Скачать fb2
Хитрана

Хитрана


Асен РазцветниковХитрана

    Нейде зад полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. С хитрост и лукавство тя била позната — друга като нея нямало в гората. Кой какво намисли, кой какво захване, нея все ще пита, нея все ще кани.
    Ала като всяка умница избрана имала си слабост нашата Лисана: че била от малка лакомница върла, че било без дъно пустото й гърло.
* * *
    Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на пръсти — хванала край село пет кокошки тлъсти.
    Още неогризла кокалците сладки, ето срещу нея идат стадо патки.
    — Слава тебе, боже — викнала Лисана, — инак щях без малко гладна да остана!
    Как ги изпояла, те и не видели… Седнала да чисти зъбите си бели. Но невзела още върбовите клечки, ето къмто нея идат сто юрдечки.
    — Кат съм се наяла, не съм заговяла! — казала си Лиса и ги връхлетяла.
    Станало край пътя само перушина. Смаяли се всички трънки и глогини.
    Най-подире сита, сънна и ленива тръгнала Лисана веч да си отива.
* * *
    Ала щом възлязла горе на баира, спряла се и взела жадно да се взира.
    — На узряло грозде май ми замириса! — казала си тихо лакомата Лиса и съзряла с радост, че току под нея, с бял зид оградено, лозе зеленее.
    Трепнала Лисана, хукнала в превара — но не щеш ли, много бил висок дувара. Скачала тя, драла камъни и плочи — не могла отнийде вътре да прескочи. Тъкмо рекла: „Няма грозде да се хрупка!“ — и току съзряла във стената дупка. Но докрай не стига всякога късмета: тясна пък излязла дупката проклета.
    — Става, щото става — рекла Лиса злобно, — ала аз оттука грозде ще си зобна! — Па събрала вежди, клепките присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в тревата, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи.
    Отъняла много, станала на клечка — де сега да видим кой ще й се пречка! Вмъкнала се вътре нашата Хитрана, спряла в миг, па рекла с весела закана:
    — Ха разтваряй гърло, Лисо ле, Лисано, дръж се да те видя, лозе ле небрано!
    Гъмза и тамянка, резекии късни — яла Лиса, яла, щяла да се пръсне. Най-подире сита, весела, щастлива тръгнала Лисана пак да си отива.
    Но случила й се тук беда ужасна: пустата му дупка пак излязла тясна! Слисала се страшно нашата Хитрана:
    — Господи, самичка влязох във капана!
    Па събрала вежди, клепки тя присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в лозите, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи. Станала отново като клечка тънка — бързо се провряла и излязла вънка.
    Хукнала тогава, стигнала в гората, па като поспряла, рекла шепнешката:
    — Ой те тебе, лозе, с чудно сладко грозде, гладна в тебе влязох — гладна си излязох!

info

Информация за текста

    © Асен Разцветников

    Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

    Издание:
    Приказки от български писатели
    Издателство „Български писател“, 1981 г.
    c/o Jusautor Sofia

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8887]
    Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00
Top.Mail.Ru