Скачать fb2
Работа с добро заплащане

Работа с добро заплащане


Христо ПощаковРабота с добро заплащане

    — Ало, търся господин Шулц!
    — Аз съм, чувам ви доста неясно, сякаш се обаждате от друг свят.
    — Не сте далече от истината. Свързах се с вас извънредно трудно, макар че в ерата на супер комуникациите няма нищо невъзможно. Спътници — ретранслатори, безброй километри оптични влакна и така нататък. Несъмнено човечеството напредва.
    — Всъщност кой се обажда? За какво съм ви нужен?
    — Бързате, господин Шулц, много бързате! Казвам се Доби Куцифер, представям доста солидно ведомство и ви предлагам добра работа. Заплащането е фантастично — осемдесет хиляди на месец!
    — Какво точно ще работя?
    — Каквото добре умеете. Нали адвокатът Херман Шулц винаги е поемал защитата при хммм…, как да се изразя…, доста пикантни дела.
    — Нима вече съм известен в чужбина?
    — Разбира се, в известен смисъл. Сигурно сте отгатнали чужденеца в мен по акцента.
    — Да, откъде се обаждате?
    — Дискретност, господин Шулц, и пак дискретност, това е нашият девиз. Плащали сме за нея и винаги ще плащаме. Засега единствената информация, която мога да дам, е, че при нас винаги е топло. Как се наричаха такива страни? Тропически, доколкото си спомням. Важното е какво ще получавате, а то е много.
    — Ако се съглася, ще трябва да подпишем договор.
    — След пристигането при нас, веднага ще го сключим, обещавам го. Достатъчно сте необходим, за да ви излъжем.
    — Не мога ли да науча повече? Как ще се добера до вас?
    — Не се безпокойте, уреждането на транспорта е гарантирано.
    — Извънредно ме заинтригувахте, все пак, кои сте вие?
    — Приемете предложението и веднага ще разберете.
    Херман Шулц се замисли за миг и отвърна:
    — Добре, приемам.
    И веднага изчезна в телефонната слушалка, която го всмука в себе си като трошичка хляб, попаднала в гърлото на прахосмукачка, раздроби го на електрони и заедно със сигнала на телефона го запрати в космоса. След известно число мигове той се озова в разкошно обзаведен огромен кабинет. Отново беше във физическата си цялост, но започна да се поти от невероятната горещина, излъчвана от стените. Високата над три метра врата се отвори и едва пропусна полубезформена фигура, приведена под тежестта на безброй папки, които носеше.
    — Можем да започваме — проскърца делово косматото чудовище, — нося и договора. Аз съм Доби Куцифер, а на Земята имам твърде известен роднина.

info

Информация за текста

    © 1996 Христо Пощаков

    Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

    Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1754]
    Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
Top.Mail.Ru