Скачать fb2
Подводни течения

Подводни течения

Аннотация



Ридли ПиърсънПодводни течения

1

    Като напусна самолета, Лу Болд забеляза дете в ръцете на жена, в сините очи на което проблесна остро чувство на очакване. Той срещна за миг неговия поглед. То се опита да се освободи от майка си. Беше момиченце. Изтича да посрещне баща си — средна ръка чиновник, който вървеше малко по-назад. Беше символично за Лу Болд, че детето трябваше да го подмине. Имаше чувството, че всеки и всичко минава покрай него, без да му окаже никакво внимание. Може би това беше негова грешка. Да, може би той беше невидим. Навярно самият искаше да бъде невидим и да остане сам.
    Не искаше да повярва, че това е работа на същия човек. По-голямата част от времето на краткия полет между Портланд и Сиатъл премина в борба с тази мисъл, опитваше се да убеди себе си, че това не може да бъде. Убийствата секнаха след онази страшна сцена в съдебната зала. Той страдаше след този инцидент — страдаше и целият град — но това беше краят. От друга страна, не можеше всичко да е толкова просто — помисли си сега, докато чакаше на опашката пред ескалатора.
    В залата за мъже за момент се погледна в огледалото и разбра, че изглежда по-стар от своите тридесет и девет години. Това разследване вземаше своята цена. Целият му живот се нуждаеше от промяна и повече блясък, не само обувките; възрастта на костюма отразяваше заплатата на детектива; върху новата вратовръзка личаха капки кафе и той не знаеше откога; в бързането да хване първия полет беше пропуснал цяло петно при бръсненето; лицето му беше бледо и мършаво. И ако слънцето означаваше бодрост и енергия, то неговото настроение беше мрачно, а физически се чувстваше уморен, почти изтощен.
    Той искаше да бъде на местопрестъплението. Веднага. Ценно време беше загубено. Нямаше желание да чака на тротоара, докато дойдат да го вземат. По-добре от всички разбираше значението на мястото на убийството и нуждата да стигне там час по-скоро. Безпокоеше се, че някои следи вече са нарушени, тяхната стойност подценена и цялата обстановка изменена. „Ти имаш предимството“ — мислеше си той за убиеца, като наблюдаваше замайващото море от непознати лица на хиляди хора, тълпящи се на тротоара, и се чудеше: „Дали не си някъде тук?“. Но не вярваше да е така.
    Болд въздъхна, облегна се назад и притвори очи. Тази музика му досаждаше и Крамер знаеше това. Болд беше джаз пианист по хоби, а по-рано и по професия, което му беше помогнало да си плаща разноските в колежа. Този блудкав дрибъл от радиото беше за него толкова противен, като че ли се предлагаше хотдог за изискан гастроном. Крамер знаеше много добре всичко това. Безжизненост, липса на всякакво вдъхновение; Болд знаеше, че това подхождаше напълно на Крамер. Двамата вървяха заедно като Рой и Тригер.
    Това беше досадно преувеличение, защото лейтенант Шосвиц ръководеше Отряда за специални задачи. Крамер и Болд бяха сержанти с еднакъв ранг, придадени към Шосвиц. Всеки от тях отговаряше за по двама детективи по убийствата — Крамер в канцеларията, а Болд ръководеше разследванията извън службата. В това беше голямата разлика между тях и за Крамер очевидно представляваше непростима обида. Той обвиняваше за това Болд, въпреки факта, че и двамата нямаха нищо общо с командната структура на специалния отряд. Капитанът беше издал заповедите в началото на май, веднага след второто убийство и предизвикания шум в националната преса. В една статия се твърдеше, че в Сиатъл са регистрирани повече серийни убийства през последните десет години, отколкото в който и да е град на САЩ — нещо, което Болд оспорваше. В резултат на тези заповеди, престижната работа — полските разследвания — принадлежеше на Лу Болд. Сега, в началото на октомври, изглеждаше, че са минали не месеци, а години за двамата мъже.
    Болд се намръщи. Детска игра. Крамер винаги сочеше най-лошото у него. Болд разтриваше корема си. Много болки имаше от август насетне, а през последните няколко седмици виждаше кръв в изпражненията. А сега и смъртта на Йергенсен тежеше върху неговото съзнание. Този човек беше откраднал един телевизор, и доколкото Болд знаеше, това беше цялото негово престъпление. Затова те всички присъстваха на делото. Всякаква връзка с други факти извън кражбата беше спекулация на жадната за сензация преса.

2

    Северозападната част на Седемдесет и четвърта улица, на разстояние около три квартала от Грийн Лейк, беше тиха, тясна, стръмна, очертана от плътно построени къщи, някои от които преустроени като апартаменти. Мъничко островче на кръстовището служеше за принудително намаляване на скоростта. Паркирали коли имаше само на лявата страна. Мрежата от електрически жици приличаше на черна паяжина. Болд би искал жиците да минават под земята. Те дразнеха окото.
    Това беше в понеделник, в пет часа и четиридесет и пет минути след обяд. Забелязали колата на жертвата паркирана под навеса и се доближили до задната входна врата, която се оказала заключена. Предната входна врата също била заключена. Тогава заобиколили къщата и Райс забелязал отворен прозорец на задната страна. Стъпил върху кофата за боклук, за да стигне нивото на прозореца. Помирисал, за да открие евентуално разлагане. Не е докосвал стъклото, нито рамката на прозореца. Лъмбард се обадил по телефона до езерото. Полицейският патрул е пристигнал малко след обаждането и е взел показания от двамата, Лъмбард и Райс. Поради близостта на Грийн Лейк и предишните убийства, отговорният служител се е въздържал да влиза вътре и е позвънил в отдел «Убийства». Нашите хора пристигнаха и установиха цялата обстановка на престъплението, включително собствеността. Те откриха още два отворени прозореца, и двата на втория етаж.“
    — Празно шише от мляко, близо до леглото. Последната поща, която е отворила, е от събота. Имаше и неделен брой на вестника в кутията, разделът „мода“ беше върху леглото й. Не сме докосвали нищо, което не трябва да се пипа. Шосвиц казва, че вие можете да боравите с всичко както намерите за добре. Няма признаци за кражба. Следственият отдел откри следи от същата кал — маслено-бензинова смес — върху верандата на лицевата фасада. Такава кал намираме вече за трети път. Сместа би могла да бъде от мотор на лодка, верижен трион или за унищожаване на плевели. Не може да се каже. Все още не се знае нищо за последния контакт с жертвата, но се предполага, че такъв е имало в петък през нощта с нейния приятел на име Маркет. Намерихме няколко хартийки за свиване на цигари и една кутия в хола, заедно с около четвърт унция1 тютюн. Няма други принадлежности. Японски вибратор е намерен на нощната й масичка, съвсем обикновен, продаден й по пощенска поръчка. Няма улики за извратени сексуални прояви. Това е.
    Преди няколко години, по съображения за ефективност, полицейската лаборатория беше демонтирана в полза на държавно финансираната криминална лаборатория. Нейните услуги се ползваха съвместно от ФБР, полицията и пожарната, а разходите се начисляваха отделно за всяко ведомство. В резултат на това често лабораторията се оказваше пренатоварена, понякога неефективна в анализите и пробите, събирани и представяни от техниците или детективите на полицейското управление и следственият отдел.
    Той потърси схемата и намери фотокопие на плана на етажа, който беше скициран от Ла Моя. Спалнята се намираше в задната част на къщата на втория етаж, а долу беше холът с директен вход и единственото стълбище. Болд изследва първо външната обстановка на къщата. Две от пердетата бяха частично дръпнати. Той искаше да провери дали може да се види нещо отвън. Но не би могъл да узнае, ако не се върне, когато се стъмни, за да може осветлението да бъде същото, каквото е било за убиеца. През изтеклите след двадесет и девети април месеци бяха убити осем жени в района на Грийн Лейк. Черил Крой беше деветата. Всички бяха убити по вечерно време. Много често беше чел в докладите на местните патрули: няма нарушители на обществения ред в района около Грийн Лейк — няма кражби, неприлични прояви, ексхибиционизъм, клептомания или фетишизъм. Знаеше достатъчно добре, че маниакално-експулсивно поведение често води до по-отчаяно престъпление. Крадците най-много прибягват към това. Но нищо нямаше до сега. Болд обходи целия квартал, като се спираше до всяка къща и проверяваше изгледа към къщата на Крой. Започна да пада тежка влажна мъгла, но той не обръщаше внимание, само вдигна яката си. Не можеше да се нарече ръмеж, но тази мъгла беше типична за есента. Въздушните електрически жици заблестяха. Образувалите се върху тях водни капки падаха върху улицата. Докато изкачваше височината, почувства болки в лявото бедро и дясното коляно — резултат на контузии от времето на студентския футбол. Като отиде по-нататък, той загуби погледа към къщата на Крой.
    Разходката из квартала му отне около петнайсет минути. Когато стигна отново до къщата, палтото му беше вече влажно, косата — на тъмни кичури. Хвана себе си, че си подсвирква „Синия монах“. Той изследваше първо екстремния периметър на малкия парцел, като вървеше покрай ниска ограда с поглед, насочен надолу. Почвата все още не беше толкова влажна, че да остават видими стъпки — нещо, което трябваше да избегне на всяка цена. Не намери нищо. После намали радиуса с няколко крачки и започна ново обхождане. На два пъти се спря, за да обърне капачка от бутилка, после клечка от сладолед. Изглеждаха безцветни и стари. Вероятно малко бяха полезни, но не и безполезни. Нищо, което е намерено до местопрестъплението, не може да бъде безполезно. Застана пред някакъв кучешки екскремент и си отбеляза върху картата на Ла Моя, нагъната вече от мъглата. Написа в основата на страницата: „Галеник“?
    Тези обиколки му отнеха още петнайсет минути. Нито един път не вдигна очи нагоре, за да види какво прави Крамер. Болд разтвори празен пакет цигари „Марлборо“, стъпкан във влажната земя, показващ също възраст и атмосферни влияния. Въпреки това той нанесе бележка върху влажната страница и маркира мястото върху картата. В бележката се казваше: „Кой е пушачът?“. Освен това намери скъсана и зацапана с кал връзка за обувки, градинска лопатка, два памучни парцала, видимо използвани за полиране на синя боя, и пет угарки от „Марлборо“. Всички тези неща не изглеждаха достатъчно нови, за да имат някакво отношение към убийството, но бяха грижливо описани и маркирани върху картата. Болд подчерта „Кой е пушачът?“ пет пъти. Той пъхна кафявия плик с фотоснимките в панталона си отзад на кръста и ги закри със закопчаното си сако. Извади плика оттам едва след като успя да отключи вратата на кухнята. Пантите на вратата бяха много шумни. Погледна вътрешността на къщата: нормална кухня и нормална къща и в нормално съседство, но нещо отвратително беше станало тук. Затова и той виждаше…
    Лу Болд не можа да се постави в мислите и разума на убиеца. Много искаше да стори това, но той беше не психолог, а полицай. Единственият начин да узнае трагичното и гротескното, случило се тук, беше чрез цветните снимки в този пакет и факта, че този ключ подхожда на тази врата. Трябваше още да разглежда снимките. Мразеше ги, а още повече ненавиждаше тяхното въздействие върху самия него. Презираше и това животно, което е било тук преди него. Той не можеше да възприеме мисълта, че убиецът може да бъде нормално човешко същество въпреки аргументите на Дафи. Мразеше и тази работа. В сърцевината на неговата неудовлетвореност беше задължението да разкрива личния живот на хората. Убийството — мислеше си той, — е случай, когато се затваря един пакет и се излагат на показ интимните нюанси и секрети, които хората биха искали да скриват през целия си живот. Поради липса на достатъчно време, за да се погребат тайните, жертвата остава демаскирана, страшно уязвима, съвсем естествена. Дали Черил Крой е искала някога всички да узнаят за вибратора на нейната масичка? Едва ли! Дали тревите, скрити в хола, я правят по-малко човешко същество?
    Кухнята изглеждаше чиста и спретната. Той си отбеляза наличието на трохи от хляб в умивалника от неръждаема стомана. Дръжката на хладилника все още задържаше тъмната маска на черния прах, използван за откриване на отпечатъци. Болд отвори хладилника и видя неговото неособено голямо съдържание: зеленчуци, йогурт, истинско масло, мляко, кашкавал, майонеза, горчица, половин бутилка от скъпото вино „Калифорнийско шардоне“, туршия, кетчуп, прясна паста и грейпфрут в дъното. Нямаше месо. Фризерът съдържаше пакет френски зелен фасул и няколко комплекта диетична храна за вечеря. Тук също нямаше месо. Полупразна, замръзнала форма за лед. Той си записа сроковете за годност на млечните продукти и затвори двете врати. Може би данните за годност ще дадат някаква идея за времето на последното пазаруване. Може би ще се намерят и касови бележки в пазарската чанта, ако ги е съхранила. Шкафовете бяха хубаво подредени и чисти. Тя е използвала предимно преподсладени тестени храни, ориз, кифли за закуска, но очевидно не е харесвала консервирани храни. Имаше и кафеварка за „еспресо“, микровълнова печка, кафемелачка и тостер за две филийки. Той отбеляза само наличието, но не можеше да бърка вътре с ръка. Забеляза също, че на прозореца над умивалника липсваха завеси. Надзърна навън в постоянно движещата се мъгла — искаше да узнае кои къщи се виждат от този прозорец. Много възможности имаше да се наблюдава прозореца. Отбеляза това върху картата на Ла Моя.
    Прозорецът на долния етаж, който беше намерен отворен от колегите на Крой, се оказа част от малка баня, пъхната под стълбището на гърба на кухнята. Под умивалника намери дамски превръзки, някакъв вид препарат за почистване и тоалетна четка. Ножички за нокти, аспирин и прах за зъби имаше в аптечката. Върху ръба на клозетната чиния откри две капки урина и косъм от пубиса, което показваше ползване от мъж. Болд записа бележка и я загради с кръгче.
    Той приемаше, че знае кого търси. Научният център за поведение на ФБР в Куантико, Вирджиния, беше създал психологически портрет на убиеца, следвайки данните за втората жертва Ян Редик през май. Въпреки тайнствения рекорден успех и точност на НЦП-профилите, много колеги на Болд малко им се доверяваха, разчитаха повече на своята професионална интуиция. Въпреки всичко Болд ги смяташе за полезни. Престъпникът беше бял, на възраст между двайсет и пет и трийсет години, изтощен, живееше сам или с един родител, първороден син или единствено дете, страдаше от безсъние, ползваше транквиланти, носеше сини джинси и баскетболни гуменки. Трудността на този профил беше в радиуса от три мили около езерото Грийн Лейк. Това представляваше огромно пространство. През последните шест седмици двама детективи покриваха напълно четири проучвателни сектора, а оставаха двайсет и седем.
    Като стигна до входната врата, той се спря. Докладът фаворизираше именно главния вход като най-вероятен за влизането на убиеца. Същото, както при другите обекти. Това безпокоеше Болд. Къде точно е влязъл? Как я е убедил да отвори вратата? Дали го е познавала тя? Дали не се е представил като ранен? Или че колата му е аварирала? Не е ли бил облечен като жена? На последната мисъл го навеждаха други случаи, когато бяха открити от лабораторията колосани червени нишки, за които се смяташе, че са от дамско боне. Жертвата нямаше такова боне. Нишките бяха намерени върху възглавничката на един от столовете на местопрестъплението, като че шапчицата беше поставена там или убиецът се беше събличал. Не е ли бил травестит?
    Петото стъпало от основата нагоре скръцна под неговата тежест. Дали убиецът е стъпвал леко или тя го е посрещнала? Не е ли чула в стаята си скърцането на стъпалото? Стълбището му се струваше по-тясно с приближаването на горната площадка — илюзия на неговото нарастващо нетърпение. С всяка стъпка се приближаваше все повече до нейното най-интимно светилище; с всяка стъпка се доближаваше до конфронтацията; беше все по-близо до нейния финален момент. Той се движеше бавно, но уверено навътре; кръвта яростно биеше в ушите му, погледът му ставаше напрегнат до болка. За момент почувства нейния страх, който се появи в центъра на гърдите като мехурче и бързо се превърна в несъизмерим балон пред вратата на нейната спалня. Не се нуждаеше от картата на Ла Моя, за да разбере коя беше тази стая.
    Като видя засъхналата кръв, действително чу нейния пронизителен вик, за да провери дали шумът не идва от сойка отвъд прозореца. Избърса челото си с кърпичката и я смачка небрежно в задния джоб. Разхлаби вратовръзката си набързо и разкопча яката на ризата си. Обстановката в стаята беше наистина добре запазена. Жълта тебеширена линия открояваше върху изцапаните чаршафи положението на жертвата след убийството. Без да стъпва навътре в стаята, той изследва бледоморавите стени и подхождащите им по цвят завеси. После обърна лице към двойното легло с оригинално изплетената табла откъм главата и дъбовата масичка; разгледа белия килим, сега покрит с ужасни кафяви петна. От лявата му страна, в ъгъла, имаше бюфет с разхвърляни върху него семейни фотоси в рамки; до същата стена беше и бюрото, на което бяха поставени телевизор и видео. Приклекна на коляно и продължи да се взира, после се наведе до самия килим и забеляза под леглото евтина книга на Джудит Кранц.
    Болд извади първата снимка от кафявия плик и я завъртя според обстановката в стаята. Крой беше гола, окървавена, лежеше по гръб с поглед към вратата — към самия Болд. „Не гледай към мен“ — помоли той. Но не тя, а той гледаше сега. Както при другите жертви, убиецът беше оставил Крой с отворени очи, използвайки специална сребриста лента за залепване на клепачите, вследствие на което лицето се опъва и изкривява, а уголемените очи плуват в дълбоки розови кухини. Краката в глезените и китките на ръцете оставаха вързани здраво с найлонов канап, докато другите краища, развързани от леглото, висяха на спирали под нивото на дюшека. Откъснатото парче от липсващата нощница оставаше завързано около шията на убитата. С изключение на този окървавен гердан, тя беше напълно разсъблечена, с нарешетени гърди от дълбоки рани във форма на кръст — жестокият символ на убиеца, който започва от гърлото и стига до пъпа. Неговата „търговска марка“. Затова вестниците го бяха нарекли „Кръстатия убиец“.
    През изтеклите седем години работа по убийствата, той никога не беше чувствал такава всепоглъщаща тежест, каквато това следствие поставяше върху него. Повечето от случаите на убийствата не повличаха след себе си повторения. Повторението просто го унищожаваше — предварително знаеше какво ще види, дори преди да е стигнал на местопрестъплението. Имаше чувството, че убиецът нарочно го принуждаваше по такъв отвратителен начин да поддържа у себе си това чувство и отново го наказваше за неговата неспособност да се справи със случая.
    Нищо не можеше да се предскаже в това следствие. Дори Центърът на ФБР предупреди Болд, че убиецът не се вмества само в едно-единствено профилно описание. Някои части от неговия ритуал в извършването на убийството го характеризират като медиум: спонтанен дисфункционален индивид, често отговарящ на въображаеми гласове и команди. Други аспекти го сочат като психопат: калкулативна, асоциална и криминална мисъл. Беше казано на Болд, че има работа със случай на сложна личност и по тази причина профилът на Центъра бе могъл да не се взема предвид.
    Той изтръгна книгата изпод леглото. За разлика от другите предмети в стаята, върху нея нямаше признаци на прах за отпечатъци. Те са я пропуснали. Отвори я на страницата, отбелязана с хартийка, която се оказа касова бележка, датирана предната събота. Не е ли скрита нарочно от Крой тази книга под леглото, за да послужи касовата бележка като следа? Дали в лицето на убиеца тя не е разпознала човек от магазина, където е купила книгата и леко я е плъзнала под леглото? Той изследва бележката, като избягваше да я докосва. Знаеше, че такава касова бележка се откъсва от регистър и дава възможност Следственият отдел да извлече отпечатък на палец или показалец. Той я постави най-отгоре върху снимките в кафявия плик. Черил Крой го гледаше право в очите, с широката лента, стягаща нейното лице.
    Болд мина на другата страна на стаята и възстанови картината на убийството като филмов режисьор, който се готви да заснеме някаква сцена. Представи си как убиецът затяга нещо около шията на Крой, носна кърпичка може би. Тя започва да губи съзнание. Той не я оставя да загуби съзнание напълно. Това би провалило неговия ритуал. Довежда я до границата на безсъзнанието, като отпуска своя турникет, за да се възстанови. Болд наблюдаваше сега как престъпникът завързва глезените на краката и китките на ръцете на жертвата си, как я притяга към леглото, първо с лице надолу, а после — просто не е за вярване — залепва очите й така, че да останат широко отворени. Но защо? Каква бе неговата цел? Какво трябваше тя да гледа? Те знаеха, че неговият ритуал включваше някакво изпълнение, но какво изпълнение? Нямаше доказателство за онанизъм. Защо очите? Да не би убиецът да е обезобразен?
    Докато тя все още е завързана с лице надолу, той продължава да задушава живота в нея, след което я обръща по гръб и завършва своя ритуал с кухненския нож, въпреки че тя може би вече е мъртва. При всички досегашни жертви на този убиец медицинското изследване етикира раните от пробождане като перимортем — направени в или около момента на настъпването на смъртта. Няма начин да бъдем абсолютно сигурни. За какво е този брутален завършек на ритуала? Какво значение има за него?
    Болд се върна към ъгъла на стаята изтощен. В неговата представа чудовището все още работеше. В момента поставяше главата й така, че да гледа към вратата. При всяка жертва едно и също. Най-после събира всичко, вероятно облича сакото си — или палтото — и спокойно напуска къщата през главния вход, по същия път, откъдето е влязъл. Дали върви по улицата, присъединявайки се към обществото, част от което той не се чувства, или се промъква през сенките на къщите, боязливо прикривайки своето оттегляне?

3

    Лейтенант Филип Шосвиц имаше очи във форма на слънчогледови семенца и тъмни четинести мустаци, които му помагаха да прикрива редките си предни зъби. Беше в природата му да се движи бързо, нервно, винаги неспокоен, с хронически болки в рамото, поради което постоянно го масажираше, или оправяше косата си над челото. Болд седна на единствения свободен стол в тясното, но подредено служебно пространство на лейтенанта, ограничено от пет фута висока шумопоглъщаща обвивка и заобиколено от тъпо тракащи пишещи машини, които бълваха аритмични доклади някъде от другата страна. Когато Шосвиц тежеше двеста и петдесет паунда, беше ленив и летаргичен, но сега беше съвсем различен човек, напрегнат и неуморим. Болд го помнеше от ранните години, когато редовно двамата играеха своята седмина партия покер, дълго преди женитбите и ипотеките, когато заплатата на полицая изглеждаше съвсем прилична. Болд не беше играл покер от години.
    — Той ли ви каза? Изненадан съм. Беше много внимателен. Направи най-доброто, на което е способен, но за него това не беше много добре, нали? Правилно? Казах, че би трябвало да остави нещата, както са. Мисля, че знаеше отговора, преди да ме попита. Правилно? Трябваше да му окажа доверие да опита. — Шосвиц отдавна беше придобил досадния навик да употребява въпроса „Правилно?“ по средата на всеки разговор, като че чака отговор или се нуждае от потвърждаване. Видимата несигурност обаче беше не друго, а специфичен начин на изразяване. Подчертаваше неговата увереност, че винаги знае и винаги е прав.
    — Ще бъда интервюиран. Корекция: ние ще бъдем интервюирани. Правилно? Един студент завършва журналистика в Университета и прави дипломна работа на тема, засягаща вредното вмешателство на пресата върху правно юридическата ни система. Той е имал предвид нещастието с Гари Харт като пример. В някаква степен изглежда, че се е добрал до случая с Йергенсен, а моите прекрасни приятели от отдел „Публична информация“ — каза той саркастично, — са го насочили да ме интервюира. Затова ще застанете до микрофона и ако изкривя нещо или нещо пропусна, ще ме коригирате и ще поправим записа. Аз ще следя същото за вас. По-сигурно е като сме двамата. Правилно?
    — Той поиска да се дистанцира от случая Йергенсен. Разправиите продължават със същата интензивност. На границата сме. Бъдете благодарен и за малката услуга. Вие пропуснахте новините от миналата нощ. Не бяха много любезни. Ние трябва да изясним съвсем перфектно, че случаят Йергенсен е от ниско ниво и въобще не нещо, което да се поставя на бюрото на капитана. Една записка ще бъде достатъчна. Помнете, Лу, въжето е на врата ни. Това е седма игра — ние закъсняваме.
    — Позволете да изясня нещо, господа! Аз съм на ваша страна, ако може да се говори за страни в случая. Моето твърдение е, че такива съществуват и линиите са съвсем ясно очертани. Моят интерес е да развия фактологическа база, с която да подкрепя теорията за разрушителния ефект на лошото поведение на медиите върху прилагането на закона, както върху обществото като цяло. Като казвам това, би трябвало същевременно да поясня, че причината за такова пристрастно поведение са проведените интервюта и моите проучвания с другата страна, но не по този случай, представете си — въпреки че беше планиран — и, следователно, аз търся начин да субстанциализирам противоположната гледна точка. Ако успея да свърша добра работа, ще публикувам всичко в тримесечното списание „Журнализъм“, което се радва на ограничен национален тираж.
    — Мисля, че най-добрият отговор на такъв въпрос е: „Без коментар“. Вие можете да направите собствени заключения, господин Клайн. Правилно? Това е доста чисто изявление… А сега извън записа… ние трябва да поддържаме нашите отношения с пресата, и за отговорността пред обществото да не споменаваме имена. Защо да не ви поставим в течение на нещата, пък вие да звъните, да се поинтересувате. Във всеки случай, това е по-доброто решение и за вас. Преди всичко ние сме непосредствени участници.
    — Моето лично мнение е, че пресата прекрачи извън своята сфера. Те създадоха атмосфера на „лов на вещици“, в резултат на което загина човек. Много важно е да се помни, че ние, като полицаи, четем вестници, гледаме телевизионните новини също. Ние сме неразделна част от обществото, на което служим. Ако пресата постави на преден план някаква идея, мнозина от нас, полицаите, се хващат за нея също. Това често се пренебрегва. Хората едва ли не смятат, че ние, униформените, обитаваме някаква „Кристална кула“. Забравят, че и полицаите се връщат у дома при жените и децата си, хранят кучето, включват радиото, отварят бира. С униформа или без униформа, полицаят е ваш съсед.
    — Например серия от убийства бяха разкрити в един голям град на западното крайбрежие. В съставения профил на НЦ се казваше, че заподозряното лице е на възраст между двайсет и осем и трийсет години, живее сам на около една миля разстояние от мястото, където беше намерена колата на жертвата, и, вярвате или не вярвате, но дълго време е носил двуредно сако. Смяташе се, че преди е бил въдворяван и освободен. Центърът изпрати на полицията карта с очертан кръг, в границите на който заподозреният би могъл да бъде намерен. Полицията започна от централната точка на кръга. Първата врата, на която почукаха, беше отворена от сух, изтощен мъж на около трийсет години, облечен в двуредно сако. Последвалият оглед на помещенията показа, че са намерили убиеца.
    — Този профил — обясняваше Болд, — пристигна в сряда сутринта. Важното е да не попадне в средствата за информация. Когато това стане, изведнъж всички започват да виждат убиеца навсякъде, заливат ни с фалшиви доклади, и ние тръгваме по фалшиви следи и прахосваме нашите ограничени сили. Имаме в състава си психолог — нашия резидент експерт, който подпомага отблизо издирването. Това е колективно усилие. Профилът се интегрира в нашето изследване. Той не е най-важното нещо, тъй като за нас най-ценни са веществените доказателства и самите жертви.
    — Както казахте, профилите не са достатъчни за водене на следствието. Но с „изтичането“ на профила с него се зае един хитър репортер. Няма да споменавам имена, защото работи по престъпленията. Той беше видял Йергенсен тук предния ден и веднага беше направил връзка с физическото описание в профила. Запомнете, че за нас физическото описание е част от профила, а цялостният профил е само част от разследването. Репортерът направи серия от погрешни прескоци в логиката, за да докаже, че ако А е равна на С, а С е равна на В, то и А е равна на В. Това може да е вярно в математиката, но не и в логиката на полицейското разследване. Едно нещо трябва да се запомни, господин Клайн: добрият следовател не приема нищо, което не е доказано. Ние базираме нашите разследвания единствено върху фактите, без това да означава, че не правим научни предположения, но разграничаваме строго научното предположение от приемането. Това е нещо, което пресата би трябвало да научи.
    — Това, за което продължаваме да се питаме, е, защо си позволихме да се огънем пред общественото чувство — допълни Болд. — Не става въпрос за това, че сме започнали да вярваме, че сме хванали истинския престъпник. В края на краищата убийствата спряха. Те прекъсваха за дълги периоди и преди и, въпреки това, ние никого не арестувахме. Едно и едно прави две, дори в прилагането на закона. Най-после дойде време, когато това полицейско управление реши да прикачи на Йергенсен всички убийства. Защо? Защото и ние искахме те да свършат, както всеки гражданин желаеше това. Разбирате, господин Клайн, че именно тук натискът на пресата влиза в играта. Аз ви гарантирам, че имаше и служители от правораздаването, които бяха убедени, че Йергенсен и Кръстатия убиец са едно и също лице. Не си ли позволихме да се подчиним на масмедиите?
    — Както при всеки криминален случай, господин Клайн, почти е невъзможно да очакваме надеждни свидетели. До днешния ден все още не можем да свържем Йергенсен с нито едно от местопрестъпленията. Не можем обаче да докажем и някакво алиби за него. Фактически той крадеше в същия район, където ставаха убийствата. Пресата също наблегна на този факт. Използваше наркотици, което съвпада с описанието. Живееше сам. Данните сочеха, че е бил въдворяван.
    — Така че вие можете да разберете нашата дилема. Човекът почти съвпада с профила. Местата, където бяха извършени убийствата, са изключително чисти, ако говорим за веществени доказателства, и, следователно, едно приписване е извънредно трудно. Пресата знаеше, че не можехме да му прикачим убийствата. Те си повтаряха факта, че всичко, което имахме за Йергенсен, беше една кражба с взлом, но и загатваха, че скоро един масов убиец може „да се изплъзне от лапите на правосъдието“ — цитира Болд. — Така постъпиха те.
    — Кучешкото лайно е от съседския териер! — поясни Болд. Не се знае чии са цигарите. Нуждая се от хора за всичко това. Флакончето със син лак намерих в нейната спалня, то е пипано. Предадох пробата с урина в лабораторията. Казаха, че не може да се открие посетителя по засъхналата урина, освен ако лицето не пикае кръв по някаква причина. В момента я изследват. Но ние знаем, че урината е на мъж, защото беше намерена върху ръба на клозетната чиния. Лошо прицелване! — каза Болд, но не предизвика отговора на Шосвиц. — Ейб има при себе си книгата с бележката — изследва ги за отпечатъци. Но вие разбирате, че за да се извлече всичко ценно от това, ще са необходими страшно много хора. Искам да зная къде е закупена книгата. Искам да зная кой от нейните приятели — ако въобще е имала такива, е пушил Марлборо. Или имаме пред себе си някакъв зяпач, който обича да пуши, докато наблюдава. Ако е така, той е наблюдавал цели седмици и месеци, може би! Някои от угарките бяха наистина много стари. Куп въпроси, Фил, и те няма да получат отговор без голяма помощ. Искахте да ви помогна с Клайн. Сега на мен е нужна вашата помощ.
    — Този път не! Капитанът е на наша страна. Както казах, той наистина иска да се изчисти този въпрос. Ще продължаваме да понасяме глупостите на пресата, докато не се разгърнем. Така ще вземем каквото ни трябва. Не ни достигат детективи. Знаем това и двамата. Казаха ми, че могат да ни заемат двойка оперативни служители — момичета от „Особени нападения“. Ще ги използваме за всички задачи от начало докрай. — Шосвиц помисли за момент и продължи. — Ще работим по същия начин, както по-рано: всичко минава през вашите сътрудници, сетне през мен. Ще работим прецизно и бавно, Лу. Без прибързване! Пресата все още има профила на Научния център, разбира се! Обстановката ще се нажежи, щом арестуваме заподозрени. Аз съм се уговорил за помощ от ФБР по осигуряване на безопасността в случай на нужда. Те ще помогнат, както винаги. Научният център е готов да осъвремени профила на убиеца, ако ние поискаме. Не са работили по него след номер три. Какво мислите вие по този въпрос?


    Дафи Матюс изглеждаше като човешка версия на чистокръвна кентъкска порода: добре охранена, аристократична, природно здрава. Тя притежаваше благоразположението на Светия покровител и очарованието на южно момиче — отличителна черта, наследена заедно с тъмния цвят на кожата от нейната баба по майка, родена и отгледана в Кентъки. Дафи лесно общуваше с хората, с което се обясняваше частично и нейният успех като клиничен психолог и изключително пълен социален алманах.
    Имаше разни слухове за Дафи Матюс, както и за всеки, който работеше в полицията. Не беше достатъчно да си полицай, или просто да работиш в управлението на полицията — хората смятаха, че вашите мотиви да станете полицай са тяхна работа, като че ли работите на изборна длъжност. Някои бяха трета генерация полицаи. Други като Болд — колежани — мъже и жени, привлечени в професията чрез курсове или отделни професори. И тук вече хората съчиняваха най-драматични слухове, някои от които евентуално се потвърждаваха, други оставаха неразгадани, а трети се превръщаха в легенди и се разказваха из коридорите дълго след пенсионирането на полицая.
    Слуховете за Дафи, които Болд беше слушал, бяха изключително разнообразни. Някой казваше, че нейният интерес към психологията е резултат на нанесен тежък побой на по-малкия й брат от група черни, че той си е отмъстил после, като стрелял и убил един негър. Този слух се оказа неверен при проверка на нейните данни — тя нямаше по-малък брат. Другата мълва — най-жестоката — беше, че Дафи имала любовница лесбийка, която получила удар, след като била зарязана.
    Имаше един период — Болд си го спомняше много добре — когато се разпространяваха слухове за разпуснат живот. В известен смисъл нямаше човек от отдела, който да не беше обвинен в разпуснатост. Той не познаваше сексуалните преференции на Дафи, но знаеше, че тя беше най-женствената жена в управлението на полицията, която се срещаше с различни мъже, което той приемаше като причина за слуховете. Междуотделската ревност и завист бяха в основата на най-много слухове. Точно когато някой започваше да изпъква с превъзходството си, тогава за него изплуваше някакъв слух, който хвърляше сянка върху него или нея. Сянката на съмненията битуваше и в най-добронамерените глави седмици и месеци наред. А Дафи, като остроумна, женствена и очарователна, и единствена в „органите“, която можеше да работи самостоятелно, беше прицел на много клюки, и особено на такива, които се измисляха от завистливи жени.
    Тя влезе и затвори вратата. Заради подозрителните погледи на Крамер, Болд мислеше да я помоли да остави вратата отворена, но не го направи. Тя постави каната с чая пред него, изтегли една папка от едно от многото шкафчета, приближи стола си близо до Болд и кръстоса своите изящни атлетически крака. Трикото й блестеше, от нея лъхаше тропическа сладост. Държеше се изправена, така че стойката подчертаваше цялата й фигура, без да изглежда помпозна или суетна.
    — Когато чух за убийството на Крой, изпратих телекс на Научния център и поисках да ни съобщят каквото могат, свързано с миналото на заподозрения, извън информацията в профила, получена по-рано. Те ми предадоха това, което виждате, с всички квалифициращи определения. Ще забележите, че настояват тази информация да не се счита към следствието, защото била резултат на ограничени пресни данни без квалифициран контрол. Те са проучили трийсет и пет жители, считани за клинически болни. Десет от тях са били страстни убийци. Вие можете да разберете тяхното безпокойство, давайки толкова малък брой случаи. Това си остана една точка, непокрита от нас по-рано, поради което си помислих, че би било интересно за вас да знаете откъде би могъл да се появи такъв убиец. Може би няма да помогне с нищо точно сега, но когато го хванете, мисля, че ще бъде много важно да вземете предвид и такъв род информация.
    — Както говорихме по-рано, той сега е спокоен. Изолиран. Преди престъплението е бил шизофреничен. Безпокойството му сега е да се ослушва. Бил е, или все още е книжен червей. Прекарал е юношеските си години в четене на политически или религиозни книги и материали — нацизмът, например. Имал е, или все още има юношеско сексуално напрежение, зависещо от това на каква възраст е започнал сексуалния си живот; много е вероятно да има необичайно отношение към порнографията и проституцията. Тези мисли са затормозяващи за него. Може би има и друг елемент — каза тя, като вдигна погледа си за момент, сериозен и замислен, — може би майка му е постъпила странно с него — вероятно го е обличала винаги като малко момче, оставяла е косите твърде дълги…
    — Бащата може и да е алкохолик — пиянството говори само за себе си. Бил е на служба, но постоянно е сменял местоработата си, безогледен и оскърбителен, студен и недосегаем за чувствителното подрастващо момче. Вероятно майката е създавала у него интерес към момичешки умения: шиене, гладене, подреждане на цветя, готвене и подобни. Съзнателно или несъзнателно, с това у него се е създал проблем в установяването на една сексуална идентичност. Той не е могъл да се идентифицира с баща си — противен, полуотсъстващ пияница, нито напълно с прелъстителната си майка, постоянно подсилваща неговите феминистични черти. — Тя продължи да чете: — Вероятно е стигнал до фазата на Пипинг Том — надничането! След всяко излизане навън се завръща и прави нещо болезнено на себе си: изгаряне с ютия…
    — Нещо такова! — Тя спря за момент, държейки дългия червен нокът върху страницата, след което продължи: — Голяма вина и напрежение са се натрупали около неговото сексуално поведение. По същия начин и причини би могъл да краде майчиното долно бельо, да го облича или да го разкъсва. — Тя отново вдигна погледа си от текста. — Това може да се счита като част от неговата колекция от спомени и да помогне за изясняване на въпроса защо взема парче от дрехите на всяка жертва.
    Болд кимна явно обезпокоен. Той не искаше да знае нищо повече за този човек, не искаше да се поддава на чувството на съжаление към него, каквото вече се появи. Знаеше, че такова беше едно от намеренията на Дафи. В нейното професионално мнение, което тя споделяше непрекъснато с Болд, убиецът според нея е бил също жертва, болен човек по-скоро, отколкото животно. В нейните усилия той виждаше две цели: първо, да убеди Болд, че той би могъл да хване престъпника; второ, да му напомни — или по-скоро да му внуши — че след като бъде хванат, убиецът трябва да се третира като болен човек, а не като пресметлив убиец. С тези две мисли в съзнанието си Болд попита:
    — Ако приемаме това като негово минало, в такъв случай трябва да приемем и вероятността той да е възприел лошо някакъв ранен сексуален сблъсък. Например мислил е, че момичето го обича, а се оказва, че и то като другите го съжалява. Това ще да е станало в началото на двайсетте му години, иначе казано преди пет или шест години. От тогава това е изграждало неговото съзнание. След този случай може би е пробвал и хомосексуална връзка. Вероятно преди да започне серийните убийства, както говорихме по-рано, той се е превърнал в сомнамбул, отново е започнал да чете непрекъснато — може би най-мъглявите раздели на Библията. Чувал е гласове, изопачаващи действителността. Аз бих могла да добавя, че той би могъл да възприема себе си вече като фундаментален християнин. Нищо не може да бъде над истината, разбира се. Но той живее във фантастичен свят, мисли вероятно, че гласовете, които чува, идват от самия Христос. Може би затова ги маркира с кръст. Нещо импулсира у него нуждата да убива. Докато не знаем повече… Добре ли сте, Болд?

4

    Изтегли се безшумно зад ъгъла и влезе във великолепен салон. Имаше вид на гигантска оранжерия — цветя, зеленина, зреещи плодни дървета изобилстваха. Приповдигнат концертен подиум в далечния ъгъл, черен и полиран като китайски емайл, събуди желанието на Болд да свири. Сервитьорката беше освежаващо млада, учтива и любезна. Когато той си поръча само чаша мляко, тя с нищо не показа изненада или разочарование, както правят други. Дори му благодари, постави чиста салфетка пред него и се отправи за поръчката. След няколко минути се върна с леденостудено мляко. Той го изпи малко неприлично на един дъх и избърса образувалия се над горната устна мустак. В отсрещния ъгъл някаква двойка си бъбреше оживено. Доста възрастни и доста щастливи изглеждаха двамата. Той се надяваше, че би могъл да завърши по същия начин. Мисълта обаче се пренесе върху Черил Крой и той си представи картината на нейното ужасено лице на цветната снимка. Стомахът му болезнено се сви. Изяде още два сандвича. Очакваше с нетърпение да прочете протокола от аутопсията и да разбере нещо ново за Крой. Док Диксън беше един от най-добрите съдебномедицински следователи в страната. Също като Болд той прояви лична амбиция в разследването на серийните убийства. Както при разследване на всяко убийство, така и тук, съдебномедицинската експертиза беше толкова важна, колкото и работата на другите следователи. Съдебномедицинският център не се ограничаваше само в разследването на местопрестъплението, в осигуряването и идентифицирането на веществените доказателства. Неговите патолози и техните помощници често биваха главни свидетели на обвинението.
    Всяко отделно доказателство, както и цялата документация по едно съдебно дело за убийство, трябва да бъде събрана по определен начин, оформена и категоризирана, архивирана, представена и регистрирана в съда по определен начин също, за да стане използваема. Дори да се представи пословичният „димящ револвер“ като веществено доказателство, за обвинението би било безполезно, ако не е обработено по подходящ начин. Всичко това, заедно със стотици и стотици наредби, регулиращи следствието, правеше работата на детектива по убийствата още по-трудна. Едно нещо беше да се стигне до арестуването на заподозрения, а съвсем друго — да го вкарате в затвора. Една малка грешка на следствената полиция можеше да сведе до нула стотиците страници на обвинителния акт. Болд нямаше намерение да позволи това да се случи с воденото от него следствие.
    Той нахвърли някои бележки върху книжната салфетка, след като си спомни, че трябваше да говори с Шосвиц и Крамер относно новите си идеи за разследването. Това следствие беше най-голямото за последните години и той си даваше сметка за опасността от грешки и недоглеждалия. Една много странна контролна система, включваща трима детективи, би увеличила шансовете за своевременно откриване на такива грешки. Планът на Болд предвиждаше всеки детектив да проверява работата на другите. Това щеше да увеличи обема на работата, но и значително да намали риска от загубване на съдебната битка. Когато салфетката беше запълнена с бележки, стрелки и звездички, до ръба на масата се появи нечий униформен панталон от мек сив материал.

5

    Приятелят на Черил Крой, Крег Маркет, работеше като месар в един безистен, на пет пресечки от Четиридесет и пета улица. Болд пристигна в един и петнайсет след обяд и го намери върху товаро-разтоварната площадка точно в момента, когато палеше цигара. Беше Марлборо. Болд забеляза, докато се представяше. Можеше вече да зачеркне това в своя списък. Младият мъж кимна, но не подаде ръка. Болд беше неприятно впечатлен от кървавите петна върху престилката.
    — Отпреди два месеца. Срещнахме се в къщата на един приятел към средата на лятото. Аз невинаги съм бил месаря, вие знаете. Работех в Боинг допреди осемнайсет месеца, в монтажния състав. Освободиха ме заедно с хиляда и двеста други. Не можах да намеря такава работа, освен в южен Кол. Отидох там, но трябваше да се върна обратно. Като вегетарианка Черил не обичаше моята нова работа. — Той погледна престилката си. — Политиците имат наглостта да говорят, че икономиката отново е здрава. Какво, по дяволите, знаят те?
    — Следващото нещо, което узнах, беше от вестниците. — Маркет замълча, огледа угарката, после я смачка с върха на обувката си. — Преди две седмици тя ми предложи да се преместя при нея, както ви казах. Отказах. Тя знаеше, че нещата при мен не стояха добре във финансово отношение, а освен това аз не знаех какви са нейните мотиви. Не исках милостиня. Аз съм разведен. Жена ми изчезна, след като загубих работата си в Боинг. Харесвах Черил много, но не бях сигурен, че я обичам. Няма ангажименти. Мисля, че тя се чувстваше по същия начин. Работехме в това направление, проверявахме себе си. Но аз не можех да се преселя при нея. Нямаше да бъде хубаво и за двамата. Но ако бях?… — Той повдигна рамене отново. — По дяволите. Кой знае?

6

    — Нищо особено, по дяволите, не мога да ви кажа за Крой. Умряла е от задушаване — удушване, като предишните. Регистрирах раните в гърдите като „перимортем“. Този път са повече на брой — седемнайсет. Бих искал да ви кажа кога точно са нанесени, но не мога. Смъртта е настъпила по някое време през нощта в неделя. Това е почти най-доброто, което мога да направя. Ние получихме тялото след два дни, както знаете. Няма начин да се уточни времето на смъртта и на нанасянето на раните. Изпратихме ръчните чанти в лабораторията, не сме докосвали нищо върху пръстите и ноктите.
    — Трудно е да се каже, предполагам. Зависи. Според мен в случая имаме работа със същия човек, както преди. Сегашното е девето поред убийство, нали? Ние с вас знаем, че две, може би три от тях бяха малко по-различни, но не толкова различни, че да повдигаме нови подозрения. Всеки би могъл да научи нещо от вестниците, но не всичко, не и специфичните особености. Биха могли да знаят за кръста, но не могат да узнаят точно как той изглежда, дълбочината, ъгъла на разреза. Биха могли да знаят, че очите се залепват отворени, но това не е лесно да се направи, а това момче всеки пъти го прави по един и същи начин. Същото е и със завързването, с момента на нанасянето на раните в гърдите. Не мисля, че е възможно, Лу!
    На връщане към своя офис Болд се опита отново да възстанови обстановката и да анализира различни възможности. Дали Черил Крой случайно е оставила завесите разделени при събличането си? Тогава е била забелязана от някакъв крадец, който е пропълзял пред отворения на долния етаж прозорец и я е проследил, когато се е изкачвала по стълбите нагоре със закуската. Или пък е била видяна пред незавесения кухненски прозорец докато е вземала среднощната си закуска. В такъв случай тя би имала достатъчно време да изяде закуската си и да се изкачи в спалнята, преди убиецът да я нападне. Дали е влязъл през прозореца или през входната врата, и ако е така, защо на входните стъпала се намери червената власинка? Знаел ли е убиецът, че тя закусва всяка нощ? Бил ли е убеден твърдо в нейния навик, за да планира убийството? Дали и другите жертви не са имали подобни навици, които не са били открити от Болд и неговите помощници? Няма ли някаква обща нишка, която е пропусната?
    Или Крег Маркет е убил Крой? Благодарение на червената копринена власинка Болд изключваше такава вероятност, освен ако Маркет не е самият сериен убиец, който е убил своята приятелка в старанието си да се прикрива от полицията. Такава маневра би била единствена по рода си до сега. Документирано е, че някои психопати се стараят да бъдат колкото е възможно по-близо до следствената полиция, като следят хода на следствието по информацията във вестниците, често се завръщат на местопрестъплението преди завършване на разследването. За някои от тях публичната известност и „играта“ на криеница са толкова важни, колкото и самото убийство. Където и да обикаляше, Болд съзнаваше болезнено, че часовникът на убиеца беше тръгнал отново. С изключение на пропуснатия месец септември след смъртта на Йергенсен, интервалите между предишните убийства бяха някоя и друга седмица. Очевидно нямаше някакво разписание. Все още на свобода, убиецът бе подвластен на някакъв психологически стимул, който би го подтикнал към следващо убийство. Би избрал жертвата си първо, би я издебнал и убил.
    Като всеки детектив, който се занимава с разследване на убийства, Болд обикновено работеше под напрежение. Но сега не можеше да понася чувството за безпокойство, което го владееше. Колко време оставаше до следващото позвъняване, с което щяха да му съобщят за откриване на нова жертва? Фотографските снимки на белязаните с кръст жертви проблясваха като филмова лента в неговите очи. Пулсът му се усили. Колко още? Ако беше пияч, може би щеше да се напие и да забрави безпокойството. Но той не беше такъв. Неговият баща беше умрял пиян. Болд избягваше алкохола по всякакъв начин. Съзнаваше, че искаше да задвижи разследването много по-бързо. Понякога то му се струваше бавно, като в кошмар, сякаш краката му тежаха стотици килограми. Наистина ли имаше нещо повече, което трябваше да продължи, освен смътната психологическа схема и малкото червени копринени власинки? Съвсем недостатъчно, преценяваше той. Почти съвсем нищо.
    Джон Ла Моя работеше в цивилни дрехи и носеше къдрава коса. Имаше мустаци, квадратна брада и шоколадови очи. На трийсет и три години беше новак в разследването на убийствата. Болд го беше използвал преди десет месеца в разследване на убийство, отделяйки го от местоработата, където са били пренебрегнати неговите таланти. Той беше помогнал на Болд в решаването на случай и оттогава работеше в отдела по убийствата. Висок, силен и способен, горд с италианския си произход, той имаше навика да третира всяка жена в офиса като сегашна или бивша любовница. Дойде направо в кабинета дързък и самоуверен, какъвто си беше.
    — Той може да я е забелязал там, разбирате ли? А може би работи зад щанда. Това трябва да се извърши много внимателно, ако не поискаме да го уплашим. Аз избрах вас нарочно, Джон. Не искам да задавате никакви въпроси на персонала. Искам да се дължите като купувач. Маркирайте магазините върху една карта и започнете от най-близките до нейната къща. Разберете от нашите момчета какъв е типът на регистъра, който пуска този вид бележки. Това ще ви спести много време. Ако магазинът работи с такъв тип регистър, купете нещо съвсем евтино и вземете бележката. Преценете доколко прилича на тази, която имаме. По този начин ще можем да намалим броя на магазините до един малък списък и най-малко ходене. Разбирате ли какво искам?

7

    Той опита различни комбинации на вътрешното осветление. Запали лампите в кухнята, дневната, горното антре, спалнята и банята. Излезе навън и започна да обикаля къщата бавно, като изследваше гледката към нея от различни разстояния и под различни ъгли. Стигна до заключението, че много лесно биха могли да видят Крой как отива в кухнята за закуска. Дали е била заметната с някакъв халат онази нощ, или е забравила и е отишла само по прозрачната си нощница, поради което силуетът й се е очертавал ясно на светлината на отворения хладилник? Болд не проникна в мислите на убиеца. Той не можа да направи това, но просто се приближи до тях, изхождайки от логиката на убийците. Как може човек да проникне в къщата без знанието на Крой? Откъде би могъл убиецът да я забележи? Изглежда страната откъм главния вход на къщата предлагаше по-малко възможности за един наблюдател. Случайно ли беше избрана Крой за следваща жертва? В началото на разследванията той можеше да допуска това, но повече — не. Всяка една от жертвите беше самотна жена, различна по външен вид, но сходна по възраст; всяка беше имала приятел или любовник, който случайно беше прекарал предната нощ в къщата или апартамента на жертвата. И освен това, всяка жена се оказваше нападната тогава, когато е била сама. Очевидно убиецът е планирал своите убийства — поставял е жертвите си под наблюдение, съставял е плана, а сетне го е привеждал в изпълнение.
    Болд се върна при колата, качи се и запали вътрешната лампичка. Препрочете рапортите на колегите си детективи. Никой от съседите не си беше спомнил някакви редовни доставки в дома на Крой. Нито пране, нито доставки на пица. Нищо, което да е привлякло вниманието към къщата през нощта на убийството или някоя друга нощ. Той грабна бинокъла си от чантичката с ръкавиците, загаси лампичката и се върна, за да обходи наоколо, поглеждайки от време на време към къщата. Изкачи се на високото с надеждата да използва една необикновено благоприятна позиция. Зад себе си дочу неясни звуци на музика на Оскар Петерсън, която прекъсна, но го накара да си спомни за по-ранните години, прекарани зад пианото в работа за петдесет долара и някой бакшиш. Чудеше се какъв ли би бил сега неговият живот, ако беше останал в същата професия! Имаше ведрост и простота в живота на музиканта. Работата беше одухотворяваща, ефирна и продължаваше, докато звучаха нотите в салона. Вариации на тема. Години наред поддържаше това като хоби, но вече не можеше да си спомни кога за последен път е свирил. Твърде дълго. Той застана на тротоара, импровизациите на Оскар продължаваха зад него; чуваше се познатото свирене на гуми в далечината; впечатли го формираното еднообразие от спретнати къщи, натъпкани по протежение на Седемдесет и четвърта улица, и реши да се върне към работата си. С отдалечаването пианото се чуваше все по-слабо, което му се стори изведнъж колкото символично, толкова и тъжно.
    След няколко къщи по-нагоре той загуби поглед към къщата, както беше станало и предишния ден. Пресече Седемдесет и трета улица и тръгна обратно надолу, но не можа да зърне къщата на Крой, докато не слезе до апартаментите долу, където между къщите успя да открие добра пролука към нейния прозорец в спалнята. От тук обаче, както и преди, ниският ъгъл позволяваше да се види само закрепването на лампата на тавана. От тази точка убиецът е могъл да види само угасването на лампата в стаята. Могъл е също да пресече съседния двор, да прехвърли оградата и да се озове в задния двор на Крой. Болд реши да се върне и да провери това направление на дневна светлина.
    Някаква патрулна кола го хвана изненадващо, тя се озова зад него, преди да я е забелязал дори. Някой беше алармирал полицията във връзка с неговото присъствие там. Болд бързо изясни всичко и колата си отиде. Той беше дочул за обновената програма „Наблюдавай наоколо“. Неговото моментно задържане беше едно доказателство, че тя действа след предадената неотдавна криминална статистика. Кражбите в града бяха намалели с единайсет процента за последните два месеца, което се отдаваше единствено на програмите в помощ на полицията.
    Като завърши обиколката в кварталчето, Болд отново влезе в къщата. Седна на масата в кухнята и се опита да си представи Черил Крой в съвсем леко облекло как отваря хладилника, налива си чаша мляко, взема бисквити от бюфета и се отправя по стъпалата нагоре. Той я последва, загаси лампите както тя би го направила. Изкачи се по стъпалата. Същото стъпало изскърца под неговата тежест. Той продължи навътре, след като загаси осветлението. Гледката на кървавите петна върху леглото го възпря за момент, но после продължи упражнението: постави млякото върху нощната масичка, поседна на матрака, като се стараеше да избягва кървавите петна и тебешира, придържайки се по-близо до таблата откъм главата.
    Дали книгата е била на масичката? Тук ли я е сграбчил убиецът, като я е изненадал, или на долния етаж? Болд забеляза за първи път, че малкият панел на лицевата част на телевизора е отворен. Скочи от леглото и отиде там. Погледна назад, после към апарата. Имаше прах за откриване на отпечатъци. Нещо не беше наред. След няколко секунди размишление той установи, че телевизорът се управлява дистанционно, но липсва дистанционният контрол. Огледа масичката и пода под нея. Търси под леглото. Внимателно провери с крак, да не би да е под гънките на окървавените чаршафи. Кутийката липсваше. Разгледа около телевизора, зад видеото по пода, близо до стената. Никакъв признак. Може би това обясняваше защо малкият панел е останал отворен. Вероятно тя е загубила или е повредила дистанционното управление и единствената възможност за управление на телевизора е била да прави това ръчно, чрез този панел.
    Той коленичи отново пред апарата и започна да търси, методически повтаряйки всяка стъпка. Когато стигна до масичката, я огледа от всички страни и с преместването на погледа съзря крайчеца на черната кутийка на дистанционния контрол там, където е била оставена — между матрака и таблата на леглото. Извади от джоба си писалка и гребенче, разчисти възглавниците и седна върху матрака. С помощна на гребенчето и писалката, без да пипа с пръсти, той изтегли кутийката от процепа и я постави на чаршафа. Като всички детективи, така и Болд винаги носеше комплект книжни торбички за проби в джоба на сакото си. Извади една и постави в нея устройството за дистанционен контрол.
    С приближаването като че нещо го дърпаше към стълба. Той се извисяваше в далечния край на улицата върху хълм, който на известна височина се изравняваше, след което пак тръгваше стръмно нагоре към стълба. Стоеше отделно от другите и беше по-висок с два-три фута. Дузина жици тръгваха от него на всички страни, а половината от тях захранваха къщите оттатък улицата. Металически стъпала изпъкваха отстрани като късите крака на стоножка. Точно когато Болд пресичаше улицата, блясък на бяла светлина мигна в прозореца на втория етаж на къщата зад стълба. Искрата привлече неговото внимание и той се обърна да види от какво произхожда. Отново се появи малък сноп лъчи в прозореца, като да идваха от мигащо фенерче, както той си помисли. Погледна от по-близо, но не можа да види по-ясно. Уличната лампа се отразяваше от стъклото на прозореца също. Приближи се още повече и установи, че не беше никакво фенерче; приличаше повече на обектива на телескоп. Хвърли поглед по посока на наблюдението. Едноетажна къща обаче блокираше погледа от Седемдесет и четвърта. Но нали телескопът беше на височината на втория етаж! Сърцето му започна да бие учестено. Изтича в пролуката между къщите и застана. Погледна първо към Седемдесет и четвърта улица, после назад към телескопа. Забърза към края на тази алея и към задния двор — през оградата и малко под него, линията на наблюдение от телескопа право към къщата на Крой. Тогава побягна обратно към улицата. Осветителният стълб показваше признаци на неотдавнашно изкачване. Обикновено обработените стълбове с времето ставаха тъмнокафяви, а на повърхността на този стълб имаше дълги драскотини в жълтеникав цвят от двете страни, на височината на първото захващане с ръка. Нямаше съмнение, че този стълб е изкачван съвсем неотдавна, а отгоре би могло да се наблюдава ясно спалнята на Черил Крой. Болд се усмихна с известно чувство на самоудовлетворение като погледна високия стълб. „Ние всички правим грешки понякога — мислеше си той. — Толкова малко от нас са способни да направят нещо перфектно!“
    Той поиска връзка и помоли да му изпратят техническо лице от управлението. Служителят на другия край на телефона отговори, че не го вълнувала идеята да снема отпечатъци от пръсти от някакъв влажен стълб в девет часа вечерта и говореше на Болд с някакъв тъп вулгарен език. Но Болд беше по същия начин груб, така че домакинът се изчерви. Служителят от управлението прекъсна. Предложиха на Болд да седне в скромния хол. Госпожа Левит, превзета жена на възраст някъде около средата или края на четирийсетте, загаси телевизора и се присъедини към съпруга си и към Болд. Те разговаряха за страха, който изпитват всички съседи след убийството на Крой. След като Болд установи с тях контакт в разговора, постави въпроса за стълба. Видели ли са някой да работи върху него в последно време? Някой от „Градско осветление“ или от кабелните компании? Някой извън тези служби? Не са ли дочули някакви странни шумове през нощта на убийството? На всеки въпрос те отговаряха с клатене на глава отрицателно и едновременно като по предварителна уговорка.
    Тя беше странна жена. Нейните естествено червени коси бяха твърде дълги за възрастта й и въпреки добрия си външен вид, излъчваше раздразнение и враждебност. Нещастната жена беше изпъната, напрегната и концентрирана върху всяка от малкото думи, произнесени от нейния съпруг. Болд разбра съвсем ясно, че е нежелан. Тя не искаше да има нищо общо с полицията. Страхуваше се „да бъде въвлечена“ и заяви точно това. Искаше вратата да бъде заключена и залостена и да си гледа телевизия.
    И двамата се увлякоха в това за момент, и двамата непримирими, но след като всичко беше казано, Дъглас Левит спечели битката. Той изпрати жена си да доведе Джъстин и тя го направи, макар и с голямо нежелание. Болд и не очакваше да го доведе — може би той щеше да е вече „заспал“. Много се изненада като я видя да се връща заедно с юношата, влачен на буксир. Той беше младо, кльощаво момче с косите на майка си и с чертите на баща си. Имаше стъпала като за дванайсет фута ръст, дълги ръце като на паяк и неразвити отпуснати рамене.
    И наистина беше любопитен. Съпругата на Болд — Елизабет, отдръпнала се в търсене на своя кариера, главно поради неговото отношение към нещата, отказваше възможността да имат деца. Ако нещата бяха по други, той би имал свой син, син на същата възраст, в началото на възмъжаването, източил се като фиданка с развиващи се листа. „Бих играл баскетбол с него по празниците, бих ловил пъстърва през лятото дори в Аляска, където небесната дъга следва всяка буря и прогонва духовете. Ще спорим, и аз бих се оплаквал тайничко на Елизабет, но винаги очарован от всяка прекарана минута с него.“
    „Всеки бърка моя ранг — помисли си Болд. — Гледат твърде много телевизия, а не слушат достатъчно внимателно, когато им се представям. Ако получавах лейтенантска заплата, бих имал нов костюм и съвсем друга пръчка за риболов. Бих получавал допълнително в брой, което сега не получавам. Не би се налагало да плаща жена ми всеки път, когато излизаме навън. Ако бях лейтенант, щях да възложа това следствие на някой сержант, и бих сочил него в случай, че нещата не вървят.“
    Точно в този момент от улицата се чу шумът на няколко коли. Лу Болд ги забеляза и се извини още един път, преди да излезе. Той възложи работа на полицейския служител и се отправи назад към Седемдесет и трета улица сам, все още размишлявайки какво би било, ако той имаше деца. Наложи си да не мисли повече за това. Каквото е минало, не може да се върне. Само че за Лу Болд миналото винаги се връщаше назад, като в затворен кръг. Мъртви млади жени, със залепени отворени очи. Но той пропускаше нещо в този дяволски кръг всеки път. Наистина не беше в природата му да витае само в това, което може би е станало. Вместо това той се концентрира върху изчервяващото се лице на Джъстин Левит. Искаше пак да говори с момчето, но без присъствието на изкуфяващата му майка. Възнамеряваше да организира подробни проучвания „от врата на врата“ и „от стълб на стълб“ по улиците и в съседство с къщите на всички досегашни жертви и да разпита евентуално съседи очевидци. Откриването на този стълб сякаш беше за него някакъв нов тласък, подновен оптимизъм, припомняне за това, че убиецът е също човешко същество, каквито са и неговите жертви.

8

    През следващите три дни Болд проведе второ проучване в околностите на Грийн Лейк, включително всички телефонни стълбове. Работеше по осемнайсет часа на ден, стараеше се да преглежда редовно потока от десетки доклади, които намираше върху бюрото си. Крамер също живееше в офиса по същите причини — той и Болд разделиха жертвите на две групи и въпреки възраженията на Шосвиц за извънредните часове, всеки от тях обхождаше и подробно изследваше своя район. Старият конфликт отново се появи между двамата сержанти. Болд искаше никога да не се възлага на Крамер форсирана задача като тази; беше уверен, че това чувство е взаимно. Крамер се задържаше зад бюрото цели дни, затрупан от канцеларска работа, най-вече с планиране на заявките.
    Бюрото ни Крамер беше винаги чисто, без нито едно петънце. За Болд обаче собственото му бюро беше дори твърде чисто за един полицай, който е зает винаги. Крамер спазваше много стриктно разпоредбите. Триплираше едни, дублираше други, подреждаше всичко и навреме. Но най-често съвсем безполезно. Празнота и безсилие. Крамер беше най-добрият в придвижването на преписки. „Би могъл да бъде отличен данъчен агент“ — мислеше си Болд. За полицай му липсваха идеи и инициатива — необходими предпоставки за добра детективска работа. За никого, освен за Крамер, нямаше нищо чудно, че той винаги беше зад бюрото.
    — Аз го прочетох! — каза Болд, връщайки копието на Крамер. — Ние пакетирахме червени нишки от килимчето зад входната врата, а също и от килима зад стола в спалнята. Трохите в умивалника бяха от шоколадовите бисквити, натрупани в бюфета. Откриха се и следи от прах върху лепенката, които Дикси достави. Прахта е от латексовите ръкавици. Същата, като при другите удари. Какво искате да направите повече? Какво има още? — подхвърли Болд, което озадачи Крамер.
    Крамер се беше надвесил над него и това го притесняваше. Той по същество беше непредсказуем, което го правеше абсолютно негоден за полска работа. Ако почти никой не познаваше миналото на Дафи Матюс, то миналото на Крамер беше известно на всеки. Неговият баща, който беше заемал кресло във Върховния щатски съд до смъртта си преди две години, беше използвал своето влияние, за да осигури назначаването на Джон Крамер в Сиатъл. Плод на това влияние бяха и няколкото незаслужени повишения. Джон Ла Моя обслужваше това служебно пространство, а не Крамер. Болд настръхваше винаги, когато помислеше за това. Несправедливост в ранговете на тези, които наистина служат, и тези, които са протежирани. Каква система е това?


    — Затова проверих с какво са се занимавали. Както вие казахте, бихме опитали това около убийството на Савирия, но сега имаме много повече данни. Трябва да знаем не само магазините, не само къде са харчили парите си, а и с какво са се занимавали. Двамата с Пол се заслушахме в телефонните разговори; интервюирахме отново всеки един — приятели, семейства, колеги, и направихме описание за тези жени, за това какво са правили в деня на своето убийство. Къде са били. Огромен материал, включително и немалко ненужни неща, сержант. Но все пак е нещо, нали?
    — Така всичките тези жени са били на различни места в дните, когато са убити. Но съвпадения няма. — Болд замълча за момент, после каза: — Искам да започнете отново, Джон. Проучете този път последните четири дни на всяка жертва. Опитайте се да разберете къде са ходили, къде са могли да пазаруват. Потърсете връзки между тях. Всички те са живели недалеч една от друга. Има вероятност да са посещавали едни и същи места. Може би магазините, които продават книги, да имат нещо общо с всичко това, може и да нямат. Но един магазин може да бъде мястото, където убиецът е набелязал жертвата си. Опитайте тези възможности. Може би нашето момче ги е забелязало на алеите за паркиране и си е записвало регистрацията на колите, докато те пазаруват.
    Болд се облегна на стола и се усмихна като видя как Ла Моя флиртуваше весело с всяка срещната жена по пътя си. Разтърка очи и отново се зае с дъвката и кафето. Сигурно е имало някаква връзка между тези жени, някакъв показател, по който ги е подбирал измежду десетките хиляди в Сиатъл. Може би алеята при Грийн Лейк, по която бягат за здраве? Някой от линейното поддържане от „Градско осветление“? Работник по поддържането на стълбовете от „Пасифик Бел“? Възможно ли е убиецът просто да се разхожда по улиците докато забележи някоя жена, която удовлетворява неговите изисквания? Или все пак ги е срещал в някакъв магазин?
    Този разговор го накара да си спомни за госпожица Джени Уайс от „Виасом Каблевизия“, от която очакваше все още подробен отговор. След три опита най-после се свърза с нея и тя му каза, че няколко пъти се била опитвала да му позвъни. От документите на службата по поддържането се оказало, че никакви ремонтни или сервизни работи в района не са извършвани в последно време. Но по молбата на Болд тя все пак изпратила една група да провери за възможно пиратство. Така групата открила незаконна връзка с черната кутия на стълб 6М423. Нормалната процедура изисква в такива случаи незабавни юридически мерки, но тъй като се намесва полицията, тя решила да почака, докато не разговаря с Болд.


    — Ако смятате да го третирате по общия ред, съгласно закона, това си е ваша работа. Трудно е да се каже как едно момче на неговата възраст би реагирало. Може и да проговори при много строго третиране, а може и да си затвори устата напълно. Ако му дадете да разбере, че е направил нещо много лошо, няма да изкопчите от него нито дума повече. Нещо повече — самото ви появяване може да го подтикне към нещо непоправимо. — Тя си записа някаква бележка, която Болд не успя да разчете от другата страна, после постави писалката откъм капачката между устните си, и започна да я върти. Устните й бяха влажни и червени. Какво щастие за писалката!
    — Мислех, че бих могъл да му кажа колко трудна е моята работа. Знаете старата сантиментална история. Ще се опитам да го умилостивя. След това ще намекна, че зная за незаконното свързване с кабела, и ще видя как ще отговори. В случай на успех, ще го притисна за известно сътрудничество, като обещая да не казвам нищо на родителите, както и да помоля кабелната компания да оттегли своя иск. Ако откаже да сътрудничи, ще стоваря всичко върху него. Ще му кажа, че компанията ще заведе дело и това ще струва внушителна сума на неговите родители — което случайно е съвсем вярно — и ще го оставя да мисли.
    — Вашият начин за сега ми харесва много повече от това, което мислех, че ще направите. Смятах, че бихте опитали обикновения подход да го накарате да се чувства като всяко момче, което се увлича в наблюдаване на голи жени. Или пък другия метод на „Младия разузнавач“ — един вид трябва да работим всички заедно по издирването, но аз предпочитам вашия подход пред тези два. А бихте могли и да го приобщите по моя начин. Юношите са много трудни за разгадаване.
    — Смятам това за погрешно в този случай. Мога да дойда, ако желаете — няма проблеми — но мисля, че ще бъде грешка. Ако я е наблюдавал, никога няма да си признае пред една жена, особено ако е непозната. Това е разговор за мъже. Бихте могли да помолите бащата. Възможно е да помогне. Най-добре ще е, ако опитате първо с него. Ако той се открие пред някого въобще, вие бихте могли да имате същия шанс. Опитайте вашия начин. Аз го харесвам най-много.
    Шосвиц беше почувствал трудности в отдела и се нахвърли като гладна дива котка на мърша. Всякакъв смут сред служителите би означавал за по-висшето началство неспособност от негова страна да ръководи хората си, а може да намали и неговите шансове за капитански чин — възможност, която ще се открие пред него след по-малко от шест месеца с излизането на капитан Бил Гарднър в оставка. Шосвиц и още двама лейтенанти ветерани претендираха за неговия пост. Успехът на специалния отряд би изиграл решаваща роля за неговото повишение.
    Вътрешната политика бе завладяла всяко ъгълче на полицията, както и управлението на града. Този департамент не правеше изключение. Специалният полицейски отряд беше предмет на обществено внимание и, следователно, всички назначения имаха силно политически характер. Специалният отряд даваше на Шосвиц директна връзка с канцеларията на прокурора, както и с офиса на кмета. Това даваше висока популярност и на тримата: Шосвиц, Болд и Крамер. Болд не беше без перспектива по отношение на възможностите, които предлагаше службата. Ако Шосвиц бъде повишен, неговото място щеше да бъде вакантно. Болд, като втори шеф на специалния отряд, би бил най-вероятният кандидат за повишение.
    Крамер бързаше за някъде с папка в ръка, мина покрай офиса на Болд, като че ли беше тръгнал по работа. През цялото време той беше подслушвал техния разговор. Крамер отново повтори навика си да се бърка в чуждите работи. Подслушването беше изцяло в нарушение на разпоредбите. То увеличаваше опасността недобросъвестни хора да разпространяват или получават частични и лошо разбрани данни. От тук произлизаха предположения, спекулации и слухове.

9

    Лу Болд стоеше в училището и очакваше края на занятията. Светлият облицован коридор му напомняше за салона на Съдебномедицинския център, където се извършваха аутопсиите. Това го накара да си спомни за шестте мъртви жени, които беше видял, и да се почувства просто смазан от принудителното чакане. Винаги чакане. Голяма част от работата беше свързана с чакане, но днес то беше досадно. Зад тези стени няколко стотици деца нетърпеливо чакаха същото. Това е нещо, което ни е внушено в най-ранна възраст, и рядко е било радостно.
    Болд беше обичал училището, и този коридор не се отличаваше много от коридора в Якима Хай. Ако се вслушаше внимателно, би могъл почти да чуе ехото на своите собствени стъпки. Ако погледнеше през прозореца, може би щеше да види младшия университетски футболен отбор — и номер трийсет и пет в процеса на загряване, крадешком наблюдавайки университетските запалянковци. Неговата родна къща беше на два часа път, но той не се завръщаше с години. Особено след като баща му умря от чернодробно заболяване и той се принуди да се върне да вземе майка си и да я откара при нейната сестра в Южна Калифорния. Тогава за последен път беше в Якима. Имаше твърде неприятни спомени, за да иска да се върне.
    Звънецът удари. Децата нахлуха в коридора през отворените врати. Болд се оживи от познатия шум на затръшването на гардеробчетата и изблиците на нервен смях. Петъчният следобед е изключителен. Той забеляза Джъстин Левит. Момчето излезе от класната стая, видя го и замръзна на място. При това едно момиче се блъсна в него и за да запази равновесие го прегърна; засрамено от физическия контакт, то го наруга, наричайки го „тъпак, несрещан до сега“.
    — Ти си достатъчно голям, така че не е необходимо да увъртам. — Той беше решил, че някакъв речник за полувъзрастни би помогнал на момчето да се отпусне. — Някакъв престъпник уби няколко жени. Черил Крой е една от тях. — Момчето нави книгите си и ги премести в другата ръка. — Моето задължение е да го намеря и да го спра, преди да е извършил следващото убийство. Това не е телевизия, Джъстин! Мисля, че знаеш това. В реалния живот осемдесет процента от убийствата остават ненаказани. Този случай е най-лошият, защото този човек продължава отново и отново да убива. Той изплаши хората. Стряска дори полицията…
    — Разбира се, че съм. Всички ние срещу един-единствен престъпник, само че той знае, че го търсим, и че имаме съвсем малко улики, за да го разпознаем. Един човек, разбираш ли? Точно това е голямата загадка — разполагаш с картината, а повечето от фигурите липсват. По телевизията всичко е направено така, че за около един час убиецът е под стража, арестуван. В реалния живот обаче аз работя по това разследване от април, а съм решил само част от загадката. Престъпникът все още е на свобода и, доколкото разбирам, може да се опита да убие друга жена много скоро. Аз трябва да бъда постоянно нащрек. Разбираш ли ме?
    — Ще бъда прям с теб, Джъстин, защото мисля, че това е най-добрият начин. Смятам, че може и ти да си направил това. — Болд замълча, за да даде възможност на момчето да премисли. — Онази нощ, когато бях до вашата къща, преди да вляза, бях спрян от патрулна кола, защото някой се бил обадил в полицията и им казал, че аз съм се бил разхождал наоколо въпреки дъждовната буря. Това всъщност е било умна постъпка — да се уведоми полицията. Защо, по дяволите, може да се разхожда някой в такъв пороен дъжд? — (Момчето се изчерви, завъртя отрицателно глава и вятърът разроши червената му коса.) — Същото лице е позвънило по нашия телефон за спешни случаи, номер 911. — Болд отново замълча. — Част от полицейската процедура е да се записват разговорите на магнетофонна лента. — Болд почака малко и пусна касетата със записа. — Този глас е твоят, Джъстин. Ти описваш съвсем подробно моето облекло. — Момчето заклати глава. — В същото време аз бях на Седемдесет и четвърта улица. Зная това, защото водя дневник, в който записвам къде и по кое време съм бил и какво съм правил. Изисква се от моя началник. Времето, когато съм бил в къщата на Черил Крой — на жената, която беше убита — съвпада с времето на обаждането на телефон 911. Твоят прозорец е единственото място, откъдето ти би могъл да ме видиш, при това с телескоп. Отсрещните къщи блокират видимостта към останалата част на Седемдесет и четвърта. Както виждаш, зная, че имаш телескоп и че си го използвал. В това няма нищо лошо. Да се наблюдава пространството около къщата е много добра идея. Лошото е в лъжата, особено когато се лъже полицията.
    Той беше доста близо. Джъстин изглежда искаше да каже нещо. Дали ключът към разкриването на тази история не беше в мислите на това тринайсетгодишно момче? Имаше ли начин да се получи този ключ? Месеци мъчителна работа го приближи до този пункт, но все още изглеждаше, че е толкова далеч от истината, колкото и в самото начало. Колкото повече се приближаваше до нея, толкова повече се отдалечаваше тя от него, също като топка, която гониш, но без да искаш я подритваш и тя бяга все по-надалече.


10

    Десетият труп беше открит от две момчета дълбоко в шубраците около Грийн Лейк в събота сутринта, когато пресичали напряко по посока на езерото. Болд, който беше дошъл на работа по-рано, се оказа петият човек, пристигнал на местопрестъплението — след двете момчета и патрулната двойка. Той незабавно определи района на местопроизшествието, като включи и шестте жилищни сгради, разположени най-близо до намереното тяло. Цялото пространство беше ограничено с флуоресцираща полицейска лента. Всички съседи помагаха. Това задържа любопитните на достатъчно голямо разстояние от жертвата и осигури на определени места входа към мъртвата и южната част на гората. Детективите започнаха веднага да разпитват къща по къща, преди хората да са тръгнали навън за съботната си почивка и да е станало невъзможно да се намерят въобще.
    През май възлагането на тази задача на него изглеждаше нещо като голяма стъпка напред. Избран измежду дузина сержанти, Болд почувства това в известна степен като придвижване нагоре. Преди този случай беше изпитал щастието да постигне завиден рекорд между всички детективи, занимаващи се с разследване на убийства — имаше най-висок процент решени съдебни процеси за убийства в цялата полиция. Два пъти беше участвал в силите за специални задачи: първият път — в разследване по линията на специалните нападения, когато се разследваше случай на серийни изнасилвания, който беше решен от него и от Док Диксън само за двайсет и четири часа; вторият път, в началото на кариерата си, като участник в разкриването на незаконна търговия с опиати. Имаше голямо значение — дори за него — само да участва в едно такова разследване, каквото беше издирването на така наречения Кръстат убиец.
    Той се беше надявал, че с възлагането на тази задача ще се решат много негови проблеми. Повишението би му позволило да отделя повече време на Елизабет, да се занимава най-вече с контрол, и да се опита да възстанови приятелствата, които бяха нарушени. Неговият брак не издържа изискванията на две различни професии. Към края на юни беше взел решение да постигне рекорд по отношение на часовете, прекарани с Елизабет. За три седмици обаче не можа да постигне повече от един-единствен час на ден, прекаран заедно с нея след ставането сутрин.
    Тя пътуваше все повече и повече, задържаше се до късно в офиса, ставаше и излизаше рано от къщи. Той работеше по седемдесет часа на седмица. Най-после престана да поддържа връзката с нея. В последно време тя беше започнала да доказва, че при нейната заплата те биха могли да си позволят една по-добра къща. Болд се чудеше за какво им е къща въобще — те не се прибираха вкъщи. Той не харесваше тази идея, частично затова, че такова решение би означавало да се предаде окончателно по отношение на контрола на семейните финанси — той не би могъл да внася в бюджета своята половинка от плащанията по ипотеката със сержантската си заплата и тя, по дяволите, знаеше това много добре. Той би задлъжнял към нея, а това би засегнало неговото достойнство. Не се съмняваше, че преместването им в нова къща ще бъде техният край.
    Болд тръгна по следата на нейното придвижване много внимателно, като вървеше успоредно, избягвайки евентуално нарушаване на предполагаемата линия на нейното бягство. Най-близката сграда — една заключена къща — отстоеше на около сто ярда навътре сред дърветата. Той вече беше натоварил един от своите хора да отиде в съда и да вземе разрешение за влизане в къщата. Болд стигна до локвата, през която беше минала тя. Една следа от обувка вече беше пълна с кална вода. Той огледа стъпката, погледна нагоре и видя ясна следа от счупени клонки през гъсталака. Той възприе, че това беше стъпка на убиеца, който е преследвал жертвата си откъм къщата.
    Болд внимаваше да не остави следи от своите обувки някъде близо до локвата. Стъпваше много леко и предпазливо, и забрави за дирята, която остави през гъсталака. Така стигна до глутницата от репортери, полицаи и нетърпеливи зяпачи. Пресата насочи камерите си към него, защракаха фотоапаратите. Той не харесваше сега своя статус на известно държавно лице, въпреки факта, че по време на ранната си музикална кариера беше мечтал да стане знаменитост. Забеляза Ла Моя и го извика.
    — Искам нашите момчета да пресушат един гьол близо до тази къща. Намира се на около десетина ярда навътре в гората. Искам гипсова отливка на формата на обувката и всичко останало, което може да се вземе след дренирането на локвата. Искам и снимки, където сметнете, че са необходими. Не искам да се минава по следата, по която тя е тичала от къщата нататък. Аз минах успоредно. Използвайте моята следа, ето тук, виждате ли? Нататък. Вие и още един. Никакви групи, никакви дангалаци и отклонения, ясно ли е?
    — Погледнете тук — каза Диксън, като повдигна отпуснатата китка на ръката и освободи завързаното найлоново въженце. — Няма натъртвания, няма каквото и да е. Това не е типично, Лу! Ако е била завързвана, докато е била все още жива, тук трябваше да се виждат натъртвания — посочи той. — А вижте този възел. Той въобще не е затегнат, както онези, които видяхме на предишните жертви. Вие сте детективът, но ако питате мен, тия възли са направени, след като е била убита.
    — Не виждам как. Не, съмнявам се. Моята версия е, че това е същият човек. Вие знаете толкова добре, колкото и аз, че никога не може да се изключи напълно наличието на дубльор. — Той направи малка пауза. — Ще кажа нещо повече. Ако това е работа на дубльор, той трябва да е много близо до разследването. Наистина близо. Един от нашите колеги полицаи, мисля аз. Да не забравяме, че това е третата жертва, която изненадва вас и мен с разликата в ритуала. Нито едно от тези убийства не се повтаря напълно. Детайлите тук съвпадат много точно, Лу. Трябва да е същият извършител.
    Намери парчето сива лента, залепило се на клона на един храст. Приклекна ниско до земята и го огледа подробно. Това означаваше, че устата й наистина е била залепена затворена, и че при бягството тя се е освободила от лентата. Той извика „Дикси“, с цел да провери ефекта на силен вик в гъстата гора. Сетне извика още по-силно „Дикси“. При това едва дочу отговора на Диксън и разбра, че звукът силно се поглъща от гъсталака. Така че, може би тя е викала. Значи нейният вик за помощ просто не е бил чут.
    Няколко минути по-късно Диксън помогна на Болд да прибере лепкавото парче лента в чиста пластмасова торбичка. Те се върнаха при жертвата. По молба на техника от Следственото управление Диксън надяна книжни торбички на ръцете на убитата и ги пристегна над китките, върху които имаше нишки или драскотини, важни за по-нататъшното разследване. С пресните книжни торбички на ръцете тя изглеждаше още по-трагична и безпомощна. Болд й се извини с дълбока въздишка. Това беше един некрасив начин да умреш, един некрасив начин да напуснеш този свят.

11

    — Случват се такива неща — каза Шосвиц, обръщайки се на въртящия се стол с лице към седналия Болд. — Веднъж разговарях с един треньор. Той мислеше за всички свои играчи с термини, определени от техните лични проценти на попадения. Никога не се обръщаше към тях по име. Наричаше ги две и единайсет, или с други числа, според процента на точните им попадения. Аз започнах да мисля за нашата работа с понятията на бюджета. Както маймуната казала, докато пикаела в касата: „Това се превръща в пари…“.

12

    Училищният двор отново напомни на Лу Болд неговите ранни години в Якима. Накара го да си спомни за своя баща, който непрекъснато пиеше бира, докато работеше на щанда в сервиза на „Волво“ за камиони и магазина за резервни части. Спомни си и за сладкия мирис на канела в майчината кухня, и за дългия път до вкъщи по правите като стрела пътища — тихите и спокойни пътища и улици с добри хора в къщите, хора, които се познаваха и си вярваха, хора, които се грижеха един за друг.
    Зад него звънецът удари и първите деца — или млади възрастни — се втурнаха навън през вратата. Този звънец беше ехото на неговото минало отпреди трийсет години, което го развълнува. Колко много се бе променил той и в същото време толкова малко! Детските лица, които виждаше сега, не се различаваха от лицата на неговите съученици в миналото. Той се пренесе към миналото само за момент — безвъзвратното минало на безгрижната радост и свободата на младостта.
    — Спомням си, че веднъж изпуснах монета от двайсет и пет цента в градската къпалня, вън от басейна. Тя падна между дъските на съблекалните и аз трябваше да лазя по пода, за да я намеря. По онова време четвърт долар беше много пари. Като се придвижвах на лакти и колене, се намерих точно под кабината на Тина Чътланд. Тя беше по-голяма от мен; имаше си вече всичко, което ти знаеш като мъж. Случи се така, че тя се събличаше в момента, когато минавах под нейната фамилна съблекалня. Можех да продължа и да не я гледам, но не направих това. Останах на място, точно под нея, не откъсвах поглед от нея. Тя се съблече съвсем гола. Можех да докосна нейните крака, беше толкова близо. Тя не бързаше да облича банския си костюм. Първо напръска с плажно масло цялото си тяло… — Той замълча и добави: — Но с това не свърши всичко. Аз оставих монетата долу, но продължих да наблюдавам Тина Чътланд от този момент нататък — когато и да отидеше тя в къпалнята и влезеше в своята кабинка, аз отивах за моя четвърт долар. Заедно с един мой приятел прекарахме голяма част от лятото там и опознахме Тина Чътланд наистина добре. Дори сега бих могъл да ти изброя всичките бенки по нейното тяло. Най-после филмът се изтърка и ние престанахме да ходим там. Какво, всъщност, се опитвам да ти кажа? Това, че за млади момчета е нещо обикновено да дебнат и да наблюдават голи жени. Това е продължило милиони години, може би и повече. Ти не искаш да превръщаш това в навик за цял живот… но някои от нас го правят! — Той се усмихна съвсем искрено. — Такова нещо и ти си изживял за известно време. За това си използвал и телескопа, нали, Джъстин? Имал си прекрасен поглед към спалнята на Черил Крой. Аз се върнах и проверих.
    — Никога не съм я виждал гола или нещо такова! — каза момчето с глас, който звучеше съвсем неубедително. — Господин Чеймбър каза, че аз бих могъл да се включа в програмата „Махленско наблюдение“, а този глупав телескоп се оказа безполезен за наблюдения на звездите при всичките тези градски светлини, облаци и всичко останало. Можех да виждам ясно само надолу, по посока на северния край на езерото; виждах и велоалеята. Не бях мислил да използвам телескоп, но видях филм, в който едно момче наблюдаваше събличане на жени с телескоп. Не зная, но това ми даде просто една идея. Така започнах да проверявам къщите нощно време, за да разбера какво би могло да се види.
    — Гадна работа! — изсъска отново той, но вече по-тихо, само за Болд. — Да, видях го! — каза на Болд и веднага се обърна назад към майка си. Неговият глас се колебаеше между момчешки и мъжки. — Той носеше нещо и влезе откъм задния двор. Не можах да видя какво носеше. Като заобиколи къщата, го изпуснах от погледа си. Тя беше горе в спалнята — каза с досада. — Ядеше закуската си. — (Той каза това, без да разбира фамилиарните нотки в избора на думите, което обикновено се опитваше да избягва.) — Мисля, че трябва да е чула звънеца на входната врата, или нещо… — Той замлъкна.

13

    Късно същия ден, следвайки двучасовата аудиенция с Джъстин Левит, въоръжен с даденото описание на начина на влизането на убиеца, Болд се върна отново в дома на Крой и огледа най-подробно цялата къща. Той застана до оградата на задния двор, мислейки как убиецът би могъл да проникне. Ако Джъстин беше прав, убиецът е трябвало да се прехвърли през оградата, да влезе в задния двор и да го пресече по посока на главния вход на къщата на Черил Крой. Болд избягваше да докосва стълбчетата, носещи ниските верижни връзки на оградата — това е работа на Следствения отдел да снемат отпечатъци и той ще ги има — затова прескочи отгоре. Най-близката сграда представляваше заключен гараж. Позвъни в къщата, но никой не отговори. Заобиколи я, питайки се дали убиецът не е паркирал на улицата, след което е влязъл по същата алея за гаража. Много рисковано би било — помисли си. Някаква табела „Продава се“ видя отляво. Беше поставена в тясната зелена ивица пред съседната къща. По-нататък, в далечния край на следващата къща той дойде до някакъв вход за коли, много добре защитен от погледа на всички съседи. Ако загасите светлините, след като завиете и влезете достатъчно бързо, имате всички шансове да не бъдете забелязан.
    Въпреки последния дъжд, който изми всички следи по пясъчно-чакълената алея, в участъка под входа личаха ясно две следи от кола. Няколко фута по-назад, където следите се губеха, Болд намери книжна кибритена полуизгоряла клечка със завит край. Остави я там, където си беше, без да я пипа. Като напусна следите от колата, тръгна направо към мястото, откъдето беше започнал, и където имаше два близки един до друг и ясни отпечатъци от баскетболни гуменки, един от които сочеше към мястото на паркирането, а другият — обратно, разбра, че задържаше дишането си от завладялото го вълнение. Та нали баскетболните гуменки бяха отбелязани и в профила на Научния център! Значи, Кръстатия убиец е бил тук.
    От къщата на Крой той телефонира и нареди на своите хора да паркират между Седемдесет и трета и Седемдесет и четвърта улица така, че пресата да не може да ги забележи. След около двайсет и пет мъчителни минути, най-после обгорялата кибритена клечка беше поставена в стандартната книжна торбичка и беше на път към лабораторията, а една група заснемаше следите от гумите на колата и отпечатъците на баскетболните гуменки. Разстоянието до къщата на Крой беше измерено два пъти. Болд засече времето при обикновен и при бърз ход: не по-малко от две минути и не повече от четири минути.
    Болд сметна, че убиецът се е позабавил, за да си сложи латексовите ръкавици, преди да влезе в къщата, с което натовари екипа по отпечатъците. Около час по-късно екипът засне и частични отпечатъци от длан върху ъгловото стълбче на оградата. Това беше истински празник за хората в екипа, тъй като имаха в ръцете си първото неоспоримо доказателство — доказателство, което би могло да се използва пред съда за свързване на определен индивид със сцената на местопрестъплението.
    — Ти свърши добра работа, Лу! Ние започваме да напредваме реално. Най-после! И Крамер също. Той изработи дяволски добър списък на освободени затворници. Никой обаче не отговаря на профила. Но не разчитаме само на това. Ла Моя събра данни за магазините, където жертвите са пазарували, преди да бъдат убити. Сега знаем за тези жени повече, от когато и да било. Всичко се вкарва в компютъра. Ако имаме късмет, компютърът може да избълва нещо, което сме пропуснали.
    Беше време, когато Лу Болд нямаше търпение да се върне вкъщи при нея. Тя винаги беше една здрава и красива жена. А в ранните години на техния съпружески живот, докато тя работеше върху специализациите и дипломите и той изпълняваше задълженията си на детектив, те изпитваха силно взаимно чувство на привличане един към друг. Той правеше всичко, за да свие смяната или да нагласи разписанието така, че да остане повече свободно време за нея. Тя правеше същото, като четеше често до след полунощ и в малките сутрешни часове, за да могат да съчетаят двата начина на живот. През онези години по-голямата част от свободното си време прекарваха в леглото, или на друго подходящо място, където можеха поне да се прегръщат. Моментите на страст водеха до блажена физическа умора и сладка почивка. „Дремванията“ поддържаха и единия, и другия, и се бяха превърнали в своеобразен код, който използваха, когато искаха да офейкат от някое социално мероприятие, за да се върнат по-рано под юргана. Елизабет беше чувствена и атрактивна жена, която изискваше, но и отдаваше голяма физическа любов. Той си спомняше десетки случаи, когато самата тя беше поемала инициативата да правят любов, с което техният меден месец продължи години след сватбата.


    Стаята за разпити миришеше силно на цигарен дим. Пушенето тук беше забранено, но изглежда никой не спазваше тази забрана. Елизабет раздуха тежкия въздух и привлече един стол от голото бюро, седна и бързо събра изящните си крака, като подръпна същевременно тясната си пола. Тя изглеждаше сега дори по-хубава, отколкото преди седмица, когато влезе в хотел „Четирите сезона“, в светлолилава рокля и кафява мушама. Тъмната й коса беше издърпана силно назад. Устата й малко нацупена, с меки устни само за целувки.
    — Не съм мислил, че си спала с когото и да е — коригира я той. — Аз допусках, че правиш любов с това момче. Сега зная, че се чукаш с него. Живях с тебе десет години, бейби! И ако нещо зная със сигурност за теб, то това е как изглеждаш след един оргазъм. Приемам, че те разочаровах в този департамент в последно време. Предполагах, че не би трябвало да се изненадвам, но съм изненадан. Чувствам се изненадан, наранен и дори унижен. Искам да прехвърля вината изцяло върху теб, но си представям и моята отговорност също. Не разбирах напълно, докато не те видях онази нощ. Исках да те намразя. Миналата седмица направих сериозен опит да те намразя, но не успях. Изпитвам съжаление и към теб и към себе си.
    Върна се в офиса, седна на бюрото и набра номера на Беър Беринсън, който беше тук единственият му спомен за Якима. Той и Болд бяха заедно и във висшето училище. Беър започна в комедиен клуб преди около петнайсет години. Популярността му нарастваше непрекъснато, но особено порасна на два пъти оттогава в седемдесет и четвърта, и после в осемдесет и първа, когато умря майка му и остави като наследство малко пари. Но барът беше все още същият, Ямахабейби в ъгъла, откъдето Беър развличаше посетителите от време на време. Тук беше единственото пиано, на което можеше да разчита Болд. Имаше и в университета, но пианата там бяха недостъпни по това време на нощта.
    — Мисля, че имаме нещо за вас. Нед Фарли си спомня, че е видял един жълт фургон пред дома на Феърмонт. Обявен е за продажба, хората от „недвижими имоти“ непрекъснато влизат и излизат, и затова нашите момчета не са се потрудили да напишат всичко в рапорта, но Нед се кълне, че е видял жълт фургон през онази нощ. Аз току-що разговарях със собственика на компанията за недвижими имоти, и той каза, че никой от неговите хора не притежава такъв фургон. Извинете за забавянето, но трудно го намерих. Той посвещава нощта всеки понеделник на „Младите скаути“. Върши ли ви работа това?
    — Нищо. Подозирам, че Нед не ще да е забелязал дори и да е имало нещо, освен ако вие имате късмет. Къщата на Феърмонт, понеже е празна, влиза в нашия така наречен „Горещ списък“. Свободни къщи, къщи на хора във ваканция, всички, които са имали някакви произшествия в последно време, са предмет на този списък и на специално внимание от наша страна. Това е всичко, което имаме. Няма табели. Съжалявам! Нед би ги записал, ако имаше. Това е едно от неговите задължения като въоръжен патрул.
    — Зная, че това следствие е много трудно за всички нас — най-вече за самия вас — но няма изгледи да стане по-леко. Ние сме държавни служители, Лу. Аз няма да разтръбявам това, но вие имате моята покана. Високо оценявам дългите часове, извънредните усилия, които отдавахте на тази задача. Проверих вашата карта. Зная, че не сте заявили дори и половината от извънредните часове, които сте изработили. Помислих, че сте направили това от съображения за икономия на средства, но после разбрах, че не е било по тази причина. Според попълнените карти вие сте работили седемдесет и осем часа, без да се завръщате. Не искам баскетболен кош, Лу! Искам да мислите ясно и задълбочено. Вие сте моят стартер, Лу, и аз нямам много като вас в кошарата си.
    — Не! — Той вдигна ръка, за да спре Шосвиц. Бяла слюнка се появи от двете страни на устата му. Очите му бяха зачервени от преумора. — Разбира се, че трябва да бъдем методични в издирването. Систематични. Но това не върви много бързо. Трябват още повече усилия, Фил! Ние сме длъжни да проверяваме всяка проклета следа, като да е последна и решаваща, на която сме попаднали. Нужно ни е цялостно изменение на собственото ни поведение в това! — Той беше разярен.
    За момент загуби ориентация. После разбра къде се намираше: само на две преки от мизерния хотел, който беше използвал като дом през изтеклата седмица. Той вървеше към къщи — това беше най-важното — въпреки че мисълта за дома предизвикваше спомени за Елизабет, а това му внушаваше обезпокояващата представа, че е самотен, напълно самотен, за пръв път от години. Чуваше собственото си тежко дишане, почувства гърлото си запушено; преглътна и то се отпуши; не си позволи да извика. Не би трябвало да вика тук.
    Радиочасовникът беше твърдо фиксиран към скрина, както и телевизора. Болд включи станцията, която предаваше джазова музика и седна върху леглото. Събу чорапите си и ги изпра на умивалника в ъгъла на стаята. Свали ризата и връзката, после изпра подмишниците на ризата и я окачи на закачалката до чорапите, над радиатора до прозореца. „Нищо чудно, че изглежда като че ли съм спал с дрехите“ — мислеше си той. Метна сакото и вратовръзката върху износения стол и легна на леглото, напълно изтощен.

14

    Когато Лу Болд се събуди във вторник сутринта, разбра, че Шосвиц беше прав. Познаваше го достатъчно добре, за да бъде сигурен, че ще вземе всички необходими мерки за поддържане на контрола върху следствието. И ако те включваха отстраняването на Болд, той не би се поколебал да го направи. Облече си ризата, която беше оставил да съхне над радиатора, събра нещата си и напусна досадния хотел. Тръгна нагоре към офиса с чанта в ръка, съзря колата си и потегли към къщи, като знаеше много добре, че по това време Елизабет е на работа. Като пристигна, взе горещ продължителен душ, обръсна се и смени дрехите си. Прекара час и половина с класификаторите в търсене на жилища под наем по телефона и завърши с един списък на три възможни места. Като напълни три куфара с дрехи, се изненада, че не чувства никакво самосъжаление или тъга. Съзнаваше, че това е нещо, което трябва да стане. И двамата се нуждаеха от време, за да размислят. Преминаването към действие подхранваше неговата самоувереност. Изведнъж му просветна.
    Второто жилище, което огледа, изглеждаше хубаво. То представляваше малка къща с две спални — повече от необходимото — мебелирана, малко скъпичка, но кое въобще е евтино? Собственикът се съгласи да се откаже от депозита за обезопасяването, защото Болд беше полицай, и неговото присъствие намаляваше вероятността от престъпления, които бяха често явление във всички части на града. Телефонната компания обеща до една седмица да му осигури телефонна линия. Най-напред разопакова багажа: закачи дузина ризи, подреди пет чифта обувки и други неща в един килер дрешник, а сетне посвети около час на запознаване с цялата обстановка: огледа двете спални, дневната, кухнята, отваряше и затваряше чекмеджета и врати на дрешници и килери — опознаваше новата среда. Накрая седна да си почине на стабилното двойно легло, потупвайки по него разсеяно — изпитваше по-голяма угнетеност, отколкото очакваше.
    — Аз наистина съм щастлива, че ми позвънихте. Аз съм възбудена, дори малко уплашена, защото преди малко си играехме един с друг. В момента съм всичко друго, но не и професионалист. Разберете само едно нещо в моята работа: това е да напускам офиса след вас. Ако не мога да правя това, не бих издържала дълго. Нямам предвид разговорите по следствието. Не сега. Но когато дойде време за вечеря, винаги ми се искаше да затворя вратата, ако това ви харесва. Бих искала да бъда за малко с Лу Болд — само ние двамата, знаете ли това? Детективът психолог най-добре мисли за работата само в службата. — Тя го пусна и с меката си топла ръка го погали по бузата. — Как се владеете при всичко това?
    Той кимна, като не искаше тя да си махне ръката, което тя направи. Нейното докосване го промени изцяло. Бяха минали много седмици, откакто никой не го беше докосвал, и много месеци, откакто не беше изпитвал някаква форма на физическа нежност. Вълна на спокойствие премина през него. И това съвпадна с нежния плисък на водата върху стената под тях. Изведнъж се почувства свободен от всякакви тревоги. В този момент знаеше, че тя е неговата опора. Тя би могла да го въодушеви.
    — Без това? Бих казала невероятно. Той има система, установен ритуал, който означава нещо за него, дава му цел. Той вярва, че прави нещо за някого — вероятно за своя Бог — може би в отговор на някакви гласове, които чува. Въпреки всичко, това е един отработен ритуал. Достатъчни доказателства имаме за това, въпреки че не разбираме напълно всички елементи на неговата рационализация. Повече от вероятно е той да размишлява и когато е при своите жертви. Контролира се, но действа спонтанно, планира, но все пак импулсивно. Въпреки наличието на такава ирационалност, мисля, че е невероятно да се отклони изцяло от своя ритуал. А може би този ритуал е единственото нещо, което го крепи. Ако неговият ритуал потръгне лошо, той може да попадне на нас.
    — Мисля, че това е твърде опростено. Има толкова неща извън нашия контрол. Ако всичко е замаскирано и гримирано, тогава защо аз не мога да реша тези убийства, въпреки че желая това? Защото и убиецът участва също. Той прави всичко така, както той иска, което прави нещата много по-комплицирани. Имате кръстосване на интереси. Съвсем не мисля, че вашата работа е лека, Лу, или че има просто решение за случая. По начина, по който подхождате, начина, по който възприемате и чувствате нещата, зависи единствено от вас. Вие можете да носите в себе си смъртта на Йергенсен, но можете и да я зарежете. Решението може да бъде само ваше.
    — Най-тежкото в този случай е, че той, убиецът, остава все още на свобода. Това ти влиза под кожата и започва да гнои. Да решиш едно единично убийство е нещо, макар и доста трудно. Но да предотвратиш следващо убийство е съвсем друго. Ние не сме подготвени за това. Всеки път, когато открием нова жертва, аз приемам, че е мой провал. Наистина никога не се бях чувствал по този начин преди този случай. Продължавам да мисля, че той засяга само мен. Аз съм този, който загива, а не жените, които той убива. Бих искал да нападне мен.
    — По едно нещо вашият случай не е единствен. Това е лошата концепция. Трябват поне двайсет или трийсет служители за този случай в щатски мащаб. Винаги съм вярвала, че ако имаше достатъчно данни, досега да сте го хванали. Никой не желае да отстъпи контрола на другиго. Една от най-великите човешки цели е да останеш в контрола, в управлението — да доминираш дадена ситуация. Досегашният неуспех ли ви яде отвътре, или липсата на контрол над положението? Не ви ли безпокои фактически това, че играта е негова, а не ваша?

15

    През следващите три дни Болд си мислеше за вечерта с Дафи. Питаше се дали неговото нетърпение да я покани вкъщи беше предизвикано от топлата привързаност към нея, или от подсъзнателното желание да накаже Елизабет за нейните афери и за разрушаването на техния брак. Неговият неуспех да я убеди дали се дължеше наистина на нейното нежелание, или беше отказала, защото се е съмнявала в неговата сексуална адекватност — нещо, което го тормозеше през последните няколко месеца. Не би могъл да си представи, че е неспособен да се възбуди с една жена като Дафи, лежаща гола до него. Но не би могъл да бъде сигурен също, и такава мисъл за възможен провал присъстваше постоянно в неговото съзнание. Ще се свия на топка и ще умра — мислеше.
    Отново го разтревожиха въпросите на следствието, въпреки факта, че вече беше въоръжен с нова, богата информация: курсът по готварство на Черил Крой, за който уведоми една от участничките, е бил посещаван от всички жени, но се изключва като място, където убиецът подбира своите жертви; приспособлението на Крой за дистанционно управление на телевизора носи само нейни отпечатъци; датите на покупката на млечните продукти, намерени в хладилника, показаха, че са от петък и събота, но касови бележки не са намерени, които да потвърдят; книжната кибритена клечка, намерена при навеса зад къщата на Крой, имаше частични отпечатъци от палец — вероятно на убиеца, отпечатъци на част от длан, снети от оградата зад къщата на Крой; снимките с отпечатъците на гуменки, както и заснетите следи от гумите на фургона, открити под съседния навес. Следственото управление считаше, че човекът, който е носил тези гуменки, е тежал от сто двайсет и осем до сто трийсет и четири паунда, значително по-малко от теглото, определено по отпечатъка на обувката „Рокпорт“, намерен в калта в района на убийството на Кейт Дехавелин. Следата от обувката показваше седми-осми размер, докато размерът на гуменките беше девет и половина, което беше доказателство за различни извършители на тези престъпления, за участие на все още непознат чужденец или дубльор. Болд ставаше все по-уверен в наличието на двама убийци. Той вече трябваше да сподели тази версия с още някой, освен с Дафи и Диксън. Без допълнително доказателство за наличие на дубльор, формирането на съдебно дело с такива противоречиви данни, би било много трудно: Болд би трябвало да движи нещата много внимателно сега, ако не иска да представи на съда несъстоятелна информация и всичките му усилия да се провалят в съдебната зала.
    Той чувстваше нарастващо разочарование. Абсолютно нищо ново не беше разкрито през последните три дни. Беше направил опит да се срещне с Джъстин Левит, за да продължи неговия разпит, с надеждата да изкопчи нещо ново от неговата памет, както често се случва с живите свидетели. Но родителите на момчето настояваха да му се позволи поне няколко дни отдих, за да се „почувства момче отново“. Болд не възрази срещу това, а и не можеше да обоснове никаква пресираща нужда от ново интервю.
    Той почукваше нервно по бюрото с писалката си, докато проучваше подготвения от Ла Моя километричен списък, в който се каталогизираха стотици покупки, продадени в различни магазини, където са пазарували жертвите в деня преди своята смърт. Маркира случаите на съвпадения в два или повече списъка. Имаше някъде връзка между отделните жени. По някакъв начин убиецът беше ги срещнал. Може да е било при пазаруването в магазина? Може би на бензиностанцията? В ремонтното ателие? Доставчикът? Или са се хранили на едно и също място? А може и да е наблюдавал? Прегледа списъците и констатира, че Ла Моя е покрил с тези данни четири дни, предшестващи всяко убийство.
    — Какви са шансовете при пътуване по вода да е станало такова произшествие с подобно удушване? Това е моята линия на проучване, но ще ви кажа още сега, че такава вероятност не може да има въобще. Тя е била удушена от някого. Разсъдете сами: може и да няма кръст върху гърдите; може и да не изглежда надупчена като игленица — както изглеждаха другите — но колко удушвания на жени имаме годишно? Колко от тях са в такъв вид? Погледнете наоколо! — Той посочи. — Този човек я е душил жестоко, Лу. Същата търговска марка, както при други в последно време. Слушате ли ме? Познавам ви. Искате всичко да бъде перфектно. Съгласен съм, но по-добре разгледайте съвсем подробно този случай. Добре ли е, че прехвърлят към нас хора от „Особени нападения“?
    — Може би за много неща. — Той трябваше да претегля всеки неин коментар с известни резерви. Тя беше млад детектив, вероятно първа година в униформа, и би се опитала да му направи впечатление. Жените рядко имат шанс в разследването на убийства. Може би тя искаше да постигне повече в това следствие. — Добре! И какво от това, ако е взет под наем? — Ако тя е много запалена, той пък ще я проверява всеки път. Вероятно би могъл да й възложи по-голямата част от работите по това следствие. Само за момент допусна, че може да е сбъркал, като освободи Браунинг малко прибързано, но не би променял нещата сега.
    — Тук има нещо за любопитна глава като вашата. — Той издърпа тънкия водолазен костюм. — Отворих ципа на това нещо и направих предварителни снимки. Тези оводнени трупове ти се изплъзват като пилешко, престояло дълго време в бульон. Най-добре е да се фотографират докато никой не ги е докосвал. Погледнете! — Той беше отворил ципа на костюма до чатала. Отвори го и по-нататък. Две нагънати, напоени с вода и изцапани с мастилени петна розови листчета бяха прилепнали към костюма точно над нейния пубис.
    — Това е добре! Това е, което ми трябва. Аз съм изключително зает и без този случай. Вие ще водите по-голямата част от работата, но не позволявайте на вашия ентусиазъм да се проявява твърде много. Ние вървим бавно в убийствата. Не мога да си позволя да ни се изплъзват заподозрените в съда поради разводнена работа на полицията. Аз ви дължа доверие, за да свършите добра работа. Първата задача е да се опитаме и да разберем коя е тя. Непромокаеми костюми и всичко останало следва по-късно, разбрано ли е? Ние работим предпазливо. Бих искал някакъв прогрес в работата още днес следобед. — Той й се усмихна и тя му отговори със същото. — Ще работим съвместно по този начин, окей?

16

    В продължение на пет минути обясняваше на жената, че нейният син е бил намерен мъртъв в една хотелска стая; причината за смъртта е, че имал увеличено сърце, което просто е спряло да работи; че неговото тяло се задържа, за да се извършат изискващите се токсично-скенерски изследвания за алкохол и наркотици; че случаят е не съвсем обикновен за четиридесет и една годишен мъж, но не и изключителен. Освен това, нейният син е бил с около трийсет килограма свръхтегло, но причините за спирането на сърцето могат да бъдат много и това ще се изясни към края на деня. Той затвори телефона, вдигна очилата си и разтърка изморените си очи, а на Болд каза:
    — Трябва да се посъветваме с някой друг. Имам един приятел, към когото мога да ви насоча. Този е един от най-редките тънки костюми, които не задържат тялото над водата, както някои други. Но аз разбирам какво искате да кажете, Лу, Моята версия е, че след поемането на вода, тя е паднала на дъното. Може да са повлияли температурата на водата и подводните течения. На някакво място е престояла достатъчно на дъното, докато раците са опоскали нейните крайници и са навлекли тази кал.
    — Сигурно. — Диксън излезе от кабинета и когато се върна обратно, каза: — Много късно е, за да разчитаме на добра проба. Тя е напълно измита, почти е готова за нас. Но разполагаме с костюма, който на места е импрегниран с кал. По такъв род въпроси най-добре е да говорите с Байрон Ратлидж в Университета. Той води морските проучвания в пролива от години. Мой приятел. Ако някой може да каже къде се е движило нейното тяло, то това е Ратлидж. — След като отпи от кафето, Диксън попита: — Какво мислите? Не ви ли губя времето?
    — Тя малко се престарава, не мислите ли? Очевидно е звъняла тук, докато ние бяхме на път за насам, и е поискала точните размери на трупа. Ние с вас знаем, Лу, че размерите, с каквато и точност да ги имаме, все пак представляват част от всеки рапорт. Освен това знаем, че след двуседмично киснене в супата, не бихме могли да дадем точните размери, дори ако тялото беше в прекрасна форма, което не е така. Знаете газовете какво правят с едно тяло. Ще сме щастливи, ако успеем поне да се доближим до истинските размери. Мисля, че сме достатъчно заети и без прекалените искания на госпожица Гейнис. Предпочитам всички искания да идват чрез вас, да ги филтрирате, преди да дойдат при нас.

17

    Той мисли няколко минути, мъчейки се да си представи какво е направил убиецът, след като я е умъртвил. Дали се е върнал в къщата или е пресякъл през шубраците? Ако успееше да установи това, би могъл да разгадае цялата стратегия и да определи как убиецът е доближил къщата. При Крой убиецът беше влязъл през задния двор, като беше заобиколил предната фасада — съгласно очевидеца Джъстин Левит. Той е носел нещо. Но какво? Женски дрехи, включително шапчица с колосани червени нишки? Болд не вярваше вече на теорията за наличие на травестит. Джъстин Левит беше видял престъпника в сини джинси и по реда на събитията, следваше въпросът как би могъл убиецът да има достатъчно време за смяна на дрехите. И така, носел е нещо! Шапка? Боне?
    Няколко минути по-късно паркира пред комедийния бар „Голямата шега“ на Беър Беринсън и влезе вътре. Забеляза, че стъклата на прозорците се нуждаеха от измиване, а тротоарите — от метене. Няколко клиенти ядяха миди на бара, пиеха бира и слушаха тиха видеомузика по телевизора, поставен високо над тях. Болд не позна собственика. Все едно да се върнеш у дома и да видиш не собствената си майка, а някоя друга жена в кухнята. Барманката имаше птиче лице и беше в началото на четиридесетте, изгледа го с любопитство.
    Беър беше винаги малко шумен и много забавен. Беше човек твърде умен, за да не преуспее; прекалено изтънчен за Якима Хай и твърде неизвестен за останалия свят. Двамата с Болд се отдадоха на джаза, заедно дойдоха в тукашния колеж, търсейки слава, богатство и жени. Болд започна в селскостопанските науки, след като беше работил много в областта на овощарството, и мислеше, че не познава фермерските проблеми. Но още в първи курс часовете по психология го накараха да се заинтересува от човешката мисъл. Това, от своя страна, го доведе в курса по криминално поведение, после дойдоха криминални науки, докато се обвърза напълно.
    Беър изпадна от училището, записа се в армията. След около шест месеца беше изпратен във Виетнам за пръв и последен път. Попаднал на мина, докато търсил отхвръкнал зар. Мината откъснала част от десния крак, а едно парче засегнало лявата му ръка. Зашили по-голямата част от ходилото на крака, но въобще не намерили два от пръстите на крака. По тази причина бил освободен от армията и пенсиониран до края на живота за нетрудоспособност. Той претендираше, че е спечелил голяма слава като комик на тези отвъдморски територии. Болд смяташе, че наличието на спестени пари у Беър има нещо общо с това. Последният път, когато го беше видял, Беър все още пушеше непрекъснато и се кикотеше силно на ужасните шеги в дъното на своя клуб. Той беше издълбал сцена за себе си. Имаше силен клуб, който се посещаваше от колежаните въпреки пътуването до центъра, както и лоялна тълпа за обяд и вечеря, което спомагаше за покриване на разходите.
    Болд не би могъл да си представи какво значи да се осигурява непрекъсната работа на такова заведение, какво означава да започнеш работния ден в девет или десет часа и да работиш до два или три часа през нощта. При това служителите винаги те мамят, посетителите също. Да живееш живота си само на едно място, където мирише на вкисната бира и стари пури, където всеки поглед към външния свят е считан за натрапничество, а разговорите са досадни. Няма благодарности. Но всичко това показваше, че неговият живот е дяволски добър.

18

    Централната стъклена витрина, с няколко редици сладкиши и бонбони, привличаше вниманието на клиентите. До нея касата и бар с шест места за сядане. Това е божествено, мислеше си Болд. Той поръча някакви странни на вид бисквити с пълнеж от череши и кафе без кофеин, с мляко. Гейнис си поръча черно кафе и шоколадови дребни бисквити с бяла глазура, като каза, че като жена не би трябвало да прави това. Той й каза, че се съмнява дали тя е от този тип жени, които се страхуват от такива неща, които вероятно искат да изпитат. Съдейки по нейната реакция, той реши, че това наистина е така. Погледна към стената и вниманието му беше привлечено от окачен лист със знаци, които се сменят ежедневно, показвайки какво е най-прясно. Кошница хляб с еднодневна свежест — торбичка за долар, според написаното на ръка — стоеше вляво от касовия апарат. Две багети, подобни на револвер с две цеви, сочеха негостоприемно към Болд. Той погледна случайно към тях и му стана неприятно от тяхното натрапничество.
    — Трите са Лидестри, Норвак и Бандучи. Мисля, че дори можем да изключим Лидестри от списъка. Говорих с нейната майка. Тя е плавала с приятели и е паднала зад борда при шквал2. Била е облечена в бял панталон, с мушама и гуменки. Не е знаела да плува. — Тя замълча, видимо притеснена от някаква мисъл.
    — Нашият последен обект е Карла Бандучи — добави. — Удар в кораб при водни ски, нейният съпруг бил на кормилото на теглещата лодка. Позвъних на местоработата му. Те посъветваха да проверя в неговата предпочитана бърлога. Това е един бар, недалеч от тук. Не е бил на работа през последните десет дни и обичал водката. Зная, че имате по-важни задачи, но инструкцията препоръчва поне един партньор за такива случаи, а ние нали сме партньори. Бих могла да тръгна и сама, но…


    — Тя може би се опита да се гмурне, като ме видя, че идвам. Главата и носа й бяха смачкани — каза той. — Ако си бях помислил, че бихме имали някаква трудност, то щях да настоя да си постави спасителния пояс. Вие знаете, че поясът държи тялото над водата. Видях я за секунда над водата. Видях я на повърхността. Помислих, че водолазният костюм ще я задържи. Може да го е съблякла, не знам. Трябваше да съм в състояние да я намеря. Но никъде не я намерих.

19

    Като зави зад ъгъла, забеляза голяма газова скара. Дворчето беше с тухлена настилка. Над скарата имаше покрив, подпрян на две грубо оформени колони. Дървена количка беше поставена близо до скарата. В нея се намираше голяма маша, а градински маркуч за поливане висеше на стената. Към другия край на къщата се виждаше гараж с отворени врати, към който водеше продължението на алеята. Той надникна през прозореца на долния етаж и видя стая, заета от маса за пинг-понг, игрална маса и две стереоколони. Следващото помещение представляваше пералня с машина за пране, сушилня и дълга релса с множество закачалки. Любопитството на Болд нарасна и той почувства изкушението да нахлуе вътре и да разгледа подробно всичко. Завесите на помещенията на долния етаж не бяха спуснати.
    Като използваше носната си кърпичка вместо ръкавица, той отвори една от трите кофи за смет. Рояк мухи се вдигна веднага и миризма на хранителни отпадъци привлече неговото внимание. Учуди го това, че всичкият този боклук миришеше по един и същи начин. Две картонени чинии покриваха черните пластмасови чувалчета за боклук, прегънати на две. Той затвори капака и отвори следващата кофа, после и третата. Бяха пълни с черни пластмасови чувалчета.
    Единичната стълба със стъпала от червено дърво завършваше с две високи колони, които носеха големи саксии с цветя. Като изкачи няколко стъпала към горната площадка, погледна към двора и завидя на откриващата се гледка. Той някога се беше занимавал с градинарство през почивните дни, но дворът на Норвак беше просто витрина. Всичко тук се оказваше поддържано безупречно. Две цветни площи във форма на бъбреци, обърнати един срещу друг, а в двата края между тях кръгли градински водни площи. От петнайсетте дървета в плодоносна възраст, нито едно не се повтаряше, всички бяха различни на вид. Ако районът на Сиатъл беше подходящ за него, то това беше градинарството, а Норвак се беше възползвала умело от многообразието на флората, която вирееше в този климат. Зад водната площ следваше зелена морава, осеяна с дървета, а зад гаража се виждаше зеленчукова градинка, видимо обработвана години наред. Плодните дървета бяха поне на десет години, ако се съдеше по височината им и развитите корони, а цялото петно беше оградено с ивица висока мента, чиято миризма се разнасяше от лекия бриз. Той чувстваше мириса там където стоеше. Откриваше се пленителна гледка към Холър Лейк. Представи си Бетси Норвак, разхождаща се бавно по площадката с чашка кафе в ръка.
    Остра болка го прониза, когато разбра изведнъж, че Елизабет беше пожелала точно такава къща. Основното бяха къщата и зелената морава, уединението и престижа. Наетата къща му изглеждаше като временно жилище, каквото е била може би през последните трийсет години. Той стоеше и мислеше, опитваше се да прости на Елизабет, но разбра, че това беше трудно, ако не и невъзможно, а тази несполука го нарани силно, тъй като знаеше, че способността да се прощава е човешка добродетел. Чудеше се сега, ако беше допуснал компромис и беше се съгласил за нов дом, дали щеше да се чувства като щастлив семеен човек в този момент? Неговият собствен егоизъм не попречи ли на брака за сметка на службата? Беше ли негова грешката, или нейна? Той погледна отново към двора, чувствайки се унесен, като че някой го беше ударил по главата. Би ли могло бракът му да бъде спасен?
    Като отиде при нея, видя, че тя оглежда вътрешността на гаража. Норвак беше използвала задната стена за закачване на градински сечива и инструменти. Имаше задна врата към градината. Една дъска от сърф беше изправена и застопорена към дясната стена, а под нея се намираха две платна. Пространството, предназначено за втори сърф, беше празно, липсваха и платната за него. От оставените следи от кал и дребни камъчета си личеше, че колата й е била паркирана на лявата страна. Велосипед с десет скорости, плажни и други по-дребни столове бяха окачени също на лявата стена. Тя посочи празното място на липсващия сърф и колата, което потвърждаваше подадения рапорт. Понечи да влезе навътре, но Болд я спря с ръка.
    Когато Боби се върна, я остави да караули, а самият той реши да обиколи гаража и да провери за наличието на други следи. Но се оказа, че настилката на алеята не позволява да се открие нищо определено. Като се доближи до градината, погледна към сградата. Вляво от вратата видя обгорял варел и отиде да го огледа. Двадесет и пет галоновият варел беше нарешетен с бормашина за улесняване на горенето. Най-отгоре имаше овъглени остатъци от няколко чувалчета от дебела хартия. Болд не можа да намери наблизо никаква пръчка — мястото беше дяволски чисто. Отиде до градината и издърпа едно колче, което почисти от калта на връщане. С него започна да отгръща отделните пластове пепел. Под горния пласт от изгорели хартии се показа купчина от изгорен плат, старателно разбъркана.
    Чък Ейбрамс, най-добрият техник на Следственото управление, когото Болд познаваше, беше нисък, оплешивял негър на възраст около средата на четиридесетте, с широко чело, големи уши и рядка посивяваща коса. Той срещна Болд пред гаража и остави на земята двете тежки чанти, които беше взел със себе си. Подаде на Болд сгънат лист хартия: „Надявам се, че не сте влизали вътре“ — прочете Болд. Ейбрамс беше педантичен човек на детайла. Това го правеше наистина добър като техник на следствието, но неговата безрезервна привързаност към инструкциите би била убийствена за един детектив. Бяха добри приятели с Болд, но не за сметка на работата.
    — От всичко, което е извън сградите, можем. Само „пресичане на прага“ не ни се позволява — обясни Ейбрамс. — Ако установя сходство на тези следи с онези от случая Дехавелин, бихме имали съвсем различна история. Но това ще трябва да се направи в магазина. До тогава няма да пипаме нищо в гаража, нито ще форсираме къщата. В Сиатъл има не един чифт „Рокпорт“ обувки. В това е трудността, Лу. Не можем да форсираме едно жилище, защото някакво момче носи обувки „Рокпорт“.
    — Правилно! Щатската лаборатория ще ви отговори какъв тип тъкан е това. Вие смятате може би, че сте открили специфично парче от дрехи? Смятате, че тези отпечатъци ще съвпаднат с онези от случая Дехавелин? Че моето мнение не заслужава внимание? — Ейбрамс имаше навика да се самоподценява. Неговото мнение винаги беше много ценно. Не един път неговото свидетелстване беше единствено решаващо за съдебния състав. Той започна да пълни втора торбичка. — Тези следи от обувки са различна история. Не разполагаме с твърде много. Няма пълни отпечатъци, това е. Може би ще можем да ви дадем ръста, но поради липса на яснота в буквите, което показва износване, може би ще успеем да ги свържем с отливките на моите хора от мястото на Дехавелин. Това би било добре, нали?

20

    В понеделник сутринта Болд и Гейнис разпитаха Дейвид Монтроуз. Той беше канадски французин, експерт по лингвистика, нает от университета по силата на някакви споразумения за културен обмен, което той обясняваше, но Болд го пропусна. Неговите зъби приличаха на надгробни камъни в лошо поддържано гробище, завъртени, наведени и с различни височини. За разлика от разбърканите зъби, всичко останало подчертаваше неговия характер: мургавото лице, буйната коса и свирепите сини очи. Имаше успокояващ, хипнотичен акцент и начин на говорене — професионално избягваше инверсията във фразите и разместваше предлози, местоимения, определения. Болд забеляза, че младата полицайка не можеше да откъсне погледа си от него. Той веднага почувства недоверие към този човек и беше уверен в себе си, защото имаше голям опит във формирането на първоначални оценки.
    — Вярно е. Аз попълних рапорта до полицията. Но моля ви, не бързайте със заключенията си. — Монтроуз погледна към Боби и се въодушеви. — Това беше един роман, но той свърши. Ако мога да говоря откровено: тя има характер на жена, която не приема отказ. Има твърде много пари и свой начин на живот от дълго време. Представяте ли си, първоначално не разбирах това, но такъв е начинът й на живот. Имаше свада между нас и аз прекарах цялата нощ сам.
    — Но това не беше за пръв път, да се случи такова нещо. Най-често обаче тя ми се обаждаше на следващата сутрин и се извиняваше. Наречете го интуиция. Може би това е по-скоро мъжко самолюбие. — Той погледна към Болд. — Но след като тя не ми се обади, аз й телефонирах, но не можах да се свържа с нея. Опитах отново няколко вечери по-късно — трябва да беше вторник, мисля — след което подкарах моя автомобил към нейната къща и я чаках там. Нейният сърф и колата липсваха. Помислих, че е отишла да потренира, но трябва да кажа, че това малко ме изненада.
    — Слушайте! Това е нещо, което аз би трябвало да зная. Не е ли така? Например понякога тя облича един от тези костюми от изкуствена материя без долно бельо. Без нищо въобще. Харесва да се облича по този начин. В други неща е също своеобразна. Повярвайте ми. Тя е необикновена във всичко. И тези неща прави по свой начин, различен от другите, с претенцията да докаже, че не е онова покварено богато момиче, каквото всъщност е. Мисля, че с времето тя ще изживее и ще надрасне всичко това. Някой ден. Но в това дете се крие една бъдеща деликатна и нежна жена, която очаква своето време да цъфне. Не сте ли срещали такива жени?
    Болд не отговори. Вместо отговор го помоли да продължи описанието на фургона. Монтроуз направи това много детайлно, като стигна дори до антената, която била счупена от някакъв вандал. Боби си записа. Разказът на Монтроуз звучеше като на амбулантен търговец комисионер. Първоначалното недоверие на Болд спадна. Сега не изпитваше недоверие към този човек, а просто не го харесваше. Монтроуз беше влюбен в себе си. Затова Болд не се изненада, че една жена започва да търси други след няколко месеца, прекарани с него; същевременно разбираше и неговата привлекателност. Монтроуз имаше бесния поглед на картоиграч, студен, успокояващ акцент и силно тяло, пакетирано в екстравагантни дрехи. Той беше канадец, който се смяташе за континентален европеец. Премести се близо до стената, като очакваше детективите да го последват, и запали цигара без филтър. Всмукна толкова надълбоко още при първото дръпване на цигарата, че от устата му не излезе никакъв дим, когато заговори.
    „Дали това не е представлявало възможност за съгледвача да открие потенциалната жертва?“ — чудеше се Болд. Крой с нейната среднощна закуска, Норвак с нейната тен-лампа. Тази схема на съгледвачество може би най-много се вместваше в последните убийства. Дехавелин беше изключение. Тя и нейните приятели са поддържали завесите на спалнята винаги спуснати заради ослепителната светлина на уличните ламти и не са известни никакви привички, които биха позволявали на един зяпач да надзърта в стаята. Но, разбира се, винаги може да се намери някаква възможност. В един град няма пълно усамотение.
    — Бетси е една кокетка. Една драка. Всеки път я намирах в „Боди шоп“ с нещо ново, облечено на голо, просто за показ. Какво мога да направя? Такива места… Разбирате какво искам да кажа, нали? Мъжете отиват там, за да търсят жени. Жените — за да търсят мъже. Страхувам се, че не ценя високо една жена, която показва своите прелести по един такъв очевиден начин. Поставите ли нужната стръв, рибата обезателно ще клъвне. Не е ли така? — Той стисна цигарата между устните си и потри ръце. — Да я оставим да флиртува с когото си иска сега! — каза злобно, стисна цигарата и дръпна продължително.
    Интервюто продължи още петнайсет минути. Монтроуз обясни, че поради своята финансова обезпеченост и независимост Норвак не е работила. Тя беше дъщеря на филаделфийски банкер и нямаше близки на запад от Чикаго. Той осигури на детективите груба схема на нейния типичен „работен“ ден, който включваше главно уиндсърфинг и занимания в „Боди шоп“. Беше имала трима близки приятели, които той познавал. Боби си записа техните имена, предполагайки, че Болд ще поиска от нея да ги намери и да уреди с тях среща. Болд се заинтересува дали Норвак би продължила с уиндсърфинга при това студено есенно време, но Монтроуз отговори, че вятърът по това време на годината е наистина страшен, затова пристрастените към сърфинга излизат, когато вятърът е подходящ.


    По тротоарите цареше обикновената бъркотия и разнообразие: млади момичета, които се опитваха да изглеждат по-възрастни, богати професори, които се стараеха да изглеждат по-млади. По-голямата част от тях вървяха на двойки или тройки, разисквайки бурно и местейки учебниците ту в едната, ту в другата ръка. Двусекционен автобус зави на ъгъла пред тях, прегъвайки се в средата и пълзейки като червей. Афишите откъм видимата страна рекламираха любимата на Болд джаз станция. Той завъртя ключа на радиото и хвана съответната вълна.
    — Мисля, че той говореше на шапката си. Не смятам, че трябва да следваме стриктно това, което той каза. Имаме отпечатъци на обувки в нейния гараж, които могат да съвпаднат с тези на Кръстатия убиец. Разполагаме с някакви изгорени дрехи. Липсва колата. Все пак ще вървим по следите на Норвак, въпреки показанията на Монтроуз. Вие искате да прегледате папките още един път? Вероятно това е добра идея. Но искам да направите проверка за водолазния костюм на Джейн Доу: дали не е взет под наем.

    — Най-напред проверете спокойните места около езерото. Сърфистите са като клика. Може някой да я познава. Те могат да ви кажат също къде са топлите и спокойни места в пролива. Или можете да проверите в магазините. Може би я познават. Това ще ви позволи да подушите нещо и за наемането на непромокаеми костюми. Не ме интересува как ще направите всичко това. Огледайте първо Алки Пойнт като искате. Нейният фургон е първи приоритет, това е всичко.

21

    — Изключително отзивчива. Няма нищо общо с жената, която ми описахте. Предоставих им моя офис, защото е по-спокойно и, освен това, имам телевизор, така че той може да гледа любимото си следобедно шоу, с което е зает все още. — Тя погледна часовника си и нервно заби пръстите на двете си ръце в буйната коса. — Шоуто свършва след десетина минути. Най-добре ще бъде да изчакате да свърши и после да говорите с него. Можете да използвате моя кабинет. Аз ще занимавам майката през това време. Лошо ли ви е? — попита го, забелязвайки, че се държи за корема. — Наистина трябва вече да се изследвате!




    — Той загаси светлините… не дърпайте завесите напълно! Оставете ме да видя! О, гадост! Мам! Татко! Не трябва ли да им кажа?… Глупости… сигурно нещата… това е голяма идея. А какво да им кажа? Завесите сега са сини. Странни сенки подскачат зад завесите. По-добре да прибера… Слагам телескопа настрана… Като че мам се качва по стълбите. О, гадория… отивам при вратата и я отключвам точно когато тя почуква… — Госпожа Левит плачеше, сълзите разваляха грима й, стичайки се по лицето. — Аз се преобличам, мам — казвам й аз.


    — Може би. Но доколкото зная, ние третираме Джейн Доу като неидентифициран труп. Временна стъпка, правилно? Не танцувайте по хлъзгави терени, Лу. Изясняването на историята с цветята ще отнеме време. Добре би било, ако успеем да стесним кръга, да намалим броя на магазините до петдесет-шейсет. Боже мой, това би отнело около шест месеца само за обработка на данните. Вие си вършете работата, както смятате за целесъобразно. Кой съм аз, за да споря с вас? Ваша е ролята, правилно? Продължавайте по същия начин. Само не се увличайте по странични следи.

22

    — Прекарахме ги през мелницата, детективе. Хартията е рециклирана от фирмата Уествако тук, в Уошингтън. Този запас се използва като безкарбонатна добавка в продаваните на дребно квитанции. За нещастие, закрепващите химикали в безкарбонатната хартия са неустойчиви — разлагат се, поради което в този случай мастилото беше загубено напълно. Успяхме обаче да установим печатния номер на фактурата в горния десен ъгъл — той посочи ъгъла на бланката, — и името на компанията ето тук, — каза и очерта един мислено съществуващ кръг около абсолютно празно пространство. — Фактурата носи номер хиляда седемстотин осемдесет и шест, серия четиридесет и пет от компанията „Спийди Бий Драй Клийнинг“ на Четвърто авеню. Цялата възможна информация е тук. — Той подаде на Болд напечатан лист хартия. — Страхувам се, че сме загубили всякакъв шанс да открием име или инициали поради мастилото, но както виждате, изчоплихме първата половина на датата: седми юли. Липсва година. Получихме всичко това от четливите следи.
    — Това беше в още по-лошо състояние. Хартията е от по-ниско качество и е по-евтина, някъде от Южна Америка — не сме сигурни от коя страна е, но от химическия състав знаем, че е чуждо производство — също пакетирана и продавана във вид на различни квитанции. Въпреки очевидните повреди тук имахме по-добър късмет, защото хартията, въпреки че е по-евтина, не съдържа мастила. Не знаем къде е стокирана, но явно не е от същия тип. Загубихме горната третина на квитанцията в процеса на изсушаването. Това е общ проблем. Нямаме дата или име, но разполагаме с пореден номер, вид блуза, цена и такса. — Той посочи един от листовете в ръцете на Болд. — Цената за почистване и гладене на блузата е един долар и седемдесет и пет цента и два долара на парче за възстановяване на две копчета. Зная, че това не е много, но такова качество хартия не издържа на солена вода. Бяхме доволни, че все пак нещо се получи.

23

    Този „Боди шоп“ беше служил някога за производство на лед. Търговските рибарски кораби бяха снабдявани с блокове лед за изстудяване в морето. В началото на четиридесетте години сградата е била реконструирана, като едната половина била превърната в балетно студио, а другата — в изложбен салон за обзавеждане. Сега представляваше триетажна тухлена сграда, с прозорец тип Джеферсън, с поглед към пристанището. Стълбището, водещо към бюрото, беше от дъб с масивни месингови релси, с бостънска папрат, провиснала над главите като дълги зелени пипалца. Лионел Ричи изпълняваше „Ол Найт Лонг“ през малките стерео колонки. Жена с лисиче лице, в тюркоазен костюм, подмина Болд и му се усмихна. Костюмът прилепваше към тялото й толкова плътно, че можеше и без него. Болд се спря на стълбището изумен и я наблюдаваше как кърши задника си, слизайки надолу.
    — Сигурна работа! — Тя посочи и обясни на Болд, че басейнът и залата за отслабване се намират на долния етаж, включително четири помещения: за уединение на мъже и жени поотделно и още две общи. На този етаж имаше три занимални, една от които с пълно видеооборудване — с всички последни парчета — и един здравен бар. Каза му още, че би могъл да намери две помещения за аеробика, лични офиси на треньорите, една масажистка и администрацията на третия етаж. Подаде му и една брошура. — Тук всеки един е приятелски настроен. Ако възникнат у вас някакви въпроси, попитайте когото и да е.
    Малко по-късно той разбра защо. Започна от третия етаж, където се занимаваше един клас по аеробика. Чуваше се удар на рокмузика през стъклата и нямаше високоговорители и колонки, слава богу. Нищо не го дразнеше толкова много, както звученето на две музикални пиеси, изпълнявани едновременно, освен при коктейлите, където е нещо обикновено десетина души да говорят едновременно. Мисълта за парти коктейлите му напомни за Елизабет, и как всичко това изглеждаше по-рано. С напредъка в кариерата, тя имаше нужда да присъства на парти коктейли. Болд избягваше такива събития по всякакъв начин, като най-вече се оправдаваше със службата си. Без съмнения тя мразеше неговата работа: неговото най-лесно извинение. С всеки изминат ден той се чувстваше все по-отговорен за разпадането на тяхната връзка. И двамата се объркваха. Допреди няколко дни изглеждаше много досадна нейната грешка: беше си завъртяла друг мъж. Но в последно време той беше започнал да гледа на нещата от гледна точка на тяхната мотивация — хората правят нещо по някаква причина — психологично надарените убиват, защото чуват гласове; психопатите убиват заради удоволствието от убийството; една жена си намира любовник, защото е загубила този вкъщи.
    Гледката на класа по аеробика извика нейния образ в мислите на Болд. В ранните години на техния брак прекарваше всяка сутрин — седемте дни в седмицата — като работеше за телевизионни предавания. Оглеждайки се назад, той разбра колко груб е бил към нея, често пъти дори не й се е обаждал по телефона, оставяйки я да чака часове наред, без да й каже една дума. В неговата работа липсата на връзка често означаваше някаква трудност. Убит служител — думи от които и двамата се страхуваха. Тя трябваше да бди над него като грижовна майка, да се съобразява с изискванията на дневната му програма и по-рядко да се оплаква.
    Тя беше интелигентна, привлекателна, умна и всеотдайна жена. Всичко, което изискваше от него, беше един нормален живот — дом, може би и деца. Но тя се беше омъжила за един ненормален живот, за живота на един полицай. Когато той й отказа тези елементарни желания, фактически живеейки в офиса си, тя си потърси нов живот като жена от кариерата. Всичко това изглеждаше съвсем ясно сега, когато бяха разделени. Той се съпротивляваше срещу всякаква промяна у нея, може би не съвсем открито, а подсъзнателно. Постепенно беше свикнал тя да го чака вкъщи, да фокусира цялото й внимание към себе си, а той да се съсредоточава единствено върху служебната работа. Той прие нейния нарастващ интерес към кариерата като намаляващ интерес към самия него. Какво държане! Клъцваше я и отрязваше по най-изтънчени и хитри начини, в стремежа си да поддържа контрол над нея. Започна да вижда в нея друга жена и се питаше дали тази жена съществува реално или е жена, каквато той иска да бъде. Нейната промяна не беше ли плод на неговото въображение?
    Тези размисли го потискаха болезнено. Не можеше да се освободи от мисълта за зачервената й шия при излизането от „Четирите сезона“, нито от представата за това как тази възбуда се е получила там, в хотелската стая. Той знаеше твърде добре как беше тя в леглото — ентусиазирана, жадна, нетърпелива. Въздържаната, стеснителна домакиня ставаше друга, нещо съвсем различно, в стремежа си към собствено удоволствие. Тя се отдаваше на секса с чувство на безгранична, чудесна всеотдайност, която той съхраняваше дълбоко в себе си като нещо, което принадлежи само на него. Непреодолимо желание за удовлетворение, безразсъдно в изпълнението. А сега отдаваше всичко това на друг мъж, заради което той я мразеше. Абсолютна омраза.
    Тези движения на тялото той смяташе, че са неприлични, че са за изпълнение в дискретни домашни условия, или поне в еднородна компания от един пол. Това, което виждаше, беше твърде много за един бакалавър. Върху пейка, на не повече от десет фута разстояние от него, една опасно красива черна жена лежеше по гръб, стискаше страничните прътове над главата си и помпаше въздуха с жестоки тласъци на тазовата част нагоре, с крака, плътно стъпили на пода. Болд се хвана, че се е зазяпал — отмина към следващото помещение.
    — Личните кабинети на треньорите са на трети етаж, но по това време на вечерта той е може би с клиент. Погледнете в следващото помещение, или в басейна. Не можете да го пропуснете. Той е ваятел на телата. Искам да кажа истински ваятел. Тренира всички, които се занимават сериозно с тялото си. Носи червена риза и сиви дълги гимнастически панталони, а на шията му виси секундомер. Косата му е като на Франки Авалон, а с челюстите си може да счупи и бейзболна тояга. Не можете да го сбъркате с никой друг.
    Той имаше също кръгли тъмни очи и нос, който е удрян многократно. Болд го намери в една влажна, миришеща на хлор стая до дълъг и тесен басейн, загледан в хронометъра си. Някаква жена като газела плуваше отчаяно свободен стил срещу течението, създавано от силна струя, която не й позволяваше никакъв напредък. Леките й плувки се бяха смъкнали до под кръста и откриваха две фино оформени блестящи кълки. Сам гледаше в хронометъра. Болд проучваше плувкинята.
    — Слушайте, приятелю! Имам дванайсет редовни. Осемнайсет извънредни този месец. Остава ми време сутрин само да хапна набързо и да си завържа обувките. Аз не съм им бавачка, въпреки че имам такова чувство понякога. Отсъстват от планирани занятия, без да ги отменят предварително. Работя с половин капацитет. Оставят ме по цели часове свободен и никой не плаща. Ако намерите Бетси, кажете й, че ако не се яви още един път, ще трябва да си търси друг персонален треньор.
    В търсене и питане той се задължа още около половин час, като искаше да разбере и кога треньорът ще си тръгне. Този мъж създаде у Болд впечатление за лъжец и затова той искаше да го проследи. Някаква жена на име Кенди Ленгхолф, не по-висока от пет стъпки, с мощни кълки и бедра, претендираше да знае Бетси Норвак много добре. Болд й предложи сладко от кокосови орехи в малкия бар на „Боди шоп“. Имаше афиши по стените с голи мазни тела на мъже и жени културисти. Стомахът му се обърна от тази гледка. За това допринесе и Спортен илюстрован календар с водолазни костюми, който Болд намираше за твърде еротичен.
    — Разбира се. Той идваше тук. Веднъж й направи истинска сцена. Дойде да я потърси. Беше малко пиян и искаше буквално да я повлече със себе си. Беше сбъркал нещо. Това все пак е клуб, нали така, и всички се познават помежду си; на никого не прави впечатление ако тук-там се виждат косми или нечия цица се е показала навън. Ние сме възрастни хора, по една и съща причина сме тук, поне повечето от нас, и всички си помагаме, за да вървим напред. Този побъркан канадец си беше помислил, че Бетси се стреми едва ли не да легне с всеки. Не-е! Какво държание. Той въобще не ни разбираше.
    — Слушайте, Сам се интересува само от някои хора. Вие чувате всякакъв род клюки, знаете какво искам да кажа. Лично аз много не им вярвам. Бетси си купи някои домашни принадлежности. Знаете, лампи за тен, двойка машини за отслабване. Какво, по дяволите, толкова си е позволила? Сам трябваше да прекара известно време там, за да инсталира уредите. Той работи и като дистрибутор, знаете ли? И от там тръгнаха слуховете. Затова не мога много да им вярвам. В такива места, като това, толкова много слухове се разпространяват, че може ушите ви да изгорят.
    — Това е неизбежно. Сам й се притича на помощ в случая с Монтроуз — откара я до вкъщи. Това е достатъчно за клюкарите. Истината е, че след нахлуването на СПИН хората са много по-въздържани в секса. Не искам да кажа, че едно време нямаше посещения винаги с надежда за леглото. И тук беше същото. Това продължи известно време, но тези дни отминаха. Вече липсва сигурност. Секс се прави вече много по-малко. Най-често е „датирането“ все още, но това е друго.
    Болд й благодари и плати сметката. Напитката се отрази добре на неговия стомах. Помисли си, че би било много разумно да се отбие в магазина и да купи йогурт и плод, и да си направи вкъщи същия коктейл. Спря се и каза довиждане на Майк Шарф, преди да напусне „Боди шоп“, като си мислеше, че трябваше да поддържа по-добри отношения с офиса на Медицинския център. Забеляза, че беше привлякъл вниманието почти на всички в това помещение, което му беше досадно. Като излезе, веднага се обади в центъра. Усилията на Боби бяха довели до откриването на минифургона на Бетси Норвак в Каркийк Парк.
    Входната врата се отвори шумно. Болд се оказа лице срещу лице с Дафи Матюс, а зад нея беше Джон Крамер. Тя носеше розов велурен комплект, косата й беше издърпана назад и завързана на конска опашка. Изпъната назад коса правеше лицето й по-строго, а очите й изглеждаха по-големи. На ушите й, зачервени от студа, висяха мънички златни обици. Крамер беше все още със служебните си дрехи и с чантичката в ръка. Усмивките изчезнаха от лицата им и за момент и тримата запазиха абсолютно мълчание. Болд се втренчи в нея и почувства, че лицето му започна да губи цвета си.

24

    Извади книжна торбичка от джоба си, отвори я несръчно, все още лежейки под колата, използва писалката си, за да освободи магнитната кутия за скриване на ключовете. Остави я да падне свободно в торбичката. Той се изправи, грижливо запечата торбичката и на светлината на фенерчето, което държеше Боби, се опита да отвори кутията, както си беше в торбичката. Кутията се плъзгаше като мокър сапун и не се отваряше. Той я насили в единия ъгъл и дръпна палеца си.
    Болд кимна. Ако някой е убил Бетси Норвак, което ще рече, ако е изгорил нейните дрехи, както и самата нея, после я е набутал във варел двайсет и пет галона и го е допълнил с цимент и боклуци, то тогава чие ще да е тялото на брега при Алки Пойнт? Просто съвпадение ли е това, че в задния двор на Норвак водолазен костюм и плувен комплект са изгорени — същите два елемента на облеклото на Джейн Доу? Каква е връзката? Всичко това си помисли Болд, а после каза:
    — Искате ли да знаете в какво се състои работата, Ейб? — Болд продължи преди Ейбрамс да отговори. — Разполагаме с труп, който беше изхвърлен от водата при Алки Пойнт. Пръстите, оглозгани от морските животни до костите; дори и да снемем отпечатъци от нейни принадлежности, няма с какво да ги сравним. Същото е и със стъклата. Няма начин да идентифицираш един запис с бебешки глас. Ето защо аз имам сътрудници, които проверяват отново донесенията за изчезнали хора. Намираме следа от обувка, която може да съвпадне с друг случай на убийство, а горелият варел, доколкото разбирам, съдържа дрехи, които са били запалени и изгорени с определена цел. Сега откриваме липсващия фургон на жената, който изглежда много добре почистен; единствено този, който последен е шофирал този фургон, вероятно е нагласявал външното огледало — разсъждаваше Болд спокойно, но изведнъж очите му заблестяха. — Моля ви, направете ми една услуга. Нека преценим височината на шофьора по ъглите на двете огледала. Това може да помогне.

25

    Болд побърза безшумно нагоре по стъпалата и се озова на горната площадка. От това, което можа да види в тъмнината, разбра, че треньорът бе компрометирал защитното устройство на вратата чрез развинтване откъм стената, като е използвал специален кабел и малка батерия. Беше оставил вратата отворена за бързо изтегляне, ако би се наложило. Болд стигна до вратата и се ослуша. Не можеше да разгадае нито един от тъпите звуци, нито да определи дали нощният посетител се намираше на пет стъпки от него, или по-нататък в коридора. Той влезе мигновено и отвори широко очи.
    Като стигна до коридорчето, видя отново светлината, този път идваща откъм спалня в края на коридора. Придвижи се към вратата на стаята и насочи револвера готов за стрелба. Отразеният лъч в огледалото на аптечката привлече неговото внимание. Мъжът оглеждаше банята на Норвак. Болд изчака няколко минути, за да даде възможност на търсещия да намери това, което търсеше. След известно време лицето на Де Вито се показа в огледалото и, ако можеше да вижда назад в тъмното, щеше да забележи Болд с втренчен в него поглед.
    — Какво да ви кажа? Голяма част от хората в клуба са застрашени от свръхтегло, вие знаете това. Идват непрекъснато при мен и искат хапчета — стероиди — и аз правя някакъв малък бизнес с това. Чуйте и ме разберете. Ако не съм аз, те ще си ги доставят от друго място. Не търгувам с нищо опасно. Това не са хапчета с високи дози от веществото. Бетси, както и другите момичета, бяха във фазата на малките дози. Достатъчно само за настроение. Две от момчетата взимат леко завишени дози. Нищо страшно. Цялата работа е в проклетото име… Аз съм един от хората, които могат да ги доставят. Помислих и стигнах до извода, че като намерите тези хапчета тук, само въпрос на време е да стигнете до мен. Аз съм един от изключителните доставчици, човече.
    — Някои от тях, човече. Вярно. Но, уверявам ви, не и Норвак. Тя беше просто на тренировъчен курс от високо ниво. Вярно е, че излизаше с няколко момчета от клуба, знаете, приятели. Чувах разни слухове, като всеки друг. Това място е пълно с клюки. Но ние никога не сме говорили за това. Норвак искаше да усъвършенства тялото си. Беше наистина много солидна за момиче с добро поведение. Сериозното отношение е половин спечелена битка при тренировката. Главата винаги трябва да е на мястото си.
    Едно мигновено движение обаче го изненада. Едрият мъж го ритна в корема и го залепи за стената, изкара му целия въздух. Болд се сви, но получи още един унищожителен удар в стомаха. Опита се да спъне треньора с крак и успя да го извади от равновесие. Наведе глава и стреля. Чу, че паднаха парчета от огледалото, видя кръв в мивката, но Сам не изглеждаше засегнат ни най-малко. Напротив, той нанесе силно право кроше по брадичката на Болд, от което главата му се отметна назад и се удари в стената. Пред погледа му всичко помрачня и потъмня, а в главата си почувства тъпа нарастваща болка. Главата му увисна и той се свлече на пода. Като в просъница чуваше отекващите стъпки на треньора, който напускаше къщата. Болд се придвижи напред със затворени очи, довлече се до тоалетната и там повърна. В това време дочу стартирането на кола — треньорът се отдалечаваше. Чувстваше, че тежи двойно повече. Повърна отново и тогава успя да се изправи, тръгна към спалнята и се дотътри до телефона при леглото.

26

27



28

    Ратлидж перфектно покриваше представата за един професионален, осолен от морската вода мореплавател: имаше черна посивяваща брада, здрави зъби и блуждаещи сини очи. Държеше постоянно лула в лявата си ръка и имаше внушаващо доверие и завладяваща усмивка. Неговият офис беше малък, подът — покрит с линолеум, и с единствен прозорец без особен изглед. Изписана черна дъска заемаше вътрешната стена. Бюрото му беше в безпорядък, но той добре знаеше кое къде се намира. Седна на въртящ се стол, който позволяваше и облягане назад за почивка. Имаше писукащ глас, като на много стар човек, въпреки неговите четиридесетина години; някакъв вкоренен навик да притиска изгризаното стъбло на лулата към долната си челюст и да чопли брадата си.
    — Разбирам. От отдел „Убийства“ ли сте, казахте? Окей! Впрочем едно потопено тяло може да е в неутрално положение във водата, което означава, че нито постоянно плава по повърхността на водата, нито непрекъснато потъва — зависи от обема на костите, от телесната плът и други фактори. В едно мъртво човешко тяло това зависи и от количеството на отделените газове. Всякакъв свободно плаващ предмет, включително и човешки труп, заема във водата някакво пространство, както един непромокаем пакет. Той плава по течението като част от него и ще отиде там, където течението го отнесе.
    Ратлидж трудно запали лулата си. Опита няколко пъти, син сернист дим се виеше във въздуха, и като разпали най-после лулата, стана и отиде до черната дъска, изтри голяма част от нея и взе тебешира с фамилиарността на човек, който дълги години е правил това. Той изтегли няколко плътни линии и само след няколко минути Болд можа да различи долната половина на Паджит Саунд, с Вешън Айланд в центъра и Алки Пойнт вдясно, под един кръг, означаващ местоположението на града. Той отбеляза и Колвъс Песидж — блесна водна лента между Вешън Айланд и Олимпийския полуостров на западен Вашингтон, а също и Ийст Песидж с една по-широка лента на изток от Вешън.
    — Тук виждаме повърхностно течение, обратно на подводните течения. Знаем, че в съчетание с приливите и отливите се получава една обща резултатна посока на юг в този район. Аз нямам предвид един цялостен цикъл или само някакъв усреднен отлив, тъй като ако усредните общо приливите и отливите, ще видите, че повърхностните и дълбочинните течения — и особено дълбочинните — се насочват със затихваща сила в зоната на влияние и именно към този район. В случай на прилив нивото се подвига и пълни естуара на Паджит Саунд, а водата идва предимно откъм тази страна. — Той посочи на изток от Вешън Айланд. — А оттеглянето на водата става през тези ниски теснини. — При това той посочи район от своята карта под острова. — При такива движения се получава голямо вертикално смесване на водите. Когато приливът спре и нивото започне да пада, поради изпъкналата форма на Пойнт Динайнс водата се насочва нагоре към Колвъс Песидж.
    — Сега при следващия прилив, поради това, че Колвъс Песидж е толкова тесен — почти като канал — и освен това е и плитък, приливът се движи по-бързо и щом достигне северния бряг на Вешън, се задържа и процесът започва отново, нещо като непрекъснатото кръгово движение на стрелките на часовник, обикаля Вешън Айланд. В действителност част от повърхностната маса на водите при отлив се насочва към Алки Пойнт. Една част отива на север с повърхностното течение, другата — на юг, която се включва отново в цикъла.
    — Във вашия случай, детективе, казвате, че сте намерили тялото при Алки. Аз бих казал, че това тяло е започнало движението си тук, от Ийст Песидж първоначално. След пет дни до една седмица — бихте могли да проверите при патолога — от разлагането се появяват газове, които уравновесяват тялото във водата, като всяко неутрално плаващо тяло. Запомнете, че температурата на водата в долните пластове е ниска и забавя процеса на разлагането. Поради това тялото прекарва известно време в течението и се придвижва към тази точка. — Той посочи отново Пойнт Динайнс. — То се вдига благодарение на непропускливата си обвивка като пакет и напуска дълбочините при Ийст Песидж, а при отлива навлиза в Колвъс Песидж. В плитките топли води разлагането се ускорява. Към края на Колвъс Песидж, вследствие на газовете, то е вече в безразлично равновесие, вдига се над водата и бива отнесено от повърхностното течение при Алки Пойнт. — Той заби тебешира в черната дъска, сякаш искаше да я прободе, но той се разлетя на множество парчета. Част от тях паднаха и върху подовата настилка.
    — Различни посоки са напълно възможни. Вие питахте за повърхностни течения, обратни на подводните, но на повърхността са възможни твърде много вариации. За вашите цели, това, което трябва да се подчертае при дадените две седмици време, е, че едно тяло, потънало при Каркийк, не може да намери път към Алки Пойнт. То би трябвало да опише една примка, както вече ви обясних, но ако е потънало при Каркийк, просто не би му стигнало време да направи тази примка.
    — Сигурно! Това, за което говорим, е нещо, което ние наричаме „отличителен белег“. Начин да се отличи сигурно един източник от друг. Случва се водата на Дуамиш да има високо съдържание на живак, но такива токсини обикновено не се задържат постоянно във водата. Като правило те прилепват към фини твърди частици и изчезват от водата. Съмнявам се, че ще откриете живак. — Той се изкашля. — Има един отличителен белег, който може да се има предвид. Пайлъп Ривър се захранва предимно от потоци, чийто води идват от глетчери, като на Бялата река. Тази ледникова вода съдържа твърде много фини скални частици. Това може да бъде едно указание за вас.
    — Както казах преди малко, тялото сигурно е било доста дълбоко във водата в най-южната част на Ийст Песидж, точно преди да се издигне и да премине през теснините на Такома. — Той посочи един пункт на дъската под Вешън Айланд. — Това е най-вероятното място, откъдето произлиза тази кал. И можем да кажем защо. Преди години в Ръстин компанията Асарко топеше медна руда. Разтопяването на медта става с употреба на арсеник и ние знаем много добре, че дъното в този район е все още напоено с арсеник. Арсеникът се изхвърляше в атмосферата през комините и поради преобладаваща северна посока на ветровете се отлагаше при Каменсмънт Бей и Далко Песидж, където си остава и днес. Ако тази кал съдържа арсеник, вие ще можете да докажете без всякакво съмнение, че тялото е минало през района на Далко Песидж, доказвайки по този начин и нашата хипотеза. И ако то е минало през Каменсмънт Бей и Далко, и е престояло във водата две и даже три седмици, можем да бъдем сигурни, че няма друга начална точка, освен Каркийк парк. Това ще да е било някъде тук. — Той посочи на картата. — Някъде в Ийст Песидж.
    — Ще ви кажа как можете да докажете това, детективе. — Той почака докато Болд вдигна погледа си от бележника. Професорът си е професор. — Тук разполагаме с работен модел на зоните на влияние на приливите и отливите около Сиатъл център, изработен от Поли Пасифик Сайънс Център. Сграда номер четири, мисля. Бихме могли да използваме боя и неутрално плътен восък, за да определим достатъчно точно какво е било движението на въпросното тяло. Мога да позвъня и да уредя някой от моите колеги да се срещне с вас, ако това ви е необходимо.
    За влизане в Поли Пасифик Саянс Център се плащаше по два долара и петдесет цента. Болд се опита да избегне таксата, но видя служителя зад стъклената преграда, който едва ли би допуснал това. Група ученици шестокласници се бяха наредили вече зад него, така че той плати пет долара и попита за блок номер четири. Двамата с Боби заобиколиха някакви рефлектиращи басейни и случайно попаднаха пред стоманена врата, която изглеждаше нещо като страничен вход на аудитория. На вратата с черни букви пишеше „Четири“. Вътре имаше десетки научни взаимно свързани учебни модули. Някои използваха компютърни екрани с електронен говор, други си припомняха научни демонстрации. В далечния край на залата се виждаха стъпала, водещи към една площадка, от която можеше да се наблюдава модел на Паджит Саунд. Пенсионираният, вече бивш шеф на персонала, беше на разположение на двамата детективи, със забодена на ревера на спортния си костюм табелка. Той беше висок мъж, с лице на щастлив човек и дълги ръце, с които показваше всеки отделен пункт. Той очакваше Болд, който се наведе над парапета, за да се ръкува, след което представи Боби като своя асистентка. Пенсионираният шеф се казваше Ричард Мелнър.
    Площта на модела бе двайсет квадратни фута, изработен от фибърно стъкло. Водата в модела дупликираше солеността на естуара, разреждана в определени пропорции с прясна вода, вливана през медни тръбички, които можеха да се видят при всяко устие на десетките рекички, захранващи системата. В далечния край на модела електронна машина управляваше плоска металическа ръка, която изтласкваше вода навън към Тихи океан, като част от модела. Ретрактивната дъска на генератора на приливи и отливи оттегляше водата, възпроизвеждайки течение при отлив.
    — Можете да видите — каза той, — че екстремните дълбочини имат съвсем слабо течение. Аз използвам водоустойчива боя, защото Байрон ми каза, че се интересувате от поведението на неутрално плаващи предмети, а ако използвам боя за сладка вода, то тя би се вдигнала на повърхността. Сега ако повдигна това лекичко — той впръска малко повече боя, — виждате, че течението в дълбочина се усилва, докато тук на повърхността течението се забавя. Това е общото правило на системата на теченията в този модел. А доколкото говорим за човешко тяло, повече от вероятно е, че първоначално то е тръгнало надолу.
    — Ако трупът на Джейн Доу не е Норвак, в такъв случай е възможно някой да е убил Норвак и иска ние да повярваме, че намереното при Алки Пойнт тяло е нейното, въпреки че фактически не е. Аз мисля, че Норвак може въобще да не е свързана с всичко това. — Тя забеляза скептичния поглед на Болд. — Освен ако някой не е направил всичко възможно, за да изглеждат нещата така, че Норвак се е удавила при сърфинг, което ние знаем сега, че не е било възможно. Ние разполагаме с изгорените дрехи, с фургона, на който има отпечатъци и който последно е бил шофиран от мъж, следите от „Рокпорт“ обувки в гараж…
    Червеното топче се вдигна бавно и като докосна повърхността, се понесе бързо на север към Колвъс Песидж. Когато достигна близо до най-западната точка на Вешън, Мелнър обяви: „Седем дни“ и веднага включи бялото топче с „плаваща“ плътност, което по-добре имитира плътността на трупа в тази част от интервала време. Това топче изглеждаше объркано, носеше се колебливо в повърхностните течения. Опита да се завърти като по часовников циферблат отново и Мелнър трябваше да го побутне с пипетката, като обясни:
    С фотоси в ръка, Болд мълчаливо се връщаше към колата заедно с Боби. Той мислеше върху концепцията на водните течения — пластове вода, движещи се в противоположни посоки и с различни скорости. Тези течения, като добре прикрити намерения, могат да бъдат измамни. Той си помисли, че и неговият собствен живот е пълен с такива невидими течения; той бе разкъсан по множество направления и различни елементи — работа, любов, приятелство, здраве, отговорност — и всичко това трябваше да движи едновременно, но и всяко нещо определяше някаква посока, която би трябвало да следва.

29



    — Проверихме. Два комплекта от дамско облекло са маркирани в химическото чистене. На единия са липсвали копчета, а на другия е имало две петна. Единственото име, което можахме да различим, беше Джонсън. Никаква помощ — няма жена на име Джонсън, която е изчезнала, доколкото знаем. Но въпросът е по-скоро в това, защо и как една жена отива на уиндсърфинг с две квитанции между водолазния и плувния костюм. Тя явно иска да ми каже нещо, Дикси, но аз все още не я разбирам.

30

31

    Доктор Диксън бе по средата на неговата трета последователна операция, когато Болд пристигна. Той влезе в просторната, силно осветена зала, с пропуска, закачен на ревера, и с поглед встрани от операционната маса. Жертвите на пожара представляваха ужасяваща картина. Диксън работеше интензивно, а един детектив по пожарите наблюдаваше. В процеса на работата Диксън говореше и се правеше запис същевременно за звукоактивирана магнетофонна система. Като видя Болд, той помоли своя асистент да продължи със следващия разрез и му предаде ножа. Приближи се до Болд и заговори тихо, за да се избегнат смущения в системата за записване. Болд се съобрази със същото. Той бе присъствал тук многократно, но по-рано.

32

    Болд не харесваше чакането. Никак не бе му се подобрило настроението. Той очакваше резултатите от пробата плът от лабораторията, която можеше да докаже наличието на стероиди. Очакваше и потвърждение от Диксън за нещо, което той вече знаеше — че в трупа на Джейн Доу не съществуваше артритът на Бетси Норвак. Сега искаше повече: искаше номера на апартамента на Джудит Фюлър; искаше усилията на Ла Моя да родят нещо; данните от Следствения отдел за колата на Норвак; спектрографията на обгорените дрехи от лабораторията; в края на краищата искаше да докаже и на другите това, което той самият вече знаеше. Например, че Кейт Дехавелин и възможно и някои от другите жертви на Кръстатия убиец — може би и Бетси Норвак — са дело на втори убиец. Някой съвсем близо до следствието, който изпитва удовлетворение от емоционален характер от кръстатите убийства. Някакъв дубльор.
    За да тушира донякъде своето нетърпение, той насочи вниманието си към писмените материали. Добре подредени, върху бюрото му имаше поне две дузини папки, пълни с доклади и компютърни разпечатки. Болд прочете най-последните от тях, които включваха списъците на магазините от Ла Моя, както и множество отделни позиции в тях за това, което жертвите са купували в последните си дни. Той прегледа бегло и листинга на магазините, които са продавали червени изкуствени рози. Задачата изглеждаше огромна, а времето явно работеше против следствието.
    Той отхвърли всичките тези папки настрани и отвори папката на Кейт Дехавелин. Не искаше да гледа фотосите. Прилошаваше му от тях. Затова се зае да проучва отново докладите на Следствения отдел за гипсовите отливки, които му напомняха, че стъпковите отпечатъци при Черил Крой и тези, намерени във връзка с убийството на Кейт Дехавелин, принадлежат на две различни лица. Пак се върна към мисълта, че е принуден да чака. Стомахът го присви и трябваше да притвори очи, докато му премине спазъмът.
    При затворени очи той си представи спалнята на Черил Крой, опръскана с кръв. Видение като в дрямка — с монотонни цветове и неясни очертания. Опита се да си възстанови ясно инцидента, както бе правил това десетки пъти. Наложи се обаче да потърси лентата със записа на хипнотичния сън на Джъстин Левит. Постави я в апарата и си сложи слушалките. Докато момчето говореше, Болд си представи разделените завеси, както и самият Джъстин зад телескопа: Крой дочува почукване на нейната врата. Угасва телевизора, навлича бързо нощницата. „Нищо хубаво тази нощ“, казва Джъстин. Болд върна назад лентата и прослуша същите думи. Върна я още един път. Това бе го впечатлило много силно миналия път, оставаше в мисълта му и сега, като си помисли за последвалите действия на Кръстатия убиец: подава на Крой букет изкуствени червени рози и напира навътре в къщата; тласка я нагоре по стъпалата и я вкарва в спалнята. Поваля я върху леглото и дръпва плътно завесите. „… синя светлина зад завесите…“ Болд спря апарата и пренави лентата. „… синя светлина зад завесите…“ „… синя светлина зад завесите.“


    — Те твърдят, че Джъстин е знаел как изглеждал убиецът, наричайки го единствения материален свидетел. Той не е видял лицето на този човек, господин Болд. Ние с вас знаем това. Цялата тази преса със своите твърдения го разстройва. Защо хората правят такива неща? Той смята, че всички предполагат, че знае нещо, а истината е, че той не знае. Ние се опитахме да му обясним защо пресата прави това, но не сме убедени, че това е стигнало до него, че ни е разбрал. Той има чувството, че е над всички нас. Аз съм убедена, че трябва да му върнем детството. Трябва да го спрем от училище. Той има чичо в Айдахо. Мислихме да го изпратим там до Деня на благодарността, докато тук всичко позаглъхне. Братът на моя съпруг е учител там и смята, че може да уреди нещо.


    — Не се тревожи за това. Те са способни на всичко, за да продават своите вестници. Мръсни магарета! Съгласен съм. — Болд замълча, събирайки мислите си. — Джъстин, какво трябва да ти кажа, както да те питам… Аз не казвам, че си ме лъгал. Не те обвинявам в нищо. Напротив, искам да разбереш колко съм доволен — както аз, така и всички ние — за твоята готовност да ни помагаш. Искам сега да ти задам няколко трудни въпроси, но ми е нужна истината, Джъстин. Всичко казано остава само между нас, окей?

33

    — Връзката с порнофилмите. Джъстин го потвърди. Видеофилми под наем. Така той избира жертвите си. Проведох няколко телефонни разговори. Свързах се обаче само с четирима от приятелите на жертвите. Но всички те признаха, че са гледали порно с техните момичета. И във всеки един от случаите се оказа, че момичетата са доставяли филмите от видеомагазините. А това наистина е начин да се реши един личен въпрос и да се остане извън полицейските доклади. Ако убиецът е имал време да държи жените под наблюдение, убийствата са ставали дни след наемането на филмите, а приятелите на момичетата не са могли да направят никаква връзка с филмите. Това е схемата, която ни липсваше досега. Аз работя вече по нея — каза и вдигна папките. — Доколкото зная седем от десетте жертви притежават видеоапарати. Останалите три нямат такива. Точно в момента концентрираме усилията върху четири от тях, за които знаем, че са наемали видео.
    — Издирва имената на видеомагазините чрез приятелите на жертвите. Ако се окаже, че те не знаят, той ще тръгне по линията на документите за разплащане. Узнаем ли кои са магазините, ще получим списъците на продавачите и служителите, а чрез транспортните служби ще проверим за жълти фургони. Вървим колкото е възможно по-бързо, но трябва наистина да бъдем много предпазливи, Фил. Близо сме вече. Една грешка и бихме изтървали този убиец на самия съд.
    — В такъв случай знаете, че Следственото управление откри следи от ръжда и цимент в багажника на минифургона на Норвак. Те потвърдиха също, че химическото вещество, с което са намазани оградните колове зад гаража, е пента. Освен това, като засякоха пресечната точка на лъчите от вътрешното и външното огледало на минифургона, определиха височината на човека, който последен е шофирал фургона — точно шест стъпки, докато Норвак е висока пет стъпки и седем инча.
    — Лейтенанте, разполагаме с един бански костюм и с водолазен костюм също, които са били накиснати първо в пента, а после запалени. Изчезнал е двайсет и пет галонов варел. — Болд забеляза неверие в погледа на Шосвиц и кимна. — Правилно е това, което правим. Човекът ни каза, че зад къщата е имало три варела. Знаете колко скъпа е пентата. Нито един разумен човек не би изхвърлил двайсет галона просто за нищо. Вие бихте ги излели в друг варел, за да ги съхраните. Но някой ги е изхвърлил. Някой е изгорил костюмите. Норвак не е обличала и двата едновременно. Много неща не се връзват, но вече всичко идва на мястото си.
    — Същевременно сте в отдел „Убийства“. — Болд почака за някакви забележки от страна на Шосвиц, но разбра, че лейтенантът следеше мисълта му с внимание. — И вие виждате начин да убивате жени и да ги включвате в сметката на Кръстатия убиец. Само вие сте в действителния акт на убиването, освен самия Кръстат убиец. Един дубльор би могъл спокойно да се наслаждава на измъчването на своите жертви. Това е по мнението на Дафи, аз не съм го измислил. Той подбира момента. Залепва с лента устата на жертвите затворена, за да не могат да викат; следва удушване по начина, по който работи Кръстатия убиец, защото той го знае достатъчно добре. Но той ги измъчва. Вместо бърза смърт, жертвите на дубльора са били принуждавани да изтърпяват една изключително бавна смърт.
    — Да допуснем също, че вие толкова много се увличате в мъченията, че при всяка следваща жертва ги удължавате. Но веднъж — не два пъти, а само веднъж — вие изпускате своята жертва. Тя излиза навън. Може би някакъв етап от мъчението й е позволил да помисли, че не я наблюдавате и й давате възможност да избяга. — Шосвиц слушаше с интерес. Болд почувства това. — Една от жените, която успява да ви избяга, е Катрин Дехавелин. Но тя е по-бърза и захвърля лепенката от устата си, бягайки през гората. Може би е започнала да вика. Затова сте я убили там, на място.
    — Добре. И така, какъв е вашият проблем сега? Лошо сте си вършили работата, нямате възможност сега да я припишете на Кръстатия убиец. Не на шега сте разтревожени, че това тяло може да доведе полицията при вас. Имате нужда някой да идентифицира тази жена като умряла за пред ченгетата. Вие отново сте полицай, вие самият. Знаете добре какво прави пролива с телата. Знаете, че съществува възможност тялото да бъде неразпознаваемо, след като бъде изхвърлено някъде на брега. Къде точно? Вие не можете да бъдете сигурен. Шансовете едно тяло да отплува в океана са почти равни на нула. Затова вие дебнете друга жена, която да заеме мястото на вашата жертва. Тя трябва да бъде сърфистка, защото знаете, че вашата жертва ще се появи на брега в екип за сърфинг. Знаете как изглежда нейното лице, познавате типа на нейното тяло, остава да намерите места, където по това време на годината можете да видите различни типове женски тела…
    — Убивате я. Поставяте я в един двайсет и пет галонов варел, допълвате го с циментов разтвор, и по такъв начин я опаковате в нейния стоманен ковчег. Чакате през по-голямата част от нощта. Преди зазоряване разтворът вече се е втвърдил и вие можете да я придвижите. Качвате варела в нейния минифургон, като го търкаляте. Вземате и лодката с платната и греблата. Но изведнъж: „Стоп“! Спомняте си, че жената, която сте изпуснали, е носила бански и непромокаем водолазен костюм. Трябва да балансирате уравнението — Норвак не може изведнъж да има още един водолазен костюм и плувен комплект.
    — Може би. Някаква канара по брега най-добре би послужила за неговите цели. А може да е някой от островите. Никога няма да я намерим, това е повече от сигурно и може би единственото, което има значение. По-нататък се осигурява, като оставя фургона на място, където да може да бъде намерен. Избърсва го и изхвърля спортните принадлежности във водата, с надеждата да бъдат намерени. Както и за жертвата, така и за принадлежностите, шансовете да бъдат завлечени в открито море са нулеви. Но той не знае къде тялото ще бъде изхвърлено на брега. Не знае, че ние по обратен път от Алки Пойнт можем да трасираме изминатия от тялото път и да стигнем до началната точка — Вешън. Фил, тялото не е било някъде около Каркийк. Той не е знаел нищо за подводните течения.
    — Влизането в апартамента на Джудит Фюлър, лейтенант. Боби Гейнис го наблюдава, но досега не са предприети никакви действия. Може би вътре ще намерим отговорите на някои въпрос. Разрешението е всичко, което ми е необходимо. Ако не получа достъп, няма да можем да използваме нищо пред съда. Зъбни снимки и архивни данни могат и да се объркат — Дикси каза, че се случва. И освен това, аз вече потвърдих с рентгенови снимки на нейния лакът, че Джейн Доу не е Бетси Норвак. Очаквам Дикси да ми се обади всеки момент. Той се ангажира лично, но аз гарантирам, че няма артрит в този лакът. Това би трябвало да бъде достатъчно, за да ми се даде разрешение.

34

    — Лу, чуй ме. С Джини говорихме за това. Лиз малко е попрекалила, нали? Но искам да кажа, че няма брак, който да не е минал през такива изпитания поне два пъти. Ти си като корабокрушенец в последно време. Изглеждаш ужасно. Всички казват това. Лиз разказа всичко на Джини. Ако питаш мене, аз мисля, че тя иска да заживеете отново заедно. Тя не обича друг, освен теб. Ти така си се погребал в този проклет случай, че и на нас не даваш мира по цял ден. Това е дори нездравословно. Не е добре за никого. Направи нещо, Лу. Ти не си твърдоглав тип, който просто се запъва и упорства. Това не е в твоята натура. Ти знаеше това по-добре от мен. И защо трябва да си толкова твърдоглав към Лиз? Тя е твоята жена, за бога! Ти се нуждаеш от нея, приятелю! Само като те погледне човек, веднага личи. С една дума, няма ли да направиш едно малко усилие от твоя страна?
<