Скачать fb2
Лисичи хитрини

Лисичи хитрини


Лисичи хитрини

    Веднъж лисицата минавала през един харман. Гледа — на земята се търкалят неприбрани житни класове. „Тези класове могат да ми принесат полза“ — помислила си лисицата, клекнала и почнала да събира класовете. Вързала тя цял сноп, нарамила го и тръгнала.
    Нощта я застигнала на път. Приближила се лисицата до една къща и извикала:
    — Ще ме пуснете ли да пренощувам?
    — Ще те пуснем — отговорили й хората. Дала им лисицата своя сноп и казала:
    — Сложете го в курника!
    Взели хората снопа на лисицата и го занесли в курника, но го сложили така, че кокошките да не могат да го кълват. В полунощ, когато всички спели, лисицата станала, влязла в курника, развързала снопа и пръснала класовете му до най-едрия червен петел. На сутринта лисицата станала и си поискала снопа. Влязъл стопанинът в курника и изнесъл на лисицата празните класове.
    — Само тези класове си имах, а вашият петел е изкълвал всичкото зърно! — заплакала лисицата.
    Стопанинът я попитал:
    — Какво да правим сега. Лисо, как да те утешим?
    — Или ми върнете житото, или ми дайте петела!
    Нямало какво да прави стопанинът, дал й петела. Взела го лисицата и продължила пътя си.
    Вървяла, що вървяла, отново я застигнала нощта из пътя. Пренощувала у един овчар. Вързала тя петела в кошарата и казала:
    — Гледайте само да не пострада моят петел, че за него овца ще взема!
    — Добре — отвърнали й хората.
    В полунощ лисицата станала, взела си петела и го набучила на рогата на най-тлъстата овца.
    На сутринта тя си го поискала.
    — Тръгвам си — казала тя.
    Влезли стопаните в кошарата, гледат — петелът на лисицата набучен върху рогата на овцата.
    — Само този петел си имах! Той всяка нощ ме будеше, а сега осиротях без него! — заплакала лисицата.
    Дали й овцата и я изпратили. Зарадвала се лисицата, върви и си пее:
    — С жито си купих петел, с петел — овца!
    Нощта пак застигнала лисицата на път. Пренощувала тя у един селянин. Дала му овцата си да я пази и му поръчала:
    — Гледайте воловете ви да не изтърбушат моята овца, защото ще взема тоя вол, който я засегне.
    Взели хората овцата и я вързали по-далеч от воловете. През нощта лисицата станала, промъкнала се в обора, взела овцата и я набучила на рогата на най-угоения вол. На сутринта накарала стопанина да й даде този вол и го подкарала пред себе си. Тичала лисицата по пътя и се радвала. Пак я застигнала нощта, но никой вече не искал да я пусне да пренощува в двора си. Отишла лисицата при една вдовица и почнала да я моли:
    — Вол имам, страхувам се през нощта да не го грабне вълк. Нека само него да вържа в обора, а аз мога и пред вратата да пренощувам, хем ще го пазя.
    През нощта лисицата станала, взела нож и заклала вола, а ножа скрила в джоба на най-малката дъщеря на вдовицата. На сутринта лисицата поискала своя вол:
    — Трябва да си вървя вече!
    Влезли в обора и що да видят — волът заклан. Изплашила се вдовицата. Заплакала лисицата и казала:
    — Който е заклал моя вол, него ще взема.
    Дъщерите на вдовицата почнали да се оправдават:
    — Не сме докосвали вола!
    — У която се намери окървавен нож, тя го е заклала — рекла лисицата.
    Претърсили ги и намерили ножа у най-малката сестра. Взела я лисицата със себе си. Сложила я в един мях, метнала меха на гърба си, върви и пее:
С жито си купих петел,
с петела — овца,
с овцата вол си намерих,
красавица с вола спечелих.

    Вървяла, вървяла лисицата и по едно време гледа — в полето орат хора. Те извикали на лисицата:
    — Почини си, Лисо, хапни с нас!
    Седнала да си почине лисицата. Орачите й дали едно сито и й казали:
    — Ние ще приготвим яденето, а ти иди да донесеш вода!
    Отишла лисицата, почнала да налива вода в ситото — но можеш ли да задържиш вода в сито?
    Докато тя се бавила със ситото, хората отворили меха, освободили девойката, а на мястото й сложили едно голямо куче. Дали на кучето хляб, за да не лае, завързали меха и го сложили на мястото му. Върнала се лисицата и казала:
    — Искам да си вървя, дайте ми меха.
    Дали й меха и я изпроводили.
    Изяло кучето хляба и почнало да драще сухата кожа на меха. Лисицата казала:
    — Какво искаш, девойко, какво те тревожи? Ако си жадна — ще ти дам да пиеш, ако си гладна — ще те нахраня, ако искаш нещо друго — свърши го там в меха.
    Нищо не чувала „девойката“, а продължавала да драще и да пъшка. Домъкнала как да е лисицата меха до дупката си. Влязла вътре и взела да го развързва. Изскочило кучето от меха, нахвърлило се върху лисицата, смъкнало й кожата и я разкъсало на парчета.
Мор там,
пир тук,
плявата там,
житото тук!


info

Информация за текста

    © 1981 Дона Минчева, превод от руски

    Сканиране: Boman, 2010
    Редакция: Alegria, 2010

    Издание:
    Вълшебният калпак. Грузински народни приказки
    Подбор и превод от руски: Дона Минчева
    Издателство „Народна младеж“, София, 1981
    Редактор: Малина Баева
    Художник: Петър Рашков
    Художествен редактор: Димитър Чаушов
    Технически редактор: Катя Бижева
    Коректор: Янка Събева

    Грузинские народние сказки (сто сказок)
    Под редакцией проф. Л. Я. Чиковани
    Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

    Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15045)
    Последна редакция: 2010-01-16 09:00:00
Top.Mail.Ru