Скачать fb2
Етюд

Етюд


Велимир ПетровЕтюд

    Прозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното и небе. Камината се е увлякла и разсъблича всичко наоколо. Изотдолу сънливото халище се прави лениво, че не вижда и не чува:
    — Искаш ли круша?
    — Искам круша!
    — Белена или небелена?
    — Искам Круша!
    Крушата с размер и форма на Попска круша, не е Попска круша; а си е добре гледана Зимна круша през февруари. Достигнала най-зрялата си зрялост, най-сладостната си сладост, нещо като трийсет годишна добре гледана булка…
    С тия заоблени рамене и талия… огромна сочна задница, е точно копие на тракийска оброчна керамична богиня на плодородието. Слънцето я е дарило с всички възможни нюанси на късната и топла есен: плътна, хроматична, тъмно-златна охра, топло обагрена в розово по интимните прегъвки и венерини хълмове; до кафяво и умбра в нежните бенки — нещо като кончов на тексаски ботуш, дълго и гальовно контактувал о разни хълбоци…
    Крушата се стопи в устата, остана вкусът на нещо кадифено, източно или нещо, някъде, с плаж и пръхкави красавици. Нещо много сладостно и с аромата на… трийсет, е хайде — трийсет и пет годишна, Добре гледана булка…
    — Да ги нямаме такива-онакива…
    — Какви такива-онакива?
    — Разни трийсет годишни, кадифени сладострастници…
    — Трийсет и пет годишна!
    — Тия пет, пък, откъде ги измисли?
    — Трийсет и пет годишна, Добре гледана булка!
    — Няма ли да ти приседне?
    — Нали има кафе!
    — Как го искаш?
    — С петдесет и пет годишна Много добре гледана булка!
    — Преди или след…
    — ВИНАГИ!
    Черният котак, като някоя росомаха, пори снега по диагонала на прозореца.

    Февруари 1994 г.

info

Информация за текста

    © 1994 Велимир Петров

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11047]
    Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00
Top.Mail.Ru