Скачать fb2
Глупавият вълк

Глупавият вълк


Елин ПелинГлупавият вълк

    Един гладен вълк видял в една ливада кон.
    — Ха — рекъл вълкът, — каквото търсех, намерих.
    Отишъл той при коня и му казал:
    — Добър ден, дръгльо!
    — Добро да намериш, сиви вълко!
    — Чий си ти?
    — Попов.
    — Значи, за моя закуска готов!
    — А бре, Вълчо, а бре, глупчо, за какъв обяд ще ти послужа, когато и кожата не ми е одрана — казал конят.
    — Е, как да я одера? — попитал вълкът.
    — Иди зад мен, хвани ме за опашката и дръпни. Кожата ми сама ще се изхлузи …
    Послушал го вълкът, отишъл зад него и — тъкмо се приготвил да го хване за опашката — конят му теглил един такъв хубав ритник по муцуната, че му светнали очите.
    Отървал се Вълчо жив оттук и тръгнал да бяга. Ето край гората пасе овен.
    — Добър ден, виторог Овенчо!
    — Добро да намериш, сиви вълко!
    — Чий си ти?
    — На поп Щербап.
    — Значи, на мене за кебап.
    — А бре, Вълчо, а бре, глупчо, кебап се лапа наведнъж, пък аз съм голям, как ще ме глътнеш току-тъй — ще ме измъчиш!
    — Е, как мога? — попитал вълкът.
    — Как? Застани тука, отдолу, разтвори си устата повечко и чакай. Аз ще се залетя отдалеч и ще се бухна в стомаха ти наведнъж.
    Вълкът се съгласил, запънал се с краката си, разтворил устата и чакал.
    Разиграл се виторогият овен отдалеч, засилил се, затичал се, ударил с рогата си Вълчо по муцуната и беж — да го няма.
    Три пъти наш Вълчо се преметнал, три пъти от болки завил, три пъти корема си попипал, три пъти се попитал:
    „Глътнах ли овена, или не?“ — И три пъти си отговорил:
    „Трябва да съм го глътнал, тежко ми е, не мога да стана!“
    Както и да е, станал Вълчо. Отведнъж му пригладняло, та на очите му притъмняло. Искал зъбите си да потрака — зъби в устата му не останали.
    „Е — казал си Вълчо, — с един овен наяждам ли се аз; чакай още нещичко да потърся!“
    Подвил опашка и тръгнал, а червата му къркали от глад.
    Като приближил селото, гледа — насреща му свине.
    — Добър ви ден, тлъсти свине!
    — Дал бог добро, вълчи сине!
    — Чии сте вие?
    — Попови …
    — А-а, попови, значи, за моя обед готови!
    — Готови, готови, Вълчо — казали свинете, — но преди да ни ядеш, хвани една от нас за ухото, да ти посвири с гайда. Това ни е от баща занаят останало. Хем ние ще поиграем, хем ти ще се повеселиш.
    Вълчо ги послушал, хванал едно прасе за ухото, а то заквичало, засвирило с оная ми ти гайда, та всички хора от селото се затекли да видят какво има. Видял Вълчо, че тичат хората и че всеки носи дърво в ръка. Разбрал, че не е чиста работата, оставил прасето и беж — да го няма.
    Отишъл Вълчо в гората, засрамен и гладен.
    В това време насреща му — по пътеката — се задал селският шивач с аршин в ръка. Той въртял аршина в ръка, подсвирквал си и от време на време смъркал емфие.
    — Добър ден, селянино! — казал Вълчо.
    — Добро да намериш, горянино! — отговорил шивачът.
    — Ще те изям!
    — Добре — казал шивачът, — ала не мога се побра в корема ти. Дай да го премеря!
    — Като ще мериш, мери — казал Вълчо, — само по-скоро, защото много съм гладен.
    Шивачът хванал Вълчо за опашката, че като почнал да го мери… Бие и вика:
    — Аршин нашир, аршин надлъж! Аршин нашир, аршин надлъж!
    Той бие, Вълчо скача. Той бие, Вълчо скача, докато му се откъснала опашката — и избягал.
    В гъстата гора събрал Вълчо другарите си да им се оплаква. Мислили вълците, кроили, най-после решили да хванат шивача и да го изядат. Тръгнали да го гонят.
    Като усетил каква е работата, шивачът се качил на едно високо дърво и се притаил. Надушили го вълците, спрели се под дървото. Стоят и мислят как да смъкнат шивача. Най-после намислили. Ще легне глупавият вълк на земята, а те ще се накачат един въз друг на него, докато стигнат шивача. Речено — сторено. Почнали те да се качват един на друг и наближили шивача.
    — Ех, то ще ме изядат, ами чакай поне едно емфие да си смръкна — казал шивачът и отворил кутийката, хванал с два пръста повече, че като кихнал: — Аб-ки-ху, аб-ки-ху!…
    Глупавият вълк, който лежал отдолу, помислил, че шивачът вика: „Аршин надлъж, аршин нашир!“ Подплашил се, скочил и побягнал, а вълците се натъркаляли като дини от кола и погнали Вълчо, задето ги изплашил. Стигнали го и го разкъсали на парчета.

info

Информация за текста

    © 1910 Елин Пелин

    Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

    Издание:
    Приказки от български писатели
    Издателство „Български писател“, 1981 г.
    c/o Jusautor Sofia

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8870]
    Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00
Top.Mail.Ru