            Това е за дивия бик, но не и за живия Бенедикт! Ако изпадна дотам, отрежете рогата на бика и ми ги прикрепете на челото; и нека някой цапач ме изрисува и под портрета ми — но с такива едри букви, с каквито пишат „Тук се дават под наем добри коне“ — напишете: „Тук може да се види семейния Бенедикт“.

    КЛАВДИО
            Но ти тогава ще почнеш да бодеш.

    ДОН ПЕДРО
            Да, ако Купидон не си е опразнил колчана в това гнездо на любовта, което се нарича Венеция12, тебе скоро нещо ще те разтърси.

    БЕНЕДИКТ
            Може, в Месина земетресенията не са редки.

    ДОН ПЕДРО
            Ще се промениш и ти с времето! А междувременно, любезни Бенедикте, иди при синьор Леонато, поздрави го от мен и му кажи, че ще бъда точен за вечерята. Защото, изглежда, той прави големи приготовления.

    БЕНЕДИКТ
            Виж, за такива поръчки — смея да кажа — се чувствам способен. И тъй оставям ви…

    КЛАВДИО
            „…на милостта божия. Писано в моя дом, ако имах такъв…“

    ДОН ПЕДРО
            „…на шестото число на месец юли. Любещия ми Бенедикт“13.

    БЕНЕДИКТ
            Голяма духовитост! Кичите речта си с такива стари дрипи, и при туй така зле скърпени, че ако имахте малко съвест, бихте си помислили, преди да ги използвате; с което ви напускам.

    Излиза.

    КЛАВДИО
            Една услуга ще ви искам, принце.

    ДОН ПЕДРО
            Това очаква само обичта ми.
            Ти научи я как да ти услужи
            и тя ще ти покаже как за тебе
            ще усвои най-трудния урок.

    КЛАВДИО
            Вий знаете дома на Леонато.
            Кажете, принце: има ли той син?

    ДОН ПЕДРО
            Не. Негова наследница е Херо.
            Тя май че ти допада?

    КЛАВДИО
                                    О, мой принце,
            за пръв път я видях, когато тръгвах
            във този наш току-що свършил поход,
            и я харесах, но с око на воин,
            когото ратен труд тепърва чака,
            и който няма начин да направи,
            харесването да узрее в обич.
            Но ето, че завърнах се и дето
            военни мисли бяха на квартира,
            тълпят се нежни чувства и ми спомнят,
            че Херо е красива и че вече
            аз любел съм я, тръгвайки на бой.

    ДОН ПЕДРО
            И като всеки влюбен, ще удавиш
            слушателя си във потоп от думи.
            Обичаш Херо. Нищо лошо няма.
            Ще поговоря с нея и с баща й
            и ще я имаш — струва ми се, туй
            преследва завъртяната ти реч.

    КЛАВДИО
            Как сладко вий церите болестта ми,
            познали я по външния й признак,
            но нека я лекуваме по-дълго,
            за да не би да я намери някой
            прибързана!

    ДОН ПЕДРО
                            Да правим по-широки
            мостовете, отколкото реката?
            Не се смущавай! Най-доброто средство
            е туй, с което стигаме целта си.
            Ти влюбен си и аз ще ти помогна.
            Таз вечер тук ще има бал със маски;
            с лице закрито, в карнавална дреха,
            за теб ще се представя аз пред Херо,
            и запленил с любовна реч слуха й,
            от твое име властно ще прелея
            душата си във нейното сърце;
            след туй ще поговоря със баща й
            и не след много тя ще бъде твоя.
            Такъв е моят план. Върви след мен
            и в дело ще го видиш претворен!

    Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

    Стая в дома на Леонато.
    Влизат от различни страни Леонато и Антонио.

    ЛЕОНАТО
            Как сме, братко? Къде е синът ти? Дали се е погрижил за свирачите?

    АНТОНИО
            Тъкмо с тях се разправя. Но слушай: имам за теб новини, каквито не си сънувал!

    ЛЕОНАТО
            Добри ли?

    АНТОНИО
            Зависи от печата, който ще им постави бъдещето. Но на пръв поглед не са лоши, даже обещават много. Принцът и граф Клавдио се разхождали преди малко из една алея в парка ми. Тя била тъй гъсто зашумена, че един от моите хора чул съвсем ясно разговора им. Принцът открил на Клавдио, че обича племенницата ми, твоята дъщеря, и че иска да й се признае в любов още тази вечер, на бала; казал, че ако тя му дадяла съгласието си, щял, без да губи време, да говори веднага с теб.

    ЛЕОНАТО
            А който ти е донесъл това, заслужава ли доверие?

    АНТОНИО
            Напълно… Ще пратя за него — разпитай го сам!

    ЛЕОНАТО
            Не, не. Нека считаме всичко това за сън, докато не добие плът. Но ще предупредя дъщеря си, за да обмисли как да отговори, ако то се окаже истина. Върви, съобщи й го ти!

    Антонио излиза.
    Влиза Синът му, следван от Свирачи.

            А, племеннико, ти си знаеш работата!

    Към един от свирачите.

            Приятелю, елате с мен, имам нужда от изкуството ви… Племеннико, помагай, че закъсняхме!

ТРЕТА СЦЕНА

    Друга стая в дома на Леонато.
    Влизат Дон Хуан и Конрад.

    КОНРАД
            Какво има, принце? Защо сте тъй безкрайно тъжен?

    ДОН ХУАН
            Защото съдбата му е отпуснала края, когато ми е давала причини за тъга.

    КОНРАД
            Би трябвало да послушате разума си.

    ДОН ХУАН
            И какво ще ми донесе той, като го послушам?

    КОНРАД
            Ако не бързо облекчение, поне трайно търпение.

    ДОН ХУАН
            Чудно! Ти, който казваш, че си роден под мрачния знак на Сатурна14, си седнал да предлагаш успокоителни средства за смъртоносната ми болест! Аз не умея да прикривам настроенията си. Щом имам причина да съм тъжен, тъжен съм и не мога да се усмихвам на чужди смешки; щом съм гладен, ям и никого не чакам; щом ми се спи, спя, без да мисля, че някой може да има работа с мен; щом имам основания за веселие, веселя се и пет пари не давам за настроението на съседа.

    КОНРАД
            Да, но не бива да издавате своя нрав пред всички, докато още не сте станали независим. Неотдавна вие се опълчихте срещу брат си и той съвсем наскоро ви прости за това; ако искате да пуснете корен в милостта му, ще трябва сам да поддържате за себе си слънчево време. От сезона, който си създадете, зависи каква жътва ще пожънете.

    ДОН ХУАН
            По-добре да съм шипка в плет, отколкото роза, поливана от него. И по отговаря на кръвта ми да ме презират всички, отколкото да се нагаждам, за да бъда обичан от един. Тъй че, ако не мога да бъда наречен приятен ласкател, то и никой няма да ми откаже, че съм откровен негодяй. Имат ми доверие с намордник и ме пускат на свобода с верига. Затова реших: няма да пея в клетката! Ако челюстите ми бяха свободни, щях да хапя; ако бях отвързан, щях да правя каквото си ща — но докато всичко това ми е забранено, остави ме да бъда какъвто съм и не се мъчи да ме променяш!

    КОНРАД
            А не можете ли някак да използвате своето недоволство?

    ДОН ХУАН
            Че аз го използвам непрекъснато — нищо друго нямам и само недоволствам. Но кой иде?

    Влиза Борачио15.

            Какво има, Борачио?

    БОРАЧИО
            Идвам от разкошната вечеря, която Леонато дава в чест на принца, вашия брат. И мога да ви съобщя нещо ново: мъти се сватба.

    ДОН ХУАН
            Дали не може да се излюпи от нея нещо зло? И кой е този луд, който е решил да се сродява с безпокойството?

    БОРАЧИО
            Кой ли? Дясната ръка на брат ви.

    ДОН ХУАН
            Очарователният Клавдио?

    БОРАЧИО
            Точно той.

    ДОН ХУАН
            Виж го ти, галантния красавец? И за коя, за коя? На коя е хвърлил око?

    БОРАЧИО
            На Херо, дъщерята и наследницата на Леонато.

    ДОН ХУАН
            Охо, мартенското пиле колко подранило! И отде узна за това?

    БОРАЧИО
            Натовариха ме да окадя къщата с благовонни16 и докато се занимавах с една мухлясала стая, ето че довтасват принцът и Клавдио, под ръка, в сериозен разговор. Аз се шмугнах зад един гоблен и ги чух оттам как се наговориха принцът да ухажва Херо за себе си, а като я получи, да я прехвърли на граф Клавдио.

    ДОН ХУАН
            Елате, елате, да отидем при тях! Тази работа може би ще нахрани злобата ми. Това новооперено хлапе носи цялата слава за моя провал. Да му се подложи крак, ще е просто божи знак! Мога ли да разчитам на двама ви? Ще ми бъдете ли верни?

    КОНРАД
            До смърт, господарю!

    ДОН ХУАН
            Да идем тогава на великолепната им вечеря. Унижението ми ще удвои тяхното веселие. Ех, да имаше готвачът им моите мисли! Но нищо! Ще опитаме ли с вас какво може все пак да се направи?

    БОРАЧИО
            Само дайте заповед, господарю!

    Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

    Зала в дома на Леонато.
    Влизат Леонато, Антонио, Херо, Беатриче и други.

    ЛЕОНАТО
            Граф Хуан не беше ли на вечерята?

    АНТОНИО
            Не го видях.

    БЕАТРИЧЕ
            Какъв кисел вид има този човек! Не мога да го погледна, без след това цял час да имам парене в стомаха!

    ХЕРО
            Наистина той има меланхоличен характер.

    БЕАТРИЧЕ
            Идеалният мъж би бил нейде по средата между него и Бенедикт: единият стои като нарисуван и дума не продумва, а другият, като първороден син, през цялото време бърбори.

    ЛЕОНАТО
            Значи половината от езика на синьор Бенедикт в устата на Дон Хуан и половината от меланхолията на Дон Хуан върху лицето на Бенедикт…

    БЕАТРИЧЕ
            Към това един хубав крак, вуйчо, всичко останало на място и повечко пари в кесията. Такъв мъж може да получи всяка жена на света… ако съумее да спечели нейната благосклонност.

    ЛЕОНАТО
            С този език, племеннице, ти никога няма да си намериш съпруг.

    АНТОНИО
            Наистина тя боде наляво и надясно.

    БЕАТРИЧЕ
            Това ще спести малко от имуществото на бога. Защото поговорката казва, че на бодлива крава той рога не дава.

    ЛЕОНАТО
            И ти смяташ да живееш без рога до края, така ли?

    БЕАТРИЧЕ
            Точно. Ако той се смили и ме остави без съпруг, за което сутрин и вечер на колене го моля. Брадат мъж — какъв ужас! Не бих го изтърпяла. Предпочитам да спя върху невлачена вълна.

    ЛЕОНАТО
            Можеш да си намериш съпруг без брада.

    БЕАТРИЧЕ

    ЛЕОНАТО
            Добре, тръгвай за там тогава!

    БЕАТРИЧЕ
            Ще тръгна, но ще стигна само до вратата, защото оттам ще изскочи дяволът, този стар рогоносец, и ще викне: „Върви си в рая, Беатриче, върви си в рая! Тук не е място за девици!“ И тогава аз ще оставя на него маймуните си да ги пази и хайде в рая, при свети Петър! Той ще ме отведе, където са настанени другите като мен и ние с тях по цял ден ще си прекарваме весело.

    АНТОНИО (към Херо)
            Ти, племеннице, надявам се, ще слушаш повече баща си.

    БЕАТРИЧЕ
            То се знае, тя ще направи реверанс и ще каже: „Както вие желаете, татко!“ И все пак гледай, братовчедко, женихът да бъде красив, а ако не е, направи втори реверанс и кажи: „Както аз желая, татко!“

    ЛЕОНАТО
            Добре, добре, племеннице. И все пак надявам се, че някой ден и ти ще си намериш похлупака.

    БЕАТРИЧЕ
            Не, докато бог не създаде мъж от вещество, по-благородно от пръстта. Може ли жената да не страда, когато трябва да се подчинява на шепа високомерна земя, да дава отчет пред бучка самомнителна глина18? Не, вуйчо, аз няма да се омъжа! Мъжете са като мен от рода Адамов и грях ще бъде да диря съпруг сред тъй близки роднини.

    ЛЕОНАТО
            Помни какво ти казах, дъще: ако принцът по време на танците ти заговори в оня смисъл, знаеш какво да му отвърнеш.

    БЕАТРИЧЕ
            А ако ухажването не потръгне, братовчедко, вината ще е в музиката. Щом принцът каже някоя нетактична дума, припомни му, че всяко нещо има свой такт и му изтанцувай един подходящ отговор. Защото ухажването, сватбата и разкаянието са като шотландската жига, паваната и галярдата19. Ухажването е бързо и пламенно като жигата и не по-малко лудо от нея. След него иде сватбата — чинна, сдържана и тържествена като павана. И всичко завършва с разкаянието, което трескаво и с треперещ крак все по-бързо и по-бързо изтропва своята галярда към трапа от два ярда20.

    ЛЕОНАТО
            Племеннице, ти гледаш твърде мрачно на живота.

    БЕАТРИЧЕ
            Имам добро зрение, вуйчо. Мога да отлича денем черква от колиба.

    ЛЕОНАТО
            Братко, маските идат. Да им направим място!

    Влизат маскирани Дон Педро, Клавдио, Бенедикт, Балтазар, Дон Хуан, Борачио, Маргарита, Урсула и други.
    Антонио излиза и след време се завръща, също маскиран.

    ДОН ПЕДРО
            Желаете ли, госпожице, да се поразходите с един ваш поклонник?

    ХЕРО
            Ако вървите бавно, гледате нежно и говорите малко, бих ви приела, докато се измъкна оттук.

    ДОН ПЕДРО
            Заедно с мен?

    ХЕРО
            Ще го кажа, когато поискам.

    ДОН ПЕДРО
            А кога ще поискате да го кажете?

    ХЕРО
            Когато видя лицето ви и се убедя, че мога да го понасям. Защото не дай боже лютнята да прилича на калъфа си!

    ДОН ПЕДРО
            Маската ми е като колибата на стареца Филемон21 — сам Зевс е приютен зад нея.

    ХЕРО
            Тогава защо не е покрита със слама?

    Отдалечават се.

    МАРГАРИТА
            По-тихо, ако ще говорите за любов!

    БАЛТАЗАР
            Бих искал да ме обикнете.

    МАРГАРИТА
            А пък аз не бих искала, и то за ваше добро, защото съм пълна с недостатъци.

    БАЛТАЗАР
            Кажете ми един от тях!

    МАРГАРИТА
            Имам навик да се моля на глас.

    БАЛТАЗАР
            Че още по-добре: който ви чуе, ще прибави своето „амин“ към вашата молитва.

    МАРГАРИТА
            „Моля ти се, Боже, прати ми един добър танцьор!“

    БАЛТАЗАР
            „Амин!“

    МАРГАРИТА
            „И отърви ме от него веднага след танца!“ Подхващай, клисарю!

    БАЛТАЗАР
            Клисарят си мълчи. Вие го подхванахте.

    Отдалечават се.

    УРСУЛА
            Познах ви! Вие сте синьор Антонио!

    АНТОНИО
            Честна дума, не съм.

    УРСУЛА
            Вие сте! Познах ви по това как си тресете главата.

    АНТОНИО
            Аз нарочно му подражавам.

    УРСУЛА
            Не, никой не може да го прави като него. И ръката ви е същата: суха, суха22 и хладна, хладна! Познах ви, познах ви!

    АНТОНИО
            Честна дума, не съм аз!

    УРСУЛА
            Хайде, хайде! Познавам ви по блестящото остроумие. Шило в торба не седи. Вие сте, вие сте! Вашите дарби си показаха рогата!

    Отдалечават се.

    БЕАТРИЧЕ
            Няма ли да ми кажете кой ви го е казал?

    БЕНЕДИКТ
            Съжалявам, но не мога.

    БЕАТРИЧЕ
            Значи така. Била съм надута и съм си черпела остроумията от „Стоте весели случки“23. Това само синьор Бенедикт го е казал!

    БЕНЕДИКТ
            Кой е той?

    БЕАТРИЧЕ
            Много добре знаете кой е.

    БЕНЕДИКТ
            Не, вярвайте, не зная.

    БЕАТРИЧЕ
            Нима никога не сте си правили смях с него?

    БЕНЕДИКТ
            Никога. Кажете наистина, кой е той?

    БЕАТРИЧЕ
            Шут на принца. Плосък палячо, който има една-единствена дарба: да измисля невероятни клюки. Само разпуснатите го харесват, и то не защото е духовит, а заради подлостта му. Останалите се забавляват с него, но той ги възмущава и затова те първо му се смеят, но после го бият. Сигурна съм, че и сега се носи нейде сред тази флотилия. И съжалявам, че не е хвърлил котва до мен.

    БЕНЕДИКТ
            Когато се запозная с този господин, ще му кажа какво говорите за него.

    БЕАТРИЧЕ
            Кажете му го. Той ще пусне едно-две бездарни сравнения по мой адрес и ако никой не му обърне внимание и не се разсмее, ще изпадне в такава меланхолия, че ще спестим една яребича кълка, защото този шут изобщо няма да може да вкуси от вечерята… Но да следваме челната двойка!

    БЕНЕДИКТ
            В добро и лошо!

    БЕАТРИЧЕ
            Не, ако ни поведат към лошото, ще ги оставя след първия кръг.

    Танци. Всички — освен Дон Хуан, Борачио и Клавдио излизат.

    ДОН ХУАН
            Брат ми наистина изглежда влюбен в Херо; сега отведе встрани баща й, за да говори с него по това. Дамите пък тръгнаха след нея и остана само една маска.

    БОРАЧИО
            Това е Клавдио. Познавам го по стойката.

    ДОН ХУАН
            Не сте ли вие синьор Бенедикт?

    КЛАВДИО
            Познахте. Аз съм.

    ДОН ХУАН
            Вие сте много близък с брат ми, синьоре, а пък той се е влюбил в Херо. Моля ви, отклонете го от нея — тя не му е равна по произход. Ако успеете, ще сте извършили добро дело.

    КЛАВДИО
            А откъде знаете, че той е влюбен в нея?

    ДОН ХУАН
            Чух го, като й се признаваше.

    БОРАЧИО
            И аз го чух. Кълнеше й се, че щял да се ожени за нея още тази вечер.

    ДОН ХУАН
            Но да вървим. Трапезата ни чака.

    Излиза, следван от Борачио.

    КЛАВДИО
            С гласа на Бенедикт им отговарях,
            но със слуха на Клавдио ги чух!
            Разбира се! Това е очевидно:
            за себе си ухажвал я е принцът!
            Приятелство във всичко друго има,
            но не и в любовта! Сега го зная!
            О, влюбени, със собствени уста
            разпалвайте в любимата страстта,
            насилвайте със собствени очи
            отсрещната душа да зазвучи,
            недейте се осланя на посредник
            да ви издейства обич! Хубостта е
            магьосница, която претопява
            във нова страст най-твърдата ни вярност.
            Това се случва всеки ден сто пъти,
            пък аз го бях забравил! Сбогом, Херо!

    Влиза отново Бенедикт.

    БЕНЕДИКТ
            Граф Клавдио?

    КЛАВДИО
            Да, аз съм.

    БЕНЕДИКТ
            Е, ще вървим ли?

    КЛАВДИО
            Къде?

    БЕНЕДИКТ
            До първата плачеща върба, във връзка с плачевната ви съдба. Кажете, графе, как възнамерявате да носите върбовия си венец? На шията ли, като златна верига на лихвар24, или през рамо, като капитанска лента? Така или иначе, не можете да се откажете от този знак на любовен траур, тъй като принцът ви задигна прекрасната Херо.

    КЛАВДИО
            Честита да му е!

    БЕНЕДИКТ
            Добре казано! Като честен търговец на добитък, който е продал телицата си. И не предполагахте, че принцът ще ви изиграе такава шега?

    КЛАВДИО
            Моля те, остави ме!

    БЕНЕДИКТ
            А сега се държите като слепия от приказката: крадецът ви е задигнал месото, а вие биете гредата, на която е висяло.

    КЛАВДИО
            Щом е така, отивам си!

    Излиза.

    БЕНЕДИКТ
            Ах, горкото простреляно птиче! Сега ще се завре в тръстиките. Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае! Шут на принца! Ха! Пък кой знае — нали съм весел — може да са ми лепнали този прякор… Не, не, напразно съм готов да се черня сам! Не се ползвам с такава слава! Беатриче със своя лош и остър нрав представя собствените си мисли за общо мнение. Но аз ще й платя при първа възможност!

    Влизат отново Дон Педро, Херо и Леонато.
    Дон Педро се приближава към Бенедикт.

    ДОН ПЕДРО
            Не сте ли видели графа, синьоре?

    БЕНЕДИКТ
            Да си призная, принце, току-що изиграх пред него ролята на Госпожа Мълва. Заварих го тук тъжен като лесничейска колибка наесен. Казах му — и, струва ми се, не го излъгах, — че ваша светлост е спечелил благосклонността на дамата там и му предложих да го придружа до първата върба, за да му оплета от клонките й венец на любовник, заслужаващ съжаление, или камшик за наивник, заслужаващ бой.

    ДОН ПЕДРО
            Бой? За какво?

    БЕНЕДИКТ
            За това, че е постъпил като глупаво учениче, което е намерило гнездо с пиленце и веднага от радост го е показало на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне.

    ДОН ПЕДРО
            Нима доверчивостта е престъпление? Престъпник е крадецът!

    БЕНЕДИКТ
            Тогава пък би трябвало да оплетем и венец, и камшик — венеца за графа, а камшика за вас, тъй като, ако не се лъжа, вие сте опразнили гнездото.

    ДОН ПЕДРО
            Аз само ще накарам пиленцето да пее и ще го дам на притежателя му.

    БЕНЕДИКТ
            Когато то запее в съзвучие с вашите думи, ще се закълна, че сте говорили честно.

    ДОН ПЕДРО
            Госпожица Беатриче ви е сърдита. Кавалерът, с когото е танцувала, й казал, че много сте злословили по неин адрес.

    БЕНЕДИКТ
            Тя се нахвърли срещу мен тъй, че и пън да бях, не бих изтраял! Всеки дъб, дори да му е останало само едно зелено листенце, би й отговорил! Усетих как просто маската ми се раздвижва и започва да й отвръща! Тя, без да подозира, че говори с мен, ми каза, че аз съм бил ваш придворен шут, че съм бил скучен като кишав ден, и продължи да сипе върху мен подигравки и насмешки с такава невероятна ловкост, че аз се чувствах като мишена, в която стреля цяла армия! Думите й бяха летящи ножове и всяка раняваше! Ако дъхът й бе ядовит като речта й, не би останала жива душа край нея, тя би изтровила всичко до Полярната звезда! Не бих се оженил за такава жена, дори и да ми носи в зестра градината, която Адам е притежавал до грехопадението25! Тя би накарала Херкулес26 да й върти шиша и би му нацепила боздугана, за да си накладе огъня! Какво ще говорим: това е самата Ата27, адската богиня на раздора, само че красиво издокарана! Да ще господ да ни прати един книжник, който да я прогони обратно в пъкъла й, защото хората са разбрали, че щом тя е тук, долу в ада ще се живее спокойно като в манастир, и сега грешат нарочно, за да отидат там. Да, дето е тя, там са свадата, бъркотията и суматохата!

    Влизат отново Клавдио и Беатриче.

    ДОН ПЕДРО
            Тихо, ето я, иде!

    БЕНЕДИКТ
            Ваша светлост, пратете ме да извърша нещо накрай света! Готов съм за най-дребната поръчка, която би ви хрумнала, да отида до антиподите28! Ще ви донеса клечка за зъби от най-далечния ръб на Азия; ще взема мярка от крака на свещеника Йоан29, който царства на Изток; ще отскубна за вас косъм от брадата на великия Хан30; ще ида с каквато искате мисия при пигмеите31; само не ме карайте да разменя три думи с тази харпия32! Нямате ли някаква задача за мен, принце?

    ДОН ПЕДРО
            Само тази: да ни правите приятна компания тук.

    БЕНЕДИКТ
            О, Боже мой! Не, не, нейният език е ястие, което стомахът ми не понася! Прощавайте!

    Излиза.

    ДОН ПЕДРО
            Виждате ли, госпожице, вие съвсем сте загубили сърцето на синьор Бенедикт.

    БЕАТРИЧЕ
            Вярно е, принце. Той ми го беше дал взаем и аз му платих добра лихва, като му дадох своето голямо сърце срещу неговото дребничко. След това обаче той с фалшиви зарове си върна своето обратно и вие сте прав, като казвате, че съм загубила сърцето му, но той защо се чуди, че съм станала безсърдечна?

    ДОН ПЕДРО
            Чудесно, госпожице! Вие просто го повалихте по гръб.

    БЕАТРИЧЕ
            И добре че не стана обратното, защото би ме направил майка на идиотчета. Доведох ви граф Клавдио, за когото ме бяхте пратили.

    ДОН ПЕДРО
            Какво има, графе? Защо сте тъй тъжен?

    КЛАВДИО
            Не съм тъжен, ваша светлост.

    ДОН ПЕДРО
            Тогава болен?

    КЛАВДИО
            Нито болен, ваша светлост.

    БЕАТРИЧЕ
            Графът не е нито болен, нито здрав, нито сладък, нито горчив. Той е просто учтив. Учтив като китайски мандарин и жълт от ревност като испанските мандарини, когато узреят.

    ДОН ПЕДРО
            Вашето предположение, госпожице, ми се вижда вярно. Макар че, кълна се, ако той наистина ревнува, въображението го е подвело. Слушайте, Клавдио! Аз направих признание на Херо от ваше име и я спечелих за вас. Говорих с нейния баща и получих съгласието му. Определете деня на сватбата и Бог да ви дава щастие!

    ЛЕОНАТО
            Графе, давам ви дъщеря си и заедно с нея своите богатства. Милостта на принца уреди този съюз и нека милостта Божия го благослови!

    БЕАТРИЧЕ
            Говорете, графе, сега е вашата реплика.

    КЛАВДИО
            Мълчанието е най-красноречивият изразител на радостта. Ако можех да изкажа колко голямо е щастието ми, това би значело, че не съм истински щастлив!… Предлагам ви себе си срещу вас и страстно желая да се разменим!

    БЕАТРИЧЕ
            Хайде, братовчедке! Твой ред е! Или ако не можеш да говориш, запечатай му устата с целувка, за да не може да говори и той!

    ДОН ПЕДРО
            Наистина, госпожице, вие имате весело сърце.

    БЕАТРИЧЕ
            Да, ваша светлост. И съм му благодарна на това тупкащо глупаче затова, че знае да се държи на завет от вихъра на грижите… Братовчедка ми му шепне в ухото, че той й е в сърцето.

    КЛАВДИО
            Познахте, братовчедке.

    БЕАТРИЧЕ
            Боже Господи, още един роднина! Всички се нареж-дат, само аз, грозницата, ще си остана да рева в някой ъгъл: „Мамо, искам мъж, искам мъж!“

    ДОН ПЕДРО
            Госпожице Беатриче, аз бих могъл да ви намеря един.

    БЕАТРИЧЕ
            Баща ви да беше поел тази грижа!… Няма ли ваша светлост някой брат, който да ви прилича? Благородният ви родител е създавал чудесни съпрузи, но къде да ги срещне една обикновена девойка!

    ДОН ПЕДРО
            Не желаете ли мен, госпожице?

    БЕАТРИЧЕ
            Не, ваша светлост, освен ако мога да имам и втори мъж за делниците. Един разкошен съпруг като вас не е за всеки ден… Простете, родила съм се такава: говоря много смешки с малко смисъл.

    ДОН ПЕДРО
            Веселието ви подхожда и мълчанието ви би ме огорчило. Честна дума, вие сте родена в радостен час!

    БЕАТРИЧЕ
            Не, майка ми навярно е пищяла, но една звезда е танцувала в небето и аз съм се пръкнала под нея… Братовчедке, братовчедке, господ да ви дава щастие!

    ЛЕОНАТО
            Племеннице, нали ще се погрижите за онази работа?

    БЕАТРИЧЕ
            Прощавайте, вуйчо! Разрешете, ваша светлост!

    Излиза.

    ДОН ПЕДРО
            Честна дума, много весела девойка!

    ЛЕОНАТО
            Да, меланхоличният елемент е слабо застъпен в нея. Тя е сериозна само когато спи, но и насън никога не е печална. Дъщеря ми казва за нея, че дори когато сънувала тъжни неща, пак се събуждала със смях.

    ДОН ПЕДРО
            Но не ще и да чуе за съпруг.

    ЛЕОНАТО
            За нищо на света! Тя се държи тъй заядливо с поклонниците си, че всички побягват един след друг.

    ДОН ПЕДРО
            Би била чудесна женичка за Бенедикт.

    ЛЕОНАТО
            Какво говорите, принце! След една седмица словесни битки ще са луди и двамата!

    ДОН ПЕДРО
            А кога ще бъде вашата венчавка, граф Клавдио?

    КЛАВДИО
            Още утре, принце! Времето се мъкне на патерици, когато любовта го чака, за да влезе в пълните си права.

    ЛЕОНАТО
            Не по-рано от понеделник, драги зетко, или, иначе казано, след седмица. Дори и тя едва ще стигне да приготвим всичко, както бих желал.

    ДОН ПЕДРО
            Виждам, Клавдио, че клатите глава. Срокът ви се струва дълъг, но, вярвайте, няма да ви е скучно. През тези дни искам да извърша един херкулесовски подвиг: той се състои в това да накарам синьор Бенедикт и госпожица Беатриче да се изкачат от две различни страни върху високия връх на любовта. Много ми се ще да ги събера там и не се съмнявам в успеха си, ако вие тримата ми помагате тъй добре, както аз ще ви ръководя.

    ЛЕОНАТО
            На вашите услуги, принце, дори ако трябва да не спя десет нощи подред.

    КЛАВДИО
            И аз съм готов, принце.

    ДОН ПЕДРО
            А вие, прелестна Херо?

    ХЕРО
            Ваша светлост, ще сторя всичко, което е в рамките на скромността, за да помогна на своята братовчедка да си намери добър съпруг.

    ДОН ПЕДРО
            А Бенедикт няма да е от най-безнадеждните. Смело мога да го похваля, защото той е рицар с благородно потекло, проверена храброст и доказана честност. Вас ще науча как да повлияете на братовчедка си, за да обикне тя Бенедикт, а пък аз самият, подпомогнат от вас двамата, тъй ще въздействам върху него, че той въпреки острия си ум и придир чивия си вкус да се влюби в Беатриче. И ако успеем, Купидон вече няма да бъде първият стрелец на пламенни страсти. Ние ще сме му отнели славата и ще бъдем неоспорваните богове на любовта. Тръгвайте с мен и ще ви разкажа своя план!

    Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

    Стая в дома на Леонато.
    Влизат Дон Хуан и Борачио.

    ДОН ХУАН
            Значи така, граф Клавдио взема дъщерята на Леонато!

    БОРАЧИО
            Да, господарю, но аз бих могъл да му попреча.

    ДОН ХУАН
            Всяка пречка, спънка, преграда ще бъде балсам за мен! Аз съм болен от ненавист към този Клавдио и всичко, което противоречи на неговите желания, е в съгласие с моите. Как ще попречиш на сватбата?

    БОРАЧИО
            Не по честен начин, господарю, но тъй прикрито, че нищо от безчестието да не проличи.

    ДОН ХУАН
            С две думи: как?

    БОРАЧИО
            Още преди година, струва ми се, бях ви споменал, господарю, че съм спечелил благосклонността на Маргарита, компаньонката на Херо.

    ДОН ХУАН
            Спомням си.

    БОРАЧИО
            Мога да я накарам да надникне по най-необичайното време на нощта от прозореца на своята господарка.

    ДОН ХУАН
            Е, и как отварянето на този прозорец ще затвори за Херо вратата на черквата?

    БОРАЧИО
            На вас се пада да й врътнете ключа. Идете при вашия брат, принца, и направо му кажете, че той петни честта си, като способства за брака между славния Клавдио — към когото вие сте преизпълнен с огромно уважение — и една улична кучка, каквато е тази Херо.


    ДОН ХУАН
            А какво доказателство ще мога да дам?

    БОРАЧИО
            Достатъчно убедително, за да подведете принца, да измъчите Клавдио, да опропастите Херо и да убиете Леонато. Малко ли ви е?

    ДОН ХУАН
            О, и за много по-малко бих обърнал света!

    БОРАЧИО
            Вървете тогава и подирете удобен миг, за да поговорите насаме с Дон Педро и граф Клавдио. Кажете им, че между Херо и мен има любовна връзка. Престорете се, че им я разкривате само от горещо желание да помогнете и на двамата, защото скъпите честта на брат си, който е съдействал за готвения брак, и щадите доброто име на неговия приятел, комуто искат да подхлъзнат фалшива девица. Те ще пожелаят нещо повече от голи думи и вие ще им позволите да видят и чуят как в тъмното Маргарита, която аз ще наричам „Херо“, ще говори от прозореца на господарката си с мен. Ще го направим тъкмо вечерта преди сватбата — аз ще наглася по туй време истинската Херо да отсъства от стаята си… Тъй ще им дадем едно толкоз очевидно доказателство за нейната измяна, че недоверието ще се превърне в убеждение и всички подготовки ще хвръкнат по дяволите!

    ДОН ХУАН

    БОРАЧИО
            Вие дръжте на своето обвинение, а пък моето умение няма да ме посрами.

    ДОН ХУАН
            Отивам да узная деня на сватбата!

    Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

    Градината на Леонато.
    Влиза Бенедикт, следван от Паж.

    БЕНЕДИКТ
            Ей, малкия!

    ПАЖЪТ
            Да, синьор?

    БЕНЕДИКТ
            На прозореца в моята стая има една книга. Бягай и ми я донеси!

    ПАЖЪТ
            Вече съм тук!

    БЕНЕДИКТ
            Виждам, че си тук, но искам първо да си бил там и да си се върнал с книгата.

    Пажът излиза.

            Не мога да разбера как един мъж, след като е видял до каква степен изглупяват другите мъже, щом се отдадат на любовта, може изведнъж, забравяйки, че се е надсмивал над чуждото безумие, сам да хлътне и да се превърне в мишена на собствените си подигравки! Точно това прави Клавдио. Помня времето, когато не признаваше друга музика освен бойните тръби и барабани, а сега дай му сватбени гайди и тъпани. Помня го, когато беше готов да извърви десет мили пеш, за да види една добра броня; а сега може да не спи пет нощи, за да обмисля някаква нова кройка на якичка. Преди говореше направо и делово като честен мъж и воин, а сега си губи времето в словесни кълчения и речта му прилича на фантастично пиршество от невероятни ястия. Възможно ли е и с мен да стане същото? Да гледам все с тези си очи, а да се преобразя така? Нищо не се знае, но не, не вярвам! Не смея да твърдя, че любовта няма някой ден да ме накара да се затворя в себе си като мида, но кълна се, че преди да ме направи на мида, няма да ме направи на глупак! Една може да е красива: не трепвам! Друга — да е разумна: не мърдам! Трета — добродетелна: не се поддавам! Трябва всички качества да се съберат в едно, за да може Купидон да купи сърцето ми. Тя трябва да бъде богата — това е безспорно! Умна — инак не я искам! Добродетелна — инак не я вземам! Хубава — инак няма да я погледна! Нежна — инак далеч от мен! Благородна — инак да не се показва! А освен това трябва да бъде сладкодумна, музикална, с коса… косата й може да си бъде каквато Господ й е дал… Ха! Принцът и господин Аморозо34! Ще се скрия в шумака!

    Скрива се.
    Влизат Дон Педро, Леонато, Клавдио и Балтазар.

    ДОН ПЕДРО
            Желаеш ли да чуем тази песен?

    КЛАВДИО
            Да, ваша светлост. Толкова е тихо,
            като че ли нарочно вечерта
            е затаила дъх, за да я слуша.

    ДОН ПЕДРО (тихо)
            А виждаш ли зад мене Бенедикт?

    КЛАВДИО (тихо)
            Разбира се. Щом музиката свърши,
            лисичето ще падне във капана.

    ДОН ПЕДРО
            Изпей онази песен, Балтазаре!

    БАЛТАЗАР
            О, ваша светлост, тя не е виновна,
            за да я мъчи втори път гласът ми.

    ДОН ПЕДРО
            Да не признаваш своята способност,
            е често верен знак за съвършенство,
            но ти все пак недей ни принуждава
            да те ухажваме!

    БАЛТАЗАР
                            Пред тази дума
            отстъпих вече, тъй като в живота
            ухажването често няма общо
            с харесването.

    ДОН ПЕДРО
                            Чакаме те вече.
            Ако желаеш да разкажеш нещо,
            то разкажи го в ключове, в бемоли!

    БАЛТАЗАР
            А после да приключа ще ме моли
            пак ваша светлост!

    ДОН ПЕДРО
                                    Сто игри на думи
            и в крайна сметка — нищо. Хайде, пей!

    Музика.

    БЕНЕДИКТ
            Божествената им музика! Два струнни звука и духът им е вече запленен! Не разбирам как едно усукано овнешко черво може да изтръгва душите на хората от телата им. Ако трябва непременно да се слуша нещо, бих предпочел рога на овена, а не червата му!

    БАЛТАЗАР (пее)
                    „Девойки, вам съвет ще дам:
                    плач нива не полива.
                    Сега са тук, а утре там —
                    мъжете са такива!

                            Припев:

                    Затуй след тях…
                    викнете в смях:
                    — Довиждане, синьоре! —
                    Да си вървят,
                    добър им път
                    и тра-ла-ла отгоре!
                    Таз дълга скръб по спомен скъп
                    защо ви е, кажете?
                    Днес огнен взор, утре гръб —
                    това са то мъжете!

                            Припев:

                    Затуй след тях…“ и т.н.

    ДОН ПЕДРО
            Честна дума, хубава песен!

    БАЛТАЗАР
            И лош певец, принце.

    ДОН ПЕДРО
            О, не, не! Напротив, много добре я изпълнихте… за случая.

    БЕНЕДИКТ (настрани)
            Ако някое куче беше вило така, досега да са го обесили. Дано воят му не ми докара някоя беда! Бих предпочел да слушам гарванов грак, каквито и злини да носи той!

    ДОН ПЕДРО (завършвайки разговора си с Клавдио)
            …Да, точно така… Чувай, Балтазаре! Намери ни свирачи, но да бъдат добри, и нека устроят утре малък концерт под прозореца на госпожица Херо.

    БАЛТАЗАР
            Най-добрите, които има, ваша светлост!

    ДОН ПЕДРО
            Хубаво! Свободен си.

    Балтазар излиза.

            Елате, Леонато! Споменахте ми днес, че племенницата ви Беатриче била се влюбила в Бенедикт?

    КЛАВДИО
            Какво?

    Тихо.

            Пълзете, пълзете! Патицата е наблизо!

    Силно.

            Никога не съм допускал, че тази подигравачка може да се влюби!

    ЛЕОНАТО
            И аз също. Но най-чудното е, че се е увлякла тъкмо по синьор Бенедикт, когото не можеше да понася, ако се съди по цялото й държане.

    БЕНЕДИКТ (настрани)
            Възможно ли е това? Виж ти каква била работата!

    ЛЕОНАТО
            Вярвайте, ваша светлост, и аз не зная какво да мисля, но тя го люби с бурна страст и отвъд безграничността на човешкия разсъдък!

    ДОН ПЕДРО
            А може би само се преструва?

    КЛАВДИО
            Да, да, много е вероятно.

    ЛЕОНАТО
            Боже господи, да се преструва тъй! Никога досега престорена страст не е била подобна на истинската, както тази, която тя проявява!

    ДОН ПЕДРО
            Е какви са толкоз проявите и?

    КЛАВДИО (тихо)
            Нанижете я добре тази стръв! Сега ще клъвне!

    ЛЕОНАТО
            Как какви са! Ами че тя по цял ден… Но на вас дъщеря ми сигурно ви е разказвала.

    КЛАВДИО
            Да, разказа ми, но…

    ДОН ПЕДРО
            Чакайте, за какво говорите? Вие наистина ме смайвате! Бях останал с впечатление, че духът й е здраво укрепен срещу пристъпите на любовното чувство.

    ЛЕОНАТО
            Аз пък бих се заклел в това, ваша светлост, и то особено по отношение на Бенедикт.

    БЕНЕДИКТ (настрани)
            Щях да помисля, че ми погаждат нещо, ако не го казваше тази бяла брада. Но не е възможно такава измама да се крие под тъй внушителна външност.

    КЛАВДИО (тихо)
            Действа, действа! Досипете му още нещо!

    ДОН ПЕДРО
            А разкрила ли е тя чувството си пред Бенедикт?

    ЛЕОНАТО
            Не, и се кълне, че никога нямало да го направи. В това е мъката й.

    КЛАВДИО
            Да, и аз знам от дъщеря ви, че тя била казала: „Как аз, която толкоз пъти съм го срещала с подигравки, сега ще му пиша, че го обичам!“

    ЛЕОНАТО
            И това го повтаряла постоянно, защото нощем ставала по двайсет пъти да му пише, по нощница. И не си лягала, преди да изпълни цял лист. Дъщеря ми най-подробно ми разказа за всичко.

    КЛАВДИО
            Казахте „лист“, та се досетих. Спомена ли ви тя за онази смешна подробност с листа?

    ЛЕОНАТО
            А, да! Веднъж като сгънала листа, двете имена — Бенедикт и Беатриче — легнали едно върху друго. За това ли казвате?

    КЛАВДИО
            Да, точно!

    ЛЕОНАТО
            Тя пламнала, накъсала писмото на хиляди парченца и започнала да се обвинява в нескромност, задето била посмяла да пише на човек, който, както тя отлично знаела, щял да й се надсмее. „Знам го по себе си — казала, — защото и аз бих му се надсмяла, ако би ми писал! Да, да, макар да го обичам ужасно, пак бих му се надсмяла!“ Така казала.

    КЛАВДИО
            И след това паднала на колене, захълцала, заридала! Не може да се успокои! Бие се в гърдите, скубе си косата, кълне, моли се: „О, сладки Бенедикт! Боже, дай ми търпение!“

    ЛЕОНАТО
            Да, точно така прави… искам да кажа: Херо ми казваше, че правела. И любовната лудост така я била обзела, че дъщеря ми се бои да не би в миг на отчаяние да посегне на живота си. И има право.

    ДОН ПЕДРО
            Добре ще е Бенедикт да узнае от другиго за всичко това, щом тя не иска да му го разкрие сама.

    КЛАВДИО
            А каква полза? Той само ще намери в това нов повод за забава и ще измъчи докрай злочестата девойка.

    ДОН ПЕДРО
            За такава постъпка и бесилото ще му е малко. Тя е тъй прелестна и без съмнение високо нравствена!

    КЛАВДИО
            И винаги е била извънредно разумна!

    ДОН ПЕДРО
            Освен когато се е влюбила в него!

    ЛЕОНАТО
            О, ваша светлост, когато ум и страст си дават бой в такова крехко тяло, в десет случая срещу един взема връх страстта. Много ми е мъчно за девойката, защото съм неин и вуйчо, и настойник.

    ДОН ПЕДРО
            Ако бях аз предметът на нейното увлечение, нищо не би ме спряло да направя от нея своя нежна половина. Моля ви, съобщете на Бенедикт за всичко това, да чуем какво ще отговори.

    ЛЕОНАТО
            Мислите ли, че ще бъде добре, ваша светлост?

    КЛАВДИО
            Според Херо братовчедка й била обречена на смърт, защото казвала, че щяла да умре, ако Бенедикт не я обичал; че щяла да умре, ако трябвало да му признае, че сама тя го обича; и че ако той пък й се признаел — щяла да умре, преди да отстъпела педя от своето упорство!

    ДОН ПЕДРО
            И права е. Ако му разкрие любовта си, много е възможно той да й се подиграе безмилостно. Нали го знаете какъв надменен характер има!

    КЛАВДИО
            Но пък е хубав мъж.

    ДОН ПЕДРО
            Наистина има красива външност.

    КЛАВДИО
            Уверявам ви, той е и много умен.

    ДОН ПЕДРО
            Забелязвал съм у него някои проблясъци на разум.

    КЛАВДИО
            А пък аз зная какъв храбрец е!

    ДОН ПЕДРО
            Втори Хектор35, съгласен съм. И при уреждането на свадите може да се каже, че проявява мъдрост, защото или ги избягва твърде благоразумно, или пък, когато трябва да се бие, прави го с истински страх божи.

    ЛЕОНАТО
            Щом е богобоязлив, длъжен е да бъде и миролюбив; и когато е принуден да наруши мира, естествено ще го прави със страх и трепет.

    ДОН ПЕДРО
            Да, и то с голям. Изглежда, че много се бои от бога, макар че това не е в съгласие с някои малко волни шеги, които си позволява. Но както и да е, много ми е жал за вашата племенница — дали да идем да кажем на Бенедикт за нейната любов?

    КЛАВДИО
            За нищо на света, принце! По-добре ще бъде да подкрепим нея с добри съвети. Може би сърдечната й болка ще стихне.

    ШОНАТО
            Мисля, че сърцето й ще стихне преди болката.

    ДОН ПЕДРО
            Добре, нека първо чуем какво ново ще ни съобщи дъщеря ви. Обичам го, този Бенедикт, и ми се ще той да се вгледа с повечко скромност в себе си и да се убеди колко е недостоен все пак за такава чудесна девойка.

    ЛЕОНАТО
            Да вървим ли, ваша светлост? Обядът е готов.

    КЛАВДИО (тихо)
            Ако и след всичко това не пламне, вече няма да зная на какво да вярвам!

    ДОН ПЕДРО (тихо)
            Сега трябва да се заложи и за нея една такава мрежа. Но с това ще се занимаят дъщеря ви и нейните компаньонки. Играта ще стане най-забавна, когато всеки от двамата повярва, че другият е влюбен в него. Много бих искал да присъствам на тази сцена. Ще бъде невероятна пантомима! Сега нека изпратим нея тук, да го извика за обяд!
    Излиза заедно с Клавдио и Леонато.

    БЕНЕДИКТ (излиза от скривалището си)
            Не може да бъде шега! Говореха съвсем сериозно! Те са научили истината от Херо. Изглежда, че искрено съжаляват Беатриче — навярно се е влюбила до краен предел. И в мен? Не, такова нещо иска взаимност! Колко упреци ми струпаха! Казват, че съм щял да се държа високомерно, ако съм узнаел, че тя ме обича. И че тя щяла по-скоро да умре, отколкото да ми подскаже с нещо чувството си… Никога не съм и помислял да се женя!… Не бива да правя впечатление на горделивец!… Хубаво е да чуеш как те критикуват, та да можеш след това да се поправиш! Казват, че е красива — вярно е; мога и сам да свидетелствам. И била добродетелна — кой спори? И разумна, ако не се смятало туй, че се била влюбила в мен — вярно, като си премисля, това не говори кой знай колко добре за нейния ум… Но пък и не е толкоз голям признак за глупост, защото и аз съм готов да я обикна ужасно! Навярно ще пуснат по мой адрес няколко безсолни смешки, две-три трохи от чужда духовитост, защото много нападах брака, но какво от това най-сетне! Вкусът не се ли мени? Човек, когато е млад, обича една гозба, а на старост не може да я понася. Бива ли няколко закачки, подмятания и разни книжни топчета, изстрелвани от мозъци, които си нямат друга работа, да отклонят човека от пътя, който неговата природна склонност му сочи? Ами че този свят нали трябва да бъде населван! Вярно е, казвах, че ще умра неженен, но отде да зная, че ще доживея до женитба!… Ето я, иде! Хубава е, бога ми! Забелязвам в нея някои признаци на влюбеност!

    Влиза Беатриче.

    БЕАТРИЧЕ
            Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.

    БЕНЕДИКТ
            Благодаря ви за труда, красива Беатриче.

    БЕАТРИЧЕ
            Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Ако беше трудно, нямаше да дойда.

    БЕНЕДИКТ
            Щом не ви е било трудно, значи поръчката ви е била доста приятна?

    БЕАТРИЧЕ
            Да, приятното в нея беше толкоз много, че можете да го дадете на гарга с върха на ножа; и толкоз приятно, че тя веднага ще тупне мъртва. Изглежда не сте гладен. Тогава прощавайте!

    Излиза.

    БЕНЕДИКТ
            Ха! „Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.“ Тук трябва да се крие някаква двусмислица! Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Това значи, че всеки труд, който полага за мен, е за нея лесен като изказване на благодарност. Не, ако не се смиля над нея, ще бъда просто негодник! Човек да не съм, ако не я обикна! Отивам да си намеря един неин портрет!

    Излиза.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

    Градината на Леонато.
    Влизат Херо, Маргарита и Урсула.

    ХЕРО
            Изтичай бързо вкъщи, Маргарита!
            Ще видиш братовчедка ми в салона
            да разговаря с Клавдио и принца.
            Кажи й на ушенцето, че ние
            със Урсула разхождаме се в парка
            и ти си уж подслушала как двете
            говорили сме нещо все за нея.
            Съвет й дай в беседката да влезе,
            но скришом, дето орловите нокти,
            разрасли се от слънцето, възпират
            светлика му, от който сила черпят,
            тъй както обласканите велможи
            надигат гордостта си срещу краля;
            там в мрака да се сгуши, за да чуе
            какво ще разговаряме. Стори го
            и остави ни с Урсула сами!

    МАРГАРИТА
            Ще я накарам да доприпка бързо,
            бъдете сигурна!

    Излиза.

    ХЕРО
                            А с тебе, Урси,
            щом тя пристигне, тук напред-назад
            ще се разхождаме и ще говорим
            на тема „Бенедикт“. Пред мене ти
            ще го възнасяш чак до небесата;
            а аз на тебе ще разказвам с болка
            как чезне той от страст по Беатриче.
            От думи като тези са излети
            най-тънките стрели на Купидона,
            които поразяват безотказно
            човека през ушите…

    Влиза — в дъното — Беатриче.

                                    Чакай, ей я,
            като калугеричка до земята
            прехвръква, любопитна да ни чуе!

    УРСУЛА
            При въдичарството е най-приятно,
            когато виждаш рибката да срязва
            със златни перки сребърната струя,
            за да налапа лакомо стръвта.
            Сега надникна. Вече е в шубрака.
            Да почнем. И не бойте се за мене:
            запомних свойта роля в диалога.

    ХЕРО
            Тогаз да идем по-натам, така че
            ухото й по-сигурно да клъвне
            примамката, която ще му хвърлим…

    Приближават се към беседката.

            Да, Урсула, но тя е тъй надменна!
            Духът й е и горд, и саможив
            като на скален ястреб!

    УРСУЛА
                                    Но дали
            е сигурно, че Бенедикт я люби?

    ХЕРО
            Тъй казват годеникът ми и принцът.

    УРСУЛА
            А казаха ли ви да съобщите
            на Беатриче за това, мадам?

    ХЕРО
            О, да, но аз ги убедих, че трябва,
            ако обичат своя Бенедикт,
            да му помогнат да се овладее,
            така че братовчедка ми по нищо
            да не отгатне неговото чувство.

    УРСУЛА
            Защо? Нима тоз млад и хубав мъж
            не заслужава рядката наслада,
            която бракът с нея би му дал?

    ХЕРО
            О, боже! Той достоен е за всичко,
            с което би могла една жена
            да одари мъжа си! Но за жалост
            природата за пръв път е създала
            сърце като това на Беатриче:
            надменност и презрение искрят
            в очите й, към всичко насмешливи;
            умът й сам цени се тъй високо,
            че вижда му се нисък всеки друг.
            Не, тя не е способна да обича
            и чувствата изобщо не познава.
            Къде ще може в други да се влюби
            такава самовлюбена!

    УРСУЛА
                                    Уви,
            така е, и добре е да не знае
            за чувството на Бенедикт, защото
            тя би му се надсмяла.

    ХЕРО
                                    Сто на сто!
            Не помня да е срещнала младеж —
            бил той най-умен, хубав, благороден
            и образа му тя да не представи
            изопачено: ако той е светъл,
            ще каже: „Бих го взела за сестрица“;
            ако е мургав, значи: „Господ-бог,
            рисувайки, е капнал със мастило“;
            висок ако се случи, той ще бъде
            сравнен веднага с „копие, но тъпо“,
            или обратно, с „грозно медальонче“,
            ако е нисък. И така със всеки:
            разговорлив е? — прякорът го чака:
            „Неспирно скърцащ ветропоказател“;
            но той мълчи? — Тогава пък ще бъде
            „Невероятно неподвижен дънер.“
            Такава си е. Всякого очерня
            и никога на качеството няма
            заслужения данък да плати!

    УРСУЛА
            Не е похвална тази придирчивост.

    ХЕРО
            Разбира се. И също непохвален
            е нейният характер вироглав.
            Но как да й го кажеш? Ако дръзна
            да я упрекна, тя със подигравки
            ще ме засипе, задуши, удави,
            от кожата извади, тласне в гроба!
            Не, по-добре ще бъде Бенедикт
            като затрупан огън да изтлее,
            наместо да изсъхне от насмешки
            като нещастник, умъртвен чрез гъдел.

    УРСУЛА
            И все таки, кажете й за него
            и чуйте я какво ще отговори!

    ХЕРО
            Не, не, ще посъветвам Бенедикт
            да се пребори с лумналата страст
            и тъй като ще бъде за добро,
            пред него леко ще я поочерня:
            две малки клюки може би ще могат
            да умъртвят една голяма обич!

    УРСУЛА
            О, не! Недейте върши таз неправда
            над братовчедка си! Едва ли тя,
            прочута със находчивост и разум,
            ще бъде тъй безумна да отхвърли
            една възможност като Бенедикт!

    ХЕРО
            Да, той е първи рицар във страната,
            като изключим Клавдио.

    УРСУЛА
                                    Мадам,
            недейте ми се сърди, ако кажа,
            че кавалерът Бенедикт за мене
            по хубост, разум, смелост и обноски
            си няма равен в цялата страна.

    ХЕРО
            Да, той се радва на чудесно име.

    УРСУЛА
            Да, „радва се“, но тъжен е все пак…
            А вий кога ще бъдете съпруга?

    ХЕРО
            От утре всеки ден натам. Да влезем.
            Ще ти покажа новите си рокли.
            Бих искала да ми дадеш съвет
            с коя да ида утре пред олтара.

    УРСУЛА (тихо)
            Захапа, уверявам ви, захапа!

    ХЕРО (тихо)
            Амур умее примки да залага,
            щом някой от стрелите му избяга.

    Излиза заедно с Урсула.

    БЕАТРИЧЕ (излиза напред)
            Ушите ми пламтят! О, тежък миг!
            Нима съм аз наистина такава?
            Моминска гордост и хаплив език,
            отказвам се от лошата ви слава!
            А ти ела, о, Бенедикте мой!
            Не съм аз вече присмехулка дръзка.
            Сърцето ми очаква в тих покой
            със твоето да влезе в свята връзка.
            Че си достоен, всеки ми твърди,
            а знам го и самичка от преди!

    Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

    Стая в дома на Леонато.
    Влизат Дон Педро, Клавдио, Бенедикт и Леонато.

    ДОН ПЕДРО
            Ще остана тук само за венчавката ви и веднага след това тръгвам за Арагона.

    КЛАВДИО
            Ще ви придружа дотам, ако ми разрешите.

    ДОН ПЕДРО
            Не, това би помрачило младия блясък на вашия брак. Все едно да покажеш на дете новите му дрешки и да му забраниш да ги носи. Ще помоля Бенедикт да ме придружи, защото той е винаги пълен с веселие от главата до петите, а напоследък няколко пъти сряза тетивата на Купидона, тъй че малкият обесник вече не смее да го взема на прицел. Сърцето му е без пукнатина като камбана, а и езикът му е като на камбана, защото каквото сърцето му помисли, езикът го разглася.

    БЕНЕДИКТ
            Господа, аз не съм вече предишният!

    ЛЕОНАТО
            Наистина и аз усетих нещо. Изглеждате по-сдържан.

    КЛАВДИО
            Дано се е влюбил!

    ДОН ПЕДРО
            Оставете го този изменник! В него няма капка кръв, способна да пламне от любов. Сдържан е, защото издръжката не му стига.

    БЕНЕДИКТ
            Ако и вие имахте такъв зъб!

    ДОН ПЕДРО
            На кого?

    БЕНЕДИКТ
            На никого! Мой! Боли ме!

    ДОН ПЕДРО
            Толкоз въздишки за някакъв зъбобол?

    ЛЕОНАТО

    КЛАВДИО
            Аз пак ви казвам, влюбен е!

    ДОН ПЕДРО
            Не виждам у него признаци на влюбеност освен напоследък странното му увличане по чуждестранното обличане: днес се пременил като холандец, утре ще го видиш французин; вдругиден тръгнал от кръста нагоре по камизола — сякаш испанец, а от кръста надолу само плисета и буфани — жив немец! Но като изключим тази му любов към лудостите, не ми се вижда луд от любов.

    КЛАВДИО
            Ако не е хлътнал по някое девойче, значи вече не важат и най-сигурните признаци! Той си четка шапката всяка сутрин! Какво означава това?

    ДОН ПЕДРО
            Видял ли го е някой при бръснаря?

    КЛАВДИО
            Не, но са видели бръснаря при него. И вчерашната къдрава украса на неговото лице е вече послужила за пълнене на тенисни топки.

    ЛЕОНАТО
            Вярно, той изглежда с цяла брада по-млад!

    ДОН ПЕДРО
            И се е напръскал с мускус37! Наистина замирисва на нещо.

    КЛАВДИО
            Милото детенце, влюбено е! Ясно като бял ден!

    ДОН ПЕДРО
            Но главният белег е меланхолията му.

    КЛАВДИО
            По-рано кога си е мил лицето?

    ДОН ПЕДРО
            И си маже бузите! Чух вече да го одумват за това.

    КЛАВДИО
            И къде е прочутата му веселост? Завряла се е в струната на една лютня и трепти по закона на грифа й.

    ДОН ПЕДРО
            Наистина всичко това не оставя място за съмнение: нашият човек е влюбен!

    КЛАВДИО
            А пък аз зная коя е влюбена в него!

    ДОН ПЕДРО
            Любопитен съм да го узная и аз — навярно някоя, която не го познава добре.

    КЛАВДИО
            Напротив, тя знае всичките му недостатъци и все пак си пада по него.

    ДОН ПЕДРО
            Под него, искате да кажете…

    БЕНЕДИКТ
            И все пак всичко това не лекува зъбобола ми. Уважаеми господин Леонато, бихте ли желали да се поразходите с мен? Обмислил съм няколко сериозни думи, които искам да ви кажа, без да бъда чут от тези остроумци.

    Излиза заедно с Леонато.

    ДОН ПЕДРО
            Сто на сто ще му говори за Беатриче!

    КЛАВДИО
            Разбира се! Херо и Маргарита също трябва да са разиграли своята комедия пред нея, тъй че двата звяра няма вече да се дерат и хапят при всяка среща.

    Влиза Дон Хуан.

    ДОН ХУАН
            Да ви пази бог, братко и повелителю мой!

    ДОН ПЕДРО
            Добър ден, братко.

    ДОН ХУАН
            Бих желал да поговоря с вас, ако имате минутка време.

    ДОН ПЕДРО
            Насаме?

    ДОН ХУАН
            Ако е възможно. Впрочем граф Клавдио би могъл да слуша, защото това, което имам да ви съобщя, засяга него.

    ДОН ПЕДРО
            Какво има?

    ДОН ХУАН (на Клавдио)
            Смятате ли да се венчаете утре, графе?

    ДОН ПЕДРО
            Смята, разбира се. Много добре го знаете.

    ДОН ХУАН
            Но не зная дали ще се разбира толкоз, когато узнае това, което аз зная.

    КЛАВДИО
            Ако има някаква пречка, ще ви моля да ми я съобщите.

    ДОН ХУАН
            Вие, графе, може би мислите, че не ви обичам, но нека оставим това да се изясни по-нататък, сега съдете за моите чувства към вас по това, което ще ви разкрия. Брат ми, убеден съм, също ви желае доброто и от чисто сърце е съдействал за предстоящата ви сватба. Уви, лоша услуга, зле насочени усилия!

    ДОН ПЕДРО
            Защо? Какво има?

    ДОН ХУАН
            Дойдох, за да ви го кажа. Без да навлизаме в подробности — защото и без туй много думи са похабени по този повод — дамата ви изневерява.

    КЛАВДИО
            Коя дама? Херо?

    ДОН ХУАН
            Да, Херо. Леонатовата Херо, вашата Херо, общата Херо.

    КЛАВДИО
            Херо — невярна?

    ДОН ХУАН
            Думата е слаба, за да изрази нейната поквара. Аз бих нарекъл такава жена по иначе: намерете най-силното прозвище от този род и ще ви докажа, че то й… ляга добре. Но да изчакаме, докато получите сигурно доказателство. Елате с мен тази нощ и ще видите мъже да влизат и излизат през прозореца на спалнята й, и то в навечерието на вашата сватба. Ако продължите и след това да я обичате, венчавайте се с нея утре, но по-добре за честта ви ще бъде да промените решението си.

    КЛАВДИО
            Възможно ли е това?

    ДОН ПЕДРО
            Няма да го повярвам!

    ДОН ХУАН
            Ако не повярвате и когато го видите, забравете, че сте го узнали! Но засега последвайте ме и аз ще ви покажа доста неща. А когато им се нагледате и наслушате, постъпете, както намерите за добре!

    КЛАВДИО
            Ако тази нощ видя нещо, което да ми попречи да се венчая с нея утре сутрин, ще я опозоря в самата черква, пред всички!

    ДОН ПЕДРО
            Аз също, понеже я ухажвах от твое име, ще я заклеймя утре от свое!

    ДОН ХУАН
            Няма да я обвинявам повече, докато вие сами не станете мои свидетели. Запазете само спокойствие до полунощ, когато всичко ще се разбере.

    ДОН ПЕДРО
            О, ясен ден,
            внезапно помрачен!

    КЛАВДИО
            О, страшно зло,
            нечакано дошло!

    ДОН ХУАН
            О, черен срам,
            предотвратен едвам! —
            Така ще кажете, когато видите всичко.

    Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

    Улица.
    Влизат Кучидрян, Киселица, Стражи.

    КУЧИДРЯН
            Сега вие сте ли набожни и надеждни, както го иска уставът, или напротив?

    КИСЕЛИЦА
            Са, разбира се. Иначе няма за тях онеправдание, нито пред земния, нито пред божия съд!

    КУЧИДРЯН
            Да, те ще са заслужили най-минималното наказание, ако не са истински верноподаници, защото са избрани за градска стража на принца. Да не ми е името Кучидрян, ако не е така! Какво ще кажеш, куме Киселица?

    КИСЕЛИЦА
            Така си е. Дай им сега озадачения на всички!

    КУЧИДРЯН
            Първо, кой е според вас най-противопоказният за началник на патрула?

    ПЪРВИ СТРАЖ
            Хю Тиквата или Джордж Пляката. Те знаят да четат и пишат.

    КУЧИДРЯН

    ВТОРИ СТРАЖ
            Тъй точно, господин началник, но аз имам…

    КУЧИДРЯН
            И двете. Ясно. Знам какво ще кажеш. Аз обаче ще ти кажа, за хубостта си да благодариш Богу и да не се перчиш много с нея, а пък дето си грамотен, тези празни ентелегентности и да ги показваш сам, когато е крайно излишно, разбрано? Посочиха те като най-дървовит и способен за началник на патрула, затова ще носиш ти фенера. По устава трябва да задържаш всички самоскитащи се празноличности, а също си длъжен да викаш: „Стой, в името на принца!“ на всеки, когото срещнеш.

    ВТОРИ СТРАЖ
            А ако той не ще да спре?

    КУЧИДРЯН
            Тогава няма да му обръщаш впечатление. Остави го да си върви, извикай веднага другите от стражата и благодари на бога, че си се отървал от един разбойник!

    КИСЕЛИЦА
            Щом от името на принца му е извикано „Стой!“ и той не спира, това значи следователно, че той не е поданик на принца.

    КУЧИДРЯН
            Точно така. А стражата е заинтересована само от неговите поданици. И няма да произвеждате шумотевици из улиците, защото страж, който дърдори и прави антракции нощем, компроментира званието.

    ВТОРИ СТРАЖ
            Няма дърдорене, господин началник. Най-много някой да хръкне. Знаем задълженията на стражата.

    КУЧИДРЯН
            Ето това са думи на мирен пазач-ветъран, защото как може сънят да наруши обществения ред? Само гледайте да не ви задигнат пиките. Освен това трябва да обиколите поред кръчмите и да заповя-дате на всички пияници да си вървят вкъщи.

    ВТОРИ СТРАЖ
            Ами ако не щат?

    КУЧИДРЯН
            Тогава ще ги оставите, докато изтрезнеят. Ако пак не щат, можете да им кажете, че не сте чакали такова нещо от тях. Ясно?

    ВТОРИ СТРАЖ
            Ясно, господин началник.

    КУЧИДРЯН
            Ако срещнете крадец, по устав имате право да го заподозрете, че не е честен човек, а колкото по-малко се индентифицирате с такива двуличности, толкоз по-добре за вашето име.

    ВТОРИ СТРАЖ
            Ако знаем, че е крадец, не трябва ли да го пипнем?

    КУЧИДРЯН
            По устава трябва, но който пипа катран, се оцапва. Затова най-препоръчително за вас е, като хванете крадец, да не влизате в контак с него, а да го пуснете да си върви.

    КИСЕЛИЦА
            Свате Кучидрян, право за теб всички казват, че си много жалостив и мизерен!

    КУЧИДРЯН
            Така е. Аз куче не мога да обеся самоволно, камо ли жив човек, който все има нещо честно в себе си.

    КИСЕЛИЦА
            Ако чуете през нощта да плаче нейде дете, длъжни сте да извикате майка му и да й заповядате да го накърми.

    ВТОРИ СТРАЖ
            Ами ако спи и не ни чуе?

    КУЧИДРЯН
            Тогава ще си отминете — детето ще я събуди. Казано е: овца, която не чува агнето си да блее, няма да чуе и волско мучене.

    КИСЕЛИЦА
            Чиста правда!

    КУЧИДРЯН
            Така. Сега сте вече озадачени. Ти, началнико на патрула, представляваш принца. Ако го срещнеш, можеш да арестуваш и самия него.

    КИСЕЛИЦА
            Ей, свате, бога ми, това чак май не може!

    КУЧИДРЯН
            Пет шилинга срещу един, че който знае параграфовете на устава, ще каже, че може. Разбира се, със съгласието на негова светлост, защото стражата няма право да оскърбява гражданите, а да арестуваш човек без негово съгласие, това е оскърбление. Не е ли така?

    КИСЕЛИЦА
            Така е, Бога ми!

    КУЧИДРЯН
            Хе-хе, видя ли? Хайде сега, приятели, добра служба. И ако има нещо конфиденционално, извикайте ме! Слушайте си акъла и опичайте съвета на приятелите си! Бъдете нащрек и лека ви нощ! Хайде, куме Киселица!

    ВТОРИ СТРАЖ
            Е, съседи, сега, като си чухме задачата, некапоседнем на пейката пред черквата, а като стане два — всеки вкъщи си да нанка.

    КУЧИДРЯН
            И още едно нещо, граждани! Понаглеждайте вратата на синьор Леонато, защото той утре вдига сватба и тази нощ ще има навярно много врява край тях. Сбогом и да пазите високо репунтацията на градската стража!

    Излиза заедно с Киселица.
    Влизат Борачио и Конрад.

    БОРАЧИО
            Конрад!

    ПЪРВИ СТРАЖ (шепне)
            Шт! Тихо!

    БОРАЧИО
            Ей, Конрад!

    КОНРАД
            Тук съм бе, глупако! До лакътя ти!

    БОРАЧИО
            Пък аз се чудя защо тъй ме сърби. Знаех си, че ще бъде някаква краста.

    КОНРАД
            Това ще ти го върна друг път. Казвай сега нататък!

    БОРАЧИО
            Ела тук под стряхата, че ръми, и ще ти разправя всичко от игла до конец, да не ми е името Борачио-Бърборачио!

    ПЪРВИ СТРАЖ (шепне)
            Тази работа не е чиста! Тихо!

    БОРАЧИО
            Дон Хуан ми изръси хиляда дуката.

    КОНРАД
            Хайде бе! Че много е поскъпнало мошеничеството.

    БОРАЧИО
            Не е поскъпнало, ами е забогатяло. Защото само когато богати мошеници се нуждаят от услугите на бедни мошеници, бедните могат да им искат по-скъпи цени.

    КОНРАД
            Нищо не разбрах!

    БОРАЧИО
            Защото си сукалче. Още не ти е ясно, че облеклото често лъже. Шапка, плащ, ботуши — това са външни неща, които се сменят, а кой е човекът в тях…

    КОНРАД
            Така е. Облекло са — хабят се.

    БОРАЧИО
            А бе аз ти казвам, че се менят според модата.

    КОНРАД
            Е да, модата си е мода.

    БОРАЧИО
            А глупакът — глупак! Казвам ти каква измамница е тази мода! Знаеш ли какво значи „вик на модата“? Модата, като викне, и всичко й се подчинява. Ясно? И действа, вмъква се във всяка къща без изключение. И всеки път взема нов вид и ни обръща гардеробите наопаки.

    ПЪРВИ СТРАЖ (шепне)
            Вярно, знам я и аз тази Мод! От седем години мишкува из града, облечена като важна дама! Отдавна я дебна!

    БОРАЧИО
            Не чу ли нещо?

    КОНРАД
            Ветропоказателя горе.

    БОРАЧИО
            Та, казвам, не виждаш ли как тази мода върти всички горещи глави от четиринайсет до трийсет и пет години, как ги замайва и кара хората да заприличват на фараоновите войници от окадените картини или на Вааловите жреци39 от църковните прозорци или пък на бръснатия Херкулес от проядените завеси, дето гащите му40 са издути отпред като боздугана му?

    КОНРАД
            Виждам. И виждам, че тази мода ни задига много повече дрехи, отколкото бихме изхабили, ако я нямаше. Но и ти май нещо се заплесна по нея и забрави за какво говореше.

    БОРАЧИО
            Кой? Аз да забравя? Нищо не съм забравил! Ще знаеш, че тази нощ имах любовна среща с Маргарита, компаньонката на Херо. Наричах я с името на господарката й, а тя, надвесена от нейния прозорец, ми пожела хиляда пъти лека нощ… Само че много лошо ти го разправям. Първо трябваше да ти кажа, че принцът и Клавдио — подготвени, заведени и поставени в засада от моя господар, наблюдаваха скришом от градината това наше очарователно свиждане.

    КОНРАД
            И помислиха, че Маргарита е Херо?

    БОРАЧИО
            Моят господар, този дявол, разбира се, знаеше всичко; но другите двама останаха измамени; първо, от думите на Дон Хуан, който ги беше подготвил; второ, от нощта, която скри подробностите; и, трето, от моето умение, което потвърди клеветата. Клавдио изскочи от градината разярен, кълнейки се, че утре сутрин, в черквата, ще разгласи пред всички това, което е видял, и ще върне невестата у дома й без съпруг.

    ПЪРВИ СТРАЖ
            Стой, в името на принца!

    ВТОРИ СТРАЖ
            Викайте началника! Разкрит е най-опасният компот, който някога е бил забъркван в държавата.

    ПЪРВИ СТРАЖ
            И в този компот ги е натопила една Мод! Знам я аз, тя мишкува из къщите и има ухо за всяка ключалка, и щом викне тази Мод, цялата й шайка се събира!

    КОНРАД
            Господа, господа!…

    ВТОРИ СТРАЖ
            Ти ще ни кажеш къде се крие тази ваша Мод!

    КОНРАД
            Но господа!…

    ПЪРВИ СТРАЖ
            Млък! Нареждате ни да се подчиним на вашата заповед и да ни последвате тунтакси!

    БОРАЧИО
            Добре се наредихме, ако ни вземат на пики заради моите пикантни истории!

    КОНРАД
            Но защо трябва аз да си патя заради твоите спатии?… Подчиняваме се! Водете ни!

    Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

    Стаята на Херо.
    Влизат Херо, Маргарита и Урсула.

    ХЕРО
            Мила Урсула, събуди братовчедка ми Беатриче и я помоли да стане!

    УРСУЛА
            Да, мадам.

    ХЕРО
            И нека дойде тук!

    УРСУЛА
            Веднага.

    Излиза.

    МАРГАРИТА
            Май че с другата якичка беше по-добре.

    ХЕРО
            Не, Марги, предпочитам тази.

    МАРГАРИТА
            Както желаете, но ще видите, че и братовчедка ви ще хареса повече онази.

    ХЕРО
            Не, ще сложа непременно тази. Тя нищо не разбира, а ти още по-малко.

    МАРГАРИТА
            Във всеки случай намирам прекрасна новата ви фризура. Само трябваше май да бъде малко по-тъмничка. Но моделът на роклята ви е наистина сполучен. Тези дни видях роклята на миланската дукеса, която всички хвалят толкова.

    ХЕРО
            Да, казват, че била невероятно хубава.

    МАРГАРИТА
            Вярвайте, пред вашата тя е една нощница и нищо повече! Иначе е скъпа: златен брокат с няколко разреза, обшита с бисер и сребърни дантели. Висящите ръкави и подплатата — поръбени със синкава сърма. И полата също. Но по тънкост, красота и изящество на кройката вашата е десет пъти по-хубава!

    ХЕРО
            Да даде бог да я облека! Нещо ми тежи на гърдите.

    МАРГАРИТА
            Скоро ще ви натежи още повече от тежестта на мъжа.

    ХЕРО
            Фу! Не те е срам!

    МАРГАРИТА
            От какво, мадам? От това, че говоря почтени неща? Не е ли бракът почтен и при просяка? И не е ли годеникът ви почтен преди брака? Какво има, че съм споменала тежестта на мъжа! Или за да спазя благоприличието, трябваше непременно да кажа „съпруг“ вместо „мъж“? Но това е ясно за който не изкълчва естествените ми думи… Още повече че само истинският съпруг натежава, другият е винаги лек като перушинка. Ето, братовчедка ви иде. Питайте нея какво трябва и какво не трябва да се говори!

    Влиза Беатриче.

    ХЕРО
            Добро утро, братовчедке.

    БЕАТРИЧЕ
            Добро утро, мила Херо.

    ХЕРО
            Какво ти е? Лютнята ти е май зле настроена.

    БЕАТРИЧЕ
            По-зле — съвсем разстроена!

    МАРГАРИТА

    БЕАТРИЧЕ
            Изпей я ти, защото сама си лека в любовта и ако скоро не издуеш талия, значи, вече няма мъже в Италия!

    МАРГАРИТА
            Извинявайте, но никак не съм лека!

    БЕАТРИЧЕ
            Тогава си мека!

    МАРГАРИТА
            Може би съм мека, но мога да намекна нещо и за вас!

    БЕАТРИЧЕ
            Вече е почти пет часът, братовчедко — би трябвало да си готова. Господи, аз съм съвсем болна!

    МАРГАРИТА
            Чудно, преди бяхте „Волната Беатриче“, а сега дойде една буква „Б“, изпъди „В“-то и станахте „Болната Беатриче“. Честна дума, вие съвсем сте се изменили. Ако това не е вярно, моряците не трябва вече да вярват на звездите!

    БЕАТРИЧЕ
            Какво искаш да кажеш?

    МАРГАРИТА
            Нищо. Но да даде господ всякому това, което сърцето му иска!

    ХЕРО
            Как ти се виждат новите ми ръкавици? Подарък ми са от графа. Помириши само, какъв парфюм!

    БЕАТРИЧЕ
            Не мога. Хремава съм.

    МАРГАРИТА
            Виж ти, досега сърцето ви беше студено, а не настивахте; да не сте се простудили, защото то се е затоплило?

    БЕАТРИЧЕ
            О, боже мой! Откога започна да се кичиш и ти с остроумия?

    МАРГАРИТА
            Откакто вие престанахте да ги употребявате. Защо, не ми ли стоят добре?

    БЕАТРИЧЕ
            Не блестят достатъчно. По-добре е да забодеш иглите им в косата си. Честна дума, повдига ми се.

    МАРГАРИТА
            Взимайте тогава бенедиктин по три пъти на ден. Чудесно лекарство срещу гадене.

    ХЕРО
            Ти искаш май да я отровиш!

    БЕАТРИЧЕ
            Бенедиктин? Какъв бенедиктин? Тази басня крие май някакъв морал.

    МАРГАРИТА
            Аз и морал? Кога е било? Говоря за обикновен бенедиктин. Може би вие си мислите, че аз мисля, че сте влюбена? Кълна се в света Богородица, не съм толкоз глупава, че да давам вяра на всичко, което ми хрумва; а и не ми хрумва всичко, което би могло да ми дойде наум. Пък и между тези неща, които биха могли да ми дойдат наум, колкото и да си напрягам ума, никога няма да ми дойде мисълта, че вие сте се влюбили, че ще се влюбите или че изобщо можете да изпитвате нещо като любов. Но и Бенедикт беше такъв, пък се поочовечи: преди се кълнеше, че нямало да се ожени никога, а пък сега, ще не ще, си сви опашката. Дали бихте могли да се промените и вие, не зная, но струва ми се, че вече гледате с очите на всички жени.

    БЕАТРИЧЕ
            Ей, как препуска твоето езиче!

    МАРГАРИТА
            Това е школата на Беатриче!

    Влиза отново Урсула.

    УРСУЛА
            Мадам, побързайте! Принцът, графът, синьор Бенедикт, Дон Хуан и цялото висше общество на Месина идат, за да ви отведат в черква!

    ХЕРО
            О, помогни ми да се облека, братовчедке! И вие, Марги, Урсула, моля ви се!…

    Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

    Друга стая в дома на Леонато.
    Влиза Леонато, придружен от Кучидрян и Киселица.

    ЛЕОНАТО
            Какво имате да ми казвате, драги?

    КУЧИДРЯН
            Бих желал, ваша управителска милост, да ви съобщя нещо конференциално, което отблизо ви интерпретира.

    ЛЕОНАТО
            Добре, съобщавайте! Само че накратко. Виждате колко малко време имам.

    КУЧИДРЯН
            То така си е. Времето е малко.

    КИСЕЛИЦА
            Малко е, що си е право — право.

    ЛЕОНАТО
            Е, казвайте, приятели, какво има?

    КУЧИДРЯН
            Той, кум Киселица, ваша милост, малко се отклонява. Стар човек, умът му не е така ентелегентен като на младини, но инак ще знаете, ваша милост, е съвсем честен. Това, честността му, е написана тук на челото.

    КИСЕЛИЦА
            Да, слава Богу, от мен по-честен няма, освен ако е някой стар човек и по-честен от мене.

    КУЧИДРЯН
            А, бе, куме, остави ги сега тези срамления! Мълчанието е злато, нали знаеш.

    ЛЕОНАТО
            Приятели, вие сте наистина отегчителни!

    КУЧИДРЯН
            Ваша милост казва това от учтивост, защото ние сме прости служители на принца; но, мене ако питате, честна дума, дори и да бях отегчителен като крал, пак не бих спестил нито капка от своята отегчителност за ваша милост!

    ЛЕОНАТО
            Нито капка значи?

    КУЧИДРЯН
            Нито капка, ей Богу, дори и да беше десет пъти повече, отколкото е! Защото, ще знаете, когато се спомене името ви в града, чувам винаги такива агресивни думи по адрес на ваша милост, че макар да съм човек прост и неук, ама драго ми става!

    КИСЕЛИЦА
            И на мен.

    ЛЕОНАТО
            Все пак бих искал да узная какво имате да ми кажете.

    КИСЕЛИЦА
            Значи, ваша милост, нашата стража залови тази вечер двама опасни мошеници, каквито няма в цяла Месина, където и да търсиш, като изключим вашия дом, разбира се, ваша милост.

    КУЧИДРЯН
            Не се докачайте, ваша милост, той е добро старче, само много симпатизира да приказва. Дето има дума: „Старост, влез — ум, излез!“ Свят пъстър, ваша милост!… Ти, куме, добре го рече, само че нали знаеш, щом са двама на един кон, вторият трябва да е откъм опашката… Той е много честен, ваша милост, друг такъв няма, честен кръст. Ама слава Богу, не са всички хора еднакви по ум…

    ЛЕОНАТО
            Е, да. Вие го превъзхождате много.

    КУЧИДРЯН
            Дар Божи, ваша милост.

    ЛЕОНАТО
            Но сега трябва да ви оставя.

    КУЧИДРЯН
            Само една дума, ваша милост! Градската стража тази нощ е задържала две самомнителни лица и ние искаме тази сутрин те да бъдат разпитани във ваше присъствие.

    ЛЕОНАТО
            Разпитайте ги сам и ми донесете протокола! Виждате, че нямам време.

    КУЧИДРЯН
            Добре, ще го извършим при пълна секреция.

    ЛЕОНАТО
            И почерпете се, преди да тръгнете. Довиждане.

    Влиза Пратеник.

    ПРАТЕНИК
            Ваша милост, чакат ви да поведете дъщеря си към олтара.

    ЛЕОНАТО
            Ида веднага.

    Излизас Пратеника.

    КУЧИДРЯН
            Върви, куме! Иди при Джордж Пляката и му кажи да дойде в затвора. И нека вземе перото и мастилницата. Ще разпитаме онези двама нощни хвантоми по всички пункции.

    КИСЕЛИЦА
            Ама умната трябва да я караме.

    КУЧИДРЯН

    Излизат.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

    В черквата.
    Влизат Дон Педро, Дон Хуан, Леонато, отец Франциск, Клавдио, Бенедикт, Херо, Беатриче и Придружаващи ги.

    ЛЕОНАТО
            Бъдете кратък, отче Франциск, извършете само венчалния обред! Брачните напътствия — после.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Желаете ли, графе, да се венчаете за тази девойка?

    КЛАВДИО
            Не.

    ЛЕОНАТО
            „Да бъдете венчан“, отче! Вие го венчавате!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Желаеш ли, девойко, да бъдеш венчана за графа?

    ХЕРО
            Да.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Ако някой от вас знае за някаква пречка, поради която вашият брак не би трябвало да се състои, заклевам го в спасението на душата му да я каже тук!

    КЛАВДИО
            Да знаете за такава пречка, Херо?

    ХЕРО
            Не, господарю мой.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            А вие, графе, знаете ли за такава пречка?

    ЛЕОНАТО
            Позволявам си да отговоря вместо него: не, не знае!

    КЛАВДИО
            О, какво ли не си позволяват хората! О, какво ли не дръзват! Какво ли не правят всеки ден, без да знаят какво вършат!

    БЕНЕДИКТ
            Я чувай, чувай! Възклицания? Поне да бяха от веселите! Например: „ха-хе-хи“!

    КЛАВДИО
            Постойте, отче! Татко, заявете,
            че доброволно и в свободен избор
            ми давате таз девствена девойка!

    ЛЕОНАТО
            Да, синко. Както Бог на мен я даде.

    КЛАВДИО
            А как, с какво да ви се отплатя
            за тъй безценен дар?

    ДОН ПЕДРО
                            Май няма начин
            освен да му го върнете обратно.

    КЛАВДИО
            Благодаря ви, принце, за урока
            по благодарност. Драги домакине,
            вземете си обратно дъщерята!
            Приятел с плод изгнил не се гощава,
            а тя от своето моминство пази
            единствено измамливата външност!
            Не, вижте само как веднага пламна!
            О, как изкусно, как правдоподобно
            грехът лукав умее да се крие!
            Нима тоз прилив на руменина
            не се явява тук като свидетел
            за целомъдреност? Пред този образ
            нима не бихте се заклели вие,
            че е девица? А пък тя не е!
            Тя жара на леглото сластно знае
            и ако зачервява се, това е
            не свян, а срам!

    ЛЕОНАТО
                            Какво туй значи, графе?

    КЛАВДИО
            Туй значи, че не искам да се свържа
            със първата доказана мръсница.

    ЛЕОНАТО
            Ако „доказали“ сте го самичък,
            любезни графе, като сте сломили
            неловкия отпор на младостта й…

    КЛАВДИО
            „…то значи, че отдала се е тя
            на мен като на утрешен съпруг“ —
            тъй бихте казали, за да смекчите
            избързалия грях, ако я бях
            узнал предсрочно. Само че, уви,
            аз ни веднъж, почтени Леонато,
            не съм опитал да я прелъстя.
            Да, любех я, но с обичта на брат,
            прилично-нежна и свенливо-мека!

    ХЕРО
            А моята любов нима бе друга
            по вид от вашата?

    КЛАВДИО
                            Е, да, „по вид“!
            във обръча й чист; като на пъпка,
            преди да се разтвори, но по същност
            оказахте се вие по-безсрамна,
            по-сладострастна даже от Венера44
            или от някоя маймуна сита,
            бесуваща във животинска похот!

    ХЕРО
            О, господарят ми е болен! Инак
            не би говорил тъй!

    КЛАВДИО
                            Защо мълчите
            пред нея, принце мой?

    ДОН ПЕДРО
                                    Затуй защото
            гнети ме срам, че своя пръв приятел
            сватосвал съм за улична жена!

    ЛЕОНАТО
            Насън ли чувам тез обиди черни?

    ДОН ХУАН
            Не, не насън и при това са верни!

    БЕНЕДИКТ
            Тук всичко никак не напомня сватба.

    ХЕРО
            Те — верни? Боже!

    КЛАВДИО
                            Леонато, вижте:
            Не съм ли Клавдио? А този тука
            не е ли принцът? Тоз не е ли брат му?
            А таз не е ли дъщеря ви Херо
            или ни мамят нашите очи?

    ЛЕОНАТО
            Не, всичко е така, но що от туй?

    КЛАВДИО
            Един въпрос към дъщеря ви имам
            и моля ви, с родителската власт
            да я принудите да отговори
            на него честно!

    ЛЕОНАТО
                            Като твой баща
            заклевам те да го направиш!

    ХЕРО
                                    Боже!
            Защо е този разпит и какво
            целите с него?

    КЛАВДИО
                            Да се убедим,
            че ви приляга името, любезна.

    ХЕРО
            Защо? Не съм ли кръстена на Херо45,
            чието име е отдавна символ
            на верността? Кой би могъл със право
            да го очерни?

    КЛАВДИО
                            Никой, честна дума,
            освен оназ, която днес го носи!
            Но стига приказки! Кажете, снощи,
            между дванайсет и един, с кого
            беседвахте от вашия прозорец?
            Отговорете, ако сте невинна!

    ХЕРО
            Със никого, кълна се, господарю!

    ДОН ПЕДРО
            Тогава сте виновна! Леонато,
            ще ви доставя болка, знам, но трябва
            да потвърдя, че в казания час
            ний трима — графът, моят брат и аз,
            видяхме дъщеря ви да говори
            с един негодник, който след това
            призна си — като истински негодник —
            че имал бил до този ден със нея
            стотици срамни срещи!

    ДОН ХУАН
                                    Пфу, и то
            такива, че не могат се разказа,
            защото просто липсват чисти думи
            за тез неща! Девойко миловидна,
            учудвате ме с вашата поквара!

    КЛАВДИО 1
            О, Херо, от Леандровата Херо
            ти би била по-нравствена и чиста,
            душата ти да бе наполовина
            така прекрасна, както външността ти!
            Но сбогом, най-чаровна и най-долна
            от всички женски твари на света,
            греховност чиста, грешна чистота,
            прощавай! Зарад тебе ще залостя
            вратата на сърцето си, ще спусна
            неверието черно да смрачи
            прозорците на моите очи
            и всяка женска прелест да забули
            във грозни мисли!

    ЛЕОНАТО
                                    Няма ли за мен
            една ръка на мъж със нож накрая?

    Херо пада в несвяст.

    БЕАТРИЧЕ
            Какво ти стана, братовчедке? Боже!

    ДОН ХУАН
            Срамът, изскочил току-що наяве,
            й угаси душата. Да вървим!

    Дон Педро, Дон Хуан и Клавдио излизат.

    БЕНЕДИКТ
            Какво й е?

    БЕАТРИЧЕ
                    Издъхна! Вуйчо, помощ!
            О, Херо! Херо! О, синьоре! Отче!

    ЛЕОНАТО
            Небе, не дръпвай тежката си длан!
            Смъртта е най-доброто покривало
            за нейния позор!

    БЕАТРИЧЕ
                            О, братовчедке,
            оправи ли се?

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
                            Бог е с вас, девойко!

    ЛЕОНАТО
            И гледа още?

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
                            А защо пък не?

    ЛЕОНАТО
            Защо пък не ли? А нима тук всичко
            на таз земя не вика „Срам!“ по нея?
            Тоз разказ, напечатан на лика й
            с вълна от кръв, кой, кой ще го изтрие?
            Не оживявай, Херо, не поглеждай!
            О, ако само знаех, че на място
            не ще умреш, ако допусках само,
            че жизнените сили ще надвият
            срама ти, с таз ръка му бих помогнал!
            Как, как можа? Нима съм се оплаквал,
            че имам само теб, че таз природа
            ми е отпуснала едничка рожба?
            Една, а пък и тя излезе много!
            Защо добих те? И защо така
            красива бе за бащиния поглед?
            Защо не взех с десница милосърдна
            подхвърлениче просяшко, та после,
            ако и то се би покрило в смрад,
            да кажа: „Не, тук няма нищо мое.
            Срамът му кълн е от чресла незнайни.“
            Но ти, ти моя си, и моя само,
            ти беше, радост моя, гордост моя,
            тъй сладко моя, че аз сам бях твой!
            О, вижте я: до шия натопена
            във черна тиня, тъй че в океана
            не се съдържа толкова вода,
            духа й да измие пак за мене —
            и сол — за да опази от смърдене
            прогнилата й плът!

    БЕНЕДИКТ
                            Не, стига, стига!
            Недейте тъй! Аз сам така съм смаян,
            че нямам думи!

    БЕАТРИЧЕ
                            Бог ми е свидетел,
            че всичко туй е подла клевета!

    БЕНЕДИКТ
            Не бяхте ли със нея тази нощ?

    БЕАТРИЧЕ
            Ах, точно тази — не; но от година
            спим двете в обща стая.

    ЛЕОНАТО
                                    Потвърдено,
            доказано, скрепено с нова сила
            туй, дето и така бе обковано
            в железни скоби! Те ли ще ни лъжат?
            Тез принцове? Или пък графът, който
            обичаше я тъй, че и срама й
            като клеймеше, къпеше го в сълзи?
            Далеч оттука! Да върви да мре!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Изслушайте ме, моля! Аз мълчах
            до този миг, без никак да се вмесвам,
            за да следя внимателно лицето
            на таз девойка, и видях по него
            рой румени знамения на свян
            да се разливат и да ги прогонват
            рой ангели на непорочност бледа,
            а в погледа й да избухва огън,
            способен да изпепели до дъно
            насочената към честта й ерес.
            Наивник и глупец ме наречете,
            недейте вярва в знанията мои
            за хорската природа, придобити
            от книгите и от житейски опит,
            не вярвайте на моите сан и възраст,
            ако девойката, простряна тука,
            не се окаже непорочна жертва
            на пагубна заблуда!

    ЛЕОНАТО
                                    Отче, отче,
            вий виждате: тя, тънеща в греха си,
            все пак не смее да го отегчи
            с лъжлива клетва и не го отрича!
            Недейте скрива в було туй, което
            блести пред нас в безсрамна голота!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            С кого във грях ви обвиняват, дъще?

    ХЕРО
            Да кажат те! Самата аз не зная!
            И бог ми е свидетел, че до днеска
            не съм узнала за мъжете нищо,
            което да излиза от обсега
            на девствената скромност! Татко мой,
            ако докажете, че някой мъж
            към мене слово снощи е отправил
            или че аз по същото туй време
            към някой мъж съм произнесла дума,
            от къщи със камшик ме прогонете,
            убийте ме, мъчете ме до смърт!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Тез тримата били са заблудени!

    БЕНЕДИКТ
            Двамината са честни и ако
            подведени са, подлостта ще бъде
            във Дон Хуан, във кълна извънбрачен,
            покарал покрай истинския принц!

    ЛЕОНАТО
            Не знам. Не знам. Но ако те са прави,
            със тези две ръце ще я разкъсам;
            а ако те я безчестят без повод,
            ще видят кой съм аз: не ме е още
            ни чер недъг лишил от толкоз сила,
            ни старост зла тъй в мозъка надвила,
            ни лош живот така оставил сам,
            ни ден злочест опустошил дотам,
            че храброст, ум, приятелства и злато
            да липсват, ако трябва Леонато
            да дири мъст!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
                            Не бързайте със нея,
            а позволете да ви дам съвет
            във този труден случай: трите принца
            излязоха, когато дъщеря ви
            бе сякаш мъртва. Скрийте я в дома си,
            навред оповестете за смъртта й,
            сами жалейни дрехи облечете
            и наредете, в склепа ви семеен,
            покрит от епитафии, да бъдат
            извършени тържествените служби,
            съставящи триумфа на смъртта.

    ЛЕОНАТО
            И от това какво ще се получи?

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Най-първо, че при действие умело
            хулителите ще я съжалят.
            Това е вече нещо, ала то
            не е целта на моя странен план.
            Той бременен е с повече: щом само
            разчуе се, че клетата девойка
            издъхнала е във мига, когато
            била е съдена, тя в миг ще бъде
            пожалена, простена, оправдана,
            защото е закон от памтивека,
            че докогато имаме ний нещо,
            не го ценим, а сещаме се после,
            когато го загубим, колко скъпо
            било е то и склонни сме дори
            да надценим същинската му стойност,
            която скрита е била от факта
            на притежаването. Тъй ще стане
            и с Клавдио. Когато той узнае,
            че с думи умъртвил е дъщеря ви,
            ликът й жив ще се прокрадне нежно
            във работилничката на ума му
            и всяка нейна мъничка чертица
            пред погледа му вътрешен ще грейне
            и ще я стори двойно по-красива,
            по-крехка, жива, одухотворена,
            отколкото когато я е виждал
            наистина в живота. И тогава
            ще я оплаче той и — стига само
            да я обича малко — мигновено,
            дори и да я смята за виновна,
            за своя съд суров ще се разкае.
            Сторете тъй и, вярвайте, нещата
            ще се развият след това по начин,
            благоприятен повече от всичко,
            което бих могъл да ви предскажа.
            А туй ако не стане, то все пак
            престорената смърт на дъщеря ви
            ще потуши шума около нея
            и вие ще укриете успешно
            таз рожба своя с накърнено име
            във някоя монашеска обител,
            далече от езици и очи.

    БЕНЕДИКТ
            Родителю нещастни, изпълнете
            съвета на отеца! Аз самият
            привързан съм към Клавдио и принца,
            но в този случай, честна дума давам,
            ще пазя тайна и до дъно верен
            ще бъда вам, като душа към тяло!

    ЛЕОНАТО
            О, аз така се давя във скръбта си,
            че се ловя за сламка!

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
                                    И отлично!
            За странна болка трябва странен лек —
            туй казва ви го старият човек:
            опрете се на слабото му рамо —
            венчавката отложена е само.
            Ти, старият, плачи, за да се смееш!
            Ти, младата, умри, за да живееш!

    Излизат всички освен Бенедикт и Беатриче.

    БЕНЕДИКТ
            Госпожице Беатриче, вие май плакахте през цялото време?

    БЕАТРИЧЕ
            Да и ще плача още.

    БЕНЕДИКТ
            Но аз не искам да плачете!

    БЕАТРИЧЕ
            Какво като не искате! Аз плача за себе си.

    БЕНЕДИКТ
            Честна дума, аз вярвам, че братовчедка ви е оклеветена!

    БЕАТРИЧЕ
            О, колко би ми станал мил тоз, който би възстановил честта й!

    БЕНЕДИКТ
            А има ли начин човек да си спечели тази милост?

    БЕАТРИЧЕ
            Начин има, но няма човек!

    БЕНЕДИКТ
            А може ли мъж да го извърши?

    БЕАТРИЧЕ
            Само мъж, но не и вие!

    БЕНЕДИКТ
            Аз ви обичам повече от всичко на света — не е ли чудно това?

    БЕАТРИЧЕ
            Чудно е като онова, което и аз самата не разбирам в себе си. Аз също бих могла да кажа, че ви обичам повече от всичко на света… Но недейте ми вярва!… И все пак това няма да е лъжа… Не признавам нищо… Но и нищо не отричам… Жал ми е за братовчедка ми!

    БЕНЕДИКТ
            Давам клетва пред шпагата си, че ти, Беатриче, ме обичаш!

    БЕАТРИЧЕ
            Моля ви се, изтеглете си я веднага!

    БЕНЕДИКТ
            Аз съм я изтеглил и ще накарам да я опита всеки, който каже, че не ви обичам!

    БЕАТРИЧЕ
            Аз казвах за клетвата! Глътнете си я обратно!

    БЕНЕДИКТ
            Никога, с каквато и подправка да ми я поднесете! Кълна се, че ви обичам!

    БЕАТРИЧЕ
            Тогава да ми прости господ!…

    БЕНЕДИКТ
            За какъв грях, сладка Беатриче?

    БЕАТРИЧЕ
            Прекъснахте ме навреме. Тъкмо щях да ви открехна сърцето си!

    БЕНЕДИКТ
            Знаех си! Направи го веднага!

    БЕАТРИЧЕ
            Не мога, вие сте се заключили отвътре!

    БЕНЕДИКТ
            Тогава заповядай ми да направя каквото поискаш!

    БЕАТРИЧЕ
            Убийте Клавдио!

    БЕНЕДИКТ
            А? За нищо на света!

    БЕАТРИЧЕ
            С този отговор убивате мен! Сбогом!

    БЕНЕДИКТ
            Беатриче! Чакай!

    БЕАТРИЧЕ
            Не, макар да съм още тук, вече съм много далеч от вас. В сърцето ви няма любов. Пуснете ме да си ида!

    БЕНЕДИКТ
            Беатриче!

    БЕАТРИЧЕ
            Не, отивам си!

    БЕНЕДИКТ
            Нека бъдем приятели!

    БЕАТРИЧЕ
            По-лесно ви е да бъдете мой приятел, отколкото да се биете с моите неприятели!

    БЕНЕДИКТ
            Нима Клавдио е от тях?

    БЕАТРИЧЕ
            А не е ли истински подлец този, който оскърби, оклевети, опозори най-близката ми родственица? О, ако бях мъж! Да я носи на ръце, докато тя му даде ръката си, и изведнъж така пред всички, така лъжливо, с такава злоба!… О, боже, защо не съм мъж! Бих му изяла сърцето насред пазарния площад!

    БЕНЕДИКТ
            Но, Беатриче!…

    БЕАТРИЧЕ
            Говорила от прозореца си с мъж! Каква долна измислица!

    БЕНЕДИКТ
            Беатриче, чуйте!…

    БЕАТРИЧЕ
            Миличката ми Херо — одумана, охулена, погубена!

    БЕНЕДИКТ
            Беатр…

    БЕАТРИЧЕ
            Принцове и графове! Как не ги беше срам! Тежки свидетели с гербове и родословия! И този захаросан годеник! Графското сладурче! Миличкото франтче! О, защо не съм мъж, да му дам да разбере! Защо нямам приятел, който да ми даде да разбера, че е мъж! Но мъжеството се е разтопило в любезности, доблестта се захаросва в комплименти, а от мъжете са останали само езиците, и то едни лъжливи и празнословни! Сега за Херкулес минава този, който най-смело се кълне и престъпва клетвите си! О, щом желанието не може да ме превърне в мъж, нека страданието ме превърне в труп!

    БЕНЕДИКТ
            Чакайте, мила Беатриче! Кълна с в десницата си, че ви обичам!

    БЕАТРИЧЕ
            Вместо да се кълнете в нея, да бяхте я използвали, за да си спечелите любовта ми!

    БЕНЕДИКТ
            Вярваш ли в душата си, че думите на Клавдио са само клевета?

    БЕАТРИЧЕ
            Да, както в това, че имам вяра и душа!

    БЕНЕДИКТ
            Това ми стига! Аз съм длъжен! Ще го извикам на дуел! Целувам ръката ти и те оставям! Кълна се в тези нежни пръстчета, че Клавдио ще ми плати скъпо! А ти ще чуеш скоро за мен! Върви да утешиш братовчедка си! А пък аз ще казвам, че тя е мъртва. Сбогом!

    Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

    В затвора.
    Влизат Кучидрян, Киселица и Клисарят, с мантии; Стражата въвежда Конрад и Борачио.

    КУЧИДРЯН
            Готово ли е всичко за вследствието?

    КИСЕЛИЦА
            Стол и възглавница за господин клисаря!

    КЛИСАРЯТ
            Кои са извършителите на подсъдното деяние?

    КУЧИДРЯН
            Ние. Аз и помощникът ми.

    КИСЕЛИЦА
            Точно тъй. Ние сме омаломощени да открием целия задговор.

    КЛИСАРЯТ
            Не, къде са престъпниците, които трябва да бъдат разпитани? Да застанат пред господин началника!

    КУЧИДРЯН
            Вярно. Да застанат тука! Ти! Как се казваш?

    БОРАЧИО
            Борачио.

    КУЧИДРЯН
            Пишете, моля! Борачио. А ти?

    КОНРАД
            Аз съм дворянин, господине. Името ми е Конрад.

    КУЧИДРЯН
            Пишете! Господин дворянин Конрад. Господа, вие вярвате ли в Бога или сте еротици?

    БОРАЧИО
            Вярваме.

    КОНРАД
            Ако не се лъжем.

    КУЧИДРЯН
            Пишете: „Вярват в Бога, ако не се лъжат.“ И сложете „Бог“ отпред, че инак, не дай си Боже, да се окаже между тези двама разбойници! Господа, вече е доказано, че вие сте първокласни мошеници и може би скоро ще бъдете и считани за такива. Какво ще кажете?


    КОНРАД
            Че не сме, уважаеми.

    КУЧИДРЯН
            Много остър ум, брей! Ама аз сега ще му намеря цаката! Я ела ти, другия, малко насам! Дай да ти прошепна нещо на ушенцето! Казвам, че ви смятам за първокласни мошеници!

    БОРАЧИО
            Аз пък казвам, че не сме, господин началник.

    КУЧИДРЯН
            Добре, иди встрани… Ей, лоша работа, отговорите им са индентични! Портоколирахте ли, че не са мошеници.

    КЛИСАРЯТ
            Господин началник, не водите правилно следствието. Трябва да повикате стражите, които ги обвиняват.

    КУЧИДРЯН
            Вярно, това ще бъде цялосъобразно. Я, стражите, елате насам! Заповядвам ви в името на принца да обвините тези двамата!

    ПЪРВИ СТРАЖ
            Ами това лице, господин началник, каза на другото лице, че Дон Хуан, братът на принца, е мошеник.

    КУЧИДРЯН
            Ха така! Пишете, че Дон Хуан е мошеник! Да казваш на други, че братът на принца е мошеник, това ако не е явно клетвопрестъпничество!

    БОРАЧИО
            Но, господин началник…

    КУЧИДРЯН
            Няма тук „господин началник“! Тази твоя физиомония не ми харесва, казвам ти!

    КЛИСАРЯТ
            И какво друго го чухте да казва?

    НТОРИ СТРАЖ
            Че, такова, получил хиляда дуката от Дон Хуан, задето бил оклеветил госпожица Херо.

    КУЧИДРЯН
            Е, това ако не е жив обир!

    КИСЕЛИЦА
            Точно така!

    КЛИСАРЯТ
            И какво още каза?

    ПЪРВИ СТРАЖ
            А че граф Клавдио се хванал на думите му и казал, че ще посрами Херо пред всички и няма да я вземе.

    КУЧИДРЯН
            Ах ти, негодник, само за това, че си го оставил без жена, ще получиш всички смекчаващи вината обстоятелства!

    КЛИСАРЯТ
            И друго какво?

    ВТОРИ СТРАЖ
            Това беше. Друго няма.

    КЛИСАРЯТ
            Нищо, и то, господа, е повече, отколкото ще можете да отречете. Тази сутрин Дон Хуан е избягал тайно от града. Херо е била обвинена по описания начин и по същия начин отблъсната от годеника й, вследствие на което е починала скоропостижно. Господин началник, наредете тези двамата да бъдат свързани и отведени в дома на губернатора Леонато! Аз ще му занеса преди това протокола.

    Излиза.

    КУЧИДРЯН
            И двамата да се бържат върже!

    КИСЕЛИЦА
            И да се управят при отправителя!

    КОНРАД
            Не пипай, тиквенико!

    КУЧИДРЯН
            Какво? Как си позволяваш? Къде е клисарят, да запише, че началникът на градската стража е тиквеник! Карайте го! Ах ти, хитър симултан, мръсно факсимиле!

    КОНРАД
            Долу ръцете, магаре с магаре!

    КУЧИДРЯН
            А бе за тебе чин и години няма ли? Ти мен ли ще аплодираш бе? Къде е оня, да запише, че съм магаре! Но вие всички сте свидетели, че съм магаре! Макар и да не е записано, вие ще затвърдите, че съм магаре! Аз търпя, търпя, но съм вътрешно сърдоничен и няма да оставя един измамник да ме аплодира безнаказано! Ти си един хуманен тип бе и тези свидетели ще го докажат! Аз съм, ако искаш да знаеш, човек разумен и отгоре на туй държавен служител, и отгоре на туй глава на семейство, и отгоре на туй човек с позната индудуалност и хубавец, какъвто няма втори в Месина и който знае законите, и не е да няма пара в кесията, ще знаеш, и е видял и по-добри дни, ще знаеш, и има две униформи, ще знаеш! Водете го! Ах, да беше записано, че съм магаре!

    Излизат.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

    Пред дома на Леонато.
    Влизат Леонато и Антонио.

    АНТОНИО
            Това е истинско самоубийство.
            Ти просто сам помагаш на скръбта
            да те съсипе!

    ЛЕОНАТО
                            Стига с тез съвети,
            които през ушите ми минават
            като вода през сито! И недей
            ми праща утешители освен
            страдалец някой също като мен;
            един баща ми доведи, чиято
            любов към дъщеря му е била
            разбита като моята, и нека
            да ми говори той за търпеливост!
            Скръбта му претегли до грам със мойта
            и увери се, че са равностойни
            беда с беда, неволя със неволя,
            че двама сме по горести еднакви
            до всякоя подробност и оттенък;
            и ако той усмихва се все пак
            и гладейки брада, изрича „хъм!“,
            наместо да ридае, и отмахва
            скръбта си с поговорки или някак
            лекува я, зачетен във дебели
            хабителки на свещи — то от него
            урок по примирение ще взема.
            Но ти такъв човек не ще намериш,
            защото, братко, хората добри са
            разтуха да дадат за чужда горест,
            но щом сами пострадат, губят мигом
            онуй спокойствие, което вчера
            лекувало е лудостта с надежди,
            с конец копринен връзвало беса,
            с дъх болката церило и със думи —
            агонията. Не, от памтивека
            човек внушава смелост на човека,
            но случай досега такъв не знам,
            на себе си да я е вдъхнал сам.
            Затуй те моля да замлъкнеш ти —
            в главата ми скръбта така крещи,
            че заглушава всякакви съвети!

    АНТОНИО
            И, значи, мъж — дете е все едно?

    ЛЕОНАТО
            Достатъчно! И аз съм плът и кръв,
            а даже най-добрите философи
            пищят до бога, щом зъбът боли ги,
            макар с божествен стил във своите книги
            страдания и чувства да отричат.

    АНТОНИО
            Разбирам, но поне да страдат с тебе
            виновните за туй, че страдаш ти!

    ЛЕОНАТО
            Тук прав си! Тази шайка ще плати!
            Усещам: дъщеря ми е невинна
            и аз това в лицето ще го хвърля
            на Клавдио, на принца и на всички,
            които я опръскаха със кал!

    Влизат Дон Педро и Клавдио.

    АНТОНИО
            И ето, те нарочно сякаш идат!

    ДОН ПЕДРО
            Здравейте!

    КЛАВДИО
                    Добър ден!

    ЛЕОНАТО
                            Поспрете, моля!

    ДОН ПЕДРО
            Простете, Леонато, нямам време.

    ЛЕОНАТО
            А, време нямате? Дано се вземе
            отнякъде! На добър час тогава!

    ДОН ПЕДРО
            Недейте дири свада, драги старче!

    АНТОНИО
            О, той за свада ако беше годен,
            тук някой вече би лежал прободен!

    КЛАВДИО
            Но кой го е обидил?

    ЛЕОНАТО
                                    Кой ли? Ти,
            двуличнико! И тази шпага там
            недей я хваща — няма да ме стреснеш!

    КЛАВДИО
            Прощавайте, докоснах я случайно.
            Далеч от мене мисълта да плаша
            преклонната ви възраст!

    ЛЕОНАТО
                                    Слушай, младо,
            шеги със мен недей си позволява —
            не съм от тез дъртаци, дето, скрити
            зад щита на годините, се хвалят
            на младини що свят са покосили,
            и как и днес, да бяха с млади сили…
            Ти чедото ми и самия мене
            така оклевети, че аз съм длъжен
            без оглед на почтените си власи
            и тежкия товар на възрастта си
            да те извикам на двубой до смърт!
            Повтарям, зарад тебе Херо спи
            във гроба на рода ни, който с нея
            за първи път безчестие приема
            благодарение на твойта подлост!

    КЛАВДИО
            На мойта подлост?

    ЛЕОНАТО
                            Ти добре ме чу!

    ДОН ПЕДРО
            Грешите, Леонато!

    ЛЕОНАТО
                            Аз ли, принце?
            Ако приеме, аз ще го докажа
            на тялото му, нищо от това, че
            е с млади сили и прочут фехтовчик!

    КЛАВДИО
            Не, с вас дуел не мога да приема.

    ЛЕОНАТО
            Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,
            а мен, мъжа, оставяш да живея?

    АНТОНИО
            Мъже двамина и при туй какви,
            ще трябва да убие той! Но нищо —
            започвай с мен! Хлапе, изтрий носа си
            и да вървим! Надвий ме, да те видим!
            Аз шпагата ти с пръчка ще избия,
            ако не го направя, да не съм
            месински благородник!

    ЛЕОНАТО
                                    Братко, братко!

    АНТОНИО
            Недей ме спира! Само господ знае
            как нежно любех сладката ни Херо.
            Къде е тя? Убита, умъртвена,
            до смърт оклеветена от страхливци,
            които искат да се срещнат с мъж
            не повече, отколкото аз искам
            да хвана за езика пепелянка.
            Хлапета, празноглавци, папагали,
            негодници!…

    ЛЕОНАТО
                            Антонио, недей!

    АНТОНИО
            Не се плаши! О, аз добре ги знам!
            Претеглил съм ги, откога, до грам
            аз тез контета дръзки и нахални,
            които по площадите злословят,
            клюкарстват, мамят, гаврят се над всичко,
            и с помощта на три геройски пози
            и половин дузина страшни думи
            доказват ти, че щели да направят
            не знам кого си на не знам какво си,
            щом дойдел случай! А пък той не иде
            и туй е всичко!

    ЛЕОНАТО
                            Братко, стига толкоз!

    АНТОНИО
            Не ми се бъркай! Остави ме с него!

    ДОН ПЕДРО
            Не ще ви молим, господа, за милост —
            скръбта ви е и моя, Леонато,
            но все таки покойницата беше
            доказано виновна…

    ЛЕОНАТО
                            Принце, принце!…

    ДОН ПЕДРО
            Не ща да слушам вече!

    ЛЕОНАТО
                                    А, не щете?
            Ще ги принудим да ни слушат, братко!

    АНТОНИО
            И някому май няма да е сладко!

    Леонато и Антонио излизат.
    Влиза Бенедикт.

    ДОН ПЕДРО
            Ето го и този, когото дирихме!

    КЛАВДИО
            Какво ново, Бенедикт?

    БЕНЕДИКТ
            Добър ден, принце!

    ДОН ПЕДРО
            Здравей, приятелю! Трябваше да дойдеш малко по-рано, за да ни окажеш помощ в страшна битка!

    КЛАВДИО
            Двама беззъби старци щяха за малко да ни отхапят носовете!

    ДОН ПЕДРО
            Леонато и брат му — можеш ли да си представиш? Ако беше се стигнало до бой, не зная дали бихме удържали на младежките им сили.

    БЕНЕДИКТ
            В безчестна битка няма истинска храброст. Дирех точно вас.

    КЛАВДИО
            А ние пък обърнахме всичко да дирим теб, остроумецо. Налегнала ни е жестока меланхолия, която само ти би могъл да прогониш. Хайде, опитай своето старо оръжие!

    БЕНЕДИКТ
            То е в ножницата си. Да го измъкна ли?

    ДОН ПЕДРО
            Нима го носиш на кръста си?

    БЕНЕДИКТ
            Да. И мисля да го кръстосам с някого!

    КЛАВДИО
            Няма да успееш — всичко бяга от него. Затова вместо като меч измъкни го, както свирачът измъква флейтата си от калъфа, за да зарадва слушателите. Хайде, достави ни малко удоволствие!

    ДОН ПЕДРО
            Честно слово, той бледнее! Ей, болен ли си или ядосан?

    КЛАВДИО
            По-весело, човече! Ти винаги си ни помагал да убием времето, което значи, че смешките ти са наистина убийствени.

    БЕНЕДИКТ
            Господине, ако остроумието ви е насочено срещу мен, да внимава, защото може да срещне копието на моето!

    КЛАВДИО
            Няма опасност, тъй като то пък е копие от нечие чуждо остроумие.

    ДОН ПЕДРО
            Той пребледня съвсем! Наистина е гневен!

    КЛАВДИО
            Ако е тъй, шпагата му е под ръка.

    БЕНЕДИКТ
            Мога ли да ви кажа една думичка на ухото?

    КЛАВДИО
            Не дай боже да е предизвикателство за дуел!

    БЕНЕДИКТ (настрани, към Клавдио)
            Вие сте подлец и ви го казвам не на шега! Ако ви стига смелостта, ще ви го докажа където, когато и както пожелаете! Длъжен сте да ми дадете удовлетворение, иначе ще разглася навсякъде, че сте първи страхливец! Вие убихте една невинна девойка и смъртта й ще ви струва скъпо! Оставам в очакване на вест от вас!

    КЛАВДИО
            …С удоволствие, непременно ще дойда. Не се съмнявам в качеството на кухнята ви.

    ДОН ПЕДРО
            Какво? Пак гощавки, а?

    КЛАВДИО
            Бил приготвил за мен телешка глава и гърди на млад гъсок. Ако не успея да ги разсека по всички правила, значи не зная да държа нож!… А дали няма да има и пуяк?

    БЕНЕДИКТ
            Смешките ви, господине, препускат добре. Вие сте просто рядко остроумен.

    ДОН ПЕДРО
            А знаеш ли как Беатриче се изказа за твоето остроумие неотдавна? Аз споменах, че имаш тънък ум, а тя каза: „Прав сте, толкоз тънък, че почти се къса!“ — „Не, той има обширни познания“ — казвам аз. „Да — казва тя, — дъното им се не вижда!“ — „И все пак владее няколко езика!“ — казвам аз. „Положително — казва тя, — защото в понеделник вечер ми заяви едно, а във вторник сутрин — друго. С един език това не може да се направи — явно е, че владее най-малко два!“ И така като ръкавица обърна всичките ти качества, докато накрая с въздишка заключи, че си най-очарователният мъж в цяла Италия.

    КЛАВДИО
            След което горчиво се разплака и заяви, че й бил съвсем безразличен.

    ДОН ПЕДРО
            Да, това е така, то се знае, при все че, ако не го беше намразила смъртно, би могла до смърт да го обикне. Дъщерята на стареца ни разказа всичко.

    КЛАВДИО

    ДОН ПЕДРО
            Добре, но пита се, кога ще сложим бичите рога на този рицар падуански?…

    КЛАВДИО
            …с отдолу букви великански: „Тук може да се види семейният Бенедикт“?

    БЕНЕДИКТ
            Добре, добре! С вас се разбрахме, момченце. Оставям ви на вашите тъпи игрословици, които размахвате, без да засегнете никого, както някой рицар-самохвалко размахва тъпия си меч. А вам, принце, благодаря за милостите, които ми оказахте досега, но ще трябва да ви лиша за в бъдеще от своето общество: незаконнороденият ви брат избяга от Месина; вие двамата с него допринесохте за смъртта на една чудесна и непорочна девойка. Що се отнася до този голобрадко тук, ние ще се срещнем с него; желая му живот и здраве… дотогава!

    Излиза.

    ДОН ПЕДРО
            Не се шегува!

    КЛАВДИО
            Ни най-малко. И сигурен съм, че го прави от любов към Беатриче.

    ДОН ПЕДРО
            И те извика на двубой?

    КЛАВДИО
            По всички правила.

    ДОН ПЕДРО
            Какво чудо става с човека, когато на излизане си облече всичко, от шапката до шпорите, а си забрави ума вкъщи.

    КЛАВДИО
            Тогава, макар да е на ръст гигант пред маймуните, всяка маймуна е по ум цял доктор пред него.

    Влизат Кучидрян и Киселица заедно със Стражата, която води Конрад и Борачио.

    ДОН ПЕДРО
            Но чакайте! Да съберем мислите си и поговорим сериозно. Не каза ли той, че брат ми бил избягал?

    КУЧИДРЯН
            Хайде, хайде, господин дворянино! Ако съдът не те оправи, то значи няма оправосъдие на този свят. Такива фалшиви уж-двуличници като тебе не трябва да се изпускат из подозрение!

    ДОН ПЕДРО
            Я гледай, двама от хората на брат ми задържани! Ами че това е пияницата Борачио!

    КЛАВДИО
            Изяснете случая, принце!

    ДОН ПЕДРО
            Хей, приятели, какво са извършили тези двамата?

    КУЧИДРЯН
            Първо, уважаеми, те са инфорнирали лъжлив донос и освен това са говорили неправдоподобности; вторично, са автори на клевети; на шесто и последно място, инсинуирали са една дама; на трето място, са твърдели фиктивности; и накрая, уважаеми, са лъжци, еша им няма!

    ДОН ПЕДРО
            Питам: първо, какво са извършили; трето, какво е престъплението им; шесто и последно, за какво са задържани, и най-сетне, в какво ги обвинявате?

    КЛАВДИО
            Честна дума, стилът и порядъкът са спазени. Една мисъл под четири дрехи.

    ДОН ПЕДРО
            Господа, за каква постъпка сте задържани? Този наш началник е твърде умен, за да можем да вникнем в отговора му.

    БОРАЧИО
            Благородни принце, недейте ме изправя пред съда! Изслушайте ме и нека графът направо ме убие! Аз заслепих с лъжите си дори вашите зорки очи. Но туй, което вашата мъдрост не успя да разбули, разкри го случайно глупостта на тези двама: те ме чуха същата нощ да разказвам на тогова как брат ви Дон Хуан ме бе подсторил да оклеветя невинната Херо; как бе подлъгал двама ви да се скриете в градината, за да ме видите в любовен разговор с Маргарита, преоблечена като господарката си; как вие, графе, опозорихте своята годеница в мига преди венчавката. Това мое подло престъпление бе записано в протокола им и аз предпочитам да срещна тук и веднага смъртта, отколкото да изживея втори път срама си пред съда. Лъжливото обвинение, скроено от мен и господаря ми, уби нещастната девойка и аз не искам от вас друго освен това, което един убиец заслужава.

    ДОН ПЕДРО
            Не ви ли смръзна тази реч кръвта?

    КЛАВДИО
            При всяка дума сякаш пих отрова!

    ДОН ПЕДРО
            И моят брат те тласна да го сториш?

    БОРАЧИО
            Той точно! И плати ми пребогато!

    ДОН ПЕДРО
            Знам тази смес от злоба и коварство —
            подучил, умъртвил и пръв побягнал!

    КЛАВДИО
            О, Херо, виждам образа ти ясен,
            какъвто бе, когато те обикнах!

    КУЧИДРЯН
            Хайде, отведете тъжителите! Клисарят трябва да е инфектирал вече синьор Леонато за вследствието. И не забравяйте да затвърдите където и когато стане нужда, че съм магаре!

    КИСЕЛИЦА
            Чакай, свате, ето ги господин губернатора и клисаря!

    Влизат отново Леонато и Клисарят.

    ЛЕОНАТО
            Кой, кой е тука злодеят? Да го видя,
            та срещна ли човек с подобен образ,
            от пътя му да бягам ужасен!

    БОРАЧИО
            Злодей ви трябва? Погледнете мен!

    ЛЕОНАТО
            Ти, ти ли умъртви със дъх лъжлив
            невинния ми цвят?

    БОРАЧИО
                            Единствен аз!

    ЛЕОНАТО
            Не, не, не си злодей единствен ти!
            Клеветнико, недей се клевети:
            тук още двама — третия го няма —
            участваха в зловещата измама.
            Благодаря ви, принцове, задето
            убихте ми тъй майсторски детето!
            На другите ви подвизи туй дело
            по нищо не отстъпва, честна дума!

    КЛАВДИО
            Не зная как за прошка да ви моля,
            а трябва да говоря: изберете
            мъстта си сам и ще ви дам каквато
            отплата искате за моя грях,
            но вярвайте, той бе не грях, а грешка!

    ДОН ПЕДРО
            И моят също! Но за да платя
            вината си пред тоз нещастен старец,
            ще понеса без ропот всяко бреме,
            което той реши да ми наложи.

    ЛЕОНАТО
            Уви, не мога да ви заповядам
            да възкресите мъртвата, защото
            това е невъзможно. Но възможно
            ще бъде с ваша помощ да узнае
            народът на Месина, че била е
            невинна тя, и ако любовта ви
            поети вдъхновени ви направи,
            то с тъжен стих й украсете гроба
            и пейте го таз нощ до късна доба
            над нейния ковчег! А вие, който
            не станахте мой зет, поне станете
            мой племенник: елате утре сутрин
            във къщи ни — на брат ми дъщерята
            е двойничка на бедната ми Херо
            и всичко наше тя ще наследи:
            на нея дайте правото, което
            на братовчедка й вий бяхте длъжен
            да поднесете — туй ще уталожи
            в мен жаждата за мъст.

    КЛАВДИО
                                    О, господине,
            тез ваши свръхвеликодушни думи
            изтръгват от очите ми сълзи!
            Приемам. Разполагайте напълно
            със Клавдио, виновен и злочест!

    ЛЕОНАТО
            До утре, значи! Дотогаз ще трябва
            тогова да разпитам в очна ставка
            със Маргарита. Хитрата мерзавка,
            изглежда, е съдействала в играта,
            подкупена от брат ви!

    БОРАЧИО
                                    Не! Тя не!
            Тя тука няма никаква вина
            и ролята си в плана ни узна
            едва по-късно — Бог ми е свидетел,
            че тя е въплътена добродетел!

    КУЧИДРЯН
            Освен това, ваша милост, макар да не е аргументирано бяло на черно, последственият каза, какво че съм магаре. Моля това да се впише като доказано. И освен това стражата го е чула да говори за някаква си Мод, главатарка на разбойници, която носела по една ключалка на всяко ухо и вземала дрехи и пари назаем, без да ги връща, тъй че хората са станали напоследък едни коравосърдечни и безскрофулни и нищо не жертват вече в името Божие. Моля той да бъде разпитан по тези функции.

    ЛЕОНАТО
            Благодаря ви за честната и усърдна служба!

    КУЧИДРЯН
            Ваша милост говорите като човек почитателен, изящен и с тънък афинитет, да ви дава Бог добро!

    ЛЕОНАТО
            Добре, добре, вземете за своя труд!

    КУЧИДРЯН
            Бог да ви отказва помощ, ваша милост, където и да сте!

    ЛЕОНАТО
            Вървете! Аз поемам грижата за задържания. Благодаря ви.

    КУЧИДРЯН
            Добре, оставям този негодник на ваша съотговорност, като моля ваша милост да бъдете най-строг към него, за да дадете личен пример на всички други разбойници. Бог да ви дари здраве! Разрешавам си най-покорно да се освободя от вашето присъствие и се оттеглям, като моля провидението да игнорира молбата ми за скорошна среща с вас!… Да вървим, куме!

    Кучидрян и Киселица излизат.

    ЛЕОНАТО
            И тъй, до утре сутрин, господа!

    АНТОНИО
            Довиждане! До утре сутрин вкъщи!

    ДОН ПЕДРО
            Ще дойдем непременно.

    КЛАВДИО
                                    Дотогаз
            на Херо гроба ще оплаквам аз.

    Дон Педро и Клавдио излизат.

    ЛЕОНАТО (към Стражата)
            Водете го. А тази Маргарита
            ще трябва малко да се поразпита,
            за да узнаем откъде се знай
            със този стопроцентов негодяй!

    Излизат в различни страни.

ВТОРА СЦЕНА

    В градината на Леонато.
    Влизат от различни страни Бенедикт и Маргарита.

    БЕНЕДИКТ
            Мила Маргарита, бъди тъй добра и ми помогни да поговоря с Беатриче.

    МАРГАРИТА
            А ще напишете ли един сонет в чест на хубостта ми?

    БЕНЕДИКТ
            Да, и то в тъй висок стил, че ще бъдеш винаги над всички. Ти го заслужаваш.

    МАРГАРИТА
            Какво заслужавам? Да не бъда ни веднъж под някого? Нима ще си остана в килера зад стълбата?

    БЕНЕДИКТ
            Умът ти е като уста на хрътка: захапва във въздуха.

    МАРГАРИТА
            А вашият — като рапира за фехтовка: докосва, без да пробожда.

    БЕНЕДИКТ
            Ум на истински кавалер: не иска да наранява една дама. Моля те, извикай Беатриче — признавам се за победен и хвърлям в краката ти щита си.

    МАРГАРИТА
            На нас ни трябват мечове — щитове си имаме.

    БЕНЕДИКТ
            По-добре да не си играете с такова остро оръжие — опасно е за девойки.

    МАРГАРИТА
            Добре, бягам. Отивам да извикам Беатриче. Господ й е дал крака.

    БЕНЕДИКТ
            И уверен съм, ще дойде!

    Маргарита излиза.
    Той пее.

                    „Купидон, прости
                    своя беден раб,
                    погледни го ти
                    как е блед и слаб!…“

            Слаб в пеенето, но колкото до любовта, нито Леандър, който пръв преплувал Хелеспонта заради любовната си среща, нито Троил, който пръв прибягнал за същата цел до услугите на сводник47, нито който и да е от тези сладникави любовници, чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих, не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта като мен! Жалко, че не мога да го изразя в стихове! Опитвах, но нищо не излиза с римите. „Девойка — дойка“ — прекалено честа; „рога — тъга“ — също доста познато; „учен — скучен“ — то почти същото! Изобщо идат ми само неприятни съчетания. Явно е, че не съм се родил в зодията Рими и нямам дарба за ухажване в изящен стил.

    Влиза Беатриче.

            Прекрасна Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?

    БЕАТРИЧЕ
            Да, синьоре, и ще си отида, щом ми кажете.

    БЕНЕДИКТ
            О, тогава стойте, докато…

    БЕАТРИЧЕ
            А, значи има „докато“? Тогава си тръгвам веднага! Но първо бих искала да получа това, за което дойдох: кажете ми, какво стана между вас и Клавдио?

    БЕНЕДИКТ
            Казах му няколко неприятни думи и в награда искам да те целуна.

    БЕАТРИЧЕ
            Думите са дъх, а щом дъхът ви е неприятен, не искам да ме целувате.

    БЕНЕДИКТ
            Страшната ти духовитост изплаши моите слова и ги прогони далеч от истинското им значение. Но знай, че Клавдио прие предизвикателството ми и аз чакам да ми се обади в най-скоро време, инак ще го заклеймя като страхливец. А сега, моля те, кажи ми: кой от моите недостатъци те накара да се влюбиш в мен?

    БЕАТРИЧЕ
            Всичките, защото всички те вкупом съставляват една така строго уредена държава на злото, че не дават право на ни една добра човешка чертица от чужбина да се засели сред тях. А мога ли да узная за кое мое качество вие пък бяхте надвит от любовта към мен?


    БЕНЕДИКТ
            „Надвит“ — съвършено точен израз! Аз наистина бях надвит от нея, защото те обичам срещу волята си.

    БЕАТРИЧЕ
            И значи срещу сърцето си. Горкичкото! Но щом вие му правите напук, така ще му правя и аз, защото не мога да бъда в сговор с неприятеля на моя приятел.

    БЕНЕДИКТ
            Ние двамата с теб сме май твърде умни, за да бъде любовта ни мирна и тиха.

    БЕАТРИЧЕ
            Самото ви заявление доказва противното.
            „От двайсет души с ум едва ли
            един ще седне да се хвали.“

    БЕНЕДИКТ
            Тази поговорка, мила ми Беатриче, е стара, стара — още от времето, когато е имало на света добри съседи. В наши дни, ако човек не си издигне сам паметник приживе, ще го помнят само докато черквата бие и вдовицата плаче.

    БЕАТРИЧЕ
            А колко трае това според вас?

    БЕНЕДИКТ
            Колко трае, то се знае: един час — камбаната, четвърт час — плачът. Затова за препоръчване е всеки човек с малко ум в главата — ако господин червеят на съвестта не го гризе — да стане като мен сам тръбач на своите добродетели. Толкоз по обвинението, че съм бил хвалил своята личност, която при това, както сам съм готов да свидетелствам, е напълно достойна за похвала. А сега кажи ми: как е братовчедка ти?

    БЕАТРИЧЕ
            Много зле.

    БЕНЕДИКТ
            А ти самата как си?

    БЕАТРИЧЕ
            Също много зле.

    БЕНЕДИКТ
            Тогава моли се Господу, обичай мен и гледай да се поправиш. Трябва да те оставя, защото чувам — някой бърза насам!

    Влиза Урсула.

    УРСУЛА
            Господарко, елате веднага при вуйчо си! Вътре е ужасна бъркотия! Всичко се разбра: госпожица Херо била оклеветена, а принцът и граф Клавдио — жестоко измамени; и всичко това било работа на Дон Хуан, но той успял да се измъкне! Идвате ли?

    БЕАТРИЧЕ
            Ще дойдете ли и вие да чуете тези новини, синьоре?

    БЕНЕДИКТ
            Ще живея в сърцето ти, ще умра на гръдта ти, ще бъда погребан в очите ти и на всичко отгоре готов съм да дойда при вуйчо ти!

    Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

    В черквата.
    Влизат Дон Педро, Клавдио и Свита, със свещи.

    КЛАВДИО
            Коя от тези гробници е скрила
            рода на Леонато?

    ПРИДРУЖАВАЩ
                            Тази, графе.

    КЛАВДИО (разгъва свитък и чете)
                    „Жертва бе на хорска злоба
                    таз, която тук почива,
                    затова и подир гроба
                    в паметта ни ще е жива:
                    подло я уби света,
                    но я слави след смъртта!“

    Окачва свитъка.

            Ти стой там, хвали я сам
            и когато бъда ням!
            Певци, запейте химна упокоен!
                        ПЕСЕН

                „Богиньо на нощта
48, излез
                от облаците и на тез,
                които твойта жрица тиха
                в моминство чисто умъртвиха,
                прости, прости!
                Във час потаен, в кръг зловещ,
                те обикалят свещ до свещ
                и в сълзи и въздишки литва
                към тебе тяхната молитва:
                прости, прости!“

    КЛАВДИО
            Невинна ти от нас замина,
            но тука всякоя година
            на този ден и този час
            ще ти отслужвам помен аз.
            Почивай в мир!

    ДОН ПЕДРО
            Гасете свещите! Нощта изтече.
            Преситен, гледа утрото вълкът.
            От слънчевите спици ето вече
            на изток бледи ивици текат.
            Свободни сте! Благодаря на всички.

    КЛАВДИО
            И бързайте, домашните ви чакат!

    ДОН ПЕДРО
            И нас ни чака среща с Леонато
            в разкошни дрехи и сред сватбен звук.

    КЛАВДИО
            Дано не бъде сватбата, каквато
            ме свърза със нещастницата тук!

    Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

    Зала в дома на Леонато.
    Влизат Леонато, Антонио, Бенедикт, Беатриче, Маргарита, Урсула, отец Франциск и Херо.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Не ви ли казвах аз, че е невинна?

    ЛЕОНАТО
            Да, както са и Клавдио и принцът,
            които обвинили са я само
            поради грешка, както ви разказах.
            За нея Маргарита има грях,
            но тя пък го е сторила неволно —
            туй стана ясно.

    АНТОНИО
                            Много съм щастлив,
            че всичко се нарежда на добро.

    БЕНЕДИКТ
            И аз, защото инак бих бил длъжен
            със меч от Клавдио да искам сметка.

    ЛЕОНАТО
            Добре тогаз. Ти, Херо, и вий, дами,
            идете в стаите си и когато
            повикам ви, върнете се със маски!

    Дамите излизат.

            След малко, братко, Клавдио и принцът
            ще дойдат тука. Ролята си знаеш:
            ще бъдеш ти баща на дъщеря ми
            и ще дадеш ръката й на графа.

    АНТОНИО
            И ще го сторя с най-тържествен вид.

    БЕНЕДИКТ
            Аз вас пък, отче, моля за услуга.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Каква, кажете!

    БЕНЕДИКТ
                            О, една от двете:
            или да ме обвържете във брак,
            или да ме захвърлите във мрак!
            Въпросът е, почтени Леонато,
            че Беатриче ме поглежда вече
            с добро око…

    ЛЕОНАТО
                            Което дъщеря ми
            й даде взаем.

    БЕНЕДИКТ
                            И че моя милост
            я гледа също със добро око…

    ЛЕОНАТО
            Което принцът, Клавдио и аз
            заехме ви. Но казвайте все пак:
            какво желаете?

    БЕНЕДИКТ
                            Не ви разбрах,
            но щом ме питате какво желая,
            то бих желал желанието ваше
            със нашето желание да влезе
            в желаното единство, тъй че ние
            да се венчаем, за което, отче,
            обръщам се в смирение към вас.

    ЛЕОНАТО
            Вие имате съгласието мое.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            И моята духовническа помощ.
            Но идат, виждам Клавдио и принцът.

    Влизат Дон Педро и Кл авдио, следвани от Свита.

    ДОН ПЕДРО
            Привет на обществото благородно!

    ЛЕОНАТО
            Привет вам, принце! Клавдио, здравейте!
            Кажете ни, съгласен ли сте още
            да встъпите във брак със дъщерята
            на брат ми?

    КЛАВДИО
                    Дал съм дума. Ще я взема
            дори и да е негърка в лицето.

    ЛЕОНАТО
            Свещеникът е тук. Викни я, братко!

    Антонио излиза.

    ДОН ПЕДРО
            Какво ви има, Бенедикт? Отде сте
            измъкнал този февруарски образ
            цял в облаци и вихри, и мъгли?

    КЛАВДИО
            Аз мисля, че е свързан този лик
            с несвикналия на ярема бик.
            Не бой се! Ще ти позлатим рогата,
            та да зарадваш цялата Европа,
            зарадвал Зевс във бик преобразен.

    БЕНЕДИКТ
            Туй биковете вършат всеки ден:
            друг бик, понеже нямал що да прави,
            налегнал една крава на баща ви,
            така че тя родила след това
            едно теле със вашата глава!

    Влизат Антонио и маскираните Дами.

    КЛАВДИО
            Ще ви го върна други път!… От тези
            коя предназначена е за мен?

    АНТОНИО
            Това е тя и аз ви я дарявам.

    КЛАВДИО
            Щом моя сте, госпожице, бих искал
            да ви погледна.

    ЛЕОНАТО
                            След като дадете
            пред тоз почтен монах годежна клетва.

    КЛАВДИО
            Госпожице, ръката си ми дайте!
            Пред този свят човек ви заявявам,
            че съм готов да стана ваш съпруг!

    ХЕРО
            Жена за вас аз вече бях веднъж,
            и втори път за мене вий сте мъж!

    Сваля маската си.

    КЛАВДИО
            О, втора Херо!

    ХЕРО
                            Тази дума, „втора“,
            случайно казана, е много точна:
            онази бе убита от позора,
            а таз е жива и е непорочна!

    ДОН ПЕДРО
            Но тя бе мъртва!

    ЛЕОНАТО
                            Само докогато
            бе жива клеветата срещу нея.

    ОТЕЦ ФРАНЦИСК
            Аз вашата почуда ще разсея,
            когато след венчалния обряд
            подробно ви разкажа за смъртта й,
            но нека дотогаз туй чудо бъде
            прието като всекидневна случка.
            Да идем във параклиса!

    БЕНЕДИКТ
                                    Не, отче!
            Почакайте! Коя е Беатриче?

    БЕАТРИЧЕ (сваля маската си)
            Кой дири ме? Защо съм ви потребна?

    БЕНЕДИКТ
            Нима не ме обичате?

    БЕАТРИЧЕ
                            Кой? Аз ли?
            В обсега на разумното. Защо?

    БЕНЕДИКТ
            Защото принцът, вуйчо ви и графът
            кълняха се пред мене в този смисъл.

    БЕАТРИЧЕ
            Нима ме вий обичате?

    БЕНЕДИКТ
                                    Кой? Аз ли?
            В обсега на разумното. Защо?

    БЕАТРИЧЕ
            Защото Херо с двете й клюкарки
            кълняха се пред мене в този смисъл.

    БЕНЕДИКТ
            Тез казваха, че вий по мен сте болна!

    БЕАТРИЧЕ
            Тез казваха, че вий по мен сте луд!

    БЕНЕДИКТ
            Такова нещо няма. Значи, тъй:
            не ме обичате?

    БЕАТРИЧЕ
                            За жалост, не,
            но бих могла да ви отвърна с дружба.

    ЛЕОНАТО
            Каква ти дружба, племеннице, вие
            обичате го, давам честна дума!

    КЛАВДИО
            А аз пък се кълна, че той ужасно
            обича нея! Ето ви един
            сакат сонет, роден от този мозък
            и драскан явно с тази тук ръка
            във чест на Беатриче!

    ХЕРО
                                    И един
            иззет от джоба й, от нея писан
            и ясно посветен: „На Бенедикт“.

    БЕНЕДИКТ
            Докъде стигнахме! Собствените ни ръце да пишат доноси срещу сърцата ни! Добре! Ще те взема, но честна дума, правя го от състрадание.

    БЕАТРИЧЕ
            И аз не ще ви отхвърля, но, честна дума, правя го само поради общото настояване и главно за да спася живота ви, защото чух, че охтиката ви хванала напоследък.

    БЕНЕДИКТ
            О, аз ще я затворя таз уста!

    Целува я.

    ДОН ПЕДРО
            Е, как се чувства „Бенедикт, семейният човек“?

    БЕНЕДИКТ
            Ще ви кажа нещо, принце: цяла академия от остроумци не може да ме отклони от намерението ми! Мислите ли, че някакви си сатири или епиграми могат да ме засегнат? Дума дупка не прави. Или, казано накратко, щом аз съм на мнение, че трябва да се оженя, не желая да слушам чужди обратни мнения! Затова хич недейте използва срещу мен думите, които съм говорил някога си. Човекът е непостоянно нещо — това е заключението ми. А вас, Клавдио, мислех да ви понауча, но понеже сме на път да се сродим, останете си здрав и читав и любете братовчедка ми!

    КЛАВДИО
            Аз пък се надявах, че ще отблъснеш Беатриче, за да те измъкна с тояга от ергенския живот и да те вкарам в съпружеския, от който ти впрочем навярно скоро ще почнеш да шаваш, ако новата ми братовчедка не те хване изкъсо.

    БЕНЕДИКТ
            Добре, добре, мир! Нека изтанцуваме нещо преди сватбата, за да облекчим на себе си сърцата, а на жените си — крачката!

    ЛЕОНАТО
            Не, танците после!

    БЕНЕДИКТ
            Защо? По-добре сега! Почвайте, свирачи! Принце, вие сте тъжен! Женете се, женете се, ви казвам! Няма жезъл по-достоен за уважение от този, който е украсен с рог!

    Влиза Пратеник.

    ПРАТЕНИК
            Почтени принце, брат ви Дон Хуан
            бе заловен при опит да избяга
            и върнат във Месина под конвой.

    БЕНЕДИКТ
            До утре, принце, не мислете за него! Аз ще му изнамеря едно отлично наказание. Свирачи, какво чакаме?

    Танц. Излизат.

info

Информация за текста

    © 1998 Валери Петров, превод от английски

    William Shakespeare
    Much Ado About Nothing, 1599

    Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

    Издание:
    Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2
    Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998
    Художник: Петър Добрев
    ISBN 954-9559-36-Х

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10257]
    Последна редакция: 2009-01-23 17:59:06

notes

1

    Оригиналното название на комедията е „Much Ado About Nothing“. Името на Киселица е в оригинала Verges — народно произношение на Verjuice (кисел плодов сок).

2

    „…петте му умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

3

    „…учителка за папагали…“ — намек за любителите на груби шеги, които обучавали папагалите си да произнасят ругателства.

4

    Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

5

    Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

6

    „…нещо ще му я надигне отвътре…“ — намек за рогата, които заплашват всеки съпруг.

7

    „…като злодея от приказката…“ — става дума за една средновековна английска приказка, в която злодеят отрича ужасното убийство, което е извършил.

8

    „…но да позволя… на невидим ремък…“ — т.е. да признавам пред всички, че съм мамен мъж или да крия позора си.

9

    „…като котка в кошница…“ — изглежда, че по Шекспирово време за мишена при състезанията по стрелба с лък е служела котка, затворена в клетка.

10

    Адам Бел, Робин Худ — прочути волни горски разбойници и стрелци от XII в., възпети в английския фолклор.

11

    „…И дивий бик привиква на ярема…“ — цитат от „Испанската трагедия“ — популярна драма от Шекспировия съвременник Томас Кид.

12

    „…гнездо на любовта… Венеция…“ — Венеция се славела по Шекспирово време със свободните си нрави.

13

    „…любящия ви Бенедикт…“ — двете реплики на Клавдио и Дон Педро пародират изящен завършек на любовно писмо.

14

    „…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент.

15

    Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница.

16

    „…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в.

17

    „…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

18

    „…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

19

    Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

20

    Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

21

    Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

22

    „…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

23

    „…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

24

    „…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

25

    „…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

26

    Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

27

    Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

28

    Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

29

    „…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

30

    „…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

31

    Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

32

    Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

33

    Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

34

    „…Аморозо…“ — от италианското „amoroso“ — любовен, любовник.

35

    Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам.

36

    „…да има червей…“ — по Шекспирово време се смятало, че зъбите могат да червясват.

37

    Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

38

    „…Фъртуна…“ — става дума за Фортуна. Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

39

    „…фараоновите войници… Вааловите жреци…“ — Ваал или Бел е бил главен бог на вавилонците. В случая неговите жреци и фараоновите войници са изобразени в библейски сцени.

40

    „…гащите му…“ — в Средновековието и Ренесанса героите от древните митове били често представяни в съвременно облекло.

41

    „…Любовен лек…“ — в оригинала „Light of o’love“, популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Двамата веронци“ (I д., 2 сц.).

42

    Tabula rasa (лат.) — изтрита плоча. Става дума за покритите с восък плочи, на които са пишели древните. Изразът се употребява в смисъл на бяла страница — ум, свободен от всякакви предубеждения или познания.

43

    Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

44

    Венера (митол.) — римска богиня на съпружеската любов, произхождаща от Афродита, богиня на любовта и красотата при гърците.

45

    Херо — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

46

    „…И съзря го бог, че се криеше в градината…“ (библ.) — цитат от Стария завет, свързан с грехопадението на Адам. В случая намек за шегата, изиграна на Бенедикт в парка.

47

    „…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

48

    «…Богиньо на нощта…» (митол.) — химнът е отправен към Диана.

49

    Европа — Зевс, върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.
Top.Mail.Ru