Скачать fb2
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Аннотация

    Преди двадесет години Елън Адеър печели първо място на конкурс за красота. От това славно време й остават спомените и една тайна. По всичко личи, че е имала връзка със сина на известен милионер, от която се ражда дете. След смъртта на богаташа започва люта битка за наследството му. Елън решава, че синът й има право да го получи, и е готова да разкрие своята тайна. Но залозите са много високи. Хвърлили око на милионите долари, други хора се заемат да докажат, че тъй нареченият „наследник“ е просто измама.


Ърл Стенли ГарднърСлучаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Предговор

    Ърл Стенли Гарднър

1

    — Въпросният вестник иска да публикува материал за мен, тъй като спечелването на онзи конкурс за красота си беше събитие за малкото градче. Хората се гордееха с мен… без значение, че пробните снимки в Холивуд завършиха с пълен провал. Разбира се, аз получих куп награди — автомобил, кинокамера, прожекционен апарат, козметика и тоалети, безплатен самолетен билет до Лас Вегас — изобщо онези неща, които се изсипват върху всяка кралица на красотата и чиято стойност напълно се покрива от безплатната реклама на производителите. Но аз бях прекалено млада и глупава, за да го разбера. Въобразявах си, че получавам всичко това благодарение на своята популярност и чар…
    — Дълга история — въздъхна жената. — Изчезнах без следа, не оставих адрес дори на семейството си. Напомням ви, че това се случи преди двадесет години. За такъв дълъг период могат да се променят доста неща. Днес има много самотни майки и това не се смята за грях. Но преди двадесет години не беше така. Жената в подобно положение изпитваше дълбоко чувство на срам. От родителите си, от обществото… Целият град се гордееше с мен, но ако бяха разбрали за детето, щяха да ме разпънат на кръст…
    — За съжаление да. Ако започнат да се ровят, без съмнение ще установят, че мама се е омъжила за Хенри Лелънд Бери, че след смъртта й аз съм се появила, за да получа наследството си… Вероятно можете да си представите как съм се чувствала, господин Мейсън. Срамувах се от мама, беше ми ясно какъв удар за нея ще бъде евентуалната ми поява… Това, че след смъртта й отидох да прибера парите, вероятно ще ви се стори егоистично и грубо, но ако не бях го направила, парите отиваха в държавата…
    — Ако касиерът на една банка отмъкне сто хиляди долара, това е новина — зае се да обяснява Мейсън. — Вие имате пълното право да публикувате негови снимки, да следите съдебния процес срещу него и да уведомявате читателите си. Имате право и да публикувате присъдата срещу измамника. Но след като той изтърпи наказанието си и започне нов живот, под ново име, вие нямате право да публикувате материали за извършеното от него престъпление. Това би се тълкувало като нарушаване на правото на личен живот…

2

    — Става въпрос за Калвърт — рече Дейтън. — В тази история има нещо тайнствено, от нея положително щеше да излезе страхотен материал. Разбира се, вестникът не желае никакви съдебни искове, но желае самата история. От въпросното събитие са изтекли двадесет години, но хората продължават да тънат в догадки. Имам предвид хората, които тогава са били млади… Това някак не е честно. Нито по отношение на Елън Калвърт, нито по отношение на читателите.
    Ето какво мисля да направя… Точно десет минути след като приключим нашия разговор, аз ще изляза и ще тръгна към асансьорите. От теб искам да бъдеш в кабината, можем да разменим мисли за времето. Слизаме долу и се разделяме. Аз се отправям към стоянката на ъгъла, вземам едно такси и тръгвам към железопътното депо. Там провеждам един разговор от уличен телефон, вземам друго такси и се връщам в кантората. От твоите хора искам да покрият целия маршрут, за да видим дали някой ме следи… Можеш ли да го направиш?
    — Жена на около тридесет и осем, висока не по-малко от метър седемдесет и пет, с кестенява коса. Искам да тежи петдесет и пет — шестдесет килограма, да бъде на мое разположение и да разполага с апартамент. Името й ще бъде Елън Смит. Трябва да живее сама, да минава за тайнствена личност и да няма прекалено много контакти. Да бъде готова да получава и изпълнява моите инструкции… Ако е възможно, апартаментът й не трябва да бъде току-що нает…
    — Добре — рече с въздишка Мейсън. — Още вчера разбрах, че ми казвате малка част от истината, и съм любопитен. Освен това не обичам разни частни детективи да ме правят на маймуна. Сега ще се опитам да резюмирам нещата, а вие ме поправете там, където греша… Хората, които ви търсят, не са ви виждали от двадесет години. Познават ви като младо и хубаво момиче, с ръст малко над средния… Следователно една добре изглеждаща жена с вашия ръст може да бъде използвана като примамка, нали така?
    — Нека бъдат четиридесет — рече Мейсън. — След срещата искам да тръгне към апартамента, като направи всичко възможно да улесни преследвачите си. Ще се правим на наивни, Пол, ще играем открито. Ще ги оставим да я проследят, но нека нещата не изглеждат прекалено лесни. Искам тези хора да са сигурни, че имат работа с един нищо неподозиращ адвокат, който не може да им бъде достоен противник… И още нещо. Тази вечер ние с Дела ще бъдем в „Синия бивол“ на запазена маса. Искам да съм абсолютно сигурен, че никой няма да ме проследи дотам. Трябва да бъда уведомен, ако някой се опитва да го стори. Ще отидем с такси, точно в седем и половина ще бъдем там. Смятам, че всичко ще бъде наред, но искам някой от твоите хора да ни покрива…
    Причината да сте тук е следната: тази сутрин при мен се появи един човек, който очакваше да се свържа с истинската Елън Калвърт, която е моя клиентка. Очакваше да я поканя в кантората си, за да обсъдим негово конкретно предложение. Междувременно този човек поставя под наблюдение както лично мен, така и кантората. Вие отговаряте на описанието на Елън Калвърт, с което разполага въпросният мъж. Това означава, че ще бъдете следена от момента, в който напуснете тази сграда. Доколкото съм осведомен, детективска агенция „Дрейк“ разполага с апартамент за специални цели…
    — Много добре — кимна Мейсън. — Такси ще ползвате само в краен случай. Никакви коли от агенцията на Дрейк, тъй като могат да бъдат идентифицирани по номерата. Сигурен съм, че рано или късно някой ще ви потърси. Но независимо от предлога, по който го сторят, вие трябва да им затръшнете вратата под носа. Може би ще ви предложат да участвате в състезание с награди, може би ще ви се представят като продавачи на лотарийни билети или нещо друго. Но има вероятност да действат и директно: някой ви звъни на вратата и казва, че няма смисъл да се криете, защото знае цялата история на Елън Калвърт. След което ви предлага пари. Може би ще ви се представи като частен детектив и ще ви предложи да го запознаете с историята си доброволно, за да не прибягва до насилие.
    — Излизате от тук видимо притеснена, но запазвате царствената си осанка. Държите главата си вдигната, но ви личи, че сте разтревожена. Избърсвате една въображаема сълза, като леко размазвате грима си с кърпичката. В средата на коридора се спирате, сякаш сте забравили нещо важно. Правите две-три крачки в обратна посока, после свивате рамене и отново тръгвате към асансьора… Предполагам, че познавате апартамента, за който става въпрос…

3

    — Но не сте казали и че нямате. Просто отбягвате този въпрос. Признахте обаче, че сте изпаднали в паника и сте отказали да направите аборт. Логично е да се заключи, че сте запазили детето и днес то е на около деветнадесет години… Преживели сте грешките на младостта, създали сте си нов живот, изградили сте си кариера. Междувременно светът се променя. Фактът, че имате незаконно дете, вече не шокира никого. Някои хора биха вдигнали вежди, разбира се, но нищо повече. Нямате поводи за паника. От всичко това стигам до заключението, че сегашните ви тревоги са свързани по някакъв начин с детето…
    — Добре, ще ви я дам: бях младо и глупаво момиче с добра външност, нищо повече. Забременях и получих хиляда долара. Това бяха всичките ми пари. Днес вече зная какво е искал да ми внуши онзи тип от компанията — специалист по връзки с обществеността, по разрешаване на проблемите — наричайте го както искате… Да замина някъде и с част от тези пари да направя аборт. След което да се прибера при родителите си и да им предложа някаква невинна история — за емоционални проблеми, или нещо от тоя сорт…
    — Истинският баща на детето ми няма съпруга и няма деца — промълви тя. — Двамата му природени братя нямат никакви интереси в завода, който притежава, но ще бъдат единствените му наследници в случай, че умре без наличието на завещание. Едно дете, дори и незаконно, коренно променя нещата. Ако въпросният човек предполага, че някъде има син или дъщеря, той може да остави завещание в този смисъл. Тогава братята му нямат никакви шансове…
    — Вие сте адвокат и трябва да уважавате моето доверие, господин Мейсън. Нямате право да злоупотребявате с информацията, която ви дадох. Не зная точно колко ви струват наетите детективи, но предполагам, че двеста долара стигат. Смятайте, че вече не се занимавате с този случай. Вие сте прекалено усърден и съвестен, но има и доста факти, които не са ви известни… Съжалявам, но вече не съм гладна. Предоставям ви възможността да се проявите като кавалер и да платите сметката. Лека нощ!

4

    — Агентката ми се обади по телефона веднага след като се прибра в квартирата. Каза, че е била проследена от кола и е изпълнила инструкциите ти — тоест, измъкнала се през задния вход, отишла да прибере някои вещи от жилището си, а след това се е върнала обратно. Преди това се отбила в супермаркета и напазарувала за четири-пет дни… Само два часа по-късно се появили две коли. Едната карал мъж на около четиридесет и пет с едро телосложение — онзи същият, който ти е заприличал на частно ченге. Зад волана на другата седял кльощавият, който според живописното описание на агентката ми прилича на тъжен мишелов… Двамата паркирали един срещу друг, всеки до съответния тротоар…
    — Реших да отскоча до мястото — продължи Дрейк. — Исках да огледам обстановката и да запиша номерата на въпросните коли. От огледалцето на първата разбрах, че е наета от една агенция, която използва автоматизирана система за даване на коли под наем без пряк контакт с клиентите си. Няколко пресечки по-нататък направих обратен завой и установих, че втората кола е наета от същата агенция. Отбих се до офиса й, използвах връзките си и успях да проверя дали между клиентите й има хора от Средния Запад, пристигнали в близките няколко дни…
    — Така получих две имена за теб — усмихна се Дрейк. — Плешивият здравеняк се казва Джармин Дейтън и живее в Кловървил. Кльощавият дългуч с погребалната физиономия също е от Кловървил, казва се Стивън Локли Гарланд… Поразрових се в архивите и открих, че имам мой човек в едно градче, което се намира само на четиридесет километра от Кловървил. Обадих му се и го попитах познава ли частно ченге на име Джармин Дейтън. Оказа се, че го познава много добре. Дейтън е типичен представител на занаята — дълги години работил в полицията на Кловървил, стигнал чак до началник на полицейски участък, после се забъркал в някакъв политически скандал, уволнили го и открил частно детективско бюро… До тук добре. Сега стигаме до другия, Гарланд. Наистина интересен тип.
    — Въпросният Гарланд работи в компанията от години. Официалната му длъжност е „връзки с обществеността“, но пълномощията му са далеч по-големи. Той е човекът с връзките, той урежда всички неудобни за компанията проблеми и разполага с изключително широки пълномощия… На практика към него се обръща всеки, който иска да получи някаква изборна длъжност в Кловървил. Представя му подробната си предизборна програма, поема съответните ангажименти… Не го ли стори, губи изборите…
    — Има и още нещо — погледна го Дрейк. — От няколко дни насам пресата в Кловървил се занимава с една-единствена новина: президентът на „Компанията за пружини и ресори“ е изчезнал безследно в морето… Името му е Хармън Хаслет, преди около две седмици предприел поредното си пътешествие до Европа с яхта. Някъде в Бискайския залив яхтата му изпратила сигнали за помощ, които изведнъж прекъснали. Спасителните кораби открили само един надуваем пояс с името на яхтата. Предполага се, че тя е потънала с всички хора на борда…

5

    — Кловървилската „Компания за пружини и ресори“ на практика е еднолична собственост. Била е управлявана от Хармън Хаслет до момента на изчезването му преди няколко дни. Основател е баща му Езекия Хаслет и както вече ти казах, тази компания владее целия град. Хаслет не е бил женен, но има двама доведени братя — Брус и Норман Джаспър. Според слуховете те ще наследят абсолютно всичко, ако Хармън не е оставил специално завещание. Клаузата за специално завещание е малко странна, тъй като, макар и женен за известно време, собственикът не е имал деца.
    Преди много години, когато Хармън бил млад и буен, имало някаква история с едно момиче в „особено положение“ — както се изразявали тогава. Било хубаво момиче, но бедно, докато Хармън бил от „каймака“ на Кловървил… Научил за „особеното положение“, той се обърнал към Гарланд — нашия приятел Плъзгавия, чиито основни задължения включвали оправянето на бъркотии от този сорт. Не казал нищо на баща си, вероятно защото се е страхувал, че Езекия ще вдигне страшен скандал.
    — Агентът ми поддържа близки отношения с човек, пред когото Хаслет е споделил тайната си — отвърна Пол Дрейк. — И тъй, нещата се уредили точно според плана на Гарланд. Младият плейбой заминал за Европа, а Плъзгавия изпратил на момичето десет чисто нови стотачки в ненадписан плик. Между другото, Хаслет не споменава името на момичето нито веднъж… То взема парите и изчезва. До този момент всичко се развива според плановете на Гарланд, но с едно малко изключение: момичето повече не се появява…

6

    Езекия държеше репутацията на „Компанията за пружини и ресори“ да бъде безупречна и това беше моята работа. Оправях нещата, когато някой от работниците кара колата си пиян, или пък друг взел, че изнасилил колежката си. Всичко трябваше да бъде скрито-покрито, а това не е лесна работа, повярвайте ми. Изнасилената жена например искаше да заведе дело, но аз си направих труда да й обясня какво означава това — експертизи, деликатни подробности, обсъждане на сексуалния й живот до момента… Тя ми заяви, че не й пука от това, но старият Гарланд си знаеше работата. Изброих й множество примери и прецеденти, посочих имена и телефонни номера. Накрая й дадох плик с хиляда долара, уредих й да се премести на работа в една компания в друг град, купих й билет за автобуса и я изпратих с благословии… Сигурен съм, че в края на краищата тази жена остана доволна от развръзката…
    — Нямам представа. Бях убеден, че иска да се омъжи за Хаслет и да запази бебето. Но сега съм сигурен, че дори не е било и това. Просто е изпаднала в паника и не е знаела как да постъпи. Разбира се, аз направих каквото трябва… Изпратих младия Хаслет в Европа и му наредих да пътува. Така можеше да бъде открит само от човек, който разполага с време и много пари. А на момичето изпратих хиляда долара в ненадписан плик. Това беше обичайната предпазна мярка — щях да откажа всякаква връзка с нея в случай, че вдигне шум…
    Тази комбинация винаги беше печеливша. Отначало се правят на оскърбени, но след това практичността им надделява. Сядат си на задника, преброяват няколко пъти десетте стотачки и изчисляват, че две от тях спокойно ще ги оправят. В много редки случаи се изръсваха с повече — да речем, с четиристотин долара. Поне шестстотин им оставаха чиста печалба, с тях можеха да заминат където пожелаят и да изкарат няколко седмици. След което се връщаха у дома и предлагаха на близките си някоя банална история — временна амнезия, силно желание да пътуват и прочее, и прочее…
    Поставете се на мое място, Мейсън. Веднага ще разберете, че не мога да действам против интересите им. Но нека допуснем, че наистина съществува незаконно дете. Нека допуснем, че Хармън Хаслет е оставил завещание, според което това дете наследява всичко, стига бащинството му да бъде доказано по безспорен начин. Днес това дете трябва да е някъде на около деветнадесет. Ако то стане собственик на завода, аз ще се окажа в коренно различно положение…

7

    — Не. Станахме приятелки и започнахме да си ходим на гости. Тя ме канеше в своята стая, аз — в моята. Беше много красиво момиче, може би малко по-високо от необходимото. Аз я учех как да се държи. Казвах й: „Вирни брадичка, скъпа. Опитай се да изглеждаш още по-висока…“ Повечето момичета като нея носят обувки с ниски токове и ходят прегърбени — правят всичко възможно да изглеждат по-ниски… Но момиче, което се гордее с височината си и ходи изправено, веднага придобива царствена осанка и привлича погледите. Много хора харесват високите момичета…
    Разбира се, Хармън Хаслет беше най-желаният млад мъж в града. Съвсем наскоро беше завършил колеж и започна работа в компанията на баща си… Елън се срещаше с него. Бяха много предпазливи, тъй като старият Езекия — бащата на Хармън, щеше да вдигне ужасен скандал, ако разбереше, че синът му излиза с момиче от администрацията… Старият Езекия беше от онези сурови типове, които никога не се усмихват. Сигурна съм, че се е докоснал до жена едва след сватбата си…
    — Ами… Нещата доста се задълбочиха. По някое време младият Хаслет явно си е дал сметка накъде са тръгнали и започна да бие отбой… Точно тогава Елън ми поиска съвет. Призна, че може би е била прекалено достъпна, че е отишла твърде далеч и това е накарало любимият й да се откаже от идеята за брак… И вероятно беше така. Докато беше с нея, Хармън наистина се държеше като влюбен, но в момента, в който останеше сам, поведението му коренно се променяше. Мисля, че разбирате какво имам предвид…
    Самият процес е интересен и вълнуващ за нея, надеждите й са големи. Дълбоко вярва, че е изиграла ролята си чудесно — демонстрирала е по убедителен начин всичко, което се изисква от истинските актриси: любов и омраза, ужас и смайване. Но от гледна точка на холивудските специалисти нещата съвсем не стоят така. Те просто са се забавлявали да гледат как едно обикновено момиче прави физиономии с убеждението, че става за актриса… Били са наясно с възможностите й, но са проявили деликатност и не са искали да я разочароват. „Върни се в Кловървил, а ние ще преценим пробните снимки — вероятно са й казали хората от киното. — Не си прави труда да ни звъниш, ние сами ще те потърсим…“
    — Седя и гледам сеир — ухили се кльощавият. — Но трябва да призная, че имам известна вина, тъй като подцених противника… На практика не разполагах с кой знае какво: една снимка отпреди двадесет години и словесно описание на висока жена с царствена осанка. Като се замисля за всичко, което се случи през последните дни, стигам до заключението, че то стана прекалено лесно — появата на тази жена в кантората му, проследяването й до този апартамент…

8

    Току-що се връщаме от апартамента, където имахме доста драматични разговори. Адвокат на име Дънкан Ловит доведе една свидетелка, която установи самоличността на моята агентка като Елън Калвърт. Казва се Максин Едфийлд и твърди, че е била ваша приятелка по време на връзката ви с Хармън Хаслет. Вие сте споделяли интимните си тайни с нея и най-вече тревогата си за бъдещето на вашата връзка. След като сте се посъветвали с тази жена, вие сте решили да принудите Хаслет да се ожени за вас, като сте му казали, че сте бременна…
„СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОМИШЛЕН МАГНАТ ОЦЕНЕНО НА ДВА МИЛИОНА ДОЛАРА“
    — Помня това, което казахте. И не мога да не отбележа, че думите ви се разминават с действията… Що се отнася до мен, аз спокойно мога да имам едно наум и да не го забравям. В смисъл, че вие може би сте умна и пресметлива жена, която преди двадесет години е излъгала, че е бременна, за да върже Хармън Хаслет. Опитът се е провалил, вие прибирате хиляда долара и се местите тук, но не се отказвате от идеята да приберете част от имуществото на семейство Хаслет…

9

    — Спокойно — рече Мейсън. — Полицията всеки момент ще е тук, трябва да се овладеете. Не забравяйте, че те не могат да запазят в тайна информацията за това, което се е случило тук. В рапорта ще бъде записано, че трупът е открит от Пери Мейсън, помощничката му и една клиентка. Репортерите ще пожелаят да узнаят коя сте вие и каква работа имате с мен. Не се съмнявайте, че бързо ще научат истината за цялата ви история в Кловървил. А Максин Едфийлд с удоволствие ще им предостави нужните подробности. Полицията ще претърси къщата. Агнес може би си е водила дневник, ще намерят познатите й. Може би е имала приятел, може би е споделила с него… Ние трябва да сме готови за всичко и да действаме според обстоятелствата. Залогът е прекалено висок, за да си позволявате женски истерии, затова още веднъж ви приканвам да се вземете в ръце!
    — Отсреща, на улицата — отвърна Мейсън. — Алеята и тревните площи са доста разкаляни. Предполагам, че е включена системата за автоматично поливане. Проверих тялото, но не открих признаци на живот. Плътта е студена и отпусната. Това означава, че предсмъртните гърчове са отминали. Освен това системата за напояване действа от доста време насам. Осветлението е включено и аз имам основание да подозирам, че лампите са светили през целия ден, както и предишната нощ…

10

11

    — Означава, че на този етап лейтенант Траг знае за убийството толкова малко, колкото и ние… Приблизителният час на смъртта може да бъде установен от вкочанясването на трупа, от включеното осветление и напоителната система, която положително работи от доста време насам… По всяка вероятност Агнес Бърлингтън е била убита преди около двадесет и четири часа, но вкочанясването на трупа е един от най-несигурните методи за установяване времето на смъртта. При някои хора то се появява почти моментално, докато при други става бавно и продължително…
    — Аз пък мисля, че искахте моята кола да прикрие следите. И се питам дали тези следи не са били от вашата кола. По всяка вероятност сте я вкарали там по-рано през деня, а едва след като сте слезли от нея, сте разбрали, че ще останат следи. После сте минали отзад, бутнали сте открехнатата врата и сте открили трупа… Питам се дали не сте направили и един малък обиск. В смисъл, търсили сте дневник, някакви документи… И сте оставили отпечатъци.

12

    — Вие сте глупачка! — отсече все така гневно Мейсън. — Затънали сте до гуша, а и мен дърпате заедно със себе си! Подценили сте полицията и това е основната ви грешка! Те бързо ще открият следите от автомобилни гуми в алеята, после ще се запитат какво всъщност сме търсили в тази къща. Разполагат с името и адреса ви, тъй като прегледаха шофьорската ви книжка. Ще открият колата ви и ще вземат отпечатъци от гумите, които ще съвпаднат с отпечатъците в алеята на Агнес Бърлингтън. След което ще стигнат до заключението, че жената е убита именно от вас, а аз се появявам на сцената, за да прикрия евентуалните следи. И се обаждаме в полицията едва след като сме свършили тази работа. Лейтенант Траг ще издаде заповед за издирването ни…
    — Вие сте като изгубено в гората пеленаче — въздъхна той. — И може би точно затова ме хванахте неподготвен. Би трябвало да надуша, че нещо не е наред, и да ви подложа на един хубав кръстосан разпит за причините да промените решението си относно услугите ми… Но вече е късно. Бях в онази къща заедно с вас. Ако полицията успее да установи, че това е било второто ви посещение там и че сте прибрали дневника на жертвата, вие положително ще бъдете обвинена в предумишлено убийство!

13

14

    — Момент, момент — вдигна ръка лейтенантът. — Има си процедури, които трябва да бъдат спазени. Нямате представа колко досадни са понякога те, но… — Изпъна гръб и застана пред бюрото на Елън. — Госпожице Адеър, арестувам ви по подозрение в убийството на Агнес Бърлингтън. Предупреждавам ви, че не сте длъжна да отговаряте на никакви въпроси и да правите изявления, тъй като те могат да бъдат използвани срещу вас. Имате право на юридическа помощ по всяко време. Присъстващият тук господин Мейсън предварително беше уведомен за намерението ни да ви арестуваме и е готов да присъства на всички разпити. Сега ви моля да ни придружите до полицейското управление. Уведомявам ви, че от този момент нататък вие сте официално арестувана.
    — Въпросът ти е коварен — усмихна се Траг. — Предполагам, че здравата ще изпотиш съдебните лекари, които извършиха аутопсията. Тялото е открито след повече от двадесет и четири часа след смъртта, предсмъртните гърчове са минали… Ако знаехме кога е поела последната храна, положително щяхме да имаме по-добър резултат, но за съжаление жената е приготвила нещо у дома, изяла го е, а след това е измила съдовете. По тази причина можем да кажем само, че е била убита около два часа след храненето, но не знаем точно кога е станало това…
    Разбира се, ние все още не сме го отворили. Заповедите за обиск са едно, а правото на лична кореспонденция — съвсем друго. Трябва да изпълним куп формалности, за да се справим със Закона за пощите на САЩ, който е изключително строг. Властите открай време са много чувствителни по отношение на пощите, знаеш… Все пак успяхме да огледаме въпросния плик отвън… Надписан е на името на Елън Адеър и е оставен на поискване. Почеркът без съмнение принадлежи на госпожица Адеър… След час-два ще имаме разрешение за отварянето му и това може би ще промени всичко. Особено ако се окаже, че съдържанието му е било притежание на Агнес Бърлингтън…
    — Нашата информация е на разположение на пресата — въздъхна Траг. — Не бих искал да се обсъжда личният живот на клиентката ти, но уликите са си улики… Освен това има една свидетелка на име Максин Едфийлд, за която вероятно вече си чувал. От нейните показания получихме ценна информация за евентуалните мотиви на госпожица Адеър да твърди, че има син от Хармън Хаслет, който съвсем наскоро е оставил наследство от два милиона долара. Опасявам се, че след като всичко това стане обществено достояние, госпожица Адеър ще трябва да направи съответните изявления…
    — Нищо не пречи да опитам, Мейсън — ухили се лейтенантът, после се извърна към Елън и добави: — Госпожице Адеър, страхувам се, че се налага да ме последвате… Не зная как оценявате съветите на адвоката си, но не е твърде умно да адресирате до себе си плик с уличаващи доказателства… Разбира се, аз не искам да обвинявам никого. Според нашите процедури сега ще трябва да отидем заедно в пощата и да проверим дали там действително има писмо, адресирано до вас. След което правим официално искане до съда, който нарежда на пощенските власти да отворят въпросното писмо във ваше присъствие…

15

    — От свои източници в полицията научих, че обвинението ще се гради върху един друг факт — вдигна глава детективът. — А именно, че Елън Адеър е била в къщата много преди да се обадите в полицията и е направила опит да премахне или промени уличаващите доказателства, които са се намирали там. За това свидетелстват следите от колата й, оставени в алеята. Едва след като е свършила тази работа, тя се е обърнала към теб, за да откриеш трупа и да уведомиш полицията…

16

    — Петната по кожата. След смъртта кръвта се обезцветява и се концентрира в долната част на тялото. Казано иначе, след като сърцето престане да функционира, влиза в действие законът за гравитацията и кръвта се стича в долната част на тялото. Това прави кожата нагоре бледа и безцветна. В случая този процес е ясно изразен и това доказва, че трупът не е бил местен. Пак повтарям — изключение може да има, но само ако преместването е станало непосредствено след фаталния изстрел.
    — Знаете на какъв принцип е направен патронът — започна Траг. — Гилзата е пълна с барут, който при възпламеняване играе ролята на ускорител. Енергията, която се отделя, е достатъчна, за да изстреля куршума с такава скорост, че той лесно преминава през човешкото тяло. Често става така, че куршумът преминава през всички органи и се спира само от еластичността на кожата. При много случаи го откриваме непосредствено под нея, след като вече с нанесъл фаталните си поражения… Понякога куршумът пробива кожата, но се задържа от дрехите. Случва се никой да не го забележи и той се губи при пренасянето на трупа до моргата. Понякога сме откривали куршуми дори на пода на помещението за аутопсии.
    — Много добре — кимна съдията. — Ще я изслушаме. Но както вие сам споменахте, това е само предварително съдебно заседание, на което трябва да решим дали е извършено престъпление и дали това престъпление е свързано с присъстващата тук заподозряна… В момента не става въпрос за обосноваване на обвинението пред съдебните заседатели и по тази причина смятам, че изпращането на дневника по пощата на адреса на заподозряната е достатъчно основание за наличието на умисъл. Това заедно с открития в колата й револвер е напълно достатъчно за завеждането на съдебно дело.
    — Разбира се, че не — малко ядосано отвърна съдията. — Просто се опитвам да ви подскажа, че в този момент аргументацията ви ще се окаже преждевременна и само ще удължи времето на предварителното съдебно дирене. След като господин прокурорът смята, че поредната му свидетелка ще хвърли светлина върху мотивите, нека я чуем… Държа да подчертая, че не очаквам цялостен обвинителен акт. Моля, господин прокурор… Как беше името на тази свидетелка?
    — Познавам заподозряната — отвърна Максин. — Сега се нарича Елън Адеър, но истинското й име е Елън Калвърт. Преди време бяхме много близки и аз знаех, че се среща с един мъж на име Хармън Хаслет. Той беше син на Езекия Хаслет — основател и собственик на кловървилската „Компания за пружини и ресори“. По онова време тя поддържаше интимни отношения с младия Хаслет и когато той охладня към нея, реши да го изнудва с фалшива бременност…
    — О, зная какво се опитвате да направите — изгледа го с раздразнение Максин. — Действително я идентифицирах погрешно, но в края на краищата не я бях виждала цели двадесет години. А вие се бяхте погрижили за подставено лице, което доста приличаше на нея. Нарочно ме изправихте пред тази жена и аз сбърках. Но това е единствената грешка в моите показания. Действително помислих подставеното лице за истинската Елън Калвърт, или Елън Адеър — както се нарича сега. Но в момента, в който зърнах истинската Елън, аз бях стопроцентово сигурна. Сега вече няма начин да я сбъркам. Обаче по време на онази идентификация вие просто промихте мозъка ми! Но всичко останало в моите показания е абсолютна истина и аз ви разказах нещата точно така, както ги бях чула преди двадесет години от Елън!
    — Точно така. След смъртта си бащата на Хармън Хаслет му оставя всички акции на кловървилската „Компания за пружини и ресори“. Самият Хармън изчезва след катастрофа с яхтата си. За наследници са обявени двамата му доведени братя — Брус и Норман Джаспър. Но доколкото разбрах, Хармън е оставил завещание, според което цялата му собственост се наследява от незаконното дете, което той подозира, че има… Това е всичко, което зная… — Свидетелката тръсна глава и с неприязън добави: — Всичко друго, което евентуално бихте се опитали да изтръгнете от мен, ще бъде недостоверно…
    — Но теорията на защитата все пак заслужава внимание — обади се съдията Елуел. — И едва ли може да разколебае едно добре изградено обвинение. Тук става въпрос за интерпретация на косвените улики от страна на съдебните заседатели. Знаете какво означава това, нали? Когато косвените улики допускат съмнение във вината на заподозрения, съдебните заседатели са длъжни да обърнат внимание на този факт и да гласуват за неговото освобождаване от отговорност…
    — Тогава не виждам причина къщата да остане запечатана — отбеляза съдията, после се изправи: — Съдът се оттегля за два часа. Това време е напълно достатъчно за допълнителен оглед на местопрестъплението. Представителят на защитата ще получи възможност за пълен оглед. Моля за присъствието на господин прокурора и лейтенант Траг, тъй като съдът вероятно ще има въпроси към тях. Всичко, което открием в дома, ще бъде записано в съдебните протоколи.

17

    — Това е една от невероятните теории на господин Мейсън — саркастично се обади Дилън. — Както винаги той се опитва да нагоди косвените доказателства към теорията си, без да го е грижа за действителното състояние на нещата. Е, добре… Елън Адеър би могла да убие Агнес Бърлингтън в момента, в който вятърът е отметнал пердетата от отворения прозорец. И този момент би могъл да настъпи точно тридесет минути след като жертвата е вечеряла. Но това не доказва нищо.
    — При тези обстоятелства ми се струва уместно да наредя допълнително разследване — поклати глава съдията. — Пътят на куршума през тялото ясно сочи, че жертвата е била приведена над прозореца, а това означава, че е стреляно в нея в момента, в който се с опитвала да го отвори или затвори… Фактът, че това предположение е направено от господин Мейсън, съвсем не намалява неговата достоверност. Затова мисля, че полицията трябва да продължи своето разследване, като насочи вниманието си върху новооткритата дупка на перваза.
    Аз отлагам разглеждането на случая в съда до утре в десет сутринта. Така полицията ще разполага с достатъчно време за допълнителното претърсване. Надявам се куршумът да бъде намерен и това ще допринесе за разрешаването на загадката. Ако този куршум е изстрелян от револвера, който открихме в колата на заподозряната, нещата ще бъдат ясни. Но ако е изстрелян от друго оръжие, съдът ще бъде принуден да разглежда уликите в съвсем различна светлина.

18

    — Нямам особено желание да бъда в компанията на Дилън — призна с въздишка полицаят. — Практически изгарям от срам, Пери. Пропуснал съм важна улика… Искахме да оставим стаята в състоянието, в което я заварихме. Всички прозорци бяха затворени и залостени, включително онзи, който гледа на запад. Отбелязах това в протокола, а след това ги запечатахме с полицейски лепенки. В повечето случаи това върши работа, но не и в този. При липсата на фаталния куршум би трябвало да се поразровя още мъничко, нали?
    Ти знаеш не по-зле от мен, че някои опитни крадци предпочитат да вършат работата си, когато домакините са си у дома и използват банята. Шумът от водата им е достатъчен. Големите хотели са пропищели от такива крадци. Обикновено звънят рано сутринта, после се извиняват и затварят. Обитателят на стаята вече е събуден и твърде ядосан, за да заспи отново. Той става и отива да си напълни ваната… Точно това чака и крадецът, който дебне отвън. Прониква в стаята с помощта на инструментите си, взема каквото му трябва и изчезва. Жертвата обикновено разбира за обира едва когато отвори портфейла си, за да плати нещо. Но вече е късно…
    — Но не така стоят нещата с частния детектив, който има лиценз за определен вид и калибър оръжие… Той няма обяснение за евентуалната липса на личното си оръжие. Ето какво ти предлагам, Траг… Докато твоите хора търсят куршума, ти да извикаш Джармин Дейтън и да поискаш оръжието и документите му за проверка, а специалистите от балистиката да изстрелят два патрона за проба. После, ако, дай боже, откриете куршума, ще направят съответното сравнение…
    — Момент — повтори секретарката. — Да, записах го. — Прекъсна линията и вдигна глава: — Съобщението е от личност на име Хармън Хаслет. Изпратено е от Азорските острови. Той съобщава, че е претърпял корабокрушение и е прекарал няколко часа в морето, облечен в спасителна жилетка. Прибрала го е малка рибарска гемия, която не разполагала с радиостанция. Току-що акостирал на Азорските острови, където научил, че ние възнамеряваме да заведете дело относно завещанието му. Ще вземе първия самолет и утре по някое време ще бъде тук…

19

    Съдът издаде заповед за обиск на багажа на Джармин Дейтън и в него бяха открити документи с личния почерк на убитата Агнес Бърлингтън заедно с определен брой снимки. При тези обстоятелства аз не виждам причини да не приключа съдебното дирене срещу госпожица Елън Адеър. Задачата на този съд не включва установяване вината или невинността на заподозряната, но допълнителните доказателства по делото ми дават основания да прекратя следствието срещу досегашната заподозряна и да възбудя друго срещу истинския извършител. Госпожице Адеър, вие сте свободна.

info

Информация за текста

Top.Mail.Ru