Скачать fb2
Опърничава жена (Финландска приказка)

Опърничава жена (Финландска приказка)


Николай РайновОпърничава женаФинландска приказка

    Един селянин се бил оженил за опърничава и опака жена. Той й каже да направи едно — тя ще направи тъкмо противното. Каже ли й да не прави нещо, тя ще го направи веднага.
    Наближавала Коледа. Мъжът не обичал караниците. Искало му се поне през празниците да поживее мирно и тихо, та да не става за подигравка на съседите. И той намислил един начин как да накара жената си да извърши това, което се иска нему.
    Викнал жена си и й казал:
    — Невясто, иде Коледа.
    — Каква ти Коледа? — викнала тя. — Великден иде.
    — Добре — казал той. — Макар че е Коледа, нека речем, че е Великден. Да не би да ти хрумне да опечеш за празниците бял хляб? Нямаме пари за такъв разкош. Трябва да се простираме според чергата си.
    Едва изслушала тия думи, жената викнала:
    — Напук на тебе ще опека бял хляб!
    Мъжът се престорил на ядосан и добавил троснато:
    — Има си хас да ти дойде на ум да сготвиш и риба! Мисли му добре! Пребивам те, невясто!
    А тя това и чакала.
    — Да не готвя риба ли? Тъкмо риба мисля да сготвя. И чорба ще има от риба, и риба на фурна ще има. Да видим кой е господар в тая къща: ти ли — или аз?
    — Ти си решила да ме съсипеш — казал отчаяно мъжът. — Само, моля ти се, недей прави сладки, че тогава трябва да си продам имота, за да покрия разноските.
    — Сладки ли, казваш? Добре, че ми науми. Цяла тепсия сладки ще има.
    — Хайде де! Не се шегувай, невясто! Да не би да извадиш и вино? Недей, че аз мисля да го продавам.
    — Щом казваш да не вадя, ще извадя. Цяла бъчва ще източа. Напук на тебе ще го направя!
    — Брееее, че опака жена! — викнал мъжът. — И вино ще извади, за да ме ядоса. Дано я прекръсти господ — поне кафе да не купува, че то тогава знам ли къде ще му отиде краят.
    — Ще купя зер! — казала жената, зарадвана, че е ядосала мъжа си. — И кафе ще купя — и то половин кило. Да видим какво ще ми направиш.
    — Какво си намислила ти, проклета жено? — сопнал се селянинът. — Да не би да имаш намерение да поканиш и гости? Кажи ми поне отсега да вървя да се обеся.
    — Разбира се, че ще поканя. Как може празник без гости? Ще поканя мама и сестрите си.
    — Ех, щом си решила да поканиш тях, може — казал мъжът примирително. — Аз се бях уплашил — да не би да поканиш баща ми и братята ми с жените им, че каквито им са широки и дълбоки устата, всичко ще изпоядат.
    — Аааа, от това ли те е страх? — рекла жената и се усмихнала хитро. — Тогава аз ще поканя и баща ти, и братята ти, и сестрите им заедно с всичките им деца. Нека ти изядат и ушите.
    — Каквото щеш, прави! — викнал селянинът. — Само едно имай пред вид: ако ми отредиш място начело на трапезата, няма да седна, защото не е прилично. Там трябва да седне баща ми.
    — Тъй ли? Ще имаш да вземаш! Тебе ще сложа начело на трапезата, а баща ти да седне, дето намери място.
    — Разбрах какво си намислила. Ти ще ми заповядаш да седна на горния край на масата, за да ми тикнеш в ръката каната с виното, та да наливам на другите, а на мене да няма кой да налее. Тъй ли? Пребивам те, невясто, ако направиш така! Добре запомни!
    — То се знае, че тъй ще направя. Не ми трябва мене пиян мъж.
    — Ех, с това съм съгласен — казал селянинът. — Моля ти се, като наливам на другите, недей ме кара да наливам и на себе си, че от виното ме боли глава.
    — Боли ли те? Че защо не си ми казал досега? Ще те карам не само да си наливаш, но и да пиеш чаша след чаша. Да пиеш — додето пукнеш.
    По тоя начин селянинът успял да принуди жена си поне веднъж да отпразнуват коледните празници като хората. И бял хляб имало, и риба, и месо, и сладки, и кафе, и вино. И гости поканили — и то ония, които били най-приятни на мъжа.
    Но щом се минали празниците, свършила се и радостта на селянина. Отново започнали раздорите и свадите с жената. Тя станала дори по-опака от преди. Ни един час мъжът нямал мира от нея.
    И един ден той си казал:
    „Не може тъй. Трябва да се отърва някак от тая луда жена. Тя ще ме опропасти. Страх ме е да не би край нея и аз да изгубя ума си.“
    Дошло лятото. Мъжът отишъл един ден да коси сено. През ливадата течала река. Над реката имало мостче. Селянинът прерязал наполовина мостчето с триона си отдолу, за да може да удържи само един човек.
    След няколко дена казал на жена си:
    — Невясто, аз ще отида да прибера сеното, че е тъкмо просъхнало. А ти стой тука. Недей излиза никъде: може някой да дойде да ме потърси.
    — Тъй ли? — викнала тя. — Че аз затворница ли съм — да стоя по цели дни в къщи? И аз ще дойда.
    — Добре — казал той. — Излез се поразходи, само недей идва подире ми на ливадата. Ще стъпчеш сеното.
    — Та затова и ще дойда. Ще дойда нарочно да го стъпча. Напук на тебе!
    Тръгнал той. Тръгнала и жена му след него. Стигнали до реката. Мъжът минал предпазливо по моста. Като се приближила жената, той й рекъл:
    — Невясто, бавно и кротко минавай, че тоя мост ми се видя счупен. Дърветата са слаби и прогнили. Ако върви човек полека, ще го удържат, но разскача ли се, ще се строполи в реката.
    Жената това и чакала.
    — Ти ли ще ми казваш как да вървя? — викнала тя. — Не само ще скачам, а и ще танцувам.
    И наистина се разскачала и разиграла по моста. Гредата изпраскала, мостът се счупил и жената се озовала в реката.
    На мъжа домъчняло. Тръгнал да търси жена си нагоре срещу течението, за да я извади. Неколцина косачи, които работели на брега, го запитали накъде се е запътил.
    — Жена ми се удави — рекъл им той. — Бързам да я извадя.
    — Ей, че си глупак — казали те. — Защо ще я търсиш нагоре? Ако е паднала, в реката, водата ще я отвлече надолу, по течението. Там я търси.
    — Не познавате жена ми — казал им той. — Тя е толкова опърничава, че прави тъкмо обратното на онова, което трябва да направи. Уверен съм, че и когато е почнала да се дави, не ще се остави на течението да я изхвърли, а ще тръгне насреща му.
    — Щом е била такава работата — рекли косачите, — за тебе ще бъде по-добре, ако не намериш жена си.
    Така и станало. Колкото и да обикалял по двата бряга на реката, мъжът не намерил опаката жена.

info

Информация за текста

    © Николай Райнов

    Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2008

    Публикация:
    Николай Райнов. Приказки от цял свят
    Второ издание
    Съставителство и редакция: Богомил Райнов

    Литературна група V. Тематичен номер 2587
    Редактор на издателството ЛИЛИЯ ИЛИЕВА
    Художник ЛЮБЕН ЗИДАРОВ
    Художник-редактор ВАСИЛ ЙОНЧЕВ
    Макет и технически редактор ТОМА СТАНКУЛОВ
    Коректор НАТАЛИЯ КАЦАРОВА
    Дадена за набор 18. III. 1972 г. Подписана за печат 30. IX. 1972 г. Излязла от печат 20. XII. 1974 г. Формат 58×84/18 Печатни коли 44,50. Издателски коли 36,93. Тираж 50,125. Цена 3,60 лв.
    Издателство „Народна култура“ — София, 1974
    ДПК „Димитър Благоев“ — София

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4869]
    Последна редакция: 2008-01-11 12:00:00
Top.Mail.Ru