Скачать fb2
Старата воденичка

Старата воденичка


Елин ПелинСтарата воденичка

    Сгушена в гористата долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. И много, много остаря.
    — Ще поработя още малко — казваше тя на водата, която я караше. — Имам още сили.
    Но случи се, че умря последният воденичар и нямаше кой да го замести. Занемя воденичката и запустя.
    Старият воденичар, като беше жив, довеждаше често тук малкото си внуче Иванчо и воденичката бе слушала много пъти дядото да му казва:
    — Иванчо, тая воденичка на тебе ще оставя. Ако ти я гледаш хубаво, и тя тебе ще гледа и ще те храни.
    Но след смъртта на стария Иванчо не дойде. Воденичката го чакаше, но той не дойде. Тя полека — лека изгуби надежда, обрасна с бурени, оброни покрива си и съвсем грохна. Старият път, който водеше към нея, обрасна с тръни и храсталаци и никакъв човек не се мяркаше вече тъдява. Кукумявките се развъдиха в развалините, голям смок се засели под прага й.
    — Е — казваше водата от вадата, — къде е твоят Иванчо? Ти вече нищо не струваш, а аз съм жадна за работа. Аз нося в себе си сили и те отиват напразно.
    Припукваше от мъка воденичката. В дъждовно време, когато й ставаше много тежко, тя плачеше и ронеше едри сълзи.
    Един ден, един хубав пролетен ден, тя чу наоколо човешки стъпки и човешки говор.
    — Ох, навярно Иванчо иде — зарадва се тя.
    И ето че по обрасналия с бурен път дойдоха трима души. Водеше ги един млад момък.
    „Прилича на Иванчо — помисли си воденичката. У, колко е пораснал, пък аз мислех, че още си е малко момченце! Ех, божичко, дано ме постегне, пак да работя.“
    Да, воденичката не се излъга. Младият момък беше Иванчо. Той спря пред воденичката заедно с тримата по-възрастни хора и каза:
    — Ето тука. Тая воденичка си изпя вече песента, но на мястото й може да изградим чудна електрическа юзина.
    Като чу това, водата зашумя силно и каза на воденицата:
    — Слушай, старо, за мене пак се отваря работа. Виж, аз ще карам юзина вече, електрическа юзина, разбираш ли? Това място ще бъде осветено от електрически слънца и тая светлина, която аз ще произвеждам, ще светне надолу из полето по всички села и градове, които гледаме оттук. Иванчо не е като дядо си — да се занимава с тебе. Той мисли другояче.
    — Ех, други времена са дошли — въздъхна воденичката. — Няма що да се прави. Аз си отивам. Изпълнила съм моя дълг и не ми е жал, че ще изчезна, щом на мое място ще светнат нови слънца…

info

Информация за текста

    © 1945 Елин Пелин

    Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

    Издание:
    Приказки от български писатели
    Издателство „Български писател“, 1981 г.
    c/o Jusautor Sofia

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8872]
    Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00
Top.Mail.Ru