Скачать fb2
Червената шапчица

Червената шапчица


Шарл ПероЧервената шапчица

    Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му — още повече.
    Добрата бабичка му направила малка червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица.
    Един ден майката, като пекла хляба, направила питка и казала на момиченцето:
    — Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й питка и това гърненце с масло!
    Червената шапчица веднага тръгнала да отиде при баба си, която живеела в друго село.
    Като минавала през гората, срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже наблизо имало дървари.
    Попитал я къде отива. Горкото дете не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:
    — Отивам да видя баба и да й занеса питката и гърненцето с масло, които мама й изпраща.
    — Много ли далеч живее баба ти? — попитал вълкът.
    — О, да, много далеч — отвърнала Червената шапчица, — чак зад воденицата, гдето се вижда ей там долу, в първата къща накрай селото.
    — Добре — казал вълкът, — и аз искам да ида и да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-рано!
    Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
    Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
    — Чук-чук!
    — Кой е там?
    — Твоята внучка, Червената шапчица — казал вълкът с преправен глас. — Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
    Бабичката, която лежала в леглото, защото била малко болна, му извикала:
    — Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
    Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила.
    Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал цяла, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която след малко дошла и почукала на вратата:
    — Чук-чук!
    — Кой е там?
    Като чула дебелия глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но помислила, че баба й е хремава, и отговорила:
    — Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
    Вълкът й извикал с малко по-тънък глас:
    — Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
    Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.
    Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под юргана и й казал:
    — Сложи питката и гърненцето с маслото на раклата и ела да си полегнеш при мене.
    Червената шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се зачудила, като видяла как изглеждала съблечена баба й, и казала:
    — Бабо, защо ти са толкова големи ръцете?
    — За да те прегръщам по-добре, внучето ми.
    — Бабо, защо ти са толкова големи краката?
    — За да тичам по-добре, детето ми.
    — Бабо, защо ти са толкова големи ушите?
    — За да чувам по-добре, детето ми.
    — Бабо, защо ти са толкова големи очите?
    — За да те виждам по-добре, детето ми.
    — Бабо, защо ти са толкова големи зъбите?
    — За да те изям!
    При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея.
    Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и започнал силно да хърка. Тогава край къщата минал един ловец.
    — О — казал си той, — колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна!
    Влязъл в стаята, доближил се до леглото и като видял, че вълкът хъркал така силно, разбрал каква е работата.
    — А, пипнах ли те, негоднико — казал ловецът, — откога те търся!
    Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да е глътнал бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, почнал да разпаря дебелия корем на вълка, който продължавал да хърка. Рязнал само веднъж и Червената шапчица се подала. Като рязнал още два пъти, освободеното момиченце скочило на земята и извикало:
    — О, колко страшно, колко тъмно беше в корема на вълка!
    След малко и бабичката се усмихнала. Тя била още жива, но едва дишала.
    Червената шапчица донесла големи камъни и напълнили с тях корема на вълка.
    Когато той се събудил и видял толкова хора наоколо, скочил през прозореца, но камъните натежали. Вълкът се строполил на земята и веднага умрял.
    Едва тогава се зарадвали нашите трима приятели. Ловецът взел кожата на вълка и си отишъл, бабата изяла питката и маслото и много ги харесала, а Червената шапчица се върнала радостна при майка си.

info

Информация за текста

    © 1976 Зефира Кацкова, превод от френски

    Charles Perrault
    Le Petit Chaperon rouge, 1697

    Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

    Издание:
    Шарл Перо. Приказки
    Редактор: Надя Трендафилова
    Художник: Петър Чуклев
    Художествен редактор: Михаил Руев
    Технически редактор: Гинка Григорова
    Коректор: Елена Иванова
    Издателство „Народна младеж“, София, 1976

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15863]
    Последна редакция: 2010-04-09 23:30:00
Top.Mail.Ru