Скачать fb2
Златното и сребърното братче

Златното и сребърното братче


Рената ПакариеЗлатното и сребърното братче

    Високо-високо, в облаците чак, се намирал домът на най-могъщия от всички главатари — Ниаме.
    Един ден той решил да се ожени. Извикал четирите най-красиви девойки от племето си и попитал всяка една от тях:
    — Какво ще направиш, ако се оженя за теб?
    Първата, която се наричала Акоко, отговорила веднага:
    — Аз сама ще мета твоя дом и ще го държа винаги чист и нареден. Втората казала:
    — Аз ще ти готвя най-хубавите ястия и няма да се оплаквам, ако винаги каниш по стотина гости на трапезата си.
    Третата казала:
    — Аз ще изпреда планини от памук за теб и всеки ден ще ти нося прясна вода от реката.
    Накрая четвъртата се засмяла и казала:
    — А аз, Ниаме, ще ти родя един златен син.
    Разбира се, Ниаме избрал последната, която била и най-красивата, и вдигнал богата и блестяща сватба.
    А сега трябва да ви кажа, че изборът, направен от Ниаме, разсърдил много Акоко която, прикривайки завистта си, успяла така добре да измами другите, че останала в къщата на младоженците като довереница и близка приятелка на невестата.
    Един ден Ниаме трябвало да отиде далеч, за да споходи едно свое стопанство на края на гората. Точно когато го нямало, в дома му се родили две близначета.
    Коварната Акоко взела скришно двете деца и ги сложила в една кошница, изтичала навън, намерила две едри жаби и се върнала, за да ги остави в люлката на новородените.

    После излязла от къщи с кошницата и навлязла навътре в гората, докато намерила едно сухо хралупесто дърво. Оставила там кошницата и се отправила бързешком към стопанството, където се намирал Ниаме.
    — Тичай, Ниаме — рекла запъхтяна тя, — ела в къщи да видиш синовете си.
    Можете ли да си представите какво изпитал Ниаме, когато вместо златно момче намерил две едри жаби. Той заповядал да убият тези грозни животинчета, а нещастната си жена изгонил от своя дом, като я оставил да живей в най-затънтеното място на владенията си, при белите облаци чак.
    Но се случило така, че един ловец минал точно в това време край хралупестото дърво в сърцето на голямата гора. Неговият поглед бил привлечен от някаква светлина, която идвала от вътрешността на дънера.

    — Я гледай! Я гледай! Какво ли ще е това? — възкликнал той, взимайки в ръце кошницата.
    А отвътре две гласчета отговорили:
    — Ние сме синовете на Ниаме.
    Ловецът отворил кошницата и видял две прекрасни деца. Той много се учудил и отначало не знаел какво да направи, после решил да ги занесе в колибата си и да не казва никому къде ги е намерил.
    Ловецът бил много беден и винаги, когато му потрябвали пари, взимал по малко от златния или сребърен прах, който се ронел непрекъснато от децата, и отивал в близкия град, за да купи храна и дрехи. Скоро той станал много богат човек и на мястото на схлупената си колиба построил грамадна къща. Около нея една по една изникнали и други къщи й къщички, толкова много, че образували цял град.
    Недалеч оттам живеел паякът Анансе. Един ден той решил да отиде в гората, да си събере малко бели мравки. Отдавна не бил ходил по тези места и се учудил много, като на мястото на дивата гора намерил хубав голям град.
    Любопитният паяк влязъл в селището и след като поразпитал тозонзи, узнал кога е построен градът и кой е неговият господар. После минал през голямата къща и видял ловеца, който си играел с две много хубави деца — едното златно, а другото сребърно.
    „Къде ли съм слушал да се говори за две такива деца?“ — запитал се хитрият паяк и веднага си спомнил, че само преди няколко години бил чувал да се говори за такова нещо в къщата на Ниаме.

    „Сетих се! Това са синовете на Ниаме. Младата му жена е била невинна и несправедливо й е било отредено изгнанието.“
    Веднага паякът побързал да отиде при Ниаме, за да му съобщи какво е открил.
    Ловецът видял Анансе и понеже познавал неговата хитрост, разбрал, че този всезнайко ще издаде тайната му. Той извикал децата и им казал:
    — Деца мои, време е да разберете кой е вашият истински баща.
    И така на другата сутрин те облекли най-хубавите си дрехи, взели си много храна и тръгнали на път. Не след дълго пристигнали пред къщата на Ниаме, ловецът го извикал навън и му казал:
    — Ниаме, ела да видиш какви чудни игри знае моето момче!
    [???] излязъл и взел да гледа сребърното момче, което правело чудни движения. А в същото време златното момченце пеело и с песента си разправяло за техните премеждия от момента, в който майка им била обещала да роди златно дете, за тяхното появяване на бял свят и за коварството на Акоко. То възпявало добрината на ловеца, който ги бил отгледал и обичал като родни деца, вместо да ги убие, за да обсеби всичкото им злато и сребро.
    Ниаме слушал замислен и като чул всичко, прегърнал синовете си и заповядал да доведат жена му от далечната гора.
    Когато жената пристигнала, била потънала цялата в кал и с дълги и сплъстени коси. Ниаме веднага наредил да я измият, да я вчешат и да и облекат най-хубавите дрехи. Тогава всички се възхитили от невижданата красота на младата жена, която не се била похабила от дългото изгнание и самотата.
    После той изпратил да намерят лошата Акоко, отвел я до края на владенията си и, я хвърлил надолу. Но преди това я превърнал в кокошка, като и заповядал всеки път когато ожаднее, да вдига нагоре глава и да му иска позволение за всяка глътка вода.
    Накрая похвалил ловеца, направил му много подаръци и го изпратил в къщи с почести.
    А що се отнася до синовете на Ниаме, те веднаж на годината ходят да се къпят в голямата река, която се спуща като водопад към низината. Тогава малко от техния златен и сребърен прашец достига до хората, които сръчно и умело го отсяват от златоносните пясъци.

info

Информация за текста

    © Рената Пакарие
    © 1981 Люба Никифорова, превод от италиански

    Сканиране, разпознаване и редакция: Стоян Димитров, 27 май 2006 г.
    Източник: http://dubina.dir.bg

    Публикация:
    Африкански приказки
    Преразказани от Рената Пакарие
    Илюстрации от Марайа
    Преведе от италиански Люба Никифорова
    Редактор Надя Трендафилова
    Художествен редактор Иван Стоилов
    Технически редактор Маргарита Лазарова
    Коректор Райна Инанава
    Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.
    Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.
    Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.
    „Народна младеж“ — издателство ЦК на ДКМС ДП „Балкан“ — София, 1981

    Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3150)
    Последна редакция: 2007-07-24 19:05:35
Top.Mail.Ru