Скачать fb2
Да отидем на гости

Да отидем на гости


Христо ПощаковДа отидем на гости

    Лафер възторжено погледна пищната растителност — нейните тонове приятно контрастираха с виолетовото небе на Сигма. Наоколо звучаха птичи песни.
    — Същински рай — отбеляза замечтано и се обърна към Крайски, прозаично зает с походния компресор.
    Крайски кимна в знак на съгласие и съедини гъвкавия шланг на смесителя към вентила на разстлания лабораторен блок. Лафер разбра, че се съгласяват с него от учтивост и с досада вдигна бидона, пълен с течна пластмаса. Встрани от тях се издигаха недовършените постройки на столовата и спалните помещения. Богдан измъкваше от десантния модул пакети врати и прозорци, след това ги товареше върху платформата на малък кар.
    Лафер включи компресора, пенестият пластмасов аерозол започна да оформя стените на лабораторията. Последен се издигна таванът и с леко поклащане застина на мястото си.
    Две пухкави същества стояха на близкия хълм и наблюдаваха суетнята между модула и постройките.
    — Виж, отново имаме посещение! — обърна се по-голямото към по-малкото.
    — Гладен съм — отвърна Ерни. — И друго не ме интересува.
    — Ти винаги си гладен — произнесе Бо с упрек. — Само за това мислиш.
    — Искам да стана голям като теб. Затова ям много.
    — Никога няма да станеш голям като мен, защото твоят биологичен вид е по-дребен на ръст от моя.
    — Зная, но въпреки това искам да порасна. И да стана много умен.
    Изпълнен с доброжелателност, Бо го почеса зад ухото.
    — Не се отвличай от темата! — произнесе наставнически. — Казах, имаме посещение.
    — И какво трябва да направим?
    — Предлагам да отидем на гости. Изглеждат добри като предишните, въпреки че разполагат с повече ненужни предмети.
    Двете същества се разтопиха във въздуха и се появиха в храсталака около десантния модул.
    Крайски изстреля в почвата последния фиксатор и доволен огледа извършената работа. Лафер подреждаше надувните легла в спалните помещения, а Богдан завършваше монтажа на климатичната инсталация. Настаняването на чуждата планета вървеше по набелязания план.
    Лафер излезе навън и с изненада забеляза двете, подобни на мечета същества. Те бяха застанали нерешително пред входа на столовата.
    — Елате, имаме специална визита! — провикна се той.
    Богдан и Крайски любопитно приближиха. От данните на първата експедиция бе известно, че планетата не се обитава от хищници. Намерените останки говореха за тяхното някогашно присъствие, но в по-късен период по неизвестни причини бяха изчезнали. Двете пухкави зверчета с очи, прилични на копчета, предизвикваха чувство на симпатия. Лафер влезе в столовата, обърна се и ги покани насмешливо:
    — Заповядайте да ви почерпим!
    Той отвори хладилния шкаф, взе лъскава кутия със зеленчуков концентрат и я постави на пода.
    — Насам приятели! — извика с комични нотки в гласа си. — Не зная как да ви повикам: пис-пис, меч-меч или миш-миш, все едно. Каня ви да си похапнете.
    Бо и Ерни се надвесиха над кутията. Бо посегна и чевръсто извади таблетка, обвита с фолио. Внимателно я обели с малките си пръстчета и я подаде на Ерни. Той я взе в лапичките си, помириса я и я налапа.
    — Какви умни животинчета! — възкликна Крайски. — По-умни от кучето, а може би и от шимпанзето. Колко са сръчни!
    — Вероятно са научили нещо от първата експедиция — добави Богдан. — Затова ни посетиха. Какви са мили и доверчиви, нямат никакъв страх!
    Той се приближи до Бо и го погали по главата. Бо остави своята таблетка върху кутията, повдигна ръчичката си и я прекара по косата му.
    — То също те гали — произнесе усмихнато Крайски. — Какви мили възприемчиви маймунки! Лафер, късметлия си. Вместо да ги търсиш, те сами идват. Можеш да ги заведеш в лабораторния блок и веднага да започнеш изследвания.
    — Нека първо да обядваме — отвърна Лафер. — Разбира се заедно с гостите.
    Натисна хидравличните механизми на две столчета и ги повдигна. След това с галантен жест покани животинките да седнат. За най-голямо учудване, по-голямото зверче помогна на по-малкото да се покатери на столчето, после само се настани на своето.
    — Тези същества ме смайват — отбеляза Богдан. — В тяхното поведение има изява на взаимопомощ, присъща на най-висшите бозайници. Изумително! Какъв богат материал ще натрупаме. Успех от самото начало!
    Бо бръкна в буркана със захаросани бадеми, извади един и го подаде на Ерни. Следващия напъха в устата си. Огледа веселите лица на хората и по муцунката му се изписа нещо подобно на усмивка.
    Обедът завърши. Лафер се надигна и все още ухилен, се доближи до виновниците за доброто настроение.
    — Хайде приятели! Да отидем в лабораторията! Там е пълно със захаросани бадеми.
    Хвана Бо за ръчичката и го поведе навън. Ерни се смъкна от столчето и ги последва. След малко двете същества се оказаха затворени в просторна клетка.
    — До утре, приятели. Днес свършихме добра работа, всички трябва да си починем. Приятно хрупане на лакомства!
    Лафер затвори след себе си вратата на лабораторията.
    Бо и Ерни се спогледаха. След миг се озоваха върху хълма, откъдето бяха дошли.
    — Мисля, че можеха да се държат по-учтиво — отбеляза Ерни.
    — Ти нищо не разбираш — отвърна Бо. — Те са дошли да ни изследват.
    — Може да съм по-глупав от теб, но ми се струва, че трябваше да поискат позволение. Не попитаха дали това, което правят, ни харесва.
    — Имаш известно право, но не забравяй простата истина — не всеки е съвършен.
    Ерни отмести погледа си и неспокойно се размърда.
    — Какво ти става? — попита Бо.
    — Изглежда отново съм гладен.
    Приятелят му се наведе, хвана едно от зелените стебла, които стърчаха в добре подредените лехи на околната нивичка и с бързо движение го изтръгна.
    Малкото същество пое в лапките си зеленчука, подобен на морков, и замислено го захрупа.
    — Ние се държахме според старите, добри правила — продължи Бо. — Не приказвахме, не се натрапвахме, както подобава на гости. Въпреки, че езикът непрекъснато ме сърбеше. А те изразяваха мислите си така просто!
    С пълни уста, Ерни кимна в знак на съгласие.
    — Може би някой ден ще ги посетим отново, зависи какво ще решат останалите. Те не са чак толкова лоши, но за съжаление имат същото прекалено високо самочувствие като предишните.
    — Прав си, това винаги усложнява контактите — промърмори Ерни и продължи да дъвче.
    Светилото на Сигма изчезна зад хоризонта. Бо формира силово поле около телата им и двамата блажено увиснаха над още топлата пръст, в очакване на съня.

info

Информация за текста

    © 1987 Христо Пощаков

    Източник: http://sfbg.us

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1060]
    Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
Top.Mail.Ru